Трудната страна на майчинството

  • 49 612
  • 1 317
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 5 948
Има един лаф: Ние не ходим на море, ние водим децата на море. Самата истина е. Ако човек погледне трезво на реалностите и няма някакви свръх очаквания, напълно е възможно да се изкара и добре на почивка с деца.
Много хубави съвети са ти дали всички. Прочети ги, приложи някои от тях и всичко ще дойде на място.
И запомни, че приказката Малки деца-малки проблеми, големи деца-големи проблеми! не е клише, а самата истина.
Като стане детето на 13-15 години и се извиси над тебе и ти къса нервите през ден с пуберските си прояви, тогава с умиление ще си спомняш как се е тръшкало като едногодишно и ти си можела просто да го вземеш на ръце и да го заведеш вкъщи на спокойствие. С пуберите тая работа не става. Ще стискаш зъби и ще чупиш ръце от безсилие. Ще искаш просто да му плеснеш един зад врата, за да дойде на себе си, но най-смешното е, че вече този врат ще е недостижим за теб hahaha

# 16
  • Мнения: 2 636
Моето дете до 1 г не мрънкаше. След 1 стана някакъв ад. Сега след 2 пак стана по-послушен. Но не ни плашете Моля. Аз живея с надеждата, че с времето ще става по-поносимо и леко детегледането. Няма ли някой да ме подкрепи? Първо дете ми е и не зная какво да очаквам по-нататък. ..

# 17
  • Мнения: 9 472
И аз съм в кюпа с дете на 2 и половина. Пуснах го на ясла като навърши две и се почувствах пълноценен човек. Просто ме побъркваше и беше тотално неконтролируем. Сега е същия ама само за няколко часа вечер  Laughing Когато ми опъва нервите до краен предел просто се сещам, че преди беше по цял ден така, след това отварям бутилката с вино и доживявам до следващия ден  Laughing

# 18
  • София
  • Мнения: 1 635
Много сте сладки Simple Smile С бебе на море е почивка от ежедневието, а не "почивка".

ALMIRRA, може да бъде по-лесно, а може да бъде и по-трудно. Просто проблемите са различни и зависи от теб как ще ги разрешиш.

# 19
  • София
  • Мнения: 5 948
Моето дете до 1 г не мрънкаше. След 1 стана някакъв ад. Сега след 2 пак стана по-послушен. Но не ни плашете Моля. Аз живея с надеждата, че с времето ще става по-поносимо и леко детегледането. Няма ли някой да ме подкрепи? Първо дете ми е и не зная какво да очаквам по-нататък. ..

Като цяло с годините става по-трудно, но пък се редуват лесни с трудни периоди.
За мен един от най-приятните периоди на децата е бил 3-7 години, защото: могат да говорят и да обяснят какво ги дразни и фрустрина, като напр. гладен, жаден, горещо ми е, не ми харесва тук и т.н., могат да се обслужват сами - обличане, събличане, обуване, тоалетна, хранене, т.е. родителят само контролира процесите без да е ангажиран постоянно физически, също разбират като им обясниш и имат възможност да изчакат нещо или някое събитие. Например много е важно да учите децата си да изчакват, а не да получават всичко: напр. ще отидем в парка като се наспиш, в зоопарка се ходи в събота, един път в седмицата или месеца се купува някоя боклучка по желание на детето и др. Когато се угажда за всичко сега и веднага, рискът да възпитаме постоянно мрънкащо и искащо дете е огромен.
После в училище става по нервно, защото детето има много задължения, вие отново трябва да поемете контрола, свободното време на семейството намалява и ето ти банда изнервени родители и дете.
В пубертета милост не очаквайте. Хормоните тресат яко и това не зависи от самото дете. Тогава железните нерви и винцето много ще ви трябват. След 17-18 година на вашата улица е възможно да изгрее голямо ярко слънце, гордост за мама и тате, ако преди това сте си свършили добре работата Laughing

# 20
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 889
Много благодаря за подкрепата! Днес първи ден сме вкъщи - еми детето си е по-спокойно. Много се натъжих, защото идеята ми беше, че там ще му е по-разнообразно и интересно, а се оказа, че явно се е чувствал зле. Незнам занапред как ще действаме с почивките... таткото категорично отказва да се оставя детето да преспива далеч от нас. 🙁 Много ме тормози да сме скачени съдове 24/7 или пък да се мотам сама като кукувица, докато той го гледа. Явно ще стискам зъби до последно, пък дано не ме приберат чичковците с белите престилки.

# 21
  • София
  • Мнения: 5 948
И защо трябва да стискаш зъби? Наслаждавай се. Имаш син. След 4-5 години няма да ти дава да го държиш на улицата за ръка. Когато тръгне на училищните екскурзии няма да ти дава да го целуваш за довиждане пред хората. Ще трябва да се сещаш да правиш това преди да излезете от дома, а ако забравиш - край, така ще тръгне. Като си хване пътя, няма да ти се обажда със седмици. Ако се сети веднъж-два пъти в месеца ще е супер. Разбира се, че има изключения, но в общия случай така стоят нещата.
Ако приемем, че средният живот на една жена е ок. 70-76 години (по спомен карам), то активното ти общуване с детето е 18 години, т.е. това е една четвърт от твоя живот. Можеш да го отделиш за детето си. Разбирам, че ти е трудно, че сте като скачени съдове, но и това ще мине.
А за догодина за почивката не го мисли. Детето ще е по-голямо. Подготви го за промяната като му обясниш къде ще ходите, какви хубави неща ще правите и колко ще е забавно. Ще бъде по-лесно.

# 22
  • Мнения: 30 802
А между другото да скитосаш няколко часа в събота, докато таткото гледа детето, си е идеално. Или пък той да го изведе на разходка, а ти да се наслаждаваш на тишината у дома.

