Трудната възраст 2. Как да се справя?

  • 6 385
  • 49
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6 092
Имам дете на три и половина ,ами продължава си същия кошмар .Реве,тръшкане ,инатища -едвам се търпи  smile3511

# 16
  • У дома
  • Мнения: 4 203
Ние сме на 3г и 3 м и има огромна разлика откакто беше на 2 и сега, но тя ходи и на детска градина, там определено се учат и на ред, дръжте се с тях като големи и бъдете сериозни, вие определяте границите.
Гледането на телевизия и храненето с боклуци също вреди...яденето на сладко й е сведено до минимум-две-три блокчета шоколад веднъж в седмицата(тя избира събота или неделя). Телевизия почти не гледа-10-20мин почивните дни. Това е което при нас "вреди" и я изнервя. След спирането на ТВ вече спи без да се буди през нощта. Дано съм ти полезна😉

# 17
  • Мнения: 1 630
Каката след по- малко от месец ще прави 5 години и още е така. JoyJoy
Удивително е колко съм свикнала, защото малката (1 г. и почти 1 мес.) започва (по- леко като за начало) да се инати и тя, да реве и т.н. а на мен ми е все едно. Като готвя, допълзява до мен и започва да ме дърпа за крачола, а пък на мен грам не ми дреме. JoyJoy
Според мен решението е ясла, градина и тотален игнор, когато са в такова състояние- викаш, не викаш- не чуват. Обясняваш когато са спокойни. И после пак....JoyJoy

# 18
  • Мнения: 46 438
При доста деца градината влошава значително нещата, защото там цял ден пазят поведение, а след това вкъщи избухва цялата стискана цял ден дивотия Joy

Игнор, обезопасяване, твърдост и търпение.

# 19
  • Мнения: 11 747
Тъкмо мислех да шокирам авторката, че моето е на 4г и е по- зле от когато беше на 2, но ето и на 5 правят така. И аз чаках да навърши 3 и да се кротне, но не стана. После чух, че от 2 до 4 бил периода и зачаках 4, но пак никакъв резултат. Последно ми казаха от 3 до 6 бил периода............ Т.е. като се почне на 2, че до към абитуриентския бал все ще сме в някакъв период. На инати, капризи и репчене. Поне дано спре да реве, не е малко.

# 20
  • Мнения: 518
Здравей. Минах този период с първото ми дете. За къпането помогна само това което са ти казали вече-оставяш го да си плаче и излизаш когато си готова. Другия вариянт,който в момента правя със сина ми е че му пълня коритото и седи и се чипка до мен докато се къпя. Но той е още малък Simple Smile За тръшкането навън,оставям малко да намали децибелите и й казвах че ако продължава се прибираме. Няколко пъти я прибрах наистина,за да разбере че съм сериозна. Първите пъти беше страшно,още повече плачеше. В последствие намали времето в което се тръшкаше до 1-2 мин. максимум. Относно готвенето-играехме на предаване. Здравейте уважаеми зрители,сега  малката помощница ще изкара няколко картофа или домата Grinning  Резултата е ,че освен от малка се научи да разпознава плодове и зеленчуци,има желание да помага и вече 5 години си готвим заедно Simple Smile С пералнята по същия начин действах,донеси на мама дрехите,дай да ги сложим в пералнята или сложи ги ти... Включвах я във всяка дейност,защото иначе правеше бели. И така си имах помощница,естествено карала съм се. Но когато ми помагаше беше чудесна,много й беше интересно. Сега с малкия започваме по същия начин. Още като види тиган и хваща лъжицата да бърка Simple Smile Забелязах,че когато ги включвам в това което правя не се ядосват,не крещят и пищят около мен и не ми дърпат гащите докато разбърквам яденето Grinning Късмет и търпение ти желая

