Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

се променя - разгледайте новостите и споделете с нас впечатленията си Включете се
Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
60-74 от 1 277 отговора


Мнения: 2 694
И разбира се, че на всеки нормален човек понякога му се иска да иде на почивка, на кино, на ресторант, да замине някъде импулсивно и т.н. независимо от възрастта. Фразата, че децата са осмислили живота и на мен ми е странна, мисля дори, че хората я казват някак машинално без да влагат много смисъл в нея, а и някак всеки очаква от теб да кажеш подобно нещо. Трябва да си супер окрилена и щастлива от майчинството, иначе нещо не ти е наред и то смееш ли да признаеш, че не е така.
Да, гледането на дете е много трудно, отказваш се от много неща, но това е положението, приемаш го.
Всъщност на мен не ми тежат толкова жертвите, които правя и промяната в начина на живот, а характера и трудния период на детето - тръшкането, мрънкането, кривото настроение, инатите и ревовете, непослушанието...в моменти, в които е кротка (скоро не се  е случвало) си мисля, че мога да отгледам още 5 Grinning
Цитирай


Мнения: 3 718
Чувствала съм се по същия начин. Днес стана на три години и е по-леко. Големият е на  и също много се подобри общуването с него. За мен първите три години са най-тежки, после става по-добре.
Питай бабите може ли да го погледат малко. И ти си човек.
На почивка го водих след две и половина и горе-долу става. Изкарахме добре.
Цитирай

Истински се вижда само със сърцето.

Мнения: 7 473
Аз съм с дете на почти година и половина Smile до навършване на 1 годинка беше най-кроткото дете. Винаги съм казвала, че аз съм една наспана майка Smile, дъщеря ми и сега спи много добре, но през деня е меко казано малък бяс.
Ходихме на почивка когато беше на 4 месеца и тази година, на 1,4 месеца. И двата пъти всичко беше съобразено с детето и не сме се ядосвали или натоварвали.
Вторият път беше доста палава, но все пак е нормално за едно тъкмо проходило дете, което иска да види и пипне всичко.
С удоволствие бихме отишли някъде и сами или да я оставя за малко на някоя баба, но живеем в чужбина и това няма как да ни се получи, но за сметка на това много добре мога да си оползотворя времето, когато баща й я гледа, дори това е да се кача на втория етаж и просто да си почета малко Smile
Цитирай

Макондо

Мнения: 7 161
Ние море не сме пропускали, откакто имаме деца. Първата година беше голям ужас, защото бебето (7м.) ставаше росно-китно в 5 часа. Отидохме на ол инклузив, къде ти време за ресторанти. Плажа го гледахме отдалеч, когато разхождахме малкото чудо по крайбрережната алея. Ядехме на прибежки, че само мрънкаше в количката.
Втората година се засилихме в Гърция, с баба, че да помага. Обаче детето не я искаше изобщо и нищо не помогна, само се изнервихме взаимно.
Третата година беше поносима.
На четвъртата с дете и бебе, ходихме на морска сватба. Ще спомена само, че се връщахме от там 8 часа, от които поне 5 бяха под съпровода на истеричен рев. Сватба не усетих никаква, хем се жени сестра ми и имаше помагачи. Легнах си в 9:30, защото бебето се събуди 😠😠😠.
Ноооо, тази година с деца на 4г.7м. и 1г.2м. си изкарахме прилично. Е пак имаше истерии по пътя (разбихме го на две части), но малкото се занимаваше с брат си, а ние дори успявахме да пием фрапе на плажа, излегнати на шезлонги 😎😎😎!
Цитирай


Мнения: 2 910
За пръв път отидохме на море в Гърция с двете деца, когато малката беше на 2 г и 4 м, а баткото на 9 г.  Преди това водехме само баткото, а малката оставаше при свеки. Мога да кажа, че си изкарахме прилично. Проблеми с пътя не сме имали, защото го разделихме /спахме в Сандански една вечер/. Пътувахме по обед и децата спяха почти през целия път. Но истината е, че едва тази година, когато малката вече беше на 4 г. и 4 м, а баткото на 10 г се усети наистина почивка с тях. Смело мога да кажа, че тази година двете почивки до Гърция минаха наистина страхотно и се върнахме отпочинали  Peace Пак спаха известно време от пътуването, а през останалото време гледаха детски на лаптопа.
Цитирай


