Трудната страна на майчинството

  • 49 576
  • 1 317
  •   1
Отговори
# 1 275
  • Мнения: X
Аз пък ще кажа на Бени, че когато се роди първото ни дете, мъжът ми беше дълго време като цапнат с мокър парцал (и той доста допълнително бачкаше). Аз понеже исках да огрявам навсякъде, не му се впечатлих много, но в един момент ми натежаха неспането, мрънкането и прочие екстри и се осъзнах. Но малко, по-малко той влезе в час, а сега с второто е съвсем различен баща. Може би трябва да започнеш да му вменяваш някакви задължения или поне тримата да излизате заедно и така да прекарва повече време с детето. Някои мъже (че и жени) започват да се усещат като родители, когато детето започне да става човек и излезе от бебешкия период.

# 1 276
  • Бургас
  • Мнения: 1 120
Да, има го и това, права си. На мен идеята ми беше, че няма как да разбере какво е да бъде баща, ако не опита. Трябва да бъдат активно включвани в отглеждането тия мъже, иначе отича работата. Ние да не сме се родили с инструкции? И за нас е ново, непознато, за някои е плашещо. Моето дете се роди 1750 кг. Когато я изписаха беше около 2200. Никога не бях сменяла памперс, къпала бебе и подобни. Тя беше в София, ние живеем в Бургас. Като си я прибрахме от болницата беше една зима - 31.01., сняг, студ, пътувахме над 6 часа. Наложи се за пръв път да й сменя памперс и да я преоблека цялата, че се беше омазала, в колата. Да не ви казвам. Препотих се 100 пъти, страх ме беше да я размятам, особено като помня каква беше дребничка в кувьоза. Е, не умрях, нито я уморих нея. Успях да се справя. Същата вечер я изкъпахме двамата, след като зет ми и сестра ми ни показаха /имаха бебе на 6 м. по това време/. Всичко се учи, но прекаленото жалене на мъжете и схващането, че те милите не могат, трябва им време и т.н., им дава удобен повод да се скатават. И те се възползват.

# 1 277
  • София
  • Мнения: 1 489
То и моята връзка с БНД беше компромис, може би затова се разпадна. Били сме общо 7 г. заедно и почти не е имало момент да ми липсва след раздялата.
Аз също имам съмнения, че той се е измъквал с оправданията, че има работа или, че е  на работа, за да може да не е вкъщи.
Да се оплача - детето вчера цял ден беше с 39.5 и повръщане. Днес е по-добре, но вчера беше много напрегнато. Sad В такива моменти, като е болен, всичко се обърква. По цял ден сме затворени вкъщи и ми изгърмяват бушоните на моменти.

# 1 278
  • Мнения: 52
И ние сме същите сега е на 1г.и 8м. , рев,тръшкане ,ако не стане на негото започва адски силен рев :/ чак сърцето ми се къса ..говорих с педиатъра и той каза,че навлиза в синдром на две годишното дете! Опитвам се да съм спокойна ,но понякога просто не се получава Simple Smile

# 1 279
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Чудо също е на 1,8год и в период на шокиращо тръшкане и то защо съм с шапка, защо съм без шапка - ей за такива неща на всеки час. Вчера рева 45мин защото и прибрах моливите понеже трябваше да обядва, тръшка се и като се опитвах да 'и ги върна...Луднала съм. 😭
П.п.
В момента си пълни косата с трохи, които къса и наддава индиански писък само, ако опитам да я соближа, какво остава да я почистя и кочината около нея...

# 1 280
  • Мнения: X
И ние сме в отбора Simple Smile до сега имаше 30 минутен рев защото иска да прибере мокрите кърпи в шкафа, в който ги държа, а не стига до там, понеже е на високо. Предлагам й да ги прибере на друго място, но не става, трябва да са точно там докъдето не стига. Аз да я вдигна също не е вариант. Важното е да има поводи за рев, да не ни е скучно!

