Трудната страна на майчинството

  • 49 571
  • 1 317
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 1 635
На мен пък ми се струва, че сега (с по-големи деца) ми е по-трудно от преди. С изключение на болестите - първите години ми бяха песен. Малките деца винаги можеш да ги грабнеш от ситуацията и да ги занесеш някъде. Сега - няма как. Говориш, обясняваш, караш се и се молиш нещо да им влезе в главите за по-дълго. Не ми изглежда да се справям добре.

В момента съм забранила телевизията до края на месеца. Мисля, че ще им се отрази страхотно.

# 121
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Аз също стигнах до извода, че хормоналните промени по време на кърмене се отразяват значително върху емоционалното и психично състояние. Буквално за нула бройкислед като приключих се усети промяната в общата ми настройка и поведение. Не знам дали при всяка кърмила жена е така, но за себе си мога да потвърдя. Аз и не кърмих де, а се цедях близо 14м. Това ме натовари допълнително с чувство за провал. Дори на инат го правех. Една сутрин след поредното изцеждане, просто си запалих 3 цигари една след друга и си казах не мога повече. Дори мъжът ми каза - ох.

# 122
  • Мнения: 1 782
....

И защо майки и баби не ни казват тия неща...нали били уж много печени и опитни...та сега трябва хора в интернет да си споделят информация...
Да не се откажат младите жени и да останат без внучета Sweat Smile

# 123
  • София
  • Мнения: 38 209
Майка ми ни мяташе на баба ми при всяка възможност, вкл. до 3 годинки и после целите лета. В останалото време - на градина и на училище. След училище - сами вкъщи. Имам ясни спомени от едни дълги самотни следобеди вкъщи. Така че тя не е усетила много тежко майчинството.

# 124
  • Мнения: 30 802
Мога да родя още пет деца, но не мога да откърмя дори още едно- оказа се все по-досадно всеки следващ път. Всъщност най-върлите кърмачки са тия, дето с първото НЕ са кърмили, с второто са били успешни, така че имат само 1 кърмене. И понеже са маниачки, сигурно не забелязват, че се отразява зле. И съответно няма как да споделят тая мръсна тайна с обикновените жени.

Но има такова нещо като "меланхолия на кърменето", самият акт влошава настроението. А и както вече писах, има един случай, дето е като д-р Хаус- с години лекувано психично заболяване, а се оказва висок пролактин.

Така е, Розичка. Ама все пак може да си помечтаем за идеален свят, в който ясно ти казват за трудностите, но и те учат как да се справяш. А не да мълчат и после да те гледа отстрани с усмивка.

Имам усещането, че точно нашето поколение ще станем по-мъдри възрастни от нашите майки и бащи, които са били малко завеяни и самовлюбени и въобще не са се задълбочавали.

# 125
  • Мнения: X
На мен пък ми се струва, че сега (с по-големи деца) ми е по-трудно от преди. С изключение на болестите - първите години ми бяха песен. Малките деца винаги можеш да ги грабнеш от ситуацията и да ги занесеш някъде. Сега - няма как. Говориш, обясняваш, караш се и се молиш нещо да им влезе в главите за по-дълго. Не ми изглежда да се справям добре.

В момента съм забранила телевизията до края на месеца. Мисля, че ще им се отрази страхотно.
Абсолютно!

Последна редакция: вт, 12 сеп 2017, 22:21 от Анонимен

# 126
  • Мнения: 1 985
И аз се чувствах/чувствам по описания от Вермилиън начин. При мен много тежко се отрази провалът с кърменето. Поради масовата психоза по кърменето преди да родя бях решила, че аз жива/умряла трябва да го кърмя това дете, не успея ли- значи не ставам за майка.
Е да, ама не. Така нареченото кърмене, по- скоро цедене продължи всичко на всичко 2 месеца, въпреки консултантките по кърмене, които привиквах вкъщи на всеки кръгъл час и всички магически отвари, които погълнах. Като се видя, че няма да го бъде, изпаднах в паника, шок и ужас и самообвинения каква негодна майка съм, която ще трови детето си с АМ.
Страдах, страдах 2 седмици, видях, че бебето няма да умре от АМ- то, ами си наддава и расте като по учебник, та взех, че се кротнах. Тогава някъде бебето взе да прави един дълъг 4- 5 часов нощен сън, в картинката се включиха червеното вино и кафето и животът стана една идея по- спокоен и приятен.