Мнения: 2 063
но за сметка на това много добре мога да си оползотворя времето, когато баща й я гледа, дори това е да се кача на втория етаж и просто да си почета малко Smile

Ето това е много ключово - 20 минути свободни да ти се отворят, да им се зарадваш и насладиш! Искаш половин ден само за теб, обаче получаваш 20 мин. Това е повече от нищо!
Освен това, за да бъдеш добра майка не е необходимо да се раздаваш на макс. Защо обличате ревящи деца и ги карате да излизат на разходка (по-горе срещнах нещо такова)? Като не иска да излезе - няма. Кому е нужна цялата драма? Ама било слънчево, трябвало на чист въздух - голяма работа! Оставате в къщи, детето се успокоява, вие се успокоявате - животът става хубав. Ако пък се налага пазаруване, действайте по-организирано. Планирайте готвенето и таткото да е напазарувал от предния ден.
Пестете се! Вслушвайте се в детето и се водете по него.
И още нещо - тръшкането е разрешено вкъщи. Оставяте го докато се умори. По възможност насаме, без публика. Важното е само да е обезопасено, за да няма къде да се нарани. Няма нужда да се правите на маймуна, нито да се надвиквате. Нека се тръшка, вие правете нещо друго.
« Последна редакция: нд, 10 сеп 2017, 22:21 от Жълто Цвете »
Цитирай


Мнения: 1 460
За тръшкането и аз оставям да се вихри вкъщи, че и навън, но те умора нямат. Даже това ги пренапряга и става още по-зле в дадени моменти.
Относно трудното обличане и излизане, няма как да прекарваш цялото си време у дома. Нито пък това ще разреши проблема, тъй като то самото може да иска да отиде някъде, примерно на плаж, както е при нас, но самото тръгване е ужас. Ако не стане, както е било по план, започва да реве и да мрънка пък защо не сме отишли там някъде си, няма угодия. Нито да го държиш вкъщи, нито да тръгнеш някъде. Дори навън се разсейват повече и са по-кротки в най-общия случай.
Цитирай

Варна

Мнения: 6 151
Ама чакайте малко... Защо осмислянето на живота го бъркате с лесен, приятен и забавен живот?
Да, моят живот се осмисли с детето ми. Чаках дъщеря си осем години и през тези осем години имах весел, спокоен и хубав живот, но празен. Почивките ми бяха почивки, купоните - купони, но празнотара гложди и боли. Сега плача понякога от безсилие, крещя, не си почивам на почивките, не мога да изляза, не се наспивам, но ми е някак пълно, има смисъл вече животът ми.
Не, не е бил скапан животът ми преди детето. Беше забавен, но зееше дупка...
Цитирай


Мнения: 15 131
Кали, ти си искала дете, борила си се за него. Авторката, която се чуди с какво детето осмисля живота, е забременяла непланирано. Помня я от темите, в които се чудеше дали да задържи детето, дали да се раздели с бащата. От там идва и емоционалната ѝ нестабилност в момента.
Цитирай

София

Мнения: 831
Аз много пъти съм се чудила относно това кога съм била по-щастлива - сега или след раждането на детето. И въпреки трудностите, сякаш наистина и при мен има нещо, което ми запълни една дупка в сърцето. Сега ми е много трудно и много неща ми липсват, но пък е за сметка на друго. Това не е причина обаче да не ми липсват моретата по 3 седмици, времето за мене си, спокойствието. Трудно ми е да определя кога беше по-добре. Все пак се радвам за детето.
Относно майчинството, аз не съм много сигурна, че възрастта е определяща за това как се чувстваш. Даже имам наблюдения, че по-късното майчинство може да е по-осъзнато, но по-трудно се свиква с него. Защото вече имаш изградени навици, свикнал си с определени стереотипи и изведнъж се появява някой, който променя всичко! На 20-25 си по-млад, по-мобилен, по-гъвкав и по-лесно се променяш.
Аз родих на 37 и ми беше страшно трудно да възприема новия си начин на живот. Преди да родя, бях почнала да се замислям, а не е ли по-добре да остана без деца, така бях свикнала с начина по който си живеех, че нищо не исках да се променя! Иначе между 20 и 30 много исках дете, но така се стече живота ми, че не се получи. След 30 сякаш майчинския инстинкт почна да отслабва.
Цитирай