# 1 281
  • Мнения: 1 985
Уффф, защо моето е само на годинка и ми прави същите номера??? Cry
Не иска да слагаме шапка като излизаме и почва да реве като обезумяла като ме види с шапката. Пробвах с различни, да не би нещо да я стяга или да е неудобно - не, реве, която и да и надена на главата. Днес си реших проблема кардинално - не излезнахме и нямаше драма за шапката. Grinning

# 1 282
  • Мнения: X
Уффф, защо моето е само на годинка и ми прави същите номера??? Cry
Не иска да слагаме шапка като излизаме и почва да реве като обезумяла като ме види с шапката. Пробвах с различни, да не би нещо да я стяга или да е неудобно - не, реве, която и да и надена на главата. Днес си реших проблема кардинално - не излезнахме и нямаше драма за шапката. Grinning

Ох, това ни е голяма драма и на нас. И моята още на годинка започна да прави номера с шапката. После уж свикна, но сега като застудя пак имахме известен проблем. Само че вече е голяма и разбира, карам се, казвам, че ще се приберем и няма да излиза ако няма шапка, че всички други деца имат и т.н. и като цяло има ефект, рядко я маха. Ако пък я махне все пак стоим навън без шапка...
Иначе минала зима (на година и 2 - 3 месеца) си сваляше и ботушите, което вече ме докарваше до лудост, защото без шапка как да е, ама по чорапи навън нямаше как да я оставя макар и в количката, след като е отрицателни градуси и има сняг...Close

# 1 283
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Израза с шапката го използвах, за да представя тъпотиите, за които ми се тръшка и реве - хем боли, хем сърби. Ситуации без изход. 😂 Иначе с шапката свикна, дори вкъщи се разкарва с такава и неда да се пипне. В момента изпитва ужас от ръкавици... цииирк! 😂

# 1 284
  • Мнения: 959
Момичета и ние вкъщи сме с подобни тръшканици и не, че искам да ви тревожа, но започвайки ясла или детска се утрояват моментите сякаш. Хубавото е, че с много търпение и всевъзможни родителски тактики всичко отминава... Simple Smile

# 1 285
  • Мнения: 1 985
Обаче забелязвам, че всички се оплакваме от момиченца! Grinning
Иначе драма с ботушите и при нас имаше, ама май премина. Последните пъти си бяха на краката и. Не знам за вас, обаче мен тези ежеминутни уговаряници за елементарни неща много ме товарят и изморяват. На моменти си мисля, че моят подход към нея е грешен, защото баща и няма такива проблеми с нея. Той пък обаче е многооо спокоен и не му пречи да и повтори едно нещо по 18 пъти, докато мен на третия ме хващат нервите, повишавам тон и драматичната ситуация е налице.

# 1 286
  • Мнения: 959
Аз съм с момче на почти 3, да вметна Simple Smile Иначе при нас в момента драмите са за вечерното заспиване, което продължава по 2 часа, включвайки (мамо дай да ям, искам вода, не тази приказка онази, не това филмче, другото, тати ела, мамо ела... и още неща от този тип) И другия ни проблем е съответно сутрешното събуждане и ставане, след късното заспиване, разбира се. Половин час събуждане и после още толкова докато стане от леглото, защото му харесва да си се излежава на човека. Simple Smile

# 1 287
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Какво да кажа, Чудо вчера успяхме с общи усилия да я приспим в 12. Иначе и него тормози, но и той много я лигави.

# 1 288
  • Мнения: 30 802
Аз съм се предала, вече не приспивам, не слагам шапки- ако иска. Сега се умориха и налягаха кой където свари да спи.

Не иска обувки? Слагам по-дебели чорапи и се прибираме по-бързо. Не иска дрехи? Ходи голо. Не иска да яде? Ще изгладнее и ще поиска.

# 1 289
  • Мнения: X
Ох, то и аз като цяло съм се предала за повечето неща, но за някои все още не мога да се пречупя, ама и това ще стане...

Общи условия

Активация на акаунт