Трудната възраст 2. Как да се справя?

  • 6 383
  • 49
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 9 471
При доста деца градината влошава значително нещата, защото там цял ден пазят поведение, а след това вкъщи избухва цялата стискана цял ден дивотия Joy



Точно това наблюдавам при моят син. Имам чувството, че някой го подменя това дете в момента, в който излезе от яслата.

# 31
  • София
  • Мнения: 17 708
Игнорът и изчакването- вкъщи.
По магазините и локвите на пътеката за минаване- строяване.
Никой не е длъжен да слуша вряканици на чужди деца и да се съобразява с тях на обществени места. На когото са си- той да им гълта жабите.

П.П. Има разлика между палавост и "глупавост". Няма да давам примери от темата, но да тичаш като изоглавен навън и да си перпетуум мобиле- палавост. Да си бъркаш по места и да си лапаш ръцете, да рисуваш по тапетите или да яхваш кучето- глупавост. Да, дори на 2-3г.

# 32
  • Мнения: X
Ти деца имаш ли изобщо?

# 33
  • София
  • Мнения: 17 708
Още не, но съм (била) дете на майка си и знам как съм възпитавана, както и повечето ми връстници, както и какво съм правила като дете.
Знам, че коментарът тук ще предизвика доста хейт, но това ми е мнението- трябва родителите да си изземват ролята на по- висшата инстанция от рано, не да седят да наблюдават.
Знам, че е много натоварващо и изкукващо, но Златното яйце не е самО в джунглата, където неговите прищевки са над спокойствието на мама и тати, а е поставено в социума, имащ своите нужди и права, както и кътче пространство.

И ако ненамесвайки се при тръшканица му даваш да разбере, че няма да пърхаш около него, то заедно с това казваш, че може да го прави навсякъде и по всяко време. А не е така.

# 34
  • Мнения: X
Още не, но съм (била) дете на майка си и знам как съм възпитавана, както и повечето ми връстници, както и какво съм правила като дете.
Знам, че коментарът тук ще предизвика доста хейт, но това ми е мнението- трябва родителите да си изземват ролята на по- висшата инстанция от рано, не да седят да наблюдават.
Знам, че е много натоварващо и изкукващо, но Златното яйце не е самО в джунглата, където неговите прищевки са над спокойствието на мама и тати, а е поставено в социума, имащ своите нужди и права, както и кътче пространство.

И ако ненамесвайки се при тръшканица му даваш да разбере, че няма да пърхаш около него, то заедно с това казваш, че може да го прави навсякъде и по всяко време. А не е така.

Дано не го приемете лично - с удоволствие разговарям и дори споря (когато спорим) с Вас, Селинджър ми е сред най-любимите автори, а в случая дори съм съгласен с Вас за някои неща - примерно за това, че трябва да се контролира детето да не досажда на околните. Но няма как човек без да има опит да се постави на мястото на родител. Не, наистина не знаете какво е, повярвайте ми като на човек, който обича да планира и да се подготви предварително за нещата и винаги гледа да се подготви за най-лошото.

Аз съм от хората, които си обичат работата - интересна ми е, приятна ми е. Но нищо общо няма с гледане на дете като натоварване, поне за мен - първо работата ми е интелектуален стимул, а детенце колкото и да е умничко е на 1/10та от моя акъл все още. Второ в работата колкото и да е натоварено, няма кой да те дърпа за ръката, че си се отплеснал да прочетеш някоя новина. Просто не може да се сравни с гледане на дете по цял ден без чужда помощ - няколко пъти само ми се е случвало да поема сам от сутринта до лягането и наистина е нечовешко, особено за интелигентен човек, който си има своите лични интереси, хобита, забавления и е здравословно мързелив Simple Smile Около година съм работил почти нон стоп в будно състояние, за да навляза в професионално ново поле - 10тина часа в офиса, после вкъщи вечерта - пак. Но не бих го правил същото с дете и домакинство (което обикновено си върви с детето). Сигурен съм, че на втората седмица бих почнал да неглижирам детето - да го оставям само да ходи навсякъде и да се наранява, да го затварям в кошарка ако е по-малко или да го оставя с часове да се зомбира пред телевизора. Или да седя при него и да си цъкам на телефона, докато то се опитва буквално да ми се качи на главата, за да ми привлече вниманието. Затова за мен здравословното за всички при гледането на малко дете, е да се раздели между малко повече хора.