# 21
  • Мнения: 1 630
Ми да- то е така- все периоди- период на колики, период на зъби, период на инатене, период на тръшкане, период на неподчинение, по- нататък идват периодите на "не ми се учи", "искам мотор", "ще избягам от къщи", "мамо, бременна съм".......има и по- страшни неща. Дето се казва "да не ти се случва това, дето ти го мисли майка ти". След време, когато започне да ходи по дискотеки, да пие алкохол, да е с момчета и т.н. и т.н. ще си викам "еййй всичко давам за едно качествено тръшкане в магазина" JoyJoyJoy

# 22
  • Мнения: 518
Тъкмо мислех да шокирам авторката, че моето е на 4г и е по- зле от когато беше на 2, но ето и на 5 правят така. И аз чаках да навърши 3 и да се кротне, но не стана. После чух, че от 2 до 4 бил периода и зачаках 4, но пак никакъв резултат. Последно ми казаха от 3 до 6 бил периода............ Т.е. като се почне на 2, че до към абитуриентския бал все ще сме в някакъв период. На инати, капризи и репчене. Поне дано спре да реве, не е малко.







 Между 4 и 6 ги хваща първия детски пубертет. Дъщеря ми го почна точно на 4. Можеше да се разплаче за всичко! Без значение хубаво или лошо,просто рев. И както и да реагираш нищо не помагаше.  Против шамарите съм,за това си бях купила тапи за уши и си реших проблема. Има си собствена стая и си плачеше там. Мина й малко след като навърши 5 години... Сега й излизат постоянните кътници и пак света й е крив на моменти,но вече се държи като голямо момиче и плаче в краен случай Simple Smile

# 23
  • Мнения: 11 747
Да, точно един месец преди да навърши четири играта загрубя. И рев, рев, рев. Примерно защото съм седнала, трябвало да стана права. Три часа рева. При това беше сутринта и беше спала плътно цяла нощ, та няма как да го сложим в графата преуморена. Но темата е за двегодишните, да не я отмествам. На две, на четири, пауза няма, край няма.

# 24
  • Мнения: 328
Колко време прекарва навън?
Имате ли решетка или нещо, с което да можете да се изолирате от него? Или люлка, в която да стои докато се храните.
Ако се храните заедно пак ли има проблем?
Има ли някакво занимание, филм, игра, което да му е любимо?


Здравейте
Навън сутрин от 9 до 11;30 след обяд от 17 до 19:00.Няма как да се изолираме от него има кошара има люлка има бънджи гащи ,но като се храним или като вършим каквото и да е не може да  го сложим там ,защото се къса да реве .Ако се храним заедно иска да сабори всичко по масата и най вече аз да не ям .Да има любимо занимание да ни дразни и после да се смее. #2gunfire
Ох дано да го израсте скоро

# 25
  • Мнения: X
Колкото и да е зле 4 годишния пубертет, не е като маймнунясването на 2 годишно.

Освен да си повтаряш, че ще мине, да пийваш чаша винце вечер, че да разпускаш, друго решение няма. Дано си ляга рано детето, че да може да почиваш след това!

# 26
  • Мнения: 328
Ние сме на 3г и 3 м и има огромна разлика откакто беше на 2 и сега, но тя ходи и на детска градина, там определено се учат и на ред, дръжте се с тях като големи и бъдете сериозни, вие определяте границите.
Гледането на телевизия и храненето с боклуци също вреди...яденето на сладко й е сведено до минимум-две-три блокчета шоколад веднъж в седмицата(тя избира събота или неделя). Телевизия почти не гледа-10-20мин почивните дни. Това е което при нас "вреди" и я изнервя. След спирането на ТВ вече спи без да се буди през нощта. Дано съм ти полезна😉
Ще запоне ясла ,но не знам кога .Ще се местим в чужбина .Гледа телевизия ,но малко повечето време сме на вън .Храня го с боклуци ,но рядко давам шоколад .Храни се с боклуци ,защото той така иска ядене и супи не яде само сандвичи и пържоли,гризки ,бисквити и от време на време плод .Иначе си спи доста през ноща по 12 часа спи ,а след обяд по два часа .