# 127
  • Истински се вижда само със сърцето.
  • Мнения: 10 296
Специално за кърменето не съм много съгласна Simple Smile на мен ми е първо дете, кърмя все още. Не ми е било трудно и натоварващо никога. Кърмя още защото девойката не иска да се отбива, а в същото време е алергична на млечни продукти и адаптирани млека, та за сега това е начин да приема мляко.
Иначе за лежането първите 40 дни би било супер Simple Smile след секциото и без това ми се полежаваше повечко, 7 дни в болницата, после дойде майка ми 14 дни, та като цяло успях да се възстановя бързо и лесно.

За мен лично до момента майчинството не ме натоварва или хвърля в депресии, но никога не е късно да стана за резил Simple Smile

# 128
  • Мнения: 30 802
С първото дете имаш още запаси и по-лесно се понася. Пробвай да откърмиш още 2 и доста вероятно ще ти стане досадно...

# 129
  • Истински се вижда само със сърцето.
  • Мнения: 10 296
Сигурно си права Simple Smile за съжаление въпреки желанието ми ще си остана с едно, но да ми е живо и здраво Simple Smile

# 130
  • Мнения: X
Има малки деца, които се гледат много лесно. Аз съм давала за пример мен и сестрите ми. Една година ми е разликата с едната (даже по-малко) и четири с другата. Спели сме като къпани по цели нощи, заспивали сме сами в кошарата, майка ми ни е оставяла там и е ходила на двора да простира. Тя сама признава, че такова чудо като трите внука, които има не е виждала. Не казвам, че е цъфтяла и връзвала, но определено е било поне малко по-спокойно вкъщи.

Кърменето е най-отвратителния процес свързан с майчинството. Вярно ни промиват мозъка с полезността му, а никой не ти казва как те скапва физически и психически. Аз кърмя все още с огромно отвращение, просто не мога да отбия, надявам се да събера сили и скоро да се свърши, да се наспя и да си върна тялото.

Последна редакция: вт, 12 сеп 2017, 18:01 от Анонимен

# 131
  • Мнения: 10 993
Не съм кърмила нито веднъж. С по-големи деца ми е по-леко.

# 132
  • Мнения: 15 223
Има малки деца, които се гледат много лесно. Аз съм давала за пример мен и сестрите ми. Една година ми е разликата с едната (даже по-малко) и четири с другата. Спели сме като къпани по цели нощи, заспивали сме сами в кошарата, майка ми ни е оставяла там и е ходила на двора да простира. Тя сама признава, че такова чудо като трите внука, които има не е виждала. Не казвам, че е цъфтяла и връзвала, но определено е било поне малко по-спокойно вкъщи.

Кърменето е най-отвратителния процес свързан с майчинството. Вярно ни промиват мозъка с полезността му, а никой не ти казва как те скапва физически и психически. Аз кърмя все още с огромно отвращение, просто не мога да отбия все още, надявам се да събера сили и скоро да отбия, да се наспя и да си върна тялото.


Подкрепям на 100 % този пост  Peace

И двете ми деца бяха лесни за гледане - баткото само ядеше, спеше и се смееше, малката също беше много кротка. Само никненето на зъбите й ми излезе през носа, но пък беше само това. Така че определено не съм стигала до някакви крайни състояния. Но с ръка на сърцето си признавам - и с двете деца са ми помагали бабите. Кога повече, кога по-малко, но помощ винаги е имало и аз съм се възползвала от нея на драго сърце. Всъщност най-тежкия ми период беше, когато се върнах на работа, защото не можех да смогна с работа, деца и домакински задължения. Тогава бях най-изнервена. От както си останах вкъщи нещата се подредиха.
А за кърменето се успокоих - мислех, че само аз имах непоносимост към него. Освен, че така и нямах кърма за повече от месец, самия процес на кърмене ми беше изключително неприятен.

