Трудната страна на майчинството

  • 49 564
  • 1 317
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 985
Аз имам предвид тези, които не искат.
Иначе напълно съм наясно, че много от нас нямат на кого да оставят отрочето. При мен също рядко се случва, затова се възползвам, когато изпадне възможност.

# 46
  • Мнения: X
Не съм чела подробно темата, но от това, което видях достатъчно съвети са дадени, та няма да ги повтарям, пиша по - скоро за успокоение, да кажа, че и аз съм така...По същия начин се чувствам, дъщеря ми (почти на 2 години) през ден ме докарва до отчаяние, та чак рева от безсилие. Никога не е била лесно бебе или дете, още откакто се роди не спираше да реве, но все пак истински страшното стана откакто навърши 1 година. Та така, вече не се и надявам да отмине периода, просто стискам зъби и се опитвам да не се вживявам толкова, че съм пред побъркване.

По отношение на "почивката" и при нас е подобно, след миналогодишното море (беше на 10 месеца) баща й изобщо не искаше да ходим тази година  Laughing все пак се прежали и беше маааалко по - добре. Но разбира се то не е никаква почивка, но все пак е смяна на обстановката. Няма как да отидем без нея на този етап.

# 47
  • Мнения: X
На мен са ми много странни мамите- героини, които не искат и за минута да се делят от бебето.
Аз най- откровено си признавам, че искам да си почина от време на време от детето, да се отдам на нещата, които са ми интересни на мен. Не съм само майка, аз съм човек със свои интереси и живот и след бебето. Също така нямам нищо против да оставим бебето за ден- два на бабите и с баща му да починем и да си припомним, че освен родители сме и съпрузи. Само, дето желаещи за оставянето няма де. Grinning
Но поне едно кино в месеца само двамата гледаме да си позволим, мисля, че за дребната по- важно е майка и да е спокойна и психически здрава, отколкото да сме 24/7 заедно.

Изобщо нямам за цел да се изжиявам като майка - героиня по никой параграф, но не мога да оставя детето да спи родителите или свекърите ми  Confused Те искат, просто аз не съм спокойна. Оставям я за няколко часа и то в нас или навън да ходят по площадки. Не сме се разделяли за повече от няколко часа. Ако я оставя това няма да е никаква почивка за мен, а ще съм пред побъркване от притеснение. Осъзнава, че това си е мой проблем, но просто имам някаква психологическа бариера и това е. Та така...в моя случай има кой да я гледа, но пак не се получава. Обещала съм си като навърши 4 години да им я нося за няколко дни, но да видим...

# 48
  • Мнения: 1 985
На мен са ми много странни мамите- героини, които не искат и за минута да се делят от бебето.
Аз най- откровено си признавам, че искам да си почина от време на време от детето, да се отдам на нещата, които са ми интересни на мен. Не съм само майка, аз съм човек със свои интереси и живот и след бебето. Също така нямам нищо против да оставим бебето за ден- два на бабите и с баща му да починем и да си припомним, че освен родители сме и съпрузи. Само, дето желаещи за оставянето няма де. Grinning
Но поне едно кино в месеца само двамата гледаме да си позволим, мисля, че за дребната по- важно е майка и да е спокойна и психически здрава, отколкото да сме 24/7 заедно.

Изобщо нямам за цел да се изжиявам като майка - героиня по никой параграф, но не мога да оставя детето да спи родителите или свекърите ми  Confused Те искат, просто аз не съм спокойна. Оставям я за няколко часа и то в нас или навън да ходят по площадки. Не сме се разделяли за повече от няколко часа. Ако я оставя това няма да е никаква почивка за мен, а ще съм пред побъркване от притеснение. Осъзнава, че това си е мой проблем, но просто имам някаква психологическа бариера и това е. Та така...в моя случай има кой да я гледа, но пак не се получава. Обещала съм си като навърши 4 години да им я нося за няколко дни, но да видим...
Ти пък, остави я смело и давай едно море без дете, да заредиш батерията Wink
Шегувам се, разбира се, всеки знае за него и детето му кое е най- добре и как ще се чувства в дадена ситуация. Simple Smile
За мен също не е ок бабите да изземат функцията на майката, че се нагледах и на такива случаи в последно време, но малко помощ от време на време мисля, че никому не е излишна. Hug

# 49
  • Мнения: X
Осъзнавам, че това си е мой проблем, но просто имам някаква психологическа бариера и това е.

Вие осъзнавате това като проблем (или поне така твърдите), но други хора го "осъзнават" като единствения правилен начин да се отглежда дете, който трябва да бъде защитаван със зъби и нокти и по фейсбук групи, форуми и т.н. Simple Smile И на всеки, който не гледа на детето си както Ам-гъл или Фродо гледат на Единствения Пръстен, Който Владее Всички Други, да му бъде начуквано канчето колко по-лош родител е...

