Трудната страна на майчинството

  • 49 583
  • 1 317
  •   1
Отговори
# 75
  • Варна
  • Мнения: 7 146
Кали, ти си искала дете, борила си се за него. Авторката, която се чуди с какво детето осмисля живота, е забременяла непланирано. Помня я от темите, в които се чудеше дали да задържи детето, дали да се раздели с бащата. От там идва и емоционалната ѝ нестабилност в момента.
Това до някъде обяснява нещата. Но след нея още поне две написаха, че това за осмислянето на живота било клише... Та се зачудих...

# 76
  • Мнения: 1 985
Аз също мисля, че детето осмисля живота в емоционален аспект. Някак си като те гушнат малките ръчички усещаш едно чувство, което не можеш да изпиташ по друг начин.
Трудното е в битов план. Затова според мен помощта не е излишна. Когато майката е отпочинала, може да поиграе с детето спокойно и да му се радва, а не само да бърза да му сготви, изпере дрешките и нахрани.

# 77
  • София
  • Мнения: 38 211
Първите 7 години с деца имахме всеотдайна баба, така че почивките си бяха почивки.
Когато отидохме за пръв път сами на море, малкия беше на 2,8 - бебето беглец. От търчане въобще не разбрах как минаха 7 дни. Голямата поне си намери приятелка с дядо и ходеха на плаж отделно.
Въобще летата с децата са труден период. Вчера останах сама за пръв път от месец сигурно и страшно се разтоварих просто да изчистя, а после да си поседя на терасата със списание.

# 78
  • София
  • Мнения: 30 085
Скрит текст:
Тази година се уверих, че с малко дете, което не обича промените и новите места, сме си за вкъщи. Тръгнахме на почивка с цел relax и развлечение. Да, ама малкият прецени, че непознатото не му се нрави и започна едно мрънкане, ама мрънкане ти казвам. Прибрахме се вкъщи и той се успокои. Просто има деца, които не обичат промяна в обстановката. На морето се чувстваше супер, но не му е непознато. С баткото сме нямали този проблем. Децата са различни.
На сватби, кръщенета и подобни събития също избягвам да ходя с малки деца, защото става това, което е описала назад Lady Stardust.
Няма как да издържиш 365 дена в годината 24/7, това трябва да е ясно и на мъжа ти. Аз лично помощ не отказвам, ако ми предложат (баби, дядовци, които за съжаление са далеч), ММ ми помага активно и изобщо не се опитвам да се правя на супер майка и съпруга. Научи се да си спестяваш някои усилия и да търсиш помощ, ако ММ не се сеща да ти я предложи.

Нямя нячин да няма начин. От раждането на близнаците не се отделям от тях. До 1г. И 8м., когато тръгнаха на ясла съм се отделяла максимум за по 2 часа, колкото да свърша някоя спешна работа. Последните 9м. тръгнаха но градина, но пък аз тръгнах на работа. Таткото е в чужбина. Мечтая за малко свобода, но ще я имам след няколко години.
Ако нямаш мъж до теб, баби и дядовци и др., много ясно, че ще се напънеш година и нещо да го избуташ до ясла. Авторката също е издържала до над една година. Въпросът е, че в един момент идва пределът и имаш нужда поне за 2 часа да си далеч от памперси, храна, ако и т.н. За да не се случи това "прегаряне", задаване на въпроси от сорта "аз ли съм най-калпавата майка", стигане до депресивни състояния и т.н., е хубаво да й се удари едно рамо.

# 79
  • Мнения: X
Кали, ти си искала дете, борила си се за него. Авторката, която се чуди с какво детето осмисля живота, е забременяла непланирано. Помня я от темите, в които се чудеше дали да задържи детето, дали да се раздели с бащата. От там идва и емоционалната ѝ нестабилност в момента.
Това до някъде обяснява нещата. Но след нея още поне две написаха, че това за осмислянето на живота било клише... Та се зачудих...

Да, аз го написах. Нямам семейни проблеми и не съжалявам за раждането на детето си, разбира се, желано е. Просто не смятам, че животът ми преди него е бил безмислен, макар че сега вече не си представям да я няма. Животът преди децата също е хубав по мое мнение, не съм изпитвала необходимост нещо да се появи, че да ми го осмисли, живеех си добре. И сега ми е добре, просто е различно. Но е вярно и че детето стана много бързо, забременях млада, не съм се борила с години да имам дете. Може би в подобни случаи наистина имаш чувство, че то ти осмисля живота. Но не всяка майка която го казва го мисли, за много е клише в действителност....

# 80
  • Мнения: X
Мами, пиша тук в момент на крайно отчаяние. Имам син на 1г и като цяло беше много добро бебе, НО сега вече проявява характера си и е нещо страшно. На почивката ни се съдра от мрънкане и реване - скъси ми живота. Можеби в очите на някои съм луда невротичка. Чувствам се като под домашен арест, навсякъде с това бебе и само мрън-мрън. Имах доста по-добри очаквания от това което е сега. Има моменти направо ми идва да избягам... Аз ли съм единствената майка, която се чувства "прецакана" от това, което й се случи?!?
КЪде е таткото в цялата тая работа? 
Ако имаш по час-два само за теб на 2-3 дни, няма да се чувстваш прецакана.

