Трудната възраст 2. Как да се справя?

Само с теб ли се държи така?

И ние го минахме тоя период. Дръж се сериозно с него. Ясно му обесни правила, задължения и го включвай да ти помага-да ти подава примерно продукти докато готвиш...разказвай му за храната....да ти помага докато зареждаш пераля..обесняваш му защо го правим..ей такива елементарни неща, но да не се чувства самотен докато ти ги вършиш. Ако не се държи прилично навън и в магазини-няма да го водиш, за яденето и къпането-сама си си виновна, че му позволяваш да те командва. Като си удря главата сам, остави го, и нашата го прабва, но след като видя че не помага метода, а и е болезнено- спря. С тръшкането- остави го, търпеливо го изчакай и като се успокои тръгвате-нашата в локвите се хвърляше, търкаляше и пищеше. Стоя до нея докато приключи и тръгваме. Не съм удряла, викала и наказвала-против съм тези методи, много често в случай на истерия гушкането помага...винаги й говоря, че я разбирам, но това не е нормално поведение.. Ходите ли на Детска градина?

Намали излизането, намали готвенето, зареди се с търпение, ще мине. Не обръщай внимание на тръшкането. Нека пипа, вдигнете забранените неща.

О и с баща си .Даже с него по лошо .Ако са само двамата примерно малкия само пищи ,реве и хвърля неща по него или по пода .

Ох ще опитам и аз съм против крещенето ,но понякога не издържам .Дано да е само перйод .Местим се в чужбина скоро там ще е на ясла ,но от кога не знам .Понякога толкова зле ми става ,че почвам да рева с глас от безсилие .Не съм очаквала да е толкова трудно да си родител.

Можеш да наминеш в другата тема да го споделиш на "колежката", която напира да ражда на 16

Шегата настрана, очаквай да се включат поне 20 човека, които ще ти обяснят ей сега, че детето ти е нервно, защото не му обръщаш внимание и си изнервена и изморена. Или пък защото си пила кафе докато си била бременна.

Аз съвет за детето конкретно нямам. Имам почти 2-годишно, което също е във вихъра си. Съвет за теб - гледай да почиваш доколкото можеш, за да имаш сили и търпение да го гледаш.

С двегодишните няма възпитани и невъзпитани. По принцип може така да устроиш деня, че да има минимум лоши моменти и с времето да намаляват. Но никога няма да може да се отпуснеш и да си кажеш- ето, детето се научи. Не се е научило, просто ти си направила всичко възможно, та да го доведеш до положение да е на кеф. Ама нещо малко ако се развали в магическото уравнение, пак ще се върне малкото дяволче.

Сега, единият вариант е да хабиш много енергия, за да насочваш и следиш във всеки един момент детето. Само че ти ще луднеш и все ще си на нокти кога ще е следващото избухване и плач и ще се чувстваш виновна, че не си пробвала ABC...XYZ. Само че понякога почти нищо не може да се направи, освен наистина да се заредиш с търпение и да оставиш детето само да види, че тия изблици не са приятни и че никой няма да пърха около него.


Освен това виж дали не е прекалено стимулирано- прекалено много играчки, някой все да му дудне, много разходки, прекалено много емоции. Детето на 2 е почти бебе, спокойно може да вирее в среда, която на нас ще ни се види скучна. То си има негови занимания. Няма нужда да му дирижираш всяка секунда.

Аз имам ниски стандарти и за мен дете на 2 на практика е диво животинче- не мога да имам очаквания. Общо взето водене за ръчичка от 3 нагоре, и то ако детето иска. На две просто намираш безопасна градинка/двор и го пускаш да изследва.