Така че - не става на теория. Като му дойде времето ще видите и ще си изработите някаква стратегия, която върши работа във Вашия случай, но идеални родители няма, както няма и перфектни деца - каквото и да измислите, ще е в някаква степен компромисен вариант с едно или друго. И дори да е максимално близко до това, което искате, все ще се намери кой да Ви критикува по същия начин както Вие сега обсъждате кое било палавост и кое глупост или как родителите не си контролирали децата навън. Когато Ви се случи първият по-сериозен тантрум навън, ще ми е любопитно да споделите как сте го изконтролирали, как сте му "дали да разбере" и т.н. Simple Smile

# 35
  • Мнения: 9 471

Ще използвам реплика, която ненавиждах допреди близо 3 години: "като проимаш пак ще си говорим."

# 36
  • София
  • Мнения: 17 708
Дано не го приемете лично - с удоволствие разговарям и дори споря (когато спорим) с Вас, Селинджър ми е сред най-любимите автори, а в случая дори съм съгласен с Вас за някои неща - примерно за това, че трябва да се контролира детето да не досажда на околните. Но няма как човек без да има опит да се постави на мястото на родител. Не, наистина не знаете какво е, повярвайте ми като на човек, който обича да планира и да се подготви предварително за нещата и винаги гледа да се подготви за най-лошото.

 каквото и да измислите, ще е в някаква степен компромисен вариант с едно или друго

Не го приемам ни най- малко лично, както и моето не бе лично към някого. Наистина съм доволна от коментара Ви, тъй като съм убедена, че ще се различи коренно от тона на останалите, ако някой реши да репликира и ще се види, че може и по друг начин да се води дискусия. Simple Smile
Вярно, че едно е баща, друго е майка, няма какво да се лъжем, но все пак възпитанието и умереността си личат.
Мисълта ми беше, че тук всички са много категорични и безпощадни, когато трябва да се дракат помежду си, но когато нещата са на гърба на друг, изведнъж стават много лежерни.

За мен нещата лежат по- дълбоко. Не е само до конкретната реакция в дадения момент, когато детето е точно на 2. Ако ти като родител дори не се замислиш, че дадено нещо, идващо като дразнител от твоето семейство, може да пречи на околните и действаш само с оглед на ситуацията "вътре" в семейството, макар че тя се развива и влияе "навън" от семейството, то и когато е на 5, и на 7, ще го възпиташ по този начин. (Моля, не ми го извъртайте в посока данък обществено мнение, става дума за елементарно зачитане на околната среда, в която расте и се развива човекът). В този ред на мисли смятам, че този компромисен вариант трябва да е за сметка на родителите, които са основните, носещи отговорност, не за сметка на някого си. Така се възпитават единствено индивидуалисти (ама не в готиния смисъл), незачитащи околните.

Скрит текст:
Ще дам конкретен пример: Ами много е неприятно да бъдеш потърпевш от детски виканици и поразии и родителите нищо да не правят по въпроса. Всички си имаме проблеми и не се знае кой на какво дередже е. Седиш си след някаква лична трагедия в кафе, да разпуснеш и някой врещи с цяло гърло. Опитваш се да гледаш филм в кино и постоянно някой те ръчка или ти разсипва пуканките. И на главата нямам проблем да ми се качи едно неразбиращо дете и се е случвало, но ако получава забележка от родителите и виждам, че не отбира. Били деца. Да, деца са, но вие, мили родители не сте.
Или казано в тезисна форма- знам, че на теория е много по- лесно. Осъзнавам, че може това и онова, което си мислел да не подейства, но важно е да опиташ да действаш спрямо някакви ценности, които се прокрадват дори в дребните постъпки и в които смяташ да възпитаваш. Знае ли човек, може пък количествените натрупвания да доведат до качествени изменения. Peace