# 133
  • София
  • Мнения: 1 489
Аз мисля, че това ми стана любимата тема, направо ми се иска да ви кажа, че ви обичам. Simple Smile)) Почти във всеки пост виждам част от себе си в някакъв период от майчинството.
В отчетната ни тема беше пълно с майки героини - всички кърмеха, на всички им беше най-щастливия период в живота майчинството и на никоя не ѝ тежеше. По цял ден с бебето на разходка и не се уморяваха. Ха се оплачеш и те сръчкват каква си глезла.
С кърменето и при мен не се получи. Малкият е отгледан с АМ. И аз бях обсебена от мисълта как трябва да кърмя, още повече, че си имахме консултант по кърмене в групата и слушах какви ли не лекции. Е да, ама не ми се получи. Млякото ми слезе на 6-ти ден, вече бях изписана от болницата. Преди това - нито капка! Цяла нощ треска и температура, баща му си спи, аз плача и се мъча да се цедя, а нищо не потича. Опитах се да го събудя поне за морална подкрепа - ама не помръдва - труп. Едновременно с това храня и повивам бебе на 3 часа, а той пак си спи. (Нито веднъж за целия тежък период с нощното ставане на 3 ч, той не се помръдна да ми помогне. Бил на работа, уморен бил!) Сутринта майка ми дойде на помощ и отпуши каналите, но за няколко дни млякото намаля и свърши. И въпреки чайовете и какво ли не, не потече. Цедях по 20 мл най-много. Оказа се, че понеже съм с Хашимото, най-вероятно това е бил проблемът, ама аз де да знам. После от отчетната ни група една майка ми каза, че съм се оправдавала "като ученичка", вместо да си призная, че не съм искала да кърмя. Вярвате ли ми как се почувствах? Опитах се да се оправдая и ме нападнаха и други. Още ми се иска да ги удуша.
И изобщо първите 2-3 м ги изкарах на ред сълзи, ред сополи и се питах кога ще дойде щастието. Още повече, че родих януари и нямаше как да излизам дори, че беше голям студ.
Между другото, сега имам приятел от 1г и той иска още 1 дете (има 1 от първия брак). Еми не мога! Съжалявам, ама при мисълта за второ дете полудявам. Нито имам сили, нито имам нерви за още едно и не мога да си представя пак да премина през това, което ми се случи! Не исках детето ми да остава само в живота, но ако цента на това е майка в лудницата, мисля че за всички ще е по-здравословно да запазим статуквото. Всеки казва, че второ се гледало по-лесно, но те и за първото ми казваха, че съм щяла да изживея най-хубавия си период в живота, а не се получи. Как да вярвам сега на това?
За килограмите (понеже се засегна темата) - аз също не мога да сваля. Даже трупнах още 2-3 последната година от нерви (в ужасния период между 2 и 3 години). Според мен нервите са причина някои от нас да не могат да отслабнат.
Нас също като малки ни хвърляха на баба и дядо и живот си живееха. Мисля че майка ми не е усетила изобщо какво е да гледаш малко дете. На възрастта на малкия аз вече си играех сама на улицата. А после извеждах и брат ми, по цял ден ни е нямало в нас.

# 134
  • Мнения: X
Аз също припознавам себе си в повечето постове...

Spastik Children, много ми е познато това с отчетната тема. Те и в нашата едни героини се навъдили, майки за чудо и приказ...затова и отдавна не пиша там...

Не съм кърмила и не мога да се изкажа по темата, жалките ми опити да кърмя защото "така трябва и всички го очакват" само затвърдиха усещането ми, че кърменето не е за мен. Та рано спрях, въпреки това обаче следродилната депресия не ми се размина...

Аз сигурно вече не съм съвсем с всичкия си, но се замислих за второ  Crazy за първи път ми мина през ума когато дъщеря ми беше на 1 година и 6 месеца до тогава се кълнях, че ще си остана с едно дете. Сега е 1 год. и 11 месеца и все повече ми се иска, така че нищо не се знае...

Общи условия

Активация на акаунт