Това,което описваш при нас е аболютно същото.Почти през повечето време реве.Или се тръшка.Или крещи.Бие се с децата.Не иска да се храни.Нощем се буди.....ох няма да изброявам повече.Наистина е много трудно!  Но явно такава е възрастта,трудна И аз не знам кой е най- правилния подход на възпитание.Тук във форума има много теми,свързани с проблемите,свързани с децата. Едни съветват да се игнорира и да не се обръща внимание на тръшкането, други - да се наказва детето , трети - да му се обяснява като се успокои ........

Тук намирам много от нещата,  които ги правя- все гледам да му е интересно и да се изморява,  че май му удва множко на моя юъник и всеки обвд изпада в неистов рев!  Вземам си поука,  вината е в мен!  Блсгодаря за поста!

Ще го израсте този период, ще видиш . На 3-4 годинки ще е коренно различно човече. Търпение му е майката.

Между две и три години е кошмарен период. Много е важно детето да има добър дневен режим. Хранене, разходки, сън и т.н. Важно е да не му се угажда на капризите и тръшканията. И много, много търпение и здрави нерви. Ако устискате и наложите вашите правила, периодът ще отмине и после ще е по-лесно.

Моето беше нещо подобно. Сега е на три и понамали рева, ама пак си реве, ако не е на неговото и не му се обърне внимание.
Аз имам и голямо дете и искам и на него да обърна внимание, дори считам, че проблемите на големия са по-важни от проблемите на малкия.
И аз ще го пращам на градина. Ще го води баща му, защото аз сцените, ревовете и извиването не мога да го изтърпя и ще взема да му шибна един шамар. А не искам.
Абе освен здрави нерви и самоконтрол друг съвет не мога да дам.

Колко време прекарва навън?
Имате ли решетка или нещо, с което да можете да се изолирате от него? Или люлка, в която да стои докато се храните.
Ако се храните заедно пак ли има проблем?
Има ли някакво занимание, филм, игра, което да му е любимо?

И ние сме така, припознах се във всяка дума.

Имам дете на три и половина ,ами продължава си същия кошмар .Реве,тръшкане ,инатища -едвам се търпи 

Ние сме на 3г и 3 м и има огромна разлика откакто беше на 2 и сега, но тя ходи и на детска градина, там определено се учат и на ред, дръжте се с тях като големи и бъдете сериозни, вие определяте границите.
Гледането на телевизия и храненето с боклуци също вреди...яденето на сладко й е сведено до минимум-две-три блокчета шоколад веднъж в седмицата(тя избира събота или неделя). Телевизия почти не гледа-10-20мин почивните дни. Това е което при нас "вреди" и я изнервя. След спирането на ТВ вече спи без да се буди през нощта. Дано съм ти полезна😉

Каката след по- малко от месец ще прави 5 години и още е така.
Удивително е колко съм свикнала, защото малката (1 г. и почти 1 мес.) започва (по- леко като за начало) да се инати и тя, да реве и т.н. а на мен ми е все едно. Като готвя, допълзява до мен и започва да ме дърпа за крачола, а пък на мен грам не ми дреме.
Според мен решението е ясла, градина и тотален игнор, когато са в такова състояние- викаш, не викаш- не чуват. Обясняваш когато са спокойни. И после пак....

При доста деца градината влошава значително нещата, защото там цял ден пазят поведение, а след това вкъщи избухва цялата стискана цял ден дивотия

Игнор, обезопасяване, твърдост и търпение.

Тъкмо мислех да шокирам авторката, че моето е на 4г и е по- зле от когато беше на 2, но ето и на 5 правят така. И аз чаках да навърши 3 и да се кротне, но не стана. После чух, че от 2 до 4 бил периода и зачаках 4, но пак никакъв резултат. Последно ми казаха от 3 до 6 бил периода............ Т.е. като се почне на 2, че до към абитуриентския бал все ще сме в някакъв период. На инати, капризи и репчене. Поне дано спре да реве, не е малко.