# 50
  • София
  • Мнения: 5 941
Ако имате на кого да оставите детето, ако смятате този на който го оставяте за надежден по принцип, ако детето изявява желание също да прекарва времето с други хора, то моят съвет е да пренебрегнете майчините си тревоги и да отделяте детето за малко от себе си. Егоистично е майката да не поверява детето на баба и дядо, защото ТЯ щяла да се тревожи. Това е леко маниакално поведение.
Като основателни причини детето да не бъде оставяно на баба и дядо приемам само, ако те са ненадеждни и не се справят с гледането или детето се стресира при отделяне от родителите. При всички други случаи отделянето за кратко е полезно за всички - детето, родителите, възрастните хора.

# 51
  • Мнения: 30 802
Освен това в крайна сметка и бабите трябва да имат някакъв тренинг с новото дете. А не когато наистина се наложи да го оставиш, да се окаже, че не се справят или ще се учат в движение.

# 52
  • Мнения: 2 721
В началото се дърпах и не исках помощ, но вече имам нужда и съм много благодарна на свекърва ми, а тя има огроооомно желание да го гледа и да прекарва време с него. Имам и доверие, което е най важното според мен.
И ние сме хора, искаме да излезем с ММ както преди, да седнем да хапнем някъде и просто да прекараме малко време насаме. И ние сме доволни , малкия и свекърва ми също.

# 53
  • Мнения: X
Бабите я гледат понякога през уикенда, но за няколко часа. Идват вкъщи (живеем в различни градове, но на сравнително близко разстояние), когато дойдат излизаме за 2 - 3 часа, вечер - също, ако останат да спят. Не е като изобщо да не са я гледали, но не смея да им я оставя за няколко дни с преспиване за да отидем на почивка например. А за да си почина истински от нея имам чувството, че ми трябва поне седмица  Laughing

# 54
  • Мнения: 15 223
Ето една история от мен - който иска може да си извади поука  Peace

На едни наши съседи им се роди момиченце - изключително кротко бебе. Само спеше и ядеше, а родителите нито колики усетиха, нито никнене на зъби. Накратко бебе - мечта. Майката и дума не даваше да се каже детето да отиде при някоя баба дори и за няколко часа, а пък за преспиване там изобщо не можеше да се говори. Когато стана на 5 им се роди момченце. То си беше истински ужас - страшно тежки колики, ужасни температури при никнене на зъби, кисел и ревящ денонощно, само на ръце искаше да стои. Направо им преобърна живота - буквално. След първата годинка майката вече беше на предела на силите си и в крайна сметка реши да даде каката за няколко дни на свекърва й, за да може поне за малко да остане само с едно дете. Е да, но не - каката категорично не искаше да ходи, изпадна в истерия, когато отиде там, започна да ги обвинява, че вече не я обичат и не я искат. Накрая им беше казала, че иска да убие бебето, защото те са се отказали от нея заради него и са я пратили при баба й. Естествено ходенето при бабата не се повтори повече, но на майката буквално й се разказа играта

Истината е, че да гледаш едно дете /колкото и диво, ревливо и мрънкащо да е то/ няма нищо общо с това да се гледат две деца. И тогава всяка помощ от бабите е добре дошла. Но за да я има тази помощ тези деца трябва да свикнат с тях - няма как изведнъж 5 годишното дете да се прати при баба си и то с радост да отиде.