# 81
  • Мнения: X
Кали, ти си искала дете, борила си се за него. Авторката, която се чуди с какво детето осмисля живота, е забременяла непланирано. Помня я от темите, в които се чудеше дали да задържи детето, дали да се раздели с бащата. От там идва и емоционалната ѝ нестабилност в момента.
Това до някъде обяснява нещата. Но след нея още поне две написаха, че това за осмислянето на живота било клише... Та се зачудих...

Може би ти трябва да споделиш какви емоции влагаш с този израз, ако имаш желание. Аз в момента също не разбирам как детето осмисля живота. Вече 5 години съм изцяло ангажирана със семейството, изтощена съм физически и емоционално и вероятно това оказва влияние. Иначе семейно всичко ни е наред, мъжът ми помага, не родих млада и децата бяха много желани. И сега са желани разбира се, оценявам ги и това, че са здрави и съм благодарна, че ги имам.

# 82
  • Истински се вижда само със сърцето.
  • Мнения: 10 296
Аз не мога да кажа дали детето ми е осмислило живота (също е дълго чакано и родено късно), но определено предаде нов и различен смисъл на всичко.
Но всички сме различни, за едни е клише да кажеш "живота ми се осмисли с детето", за други е пълно с емоция и различно съдържание.

# 83
  • Мнения: 1 775
За мен детето беше следващо ниво на осмисляне на живота. Имах връзки, находих се на купони и барове, наработих се, чувствах се ок в кариерен план, само последните 2 години преди детето обиколихме 15-тина държави. Дойде на 33 и беше леко изненадващо, дори като купувахме жилище, не планирахме деца. Няма нещо от предишния ми живот, което да ми липсва неистово, може би по-динамичното пътуване и обикаляне, но се преживява, пак ще го правим, няма да ни избяга. Сега единствено имам нужда от почивка от време на време, оставям я на таткото (родителите ни са далеч) и излизам с дружки. Още е на годинка, нямам необходимост да я давам някъде с приспиване или пък по цели дни, и това време ще дойде, ще изгради връзка с бабите и дядовците си.
Според мен най-тежко е майчинството за жени, които нямат 100% подкрепа на партньора си и не са щастливи. Аз с ръка на сърцето си признавам, че радостта от майчинството до голяма степен се дължи на мъжа ми, неговата помощ и подрепа. Така и безбабието не се усеща. С друг тип партньор сигурно щях да съм нервна развалина.
За второ дете хич не се и замислям, развила съм твърде голяма доза самогъзничество.

# 84
  • Мнения: X
Въобще летата с децата са труден период. Вчера останах сама за пръв път от месец сигурно и страшно се разтоварих просто да изчистя, а после да си поседя на терасата със списание.
Не само летата. Моите деца са големи- малкото е на 11. Обаче, понеже работя основно от дома, съм 24/7 с дъщеря ми. Ей, само да вляза в магазин, без да има кой да ми мрънка:"Може ли да разгледам това? А може ли да купим онова?" си е кеф и релакс!

# 85
  • София
  • Мнения: 38 211
Въобще летата с децата са труден период. Вчера останах сама за пръв път от месец сигурно и страшно се разтоварих просто да изчистя, а после да си поседя на терасата със списание.
Не само летата. Моите деца са големи- малкото е на 11. Обаче, понеже работя основно от дома, съм 24/7 с дъщеря ми. Ей, само да вляза в магазин, без да има кой да ми мрънка:"Може ли да разгледам това? А може ли да купим онова?" си е кеф и релакс!

Ние излязохме 2 поредни дни заедно. Първия беше супер - разходка, кафенце, шопинг.
Обаче втория, аз не бях особено добре, а тя искаше да ходим на 3 места. Отидохме на едно, свършихме работа, аз казах, че ще се прибирам, а тя започна да се заяжда.
Добре че после 2 дни беше на Комик кон/грес.

# 86
  • Мнения: 2 692
Скрит текст:
Тази година се уверих, че с малко дете, което не обича промените и новите места, сме си за вкъщи. Тръгнахме на почивка с цел relax и развлечение. Да, ама малкият прецени, че непознатото не му се нрави и започна едно мрънкане, ама мрънкане ти казвам. Прибрахме се вкъщи и той се успокои. Просто има деца, които не обичат промяна в обстановката. На морето се чувстваше супер, но не му е непознато. С баткото сме нямали този проблем. Децата са различни.
На сватби, кръщенета и подобни събития също избягвам да ходя с малки деца, защото става това, което е описала назад Lady Stardust.
Няма как да издържиш 365 дена в годината 24/7, това трябва да е ясно и на мъжа ти. Аз лично помощ не отказвам, ако ми предложат (баби, дядовци, които за съжаление са далеч), ММ ми помага активно и изобщо не се опитвам да се правя на супер майка и съпруга. Научи се да си спестяваш някои усилия и да търсиш помощ, ако ММ не се сеща да ти я предложи.