Здравей. Минах този период с първото ми дете. За къпането помогна само това което са ти казали вече-оставяш го да си плаче и излизаш когато си готова. Другия вариянт,който в момента правя със сина ми е че му пълня коритото и седи и се чипка до мен докато се къпя. Но той е още малък За тръшкането навън,оставям малко да намали децибелите и й казвах че ако продължава се прибираме. Няколко пъти я прибрах наистина,за да разбере че съм сериозна. Първите пъти беше страшно,още повече плачеше. В последствие намали времето в което се тръшкаше до 1-2 мин. максимум. Относно готвенето-играехме на предаване. Здравейте уважаеми зрители,сега  малката помощница ще изкара няколко картофа или домата   Резултата е ,че освен от малка се научи да разпознава плодове и зеленчуци,има желание да помага и вече 5 години си готвим заедно С пералнята по същия начин действах,донеси на мама дрехите,дай да ги сложим в пералнята или сложи ги ти... Включвах я във всяка дейност,защото иначе правеше бели. И така си имах помощница,естествено карала съм се. Но когато ми помагаше беше чудесна,много й беше интересно. Сега с малкия започваме по същия начин. Още като види тиган и хваща лъжицата да бърка Забелязах,че когато ги включвам в това което правя не се ядосват,не крещят и пищят около мен и не ми дърпат гащите докато разбърквам яденето Късмет и търпение ти желая

Ми да- то е така- все периоди- период на колики, период на зъби, период на инатене, период на тръшкане, период на неподчинение, по- нататък идват периодите на "не ми се учи", "искам мотор", "ще избягам от къщи", "мамо, бременна съм".......има и по- страшни неща. Дето се казва "да не ти се случва това, дето ти го мисли майка ти". След време, когато започне да ходи по дискотеки, да пие алкохол, да е с момчета и т.н. и т.н. ще си викам "еййй всичко давам за едно качествено тръшкане в магазина"

 Между 4 и 6 ги хваща първия детски пубертет. Дъщеря ми го почна точно на 4. Можеше да се разплаче за всичко! Без значение хубаво или лошо,просто рев. И както и да реагираш нищо не помагаше.  Против шамарите съм,за това си бях купила тапи за уши и си реших проблема. Има си собствена стая и си плачеше там. Мина й малко след като навърши 5 години... Сега й излизат постоянните кътници и пак света й е крив на моменти,но вече се държи като голямо момиче и плаче в краен случай

Да, точно един месец преди да навърши четири играта загрубя. И рев, рев, рев. Примерно защото съм седнала, трябвало да стана права. Три часа рева. При това беше сутринта и беше спала плътно цяла нощ, та няма как да го сложим в графата преуморена. Но темата е за двегодишните, да не я отмествам. На две, на четири, пауза няма, край няма.

Здравейте
Навън сутрин от 9 до 11;30 след обяд от 17 до 19:00.Няма как да се изолираме от него има кошара има люлка има бънджи гащи ,но като се храним или като вършим каквото и да е не може да  го сложим там ,защото се къса да реве .Ако се храним заедно иска да сабори всичко по масата и най вече аз да не ям .Да има любимо занимание да ни дразни и после да се смее.
Ох дано да го израсте скоро

Колкото и да е зле 4 годишния пубертет, не е като маймнунясването на 2 годишно.

Освен да си повтаряш, че ще мине, да пийваш чаша винце вечер, че да разпускаш, друго решение няма. Дано си ляга рано детето, че да може да почиваш след това!

Ще запоне ясла ,но не знам кога .Ще се местим в чужбина .Гледа телевизия ,но малко повечето време сме на вън .Храня го с боклуци ,но рядко давам шоколад .Храни се с боклуци ,защото той така иска ядене и супи не яде само сандвичи и пържоли,гризки ,бисквити и от време на време плод .Иначе си спи доста през ноща по 12 часа спи ,а след обяд по два часа .

Смях се с глас даже и милото много се смя .Развеселих се .Излизаме на разходка .После ще чета другите .