# 27
  • Мнения: 328
Ми да- то е така- все периоди- период на колики, период на зъби, период на инатене, период на тръшкане, период на неподчинение, по- нататък идват периодите на "не ми се учи", "искам мотор", "ще избягам от къщи", "мамо, бременна съм".......има и по- страшни неща. Дето се казва "да не ти се случва това, дето ти го мисли майка ти". След време, когато започне да ходи по дискотеки, да пие алкохол, да е с момчета и т.н. и т.н. ще си викам "еййй всичко давам за едно качествено тръшкане в магазина" JoyJoyJoy
Смях се с глас даже и милото много се смя .Развеселих се .Излизаме на разходка .После ще чета другите .

# 28
  • Мнения: X
Здравейте, нашето дете има още няколко месеца до 2г., но някои от нещата, които описвате, са ми познати и съм се интересувал по въпроса.

Едно от обясненията на тези емоционални изблици е, че детето на тази възраст влиза в етап, в който разбира все повече, но не може да комуникира вербално (да говори) адекватно на разбирането и възможностите си. (Източник)

Също така всяко дете си има индивидуалност, някои са по-кротки, други по-буйни, Вие най-добре познавате Вашето дете и какво е нормално за поведението му. Ако искате прочетете съветите в горния източник, ние сме прилагали някои от тях успешно.

За нашето дете съм забелязал следните неща:
- когато е болна, боли я нещо (расте зъб примерно) и т.н. е доста по-нервна и склонна към тантруми
- когато усеща напрежение у нас (имаме някакъв битов или друг проблем за решаване) реагира на това. Споменахте, че Ви предстои преместване в чужбина - планирането и организирането на такова преместване е вероятно доста стресов период и за Вас и за детето. Когато спорите и ако се карате пред детето, ако Ви вижда притеснена/притеснени, нервна/нервни - това допринася за подобно поведение. Това, че плачете, ядосвате се и т.н. не Ви помага, ако го правите пред него.
- когато не е имала достатъчно "вълнуващ" ден е по-склонна към нервно поведение - изглежда на дечицата им става скучно и това е начинът им да ни го покажат Simple Smile   

Ние контролираме доста успешно подобно поведение и сме го намалили значително по следните начини:
- Опитваме се разберем какво "иска да ни каже" детенцето - то сочи, води ни за ръчичка, дори без да говори като възрастен човек става ясно какво иска. Когато това, което иска, е смислено, не й го забраняваме - например иска да рисува, да си играе с легото или да реди пъзел, да му пуснем музика и да потанцуваме с него - иска си разнообразие, иска контакт и с двамата си родители, иска да му обърнем внимание, много обича да е в центъра на вниманието и това ми се струва нормално - осигуряваме ѝ го доколкото е възможно и тя е много щастлива през повечето време. Ако само Вие се занимавате с детето е възможно да Ви идва в повече да правите това по цял ден - опитайте се да ангажирате още някого (бащата, баби/дядовци) поне от време на време да си играе и да обръща внимание на детето Ви. Ако това не е възможно - детската градина ще подобри значително нещата, въпреки че на неговата възраст в началото ще има период на адаптация.
 
- Когато детенце прави неща, които са забранени, се опитваме да говорим твърдо, без да крещим, да се караме и т.н. Детето е възможно да тълкува емоционални изблици от Ваша страна като слабост. Ако сте твърди и безкомпромисни без да бъдете груби, детето приема Вашето решение много по-спокойно. Като наказание 2-3 пъти съм прилагал т.нар. "time out" или поне някаква моя версия - ако след многократно повтаряне "не" детето продължава да прави каквото не трябва (примерно да удря по стъклото с всичка сила) я взимам в ръце, отиваме в ъгъла, обръщаме се към стената (така че да няма интересни неща за гледане) и ѝ обяснявам спокойно, че така не бива или понякога просто повтарям монотонно "наказание, наказание". В началото го приема като игра това (както приема и удрянето по стъклото примерно) след няколко минути почва да разбира. Ако се разстрои или разплаче - приключвам с "наказанието" - разбрала е посланието, няма смисъл да продължавате повече, децата на тази възