Бихте ли се качили в колата на симпатичен непознат от улицата?

Охх, това с убитите и изчезващи индианки е голяма трагедия и петно в канадската действителност. Няма да се впускам в подробности, но да кажем, че според мен проблемът се корени в самите тях. Местните индианци и отношението им към живота имам предвид.

Високият стандарт има връзка дотолкова, доколкото едно дете на 16 може да си въобрази, че е вече много пораснало, самостоятелно и независимо, да напусне училище, да излезе от дома, да се замотае в неподходящи среди и компании и да се хързулне по наклонената плоскост. Много по-вероятно е такива деца да попаднат в новините като следващите жертви на насилие, отвличания и убийства. Те са масово тези, които си оставят децата в горещи коли и отиват на купон или да залагат в казината.

Лекотата на намиране на нискоквалифицирана работа и възможността да караш кола и да се издържаш самостоятелно води до едно измамно усещане, че са вече възрастни и зрели хора. А те са си деца още. Незрели, неориентирани и податливи на манипулация.

Brie, индианците в Канада са преживели историческа травма. За едно две поколения начинът им на живот се е променил до неузнаваемост и са се разкъсали семейните и родови връзки. А начина на хранене техните стомаси и черни дробове, които от хилядолетия не са обработвали съвременен въглехидрат, не могат да го понесат. И никакво освобождаване от данъци не може да компенсира стреса от промяната. А как се корени проблемът в тях?

Също, в този район, но не само, няма градски транспорт. Рядко населен е и не е рентабилно. Но това поставя хората под 16г, а и тези над без достъп до кола в трудно положение. Не съм била в Канада и не познавам терена, но разбирам донякъде проблемите.

Да, точно лекотата за намираме на ниско квалифицирана работа и високите заплати водят до желание за отделяне. За такива желания допринасят конфликтите с родителите. И тук има желаещи да са самостоятелни, но наемите в Париж и високата безработица не го позволяват.

А, именно! Баща ми живее в Париж, имам полусестра почти на 30, която следва медицина, в момента специализира и още не може да се отдели. Доходът й като специализант не го позволява. А тук наемите също не са ниски, но всеки, който работи буквално каквото и да е може да си позволи да живее отделно. Е, без луксове разбира се, но ще си плаща наема, сметките, бензина и храната без проблеми. На опера и балет няма да може да ходи, но те не са се и засилили да ходят.

Темата за индианците е много обширна и аз самата съм със смесени чувства. Служебно в една от предишните ми фирми съм контактувала с много индианци и виждам какво им е отношението към работата и живота въобще. Много ми напомнят на нашите цигани. Работят колкото да не умрат от глад. Като вземат надницата за две седмици и изчезват и повече не се връщат. Пият и се дрогират, лежат по затворите, не учат. А държавата им предоставя невероятни възможности за да се реабилитира за нанесените им неправди и зверствата отпреди няколко века. Получават напълно безплатно образование, здравни услуги, освободени са от такси, ако работят на територията на резерват. Правила съм таксите на индианци и от заплата $90,000 от която аз чисто ще взема под $60,000, индианецът си взема чисти $90,000. Всеки индивид с доказан индиански статус получава сериозна сума пари при навършване на пълнолетие. Върнати са им земите, а това което е застроено например и не може да се върне се откупува на цена по-висока от пазарната. Парите отиват в т.нар. племенни сметки и вождовете се разпореждат с тях както пожелаят. Имат предимство при кандидатстване за работа в някои сфери и още и още привилегии, които никой друг не притежава.

Изборът да се дрогират, да проституират да ги отвличат по магистралите и да си пропиляват живота е техен собствен. Просто начинът им на живот е изключително неразумен и рисков и това обуславя високият процент престъпления в тяхната общност.

И с аборигените стоят така нещата. Няма как насила да се променят културните наслагвания. Приличат на циганите, но само по поведение и липса на навици за отседналост. Иначе се различават по това, че циганите са пришълци, докато индианците и аборигените са местното население, чиито земи са завзети.

За образованието и тук не е супер важно за нормален стандарт на живот, но постепенно се променя. Единици от хората над 40 са с висше, а работяк квалифицирана работа, но на тези позиции, не допускат нови без образование вече.

Това се опитвам да набия в твърдата глава на пубера, че нещата се променят и е по-добре да си мине през образователната система, а да не разчита на късмет.

Да, да точно така. Индианците са много по-неоправдани от нашите цигани точно заради това. Естествено има и свестни такива и работещи, но са много малък процент от общата маса.

И с образованието е същото като при вас, Даун. Сегашните кадри над 40 години масово нямат съответното образование за длъжността, която заемат. Но тези въпросните по правило са само бели канадци. Късмета работи само при тях. Ние емигрантите, ако нямаме сто дипломи и курса сме за никъде.