Здравейте, нашето дете има още няколко месеца до 2г., но някои от нещата, които описвате, са ми познати и съм се интересувал по въпроса.

Едно от обясненията на тези емоционални изблици е, че детето на тази възраст влиза в етап, в който разбира все повече, но не може да комуникира вербално (да говори) адекватно на разбирането и възможностите си. (Източник)

Също така всяко дете си има индивидуалност, някои са по-кротки, други по-буйни, Вие най-добре познавате Вашето дете и какво е нормално за поведението му. Ако искате прочетете съветите в горния източник, ние сме прилагали някои от тях успешно.

За нашето дете съм забелязал следните неща:
- когато е болна, боли я нещо (расте зъб примерно) и т.н. е доста по-нервна и склонна към тантруми
- когато усеща напрежение у нас (имаме някакъв битов или друг проблем за решаване) реагира на това. Споменахте, че Ви предстои преместване в чужбина - планирането и организирането на такова преместване е вероятно доста стресов период и за Вас и за детето. Когато спорите и ако се карате пред детето, ако Ви вижда притеснена/притеснени, нервна/нервни - това допринася за подобно поведение. Това, че плачете, ядосвате се и т.н. не Ви помага, ако го правите пред него.
- когато не е имала достатъчно "вълнуващ" ден е по-склонна към нервно поведение - изглежда на дечицата им става скучно и това е начинът им да ни го покажат    

Ние контролираме доста успешно подобно поведение и сме го намалили значително по следните начини:
- Опитваме се разберем какво "иска да ни каже" детенцето - то сочи, води ни за ръчичка, дори без да говори като възрастен човек става ясно какво иска. Когато това, което иска, е смислено, не й го забраняваме - например иска да рисува, да си играе с легото или да реди пъзел, да му пуснем музика и да потанцуваме с него - иска си разнообразие, иска контакт и с двамата си родители, иска да му обърнем внимание, много обича да е в центъра на вниманието и това ми се струва нормално - осигуряваме ѝ го доколкото е възможно и тя е много щастлива през повечето време. Ако само Вие се занимавате с детето е възможно да Ви идва в повече да правите това по цял ден - опитайте се да ангажирате още някого (бащата, баби/дядовци) поне от време на време да си играе и да обръща внимание на детето Ви. Ако това не е възможно - детската градина ще подобри значително нещата, въпреки че на неговата възраст в началото ще има период на адаптация.
 
- Когато детенце прави неща, които са забранени, се опитваме да говорим твърдо, без да крещим, да се караме и т.н. Детето е възможно да тълкува емоционални изблици от Ваша страна като слабост. Ако сте твърди и безкомпромисни без да бъдете груби, детето приема Вашето решение много по-спокойно. Като наказание 2-3 пъти съм прилагал т.нар. "time out" или поне някаква моя версия - ако след многократно повтаряне "не" детето продължава да прави каквото не трябва (примерно да удря по стъклото с всичка сила) я взимам в ръце, отиваме в ъгъла, обръщаме се към стената (така че да няма интересни неща за гледане) и ѝ обяснявам спокойно, че така не бива или понякога просто повтарям монотонно "наказание, наказание". В началото го приема като игра това (както приема и удрянето по стъклото примерно) след няколко минути почва да разбира. Ако се разстрои или разплаче - приключвам с "наказанието" - разбрала е посланието, няма смисъл да продължавате повече, децата на тази възраст лесно забравят какво е ставало преди няколко минути, по-дълго наказание ще има обратен ефект, защото може детето вече да е забравило за какво го наказвате. Мисля, че при нас е имало ефект от това "наказание" - после не е правила нещото, което не ѝ разрешаваме, след подобно обяснение и time out. Стремежът ни е да забраняваме наистина най-съществените неща - не може всичко да е забранено.