# 37
  • Мнения: 265
Попадайки в темата ми се иска да се посмея...ама със сълзи! Толкова до болка познато. Часът е 18, сега се умори звярът, на и аз да глътна въздух. Знам, че тая почивчица по никое време ще ми излезе през... Тръшкане, реване, ''не'' повтарящо се като тантра. Драскане по стените, изсипване на шкафове, чекмеджета, легла...Писъци и капризи, сутрешно събуждане с юмрук в главата ми. Все едно не гледам дете, а бяс. + по-голямо дете в спектъра= 24 часа лудница! Всъщност малкия ми има езиково разтройство, психиатъра ми обясни, че това обяснява тази ''палавост". Чакам аз да мине. Някой ден:disappointed_relieved:

# 38
  • Мнения: X
Е кой води две годишно на кино или на кафе?
Честно казано и аз си ценя почивката и ме дразнят пищящи и невъзпитани деца, но някой да ми разпъва теории в родителска тема, хади няма нужда.

# 39
  • Мнения: 30 802
На кафе се водят. Излизаш по центъра с децата и няма закон да не се спреш да седнеш на кафе. Сега, доколко е сядане и доколко малък кошмар е друг въпрос, но с дете се сяда и после или родителите се редуват да го гонят, или го оставят да тормози хората. А и да го гонят, пак може да писне съвсем нерационално.

Между другото майки с по 1 дете са ме питали защо не излизаме на кафенце с децата...аз само се смея, да не съм луда.

# 40
  • Мнения: X

Ще използвам реплика, която ненавиждах допреди близо 3 години: "като проимаш пак ще си говорим."

Точно това щях да кажа. Много обичам хора без деца да ми дават съвети как да си гледам детето и да обясняват колко са невъзпитани чуждите деца и как родителите им ТРЯБВА да ги строят на секундата. Хаха
Но...простено им е до някаква степен, преди няколко години и аз така смятах...

# 41
  • Мнения: 1 740
Те тези без деца най-много знаят и имат много, много теории. И децата са малоумни за тях, а родителите им - още повече. Въобще не им е простено самочувствието в този случай, защото ако си интелигентен (поне малко), не се опитваш да се изказваш по всички теми, знаеш си мястото и четеш, за да осъзнаеш евентуално, че монетата си има две страни. Но хората винаги държат да си врат носа, където не им е работа и да ти пробутват теориите си.

# 42
  • Мнения: 2 485
И аз като имах едно дете имах " железни" теории. Оказа се , обаче , че просто съм случила на кротко дете. При него всичко се получаваше по лесния начин.
Когато се появи второто дете, разби на пух и прах всичките ми теории.

# 43
  • Мнения: 10 514
И рев, рев, рев. Примерно защото съм седнала, трябвало да стана права. Три часа рева. .... Но темата е за двегодишните, да не я отмествам.

Моето е двегодишно и го прави същия номер. Реве от яд когато нещата, хората, предметите не са точно както и където той иска - прави скандали, ако не застанеш където и както той иска или ако решиш да промениш мястото на нещо. Grinning

# 44
  • Мнения: 328
Здравейте, нашето дете има още няколко месеца до 2г., но някои от нещата, които описвате, са ми познати и съм се интересувал по въпроса.

Едно от обясненията на тези емоционални изблици е, че детето на тази възраст влиза в етап, в който разбира все повече, но не може да комуникира вербално (да говори) адекватно на разбирането и възможностите си. (Източник)

Също така всяко дете си има индивидуалност, някои са по-кротки, други по-буйни, Вие най-добре познавате Вашето дете и какво е нормално за поведението му. Ако искате прочетете съветите в горния източник, ние сме прилагали някои от тях успешно.

За нашето дете съм забелязал следните неща:
- когато е болна, боли я нещо (расте зъб примерно) и т.н. е доста по-нервна и склонна към тантруми
- когато усеща напрежение у нас (имаме някакъв битов или друг проблем за решаване) реагира на това. Споменахте, че Ви предстои преместване в чужбина - планирането и организирането на такова преместване е вероятно доста стресов период и за Вас и за детето. Когато спорите и ако се карате пред детето, ако Ви вижда притеснена/притеснени, нервна/нервни - това допринася за подобно поведение. Това, че плачете, ядосвате се и т.н. не Ви помага, ако го правите пред него.
- когато не е имала достатъчно "вълнуващ" ден е по-склонна към нервно поведение - изглежда на дечицата им става скучно и това е начинът им да ни го покажат Simple Smile   

