Трудната страна на майчинството

  • 49 682
  • 1 317
  •   1
Отговори
# 1 260
  • Мнения: X
Подаръците се раздават накрая, детето отива при родителите си и по живо, по здраво. Хаус може да стане, дори да са еднакви, затова не се разопаковат. В случая дразнещ за мен е довода за равенство, такова няма в нашето общество и е безумно да се изтъква.

На толерантност се учат не като ходят облечени в манти. А най-добре е от малки да знаят да се простират според чергата си. Дай сега и моето да ревне, че не го прибирам от градината с последен модел майбах и другия родител да си прибере колата и да кара трошка като моята.

# 1 261
  • Мнения: 10 993
Когато големия син беше в детската градина, подаръците се отваряха вкъщи и никога не съм чула да има драма с това. Правеха списък и всички момчета искаха кола, а всички момичета кукла.
Сега малкия е първа група и ще ви кажа как ще е, но още не сме обсъждали Коледното тържество. Аз имам много играчки и не искам да купувам нищо, но все пак ще купя за детската, за вкъщи нищо. Моите деца като цяло са презадоволени и не съм чула да искат нещо, което има някой друг. В училището също.
Не съм видяла и чуждите деца да искат наши неща. Пък посещаваме държавна детска градина и държавно училище.
Големия син единствено има претенции маратонките да са адидас или найк, дрехи му купувам дори и от втора употреба, малкия носи  само дрехи втора употреба от брат си или от децата на мои приятелки. Въобще масово хората си купуват втора употреба дрехи на себе си или на децата, виж за обувки обикновено се купуват скъпи и относително по-качествени.
Чела съм много за изхвърлянето по рожденни дни, но аз чак толкова скъпи рожденни дни не съм виждала. Правим ги обикновено в Мол - излизат около  - 350 - 400 лв.

# 1 262
  • Мнения: 10 993
Спастик чилдрен - сега за имунитет давам шуслерови соли - сутрин 3, на обед /в нашия случай след обед, след детска/ 7 и вечер 6 по 1 хапче, 30 мин. преди или след ядене. Трябва да се дават 40 дни. Дано да има ефект, че от тая детска и аз се заразих и сега бера душа от три дена.

# 1 263
  • София
  • Мнения: 1 489
Аз пък нищо не намирам в тази втора употреба, само парцали. Не знам от къде пазарувате, аз имам близо Мания. Не, че не искам да купя, но няма какво - нито за себе си, нито за детето. Не робувам на марки, само че и аз гледам обувките да са му хубави, независимо каква марка, защото той има проблеми с изпотяване на крачетата и сме ходили на дерматолог, заради екзема. Тогава ни казаха обувките да са само кожени или от плат, за да не запарват. Та и ние ходим така - обувки за 50-100 лева и панталон+блуза за 10-15 Simple Smile
За имунитет сме давали какво ли не! И шуслерови, и саменто, и разни изписвани от лекари сиропи за по 30-40 лева. Сега е на рибомунил по схема + саменто. Откакто боледува тежко август, не е имал нищо сериозно, освен тези сополи. На мен ми е трудно да му давам хомеопатични, защото той не знае не, когато става дума за ядене. Често пъти давам хапчето и след 5 мин е намерил нещо да си набута в устата да яде или ми се тръшка за някой бонбон. 

# 1 264
  • Мнения: 4 087
Аз съм доволна от Авирона. Профилактично я бях почнала още от яслата, а сега само да ми се разбута- давам. Но според мен просто порасна и се кали имунната. Да не казвам голяма дума. От около година се закрепи, не ми е боледувала сериозно и с темп от Април от шарката и дори нея изкара много леко. Ама първата година в яслата беше на всеки 2 седмици....Бацили в носа и гърлото най-вече, от всичко имахме- коки, мораксели, флора и фауна  Crazy

# 1 265
  • София
  • Мнения: 1 489
И аз чух добри отзиви за авирона, но не знам мога ли да я давам, след като сме почнали вече с рибомунил.