Накратко да синтезирам горното - имайте предвид, че тези неща, които описвате, почти със сигурност ги прави за да Ви привлече вниманието, за да комуникира с Вас. Осигурете колкото можете повече внимание, не показвайте емоциите си пред детето - на тази възраст то вече разбира страшно много, опитайте се да разберете какво се опитва да Ви "каже" детето и не му забранявайте всичко - много неща са ОК да ги прави. Ако забранявате нещо - бъдете твърди, консистентни и спокойни. Въоръжете се с много търпение, защото няма как с магическа пръчка да стане от малко зверче - кротко ангелче. На мен лично много ми харесва тази възраст сега - бебето постепенно се превръща от неосъзнато парченце месо в малко човече, което все още е повече сладко бебе отколкото дете. Всеки ден поднася изненади, няма по-прекрасно нещо от това съзнателно да се гушне в теб, да те цунка, да се смее с глас - с този прекрасен пищящ детски смях, да говори разни негови си неща - сладки и смешни. Опитайте се да гледате на него като на източник на радост и разнообразие от всекидневните грижи, не като на още една допълнителна грижа - няма как да стане отведнъж, но лека-полека ще намерите баланса, а също така и с възрастта като почне да говори по-свободно и да става по-самостоятелно, нещата ще се подобрят Спокойствие и търпение, и се усмихвайте повече    

И аз в отбора. Описаното от авторката е в пълна сила и при нас. То не е тръшкане на врати, отваряне на шкафове и чекмеджета пискане, викане. Онзи ден си включил машинката за подстригване и за секунди си направи бретона на зиг-заг.Страшно е! Успокаява ме само мисълта, че и това ще мине,а дано, ама дали!?!:smiles:

Точно това наблюдавам при моят син. Имам чувството, че някой го подменя това дете в момента, в който излезе от яслата.

Игнорът и изчакването- вкъщи.
По магазините и локвите на пътеката за минаване- строяване.
Никой не е длъжен да слуша вряканици на чужди деца и да се съобразява с тях на обществени места. На когото са си- той да им гълта жабите.

П.П. Има разлика между палавост и "глупавост". Няма да давам примери от темата, но да тичаш като изоглавен навън и да си перпетуум мобиле- палавост. Да си бъркаш по места и да си лапаш ръцете, да рисуваш по тапетите или да яхваш кучето- глупавост. Да, дори на 2-3г.

Ти деца имаш ли изобщо?

Още не, но съм (била) дете на майка си и знам как съм възпитавана, както и повечето ми връстници, както и какво съм правила като дете.
Знам, че коментарът тук ще предизвика доста хейт, но това ми е мнението- трябва родителите да си изземват ролята на по- висшата инстанция от рано, не да седят да наблюдават.
Знам, че е много натоварващо и изкукващо, но Златното яйце не е самО в джунглата, където неговите прищевки са над спокойствието на мама и тати, а е поставено в социума, имащ своите нужди и права, както и кътче пространство.

И ако ненамесвайки се при тръшканица му даваш да разбере, че няма да пърхаш около него, то заедно с това казваш, че може да го прави навсякъде и по всяко време. А не е така.

Дано не го приемете лично - с удоволствие разговарям и дори споря (когато спорим) с Вас, Селинджър ми е сред най-любимите автори, а в случая дори съм съгласен с Вас за някои неща - примерно за това, че трябва да се контролира детето да не досажда на околните. Но няма как човек без да има опит да се постави на мястото на родител. Не, наистина не знаете какво е, повярвайте ми като на човек, който обича да планира и да се подготви предварително за нещата и винаги гледа да се подготви за най-лошото.