Ние контролираме доста успешно подобно поведение и сме го намалили значително по следните начини:
- Опитваме се разберем какво "иска да ни каже" детенцето - то сочи, води ни за ръчичка, дори без да говори като възрастен човек става ясно какво иска. Когато това, което иска, е смислено, не й го забраняваме - например иска да рисува, да си играе с легото или да реди пъзел, да му пуснем музика и да потанцуваме с него - иска си разнообразие, иска контакт и с двамата си родители, иска да му обърнем внимание, много обича да е в центъра на вниманието и това ми се струва нормално - осигуряваме ѝ го доколкото е възможно и тя е много щастлива през повечето време. Ако само Вие се занимавате с детето е възможно да Ви идва в повече да правите това по цял ден - опитайте се да ангажирате още някого (бащата, баби/дядовци) поне от време на време да си играе и да обръща внимание на детето Ви. Ако това не е възможно - детската градина ще подобри значително нещата, въпреки че на неговата възраст в началото ще има период на адаптация.
 
- Когато детенце прави неща, които са забранени, се опитваме да говорим твърдо, без да крещим, да се караме и т.н. Детето е възможно да тълкува емоционални изблици от Ваша страна като слабост. Ако сте твърди и безкомпромисни без да бъдете груби, детето приема Вашето решение много по-спокойно. Като наказание 2-3 пъти съм прилагал т.нар. "time out" или поне някаква моя версия - ако след многократно повтаряне "не" детето продължава да прави каквото не трябва (примерно да удря по стъклото с всичка сила) я взимам в ръце, отиваме в ъгъла, обръщаме се към стената (така че да няма интересни неща за гледане) и ѝ обяснявам спокойно, че така не бива или понякога просто повтарям монотонно "наказание, наказание". В началото го приема като игра това (както приема и удрянето по стъклото примерно) след няколко минути почва да разбира. Ако се разстрои или разплаче - приключвам с "наказанието" - разбрала е посланието, няма смисъл да продължавате повече, децата на тази възраст лесно забравят какво е ставало преди няколко минути, по-дълго наказание ще има обратен ефект, защото може детето вече да е забравило за какво го наказвате. Мисля, че при нас е имало ефект от това "наказание" - после не е правила нещото, което не ѝ разрешаваме, след подобно обяснение и time out. Simple Smile Стремежът ни е да забраняваме наистина най-съществените неща - не може всичко да е забранено.

Накратко да синтезирам горното - имайте предвид, че тези неща, които описвате, почти със сигурност ги прави за да Ви привлече вниманието, за да комуникира с Вас. Осигурете колкото можете повече внимание, не показвайте емоциите си пред детето - на тази възраст то вече разбира страшно много, опитайте се да разберете какво се опитва да Ви "каже" детето и не му забранявайте всичко - много неща са ОК да ги прави. Ако забранявате нещо - бъдете твърди, консистентни и спокойни. Въоръжете се с много търпение, защото няма как с магическа пръчка да стане от малко зверче - кротко ангелче. На мен лично много ми харесва тази възраст сега - бебето постепенно се превръща от неосъзнато парченце месо в малко човече, което все още е повече сладко бебе отколкото дете. Всеки ден поднася изненади, няма по-прекрасно нещо от това съзнателно да се гушне в теб, да те цунка, да се смее с глас - с този прекрасен пищящ детски смях, да говори разни негови си неща - сладки и смешни. Опитайте се да гледате на него като на източник на радост и разнообразие от всекидневните грижи, не като на още една допълнителна грижа - няма как да стане отведнъж, но лека-полека ще намерите баланса, а също така и с възрастта като почне да говори по-свободно и да става по-самостоятелно, нещата ще се подобрят Simple Smile Спокойствие и търпение, и се усмихвайте повече Simple Smile   
Благодаря за поста .Ще се опитам да приложа всичко което сте изброили до колкото е възможно.За малкия се грижа само аз .Таткото е много мил и добър човек ,но определено няма време да се изявява като родител.За сега с грижите за малкия съм само аз .

Общи условия

Активация на акаунт