По принцип и тук работещ ниско квалифицирана работа може да се отдели веднага. Има и ведомствени жилища - ако човек работи в предприятие с над 10 служители може да кандидатствува за такова жилище с много по-нисък от пазарния наем. Има и жилища, които могат да се изкупят и струват 20% под пазарната цена. и ако се купи такова новопостроено жилище не се плащат данъци 10г. Но тук младите искат да излизат, да пътуват, да се местят а има и къде. Имам млади съседи, които всеки уикенд са в някоя близка европейска столица или на юг. Имаме дълги отпуски. Начинът на живот е друг (не твърдя, че е по-хубав или по-лош). Имаме хубав градски и извънградски транспорт. Често, като е топло, отиваме пеша до Шанз Елизе а се връщаме с нощен автобус към 2-3часа сутринта. Нощните автобуси са на 20-30 мин и в тях важат картите за градски транспорт или се купува билетче на цена като дневния транспорт. В автобусите и метрото има камери. Тук повечето коли са за украса. А и паркинг трябва да се плаща. За човек, който излиза в града си през уикенда е по-рентабилно да вземе такси, особено ако иска да пие.

Във Франция без диплома човек е почти за никъде. И с диплома не е лесно. В Канада и в Щатите животът е друг.

Трудно е това със самостоятелността у младите. Прави ми впечатление тук, имам колежки дошли като студентки и на 30 години оше си живеят със съквартиранти и делят наема. Същото наблюдавам и в чужбина. Хем са млади и им се живее , а в същото време ако си позволят самостоятелно жилище ще им се ограничат възможностите за харчене.

Ами ако се прибират само за едното преспиване, защо да се набутват с едни 400-500 лв на месец.

Не съм се сблъсквала нямам личен опит по въпроса, но все пак на 30 години ми се струва, че човек трябва да порасне малко и да осъзнае, че студентските години са отминали. Този комуналния тип живот винаги ми е бил странен, особено когато  е години наред.

Е, тъкмо щях да те питам ти на колко години заживя самостоятелно.

Зара, аз винаги съм предпочитала да деля със съквартиранти, дори и ако за същия наем мога да намеря самостоятелно жилище. По-весело е, правите си партита, готвите заедно. Има кой да иде до аптеката ако се разболееш. Има кой да изведе кучето като си в командировка. Мъжо не може да живее с чужди хора а сестра му е като мене. Ако можеше и стаята си бих делила със съквартирантка. Но повечето хора си искат собствена стая. Най-весело ми беше в огромна къща със 6 спални в Лондон и бяхме 8 души. Винаги имаше човек в къщи а това е голямо удобство. Представи си да се върнеш скапан в 22 часа и да те чака уютна вечеря и чаша вино. Трима души готвехме - всеки по 2 вечери седмично. Другите миеха баните, прозорците, хранеха лисиците в двора. Няма разходки на кучета сутрин - в 7 сутрин му отваряш към задния двор и преди да излезеш за работа го пускаш обратно. Даже спалното бельо не си сменях  . А готвех колкото бих готвила ако живеех сама, но готвех по-рядко. Специалитетите ми бяха Бьоф Строганов с гарнитура ориз и шопска салата и бадемов крем с шоколадова заливка и на другия ден зеленчукова чорба, кускус с агнешко и катми с мед. В замяна 4 дена ме хранеха със филета сьомга в сметанен сос, мадраски кърите, къри от бамя и спанак, мулухия, фалафели, готвени риби, палачинки, баварски кремове, шарлоти с малини итн итн. По-здравословно не съм се хранила никога. И танци до зори всяка вечер. Седях 46-47кг. Сега готвя по 3-4 пъти дневно, да му се не види!

В моето семейство след завършване на гимназия заминаваме. Може и по-рано при желание 

Не говоря за студентските години, а че този период у днешните млади продължава безкрайно дълго и след приключване на студентството, единствената промяна е, че вместо на лекции ходят на работа.

Зари, работех през цялото време  . Даже и мъжо живя известно време с мене и съквартиранти. И така щях да продължа да живея ако мъжът ми не беше поискал да се отделим. Той работеше в друг град през седмицата и с мене дойде да живее непозната българка докато си намери квартира. И така можех да живея цял живот. Винаги съм си имала собствена стая в жилището. И никога не съм делила баня с повече от две жени. То с една е сложно.  Какво му е лошото да имаш съквартиранти на 30 или 40г?

За мен това е абсурдно, макар, че вярвам, че много момичета го правят. Предоверяват се и после има оле мале какво стана! В днешно време не бива да вярваме толкова сляпо на непознати.

Е, тя беше приятелка на обща позната и даже се запозна с майка ми като си отиде в БГ. Не е от улицата. Контактна съм и обичам хора.