Аз съм от хората, които си обичат работата - интересна ми е, приятна ми е. Но нищо общо няма с гледане на дете като натоварване, поне за мен - първо работата ми е интелектуален стимул, а детенце колкото и да е умничко е на 1/10та от моя акъл все още. Второ в работата колкото и да е натоварено, няма кой да те дърпа за ръката, че си се отплеснал да прочетеш някоя новина. Просто не може да се сравни с гледане на дете по цял ден без чужда помощ - няколко пъти само ми се е случвало да поема сам от сутринта до лягането и наистина е нечовешко, особено за интелигентен човек, който си има своите лични интереси, хобита, забавления и е здравословно мързелив Около година съм работил почти нон стоп в будно състояние, за да навляза в професионално ново поле - 10тина часа в офиса, после вкъщи вечерта - пак. Но не бих го правил същото с дете и домакинство (което обикновено си върви с детето). Сигурен съм, че на втората седмица бих почнал да неглижирам детето - да го оставям само да ходи навсякъде и да се наранява, да го затварям в кошарка ако е по-малко или да го оставя с часове да се зомбира пред телевизора. Или да седя при него и да си цъкам на телефона, докато то се опитва буквално да ми се качи на главата, за да ми привлече вниманието. Затова за мен здравословното за всички при гледането на малко дете, е да се раздели между малко повече хора.

Така че - не става на теория. Като му дойде времето ще видите и ще си изработите някаква стратегия, която върши работа във Вашия случай, но идеални родители няма, както няма и перфектни деца - каквото и да измислите, ще е в някаква степен компромисен вариант с едно или друго. И дори да е максимално близко до това, което искате, все ще се намери кой да Ви критикува по същия начин както Вие сега обсъждате кое било палавост и кое глупост или как родителите не си контролирали децата навън. Когато Ви се случи първият по-сериозен тантрум навън, ще ми е любопитно да споделите как сте го изконтролирали, как сте му "дали да разбере" и т.н.

Ще използвам реплика, която ненавиждах допреди близо 3 години: "като проимаш пак ще си говорим."

Не го приемам ни най- малко лично, както и моето не бе лично към някого. Наистина съм доволна от коментара Ви, тъй като съм убедена, че ще се различи коренно от тона на останалите, ако някой реши да репликира и ще се види, че може и по друг начин да се води дискусия.
Вярно, че едно е баща, друго е майка, няма какво да се лъжем, но все пак възпитанието и умереността си личат.
Мисълта ми беше, че тук всички са много категорични и безпощадни, когато трябва да се дракат помежду си, но когато нещата са на гърба на друг, изведнъж стават много лежерни.

За мен нещата лежат по- дълбоко. Не е само до конкретната реакция в дадения момент, когато детето е точно на 2. Ако ти като родител дори не се замислиш, че дадено нещо, идващо като дразнител от твоето семейство, може да пречи на околните и действаш само с оглед на ситуацията "вътре" в семейството, макар че тя се развива и влияе "навън" от семейството, то и когато е на 5, и на 7, ще го възпиташ по този начин. (Моля, не ми го извъртайте в посока данък обществено мнение, става дума за елементарно зачитане на околната среда, в която расте и се развива човекът). В този ред на мисли смятам, че този компромисен вариант трябва да е за сметка на родителите, които са основните, носещи отговорност, не за сметка на някого си. Така се възпитават единствено индивидуалисти (ама не в готиния смисъл), незачитащи околните.

Или казано в тезисна форма- знам, че на теория е много по- лесно. Осъзнавам, че може това и онова, което си мислел да не подейства, но важно е да опиташ да действаш спрямо някакви ценности, които се прокрадват дори в дребните постъпки и в които смяташ да възпитаваш. Знае ли човек, може пък количествените натрупвания да доведат до качествени изменения.