На децата не им е работа да им е интересно. Имаше една книга за френските родители- в събота и неделя те не се борят на детето да му е весело, а си излизат по свои задачи и се очаква детето да може да "скучае креативно", докато ги придружава. А не да търсиш само събития, където уж да му е интересно. На годинка и нещо по-скоро ще избръмчат, отколкото да се забавляват.

# 23
  • BG
  • Мнения: 892
Какво ти наслаждение...моят също е трудно дете и много добре разбирам авторката.Почивка с дете-ми това не е почивка за мен, определено! И хем уж вече се поочовечи, но докато не стана на 4,5 беше нещо страшно и почти не сме ходили никъде. Отделно сега го оставям на нашите за ден, даже съм се разбрала с майка ми и по натам да остава някой път с преспиване когато ММ е командировка, защото и той мрънка да не се делим, ама аз обуздавам опъничавия, а не той, та затова много знае  Crossing Arms Crossing Arms Crossing Arms

# 24
  • Мнения: 54 294
Много ви е грешна нагласата.
Не може да си почиваш с бебе. Ако някой се заблуждава, проблемът си е негов.
Нищо не е такова като преди бебето.
Аз не съм ходила с бебе на почивка. По-добре да съм си вкъщи, да ми е всичко под ръка, отколкото да се разнасям на друго място и пак да си върша същото, но не в моите си условия.

Като стане на 14-15 вече няма да иска да е с вас и ще си почивате. Simple Smile Simple Smile

# 25
  • София
  • Мнения: 5 948
А такива татковци дето не дават да се оставят на някого децата, трябва по-активно да се включват в гледането! Не може само майката на децата да е длъжна да ги гледа, бащата е също толкова длъжен!

И признавам, че двете ми по-големи деца не са били много трудни, но пък най-малкият е с увреждане, така че ние с баща му сме всичко за него и нямаме помощ. Ясно ми е какво е да си скачен съд с някого!

# 26
  • Мнения: 2 721
Моят син е на 1 година и 3 месеца. От както се е родил си е ревльо, в началото колики, после зъбите(те ни мъчат най много) понеже започнаха да избиват късно и самия процес е много бавен. НО, кривотията и ината му не са от никненето на зъбите. Тръшка се ако не му позволя да вземе нещо, плаче вкъщи, навън, като иска и като не иска нещо. Вчера искаше да излиза с маркуча на прахосмукачката, при опит да го взема седна на земята и започна да плаче и пищи все едно го бие някой... Чуствам се безсилна пред него вече, има дни в които 90%от времето преревава и мрънка . Белите са ясни, без тях не се разминаваме. А също и вечер се буди откакто се е родил.
Та незнам това период ли е какво е, но при нас си е пт край време така и не минава.  И когато някой ми каже СПОКОЙНО, се напрягам още повече, избиват ми нервичките и отивам в другата стая или на терасата докато ми мине. Дори и да му се скарам няма ефект, също и когато се правя , че не го забелязвам е същата работа. От както се е родил си го гледаме ние с  ММ , оставяли сме го 10тина пъти за по няколко часа на бабите, с тях е спокоен и ги слуша, ама и те му се връзват.
Ходихме на почивка преди 2 месеца и беше най-спокойното дете през тези 5дни. Прибрахме се и с нас се прибра и кривотията.
За себе си открих че Неутропан малко ми помага с нервите (мента,глог и валериан), .  

# 27
  • Мнения: 1 782
Мила авторке , не си единствената, която има моменти на крайно отчаяние.
Същата бях и аз.
Стисках зъби, ние водехме дъщеря ни насам натам - и на море, и на планина, защото е полезно, НО много внимавах да не я натоварвам - честата смяна на обстановката изнервя малките деца.
Примерно - ако ще се ходи на плаж , ще си остане  само плажа като забавление за деня.
Мисля си че дете до 3 годинки би се изнервило ако има И плаж, И разходка в парка, И игра на площадката. Поне това са наблюденията ми от дъщеря ми.
Така или иначе мрънкането не ти е спестено, поне си щади нервите да не събличаш и преобличаш по 100 пъти, да мислиш за храна, къде ще пишка/ака детето и т.н...

# 28
  • Мнения: 341
Рядко ми е чак непоносимо на мен, но в тези случаи си представям как детето става тинейджър и се разправяме за секс, алкохол и наркотици и веднага всичко ми минава. Малък човек- малки проблеми Simple Smile

# 29
  • Мнения: 10 679
Трудната страна на майчинството? Та майчинството има ли изобщо "лесна" страна, защото аз за година и три месеца не съм я видяла Simple Smile
Гледам си сина абсолютно сама и също на моменти ми е адски трудно, особено откакто проходи.
По стечение на обстоятелствата и моите родители, и свекърите живеят в курортни градчета - едните в планински, другите в морски курорт. Лятото изкарахме почти изцяло или на едното място или на другото. И най- ми е смешно като някой ми каже как все по почивки съм била! Само аз си знам дали съм починала и колко пъти съм влязла в морето набързо, за норматив Simple Smile
Детето ми лесно свиква с промяната в обстановката, само първият ден му е терсене. Общителен е , много весел и контактен. Изнервя се само когато му се спи, което е нормално Simple Smile
Гледам навсякъде да е на кухня, той хапва всичко и ми е лесно в това отношение Simple Smile

Мисля си че дете до 3 годинки би се изнервило ако има И плаж, И разходка в парка, И игра на площадката. Поне това са наблюденията ми от дъщеря ми.

Точно такъв е нашият режим в момента, никакъв проблем. До дете си е ✌

Общи условия

Активация на акаунт