Трудната възраст 2. Как да се справя?

  • 6 382
  • 49
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 328
Игнорът и изчакването- вкъщи.
По магазините и локвите на пътеката за минаване- строяване.
Никой не е длъжен да слуша вряканици на чужди деца и да се съобразява с тях на обществени места. На когото са си- той да им гълта жабите.

П.П. Има разлика между палавост и "глупавост". Няма да давам примери от темата, но да тичаш като изоглавен навън и да си перпетуум мобиле- палавост. Да си бъркаш по места и да си лапаш ръцете, да рисуваш по тапетите или да яхваш кучето- глупавост. Да, дори на 2-3г.

Здравей,
 не е лесно да си родител.Най искренно ти желая да се справиш успешно с твоето детете когато го имаш.

# 46
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Много обичам хора без деца да ми дават съвети как да си гледам детето и да обясняват колко са невъзпитани чуждите деца и как родителите им ТРЯБВА да ги строят на секундата. Хаха
Но...простено им е до някаква степен, преди няколко години и аз така смятах...

има и по-зла порода: тези с повече деца от теб.
те са хванали Господа на възпитанието за шлифера и здраво сърят непоискани съвети.  Whistling

моето дете премина 2г., но сега прави скок в развитието и пак е в състояние да направи невероятни театри.
всяко дете има нужда от различни неща, но в такива периоди имат нужда от: сигурност (гушкане напр.), рутина, спокойствие (повече дейности на тихо, много помага и разходки из природата). обясненията рядко помагат по време на тръшкане.

аз оставям пространство на детето да бъде себе си.
ако му се скача в локвите, му вадя гумените ботуши и непромукаемия панталон, обяснявам, че като ги облече и може да скача колкото си иска.
като иска да крещи: в гората може да крещи колкото си иска.

# 47
  • Мнения: X
Истериите преминават към третата година, а кък четвъртата вече може да се разбереш с детето като с човек. Не, че няма тръшканици, но вече нервната система е поизградена и някак са по-контролирани.

# 48
  • MUC
  • Мнения: 297
БГтаткото е дал добри съвети.
Всъщност основното е, че те самите се променят в тази възраст, променя се начинът, по който възприемат света, това ги обърква, а още не са в състояние да комуникират нормално.
Това, което най-много помагаше и помага при нас (дъщеря ми вече е малко по-голяма и комуникацията мина на друго ниво), е да се опитваш да разбереш какво иска да ти каже детето. Ако разбереш, че се ядосва, че нещо е паднало, кажи му "Ти си ядосан, че еди-какво си падна, така ли?" Опитай се да му обясняваш на него самото какво чувства, така то започва да се ориентира по-добре в самото себе си.
Ако видиш, че иска нещо конкретно, но не знаеш какво, пробвай – питай го, докато кимне или по някакъв друг начин ти покаже, че да, това иска. Това не означава, че ще му го дадеш, но е важно да разбереш какво иска – малките деца се тръшкат често, когато виждат, че околните не ги разбират.
Другото е претоварването с външни стимули – шум, много хора, нови вкусове, нови ситуации. Неща, които за теб може да са нормални, за него може да представляват претоварване със стимули, просто защото са нови. А има и деца, при които някои сетива (слух, тактилни усещания) са по-чувствителни отколкото при повечето хора – съответно възприемат като дразнещи ситуации, които за други не биха били нищо особено.
Приложи това към едно малко дете, което дори да е започнало да говори донякъде, има силно ограничен запас от думи или за пръв път се сблъсква с такава ситуация и не знае какво иска да опише. И ето ти истерията налице.

Ако се тръшка да влезете в магазин, пробвай да клекнеш пред него и да го питаш дали иска да влезете, за да купите нещо. Или просто му е интересно вътре и иска да разгледа? Ако се тръшка, като влезете, пак клекни до него, гушни го и тихо го попитай дали го дразни, че е много шумно/светло/има много хора. Понякога дори това е в състояние да предотврати по-голяма истерия.

И да, давай му да прави всичко, което не представлява непосредствена опасност. Включвай го в дейности вкъщи, ако прояви интерес (понякога интересът се показва като "пречене"). Като си говорите с мъжа ти на масата, обръщайте се и към него. Може би пречейки ви да ядете нормално, просто иска да се почувства "видяно", част от семейството/ситуацията.

Не се притеснявай да кажеш/покажеш какво чувстваш. Но се опитвай да не избухваш. Кажи му с ядосан тон например "Много мразя като хвърляш чинията ми, не искам да го правиш. Сега ще седна по-далеч от теб, защото наистина съм гладна и искам да ям", вместо да изригнеш и да му се разкрещиш. А, и като бутне нещо, му връчи парцала/малка метличка и т.н. Няма да почисти кочината, но ти все пак го включи в оправянето ѝ.

И не се обвинявай за неговите истерии. НЯМА начин винаги да ги предотвратяваш. Те са част от израстването му и трябва да минете през това. Просто му помогни да се справи с този период, той е изпитание и за него самия.

# 49
  • над кукувичето гнездо
  • Мнения: 9 402
По-конструктивните мнения в темата ми напомнят на моята книга-библия в областта. Казва се „Най-щастливото дете” на д-р Харви Карп и смятам, че в нея има систематизирани безценни съвети за това как да общуваме с двегодишните си деца, как да им показваме разбиране, да ги поощряваме за добрите прояви, да им помагаме да ни сътрудничат и как да ги обуздаваме в моменти на криза. Препрочитала съм я няколко пъти, прилагам методите, описани в нея до колкото ми е възможно (все още се уча) и бих казала, че с двегодишният ми малчуган се разбираме чудесно. Има моменти, в кито си изпускам нервите, но са рядкост. Ограничила съм домакинстването до санитарния минимум, правим нещата заедно, той обича да помага, защото винаги му благодаря за помощта и му слагам печат на ръчичката. Излизаме във всеки възможен момент, телевизия не гледа, понякога му пускам няколко песнички на компютъра. Храни се с т. нар. боклучава храна, с минимум купешки пакетирани неща, т.е. кара на сухоежбина и предимно въглехидрати. Не го насилвам с нищо. Водим преговори, сключваме сделки и т.н. Авторитет налагам в критични и опасни ситуации, уча го да се съобразява с околните.
Горещо препоръчвам тази книга на всеки, който иска да разбере детето си и да му помогне да премине през бурята на възрастта му без да си съсипе нервите.

Общи условия

Активация на акаунт