Попадайки в темата ми се иска да се посмея...ама със сълзи! Толкова до болка познато. Часът е 18, сега се умори звярът, на и аз да глътна въздух. Знам, че тая почивчица по никое време ще ми излезе през... Тръшкане, реване, ''не'' повтарящо се като тантра. Драскане по стените, изсипване на шкафове, чекмеджета, легла...Писъци и капризи, сутрешно събуждане с юмрук в главата ми. Все едно не гледам дете, а бяс. + по-голямо дете в спектъра= 24 часа лудница! Всъщност малкия ми има езиково разтройство, психиатъра ми обясни, че това обяснява тази ''палавост". Чакам аз да мине. Някой ден:disappointed_relieved:

Е кой води две годишно на кино или на кафе?
Честно казано и аз си ценя почивката и ме дразнят пищящи и невъзпитани деца, но някой да ми разпъва теории в родителска тема, хади няма нужда.

На кафе се водят. Излизаш по центъра с децата и няма закон да не се спреш да седнеш на кафе. Сега, доколко е сядане и доколко малък кошмар е друг въпрос, но с дете се сяда и после или родителите се редуват да го гонят, или го оставят да тормози хората. А и да го гонят, пак може да писне съвсем нерационално.

Между другото майки с по 1 дете са ме питали защо не излизаме на кафенце с децата...аз само се смея, да не съм луда.

Точно това щях да кажа. Много обичам хора без деца да ми дават съвети как да си гледам детето и да обясняват колко са невъзпитани чуждите деца и как родителите им ТРЯБВА да ги строят на секундата. Хаха
Но...простено им е до някаква степен, преди няколко години и аз така смятах...

Те тези без деца най-много знаят и имат много, много теории. И децата са малоумни за тях, а родителите им - още повече. Въобще не им е простено самочувствието в този случай, защото ако си интелигентен (поне малко), не се опитваш да се изказваш по всички теми, знаеш си мястото и четеш, за да осъзнаеш евентуално, че монетата си има две страни. Но хората винаги държат да си врат носа, където не им е работа и да ти пробутват теориите си.

И аз като имах едно дете имах " железни" теории. Оказа се , обаче , че просто съм случила на кротко дете. При него всичко се получаваше по лесния начин.
Когато се появи второто дете, разби на пух и прах всичките ми теории.

Моето е двегодишно и го прави същия номер. Реве от яд когато нещата, хората, предметите не са точно както и където той иска - прави скандали, ако не застанеш където и както той иска или ако решиш да промениш мястото на нещо.

Благодаря за поста .Ще се опитам да приложа всичко което сте изброили до колкото е възможно.За малкия се грижа само аз .Таткото е много мил и добър човек ,но определено няма време да се изявява като родител.За сега с грижите за малкия съм само аз .

Здравей,
 не е лесно да си родител.Най искренно ти желая да се справиш успешно с твоето детете когато го имаш.

има и по-зла порода: тези с повече деца от теб.
те са хванали Господа на възпитанието за шлифера и здраво сърят непоискани съвети. 

моето дете премина 2г., но сега прави скок в развитието и пак е в състояние да направи невероятни театри.
всяко дете има нужда от различни неща, но в такива периоди имат нужда от: сигурност (гушкане напр.), рутина, спокойствие (повече дейности на тихо, много помага и разходки из природата). обясненията рядко помагат по време на тръшкане.

аз оставям пространство на детето да бъде себе си.
ако му се скача в локвите, му вадя гумените ботуши и непромукаемия панталон, обяснявам, че като ги облече и може да скача колкото си иска.
като иска да крещи: в гората може да крещи колкото си иска.

Истериите преминават към третата година, а кък четвъртата вече може да се разбереш с детето като с човек. Не, че няма тръшканици, но вече нервната система е поизградена и някак са по-контролирани.