Последна редакция: нд, 10 сеп 2017, 19:42 от Lady Cassiopeia Duval

# 55
  • София
  • Мнения: 1 489
И на мен ми е омръзнало да слушам за героичните подвизи на майките, които готвят, чистят, перат, работят от вкъщи и децата си гледат сами - никакви баби! И не са уморени, никак! Най-щастливите са на света. Въобще не обръщам внимание на такива изказвания и Ви съветвам и Вие да не обръщате. Нямам предвид някой от тази тема, говоря принципно.  Истината е друга - гледането на дете изобщо не е песен, а си е един гърч - безсъние, много нерви и никакво време за теб. И помежду другото има и щастие - да! Има и такива моменти, но те се усещат в състояние на спокойствие, което е рядкост в началото. И всяка бъдеща майка трябва да е подготвена за това да знае какво я чака, а не да й се натяква, че няма нищо по-хубаво от това да си майка. Майчинството е отговорност, не само щастие и рози. Трудно е, но все пак идва момент, когато започваш да береш плодовете на щастието.
Както и да е, по темата исках да кажа нещо. Аз много пъти съм се оплаквала как се съм се чувствала преди, когато детето беше малко , но не съм усещала особено разбиране тук във форума. Последния път една потребителка ми каза, че не съм добре и я дразня и се отказах да се обяснявам. На мен лично ми беше трудно и от друга гледна точка - аз съм с тиреоидит на Хашимото и само друга жена в моето състояние ще ме разбере истински. Трудности при кърмене, депресии, безсилие и безсънието ми влияеше адски зле!
Моичкия не се падна от кротките. Още от бебе си беше ревлив и спеше леко (ха скръцнеш и рееев), но трудностите почнаха да появяват около годинката и се засилиха малко преди да стане на 2. Тръшкане, рев, ужас. Баща му и не ми помагаше особено и цялата работа беше на мен, та това изнерви обстановката още повече. От време на време го давах на нашите да си почина. После се влошиха отношенията между мен и баща му, станаха едни неща, от които нямаше връщане назад. Тогава се разделихме и се наложи да се върна при нашите. Всички бяха много изнервени. Вече нямаше при кого да го оставя за да си почина, защото вече всички имаха нужда от почивка. Релаксирахме само когато спи. Майка ми го гледаше отначало през деня, а аз ходех на работа. Там беше моето райско местенце! После се наложи да го запиша в частна ясла, защото тя не издържаше и често я виждах разревана, като се прибера. (После и на нея откриха Хашимото.) За съжаление беше болнаво дете и седмица ходи, месец не, та освен едни пари хвърлени на вятъра, нямаше особена полза от яслата, но и седмица в месеца си беше глътка въздух. Най-кошмарни бяха вечерите, защото тогава започваше да прави истерии - пищи и се мята на пода, не можем нито да го облечем, нито да го сложим да си легне. Всяко действие, което предприемехме (обличане, къпане, излизане навън, прибиране и др.) беше една безкрайна мъка. Примерно 2-ма го държат, третия облича, а той се мята във всички посоки. Отваря хладилници, събаря тенджери, постоянно минава и светка лампите (катереше се на стол), включва котлоните и все трябва да сме нащрек. И като се затръшка за нещо - ужас! Колко пъти ми се е искало да се метна от балкона!  Навън лягаше на улицата и почва да пищи - край! Не мога да го мръдна.
Та това състояние продължи около година и половина (до към 3,5 г. възраст).  
Първото море на година и половина си беше мъка, но второто на 2 и  половина, вече без баща му, направо беше ад. Върнах се с кръвно и разбити нерви. Чак тази година, като отиде на 3,5г вече почна да се разбира, че сме на почивка. Бих могла да кажа, че ужасния период бавно отминава. И вкъщи вече е по-спокойно, заиграва се сам, говорим си, гледа си детско. Чат-пат го хващат лудите, но като не е толкова често и не е дразнещо.
Просто стискай зъби още малко. Съветите са ти ги дали преди мен. Време за теб си намери, това е основното! Почни работа, ако усещаш, че не издържаш. Аз чак като се върнах и тогава малко се успокоих.

# 56
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 889
Аз като прочета някъде по форума следната фраза "откакто станах майка, животът ми се осмисли" и се чудя, колко скапан трябва да ти е бил живота преди това?!? После нито може да излезеш с приятели, нито импулсивно да заминеш за някъде, какво остава за наспиване, чифт обувки равняващи се на половин заплата или романтична вечеря... Хора всякакви

# 57
  • Мнения: 15 223
Аз като прочета някъде по форума следната фраза "откакто станах майка, животът ми се осмисли" и се чудя, колко скапан трябва да ти е бил живота преди това?!? После нито може да излезеш с приятели, нито импулсивно да заминеш за някъде, какво остава за наспиване, чифт обувки равняващи се на половин заплата или романтична вечеря... Хора всякакви
Е и така не е. Ако си между 20 и 30 години нещата, които са важни за една жена са едни /купони, почивки, хубави дрехи, нощни заведения и т.н./, но след преминаване на 30-те важните неща вече стават други. За всяко нещо си има време. Но това вече е съвсем друга тема.

# 58
  • Мнения: X
Баш така си е. Аз родих над 30г. и двете си деца, което не значи, че не искам като бял човек да ида на почивка, на кино, на ресторант. Искам, ама няма. Някак си след първото дете нямах и голяма нужда, то също беше лепнато за мен, но и аз за него. След като се роди и бебето обаче, тотално сдадох багажа. Недоспиването ми дойде много, хормоналните промени (бременност, кърмене) също. Баткото за пръв път беше отделен от нас с преспиване (почти на 5 години е). За две седмици гостува на родителите ми и си изкара страхотно. Сам прояви желание, маха ни с такава радост като ни изпращаше, че ми увисна ченето. Та, ето ви поука - всичко е индивидуално.

# 59
  • Мнения: X
Баш така си е. Аз родих над 30г. и двете си деца, което не значи, че не искам като бял човек да ида на почивка, на кино, на ресторант. Искам, ама няма. Някак си след първото дете нямах и голяма нужда, то също беше лепнато за мен, но и аз за него. След като се роди и бебето обаче, тотално сдадох багажа. Недоспиването ми дойде много, хормоналните промени (бременност, кърмене) също. Баткото за пръв път беше отделен от нас с преспиване (почти на 5 години е). За две седмици гостува на родителите ми и си изкара страхотно. Сам прояви желание, маха ни с такава радост като ни изпращаше, че ми увисна ченето. Та, ето ви поука - всичко е индивидуално.

Абсолютно е индивидуално. И това дали детето ще ходи с радост при баба си и дядо си не зависи от това кога за пръв път е отишло, а зависи най - вече от самото дете, от родителите, от бабата и отношенията между тях. Ако сега пратя дъщеря си съм сигурна, че изобщо няма да й е проблем да е без мен, много се радва като идват бабите да я гледат, притесненията ми са от друго естестество.

Общи условия

Активация на акаунт