София

Мнения: 831
Да, отношенията с бащата са доста определящи за това как ще се чувства майката. Нашите също не бяха добри и забременяването беше някак полупланирано, но не съжалявам за детето.
Цитирай


Мнения: 15 131
О, аз съм сигурна, че и авторката не съжалява за детето. Просто като цяло не е особено удовлетворена от връзката с мъжа си и в момента я е стегнала шапката.
Цитирай

Варна/София

Мнения: 20 188
Тази година се уверих, че с малко дете, което не обича промените и новите места, сме си за вкъщи. Тръгнахме на почивка с цел relax и развлечение. Да, ама малкият прецени, че непознатото не му се нрави и започна едно мрънкане, ама мрънкане ти казвам. Прибрахме се вкъщи и той се успокои. Просто има деца, които не обичат промяна в обстановката. На морето се чувстваше супер, но не му е непознато. С баткото сме нямали този проблем. Децата са различни.
На сватби, кръщенета и подобни събития също избягвам да ходя с малки деца, защото става това, което е описала назад Lady Stardust.
Няма как да издържиш 365 дена в годината 24/7, това трябва да е ясно и на мъжа ти. Аз лично помощ не отказвам, ако ми предложат (баби, дядовци, които за съжаление са далеч), ММ ми помага активно и изобщо не се опитвам да се правя на супер майка и съпруга. Научи се да си спестяваш някои усилия и да търсиш помощ, ако ММ не се сеща да ти я предложи.
Цитирай


Мнения: 1 004
Тази година се уверих, че с малко дете, което не обича промените и новите места, сме си за вкъщи. Тръгнахме на почивка с цел relax и развлечение. Да, ама малкият прецени, че непознатото не му се нрави и започна едно мрънкане, ама мрънкане ти казвам. Прибрахме се вкъщи и той се успокои. Просто има деца, които не обичат промяна в обстановката. На морето се чувстваше супер, но не му е непознато. С баткото сме нямали този проблем. Децата са различни.
На сватби, кръщенета и подобни събития също избягвам да ходя с малки деца, защото става това, което е описала назад Lady Stardust.
Няма как да издържиш 365 дена в годината 24/7, това трябва да е ясно и на мъжа ти. Аз лично помощ не отказвам, ако ми предложат (баби, дядовци, които за съжаление са далеч), ММ ми помага активно и изобщо не се опитвам да се правя на супер майка и съпруга. Научи се да си спестяваш някои усилия и да търсиш помощ, ако ММ не се сеща да ти я предложи.

Нямя нячин да няма начин. От раждането на близнаците не се отделям от тях. До 1г. И 8м., когато тръгнаха на ясла съм се отделяла максимум за по 2 часа, колкото да свърша някоя спешна работа. Последните 9м. тръгнаха но градина, но пък аз тръгнах на работа. Таткото е в чужбина. Мечтая за малко свобода, но ще я имам след няколко години.
Цитирай


Мнения: 2 063
Кали, ти си искала дете, борила си се за него. Авторката, която се чуди с какво детето осмисля живота, е забременяла непланирано. Помня я от темите, в които се чудеше дали да задържи детето, дали да се раздели с бащата. От там идва и емоционалната ѝ нестабилност в момента.

Сега вече ми е ясна картинката!
В такъв случай моите постове поне едва ли ще са ѝ полезни! На друго място е ключът за бараката!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
60-74 от 1 277 отговора