БГтаткото е дал добри съвети.
Всъщност основното е, че те самите се променят в тази възраст, променя се начинът, по който възприемат света, това ги обърква, а още не са в състояние да комуникират нормално.
Това, което най-много помагаше и помага при нас (дъщеря ми вече е малко по-голяма и комуникацията мина на друго ниво), е да се опитваш да разбереш какво иска да ти каже детето. Ако разбереш, че се ядосва, че нещо е паднало, кажи му "Ти си ядосан, че еди-какво си падна, така ли?" Опитай се да му обясняваш на него самото какво чувства, така то започва да се ориентира по-добре в самото себе си.
Ако видиш, че иска нещо конкретно, но не знаеш какво, пробвай – питай го, докато кимне или по някакъв друг начин ти покаже, че да, това иска. Това не означава, че ще му го дадеш, но е важно да разбереш какво иска – малките деца се тръшкат често, когато виждат, че околните не ги разбират.
Другото е претоварването с външни стимули – шум, много хора, нови вкусове, нови ситуации. Неща, които за теб може да са нормални, за него може да представляват претоварване със стимули, просто защото са нови. А има и деца, при които някои сетива (слух, тактилни усещания) са по-чувствителни отколкото при повечето хора – съответно възприемат като дразнещи ситуации, които за други не биха били нищо особено.
Приложи това към едно малко дете, което дори да е започнало да говори донякъде, има силно ограничен запас от думи или за пръв път се сблъсква с такава ситуация и не знае какво иска да опише. И ето ти истерията налице.

Ако се тръшка да влезете в магазин, пробвай да клекнеш пред него и да го питаш дали иска да влезете, за да купите нещо. Или просто му е интересно вътре и иска да разгледа? Ако се тръшка, като влезете, пак клекни до него, гушни го и тихо го попитай дали го дразни, че е много шумно/светло/има много хора. Понякога дори това е в състояние да предотврати по-голяма истерия.

И да, давай му да прави всичко, което не представлява непосредствена опасност. Включвай го в дейности вкъщи, ако прояви интерес (понякога интересът се показва като "пречене"). Като си говорите с мъжа ти на масата, обръщайте се и към него. Може би пречейки ви да ядете нормално, просто иска да се почувства "видяно", част от семейството/ситуацията.

Не се притеснявай да кажеш/покажеш какво чувстваш. Но се опитвай да не избухваш. Кажи му с ядосан тон например "Много мразя като хвърляш чинията ми, не искам да го правиш. Сега ще седна по-далеч от теб, защото наистина съм гладна и искам да ям", вместо да изригнеш и да му се разкрещиш. А, и като бутне нещо, му връчи парцала/малка метличка и т.н. Няма да почисти кочината, но ти все пак го включи в оправянето ѝ.

И не се обвинявай за неговите истерии. НЯМА начин винаги да ги предотвратяваш. Те са част от израстването му и трябва да минете през това. Просто му помогни да се справи с този период, той е изпитание и за него самия.

По-конструктивните мнения в темата ми напомнят на моята книга-библия в областта. Казва се „Най-щастливото дете” на д-р Харви Карп и смятам, че в нея има систематизирани безценни съвети за това как да общуваме с двегодишните си деца, как да им показваме разбиране, да ги поощряваме за добрите прояви, да им помагаме да ни сътрудничат и как да ги обуздаваме в моменти на криза. Препрочитала съм я няколко пъти, прилагам методите, описани в нея до колкото ми е възможно (все още се уча) и бих казала, че с двегодишният ми малчуган се разбираме чудесно. Има моменти, в кито си изпускам нервите, но са рядкост. Ограничила съм домакинстването до санитарния минимум, правим нещата заедно, той обича да помага, защото винаги му благодаря за помощта и му слагам печат на ръчичката. Излизаме във всеки възможен момент, телевизия не гледа, понякога му пускам няколко песнички на компютъра. Храни се с т. нар. боклучава храна, с минимум купешки пакетирани неща, т.е. кара на сухоежбина и предимно въглехидрати. Не го насилвам с нищо. Водим преговори, сключваме сделки и т.н. Авторитет налагам в критични и опасни ситуации, уча го да се съобразява с околните.
Горещо препоръчвам тази книга на всеки, който иска да разбере детето си и да му помогне да премине през бурята на възрастта му без да си съсипе нервите.