Нямя нячин да няма начин. От раждането на близнаците не се отделям от тях. До 1г. И 8м., когато тръгнаха на ясла съм се отделяла максимум за по 2 часа, колкото да свърша някоя спешна работа. Последните 9м. тръгнаха но градина, но пък аз тръгнах на работа. Таткото е в чужбина. Мечтая за малко свобода, но ще я имам след няколко години.
Ако нямаш мъж до теб, баби и дядовци и др., много ясно, че ще се напънеш година и нещо да го избуташ до ясла. Авторката също е издържала до над една година. Въпросът е, че в един момент идва пределът и имаш нужда поне за 2 часа да си далеч от памперси, храна, ако и т.н. За да не се случи това "прегаряне", задаване на въпроси от сорта "аз ли съм най-калпавата майка", стигане до депресивни състояния и т.н., е хубаво да й се удари едно рамо.
И при мен е идвал предела, но като се осъзная, че НЯМА кой дами помогне, се мобилизирам, прескачам го и продължавам.

# 87
  • Варна
  • Мнения: 7 146
Въпросът е, че в един момент идва пределът и имаш нужда поне за 2 часа да си далеч от памперси, храна, ако и т.н.
Ама тя ги има тези 2 чАса. Просто не искала "да се мота сама като кукувица, докато бащата гледа детето".
Щото, до колкото разбирам от постовете й, бащата е против да го оставят на баби, но не отказва да го гледа. Което си е ок вариант... Само дето тя явно не иска това... Wink

# 88
  • Мнения: X
Доста е проблематично подобно мислене, че детето/децата са "осмислили" нечий живот. Извън чисто биологичния смисъл на съществуването (който е същият и при всяко животно, насекомо и т.н.), в който е програмирано оцеляване, възпроизвеждане и т.н., когато хората говорим за "смисъла на живота си" обикновено имаме предвид някакви по-индивидуални цели - да се развием като индивиди, да търсим себе си, да търсим и намерим любов и партньор и т.н. И това са по-неамбициозните цели и "смисли", нарочно си спестявам цели като да направиш нещо за човечеството, да промениш света, да се посветиш на някаква кауза! Без такива амбициозни цели щяхме ли да имаме гениалните научни открития, да имаме Сикстинска капела и т.н. и т.н.? Щяхме ли да сме чували за Оскар Шиндлер, за майка Тереза и още стотици примери?

На мен ми се струва доста тъжно простото наличие на деца да осмисли нечий живот - ако в това е включена грижата, максималното себераздаване и доживотното помагане във всичко на тези деца (финансова, емоционална подкрепа и всякаква друга подкрепа, включително и с гледането на техните деца един ден) - да, това е в голяма степен някакъв смисъл и за мен. Не бих могъл да кажа, че е единственият смисъл на живота ми обаче и бих бил много тъжен, ако половинката ми ми каже, че детето е "осмислило живота ѝ", защото това автоматично поставя нашите отношения на много по-заден план.

В известен смисъл намирам подобни твърдения за осмислянето на живота като доста агресивни. Нима животът на една жена, което все още не е родила, е "все още" безмислен? Ами ако не може никога да роди - тогава какво - съществуването ѝ е безмислено? Ако може да се каже, че някой друг човек е осмислил в някаква степен моя живот, то това е съпругата ми и се надявам поне в известна степен това да е реципрочно. Изобщо не би ми пукало дали имаме деца или нямаме деца или колко деца имаме - това по никакъв начин не би променило колко е смислена за мен като човек, поне за мен причинно-следствената връзка е обратната - имам деца, защото съм срещнал човек, с когото е смислено за мен да бъда заедно и да имам деца. Не бих държал да имам деца, ако нямах до себе си такъв човек. Това дали една жена има или няма деца поне в моите очи не променя по никакъв начин доколко е "смислена" в житейски план. Разбирам, че сигурно го променя в нейните собствени очи, които са важните в случая, но някакси не мисля, че е точно за похвала това - нормално е да се констатира като факт - всички сме различни, имаме различни мечти и цели, но не бих приел да се изтъква като нещо по-особено от индивидуално решение някакво.

И не ми казвайте, че жените са "програмирани" различно от мъжете като инстинкти и т.н., защото и мъжете сме "програмирани" да имаме деца, даже ако се следва еволюционната логика сме по-програмирани да си разпространяваме колкото можем повече генетичния материал Simple Smile Но някакси мислите, мечтите, стремежите у хората, както и търсенето на "смисъла на живота", са малко по-сложни от подобни инстинкти обикновено.   

# 89
  • Мнения: X
bgtatko, някой тук е твърдял, че детето е единственият смисъл на неговия живот?

Общи условия

Активация на акаунт