# 1 266
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 889
Здравейте, от известно време не съм писала, че нямам време от тичане след детето и нерви. Като цяло още се влача за документи, за да мога да се включа в програмата, за която писах. Детето е все така палаво иначе е добро де - яде, спи. Лошото е че време за работа много не остава, а напоследък и психически се чувствам като премазана от бързия влак и нищо не се получава :/ Нещо ми липсва май, ама и аз незнам какво. Мамите с по-големи деца ако са имали подобни състояния да дадат съвет

# 1 267
  • Бургас
  • Мнения: 1 127
Трябва ти малко почивка, разнообразие, за да заредиш батериите. Еднообразието на майчинството в първите години може да те съсипе психически. Ако имаш възможност да оставиш детето на някоя баба и да отидеш някъде за ден-два, дали сама, дали с бащата или с приятелка ти ще си решиш. Наистина върши чудеса малко откъсване от ежедневието. Много е важно да си даваш сметка, че това е временно. Няма да трае вечно и има край този период. Сега ти се струва безкрайно и сякаш никога няма да излезеш от този кръг, но не е така. Настрой се, че това е един период, който трябва да минете и се опитай да си мааалко над нещата. Не дръж така здраво юздите и делегирай на бащата повечко задачки и ангажименти по детето.

# 1 268
  • Варна
  • Мнения: 7 146
Не дръж така здраво юздите и делегирай на бащата повечко задачки и ангажименти по детето.
Така де, ама то това е авторката на темата и май беше писала, че мъжът й няма време за повечко задачки и същевременно не е съгласен детето да бъде оставяно на на бабите често...

# 1 269
  • Мнения: X
Авторката неведнъж в други теми е писала, че изборът ѝ на мъж е, меко казано, компромис. Не разбирам какво очаква сега.

# 1 270
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Бени, близо 1,8г след раждането е все така. 😆 Едно минава, друго идва.
Ние сме на сватба сле 2 седмици, баба 'и на Чудо се съгласи да я гледа и да си спестим удоволствието да я водим с нас. Дано всичко мине без ексцесии. 😂

# 1 271
  • Бургас
  • Мнения: 1 127
Оп, пропуснала съм тези подробности.... Тогава, Уиш, пращай й тигана....
 Не е вярна тая мантра, че нямали горките татковци, време да поемат детето. Така им отърва. Авторке, връчваш му бебето и хукваш накъдето ти видят очите за няколко часа. Като направиш така няколко пъти, ако не друго, поне вече с мерак ще го дава на бабите Joy

П.С. Вермилиън, чудно сте решили да си спестите екстремното изживяване " сватба с бебе - Чудо", хахха.

# 1 272
  • Мнения: 30 802
Бени, близо 1,8г след раждането е все така. 😆 Едно минава, друго идва.
Ние сме на сватба сле 2 седмици, баба 'и на Чудо се съгласи да я гледа и да си спестим удоволствието да я водим с нас. Дано всичко мине без ексцесии. 😂

Подготви се психически за 5г. непредсказуемост. След това пак има задачи и проблеми, но поне са предсказуеми и логични. А сега ще е чудо още едно известно време.

По отношение на въшките- имам информация, че точно такава е практиката, дори в "елитни" частни градини: чистиш у дома и мълчиш като партизанин на разпит, никакво казване на учителката, никакво споделяне с групата. Аз чак сега научих, че групата на сина ми е била цялата във въшки по едно време, той не е хванал.

Тоест имайте си едно наум, че практиката си е пълна омерта, въшките никога не са в градината, винаги са от митичното "друго дете".

Та плюсът е, че сега тригодишната се държи супер почтително, щото видя къде е по-хубаво. Вчера бяхме в банката, седя кротко като мушица и каза, че там било много хубаво.

# 1 273
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 889
Направо съвсем се отчаях 😄 Ще стискам зъби и тва е.
Иначе с таткото е изгубена кауза, все много иска да се грижи и да го гледа, ама няма време.

# 1 274
  • Бургас
  • Мнения: 1 127
Направо съвсем се отчаях 😄 Ще стискам зъби и тва е.
Иначе с таткото е изгубена кауза, все много иска да се грижи и да го гледа, ама няма време.

Лъже. Не му се занимава и му е изгодно да се оправдава с работата. Това им е прийом на масата мъже, хич не се заблуждавай. Има ли желание, се намира и начин. Когато дъщеря ми беше бебе, мъжът ми работеше на 2 места, като второто не беше постоянно, а отделно се опитвахме някакъв семеен бизнес да правим, свекърва ми работеше основно в него, мъжът ми ходеше и на нея да помага от време на време, че тя сама опъваше. Е, ами успяваше да намери време да се грижи и за дъщеря си, за да мога аз да отдъхвам от 24 часовите смени. И го правеше с желание. Понеже не кърмех, с него бяхме 100% взаимозаменяеми, ако се наложи. Пак ми беше трудно, защото свободното му време наистина беше малко, а една от работите му - свързана с физически труд. Но се справихме. Изпушвах яко и сме се карали, че много работи, вместо да помага повече на мен, но така се налагаше. Имахме да връщаме заеми. И само си представям, че ако и толкова помощ не получавах - щях да се гръмна.

Общи условия

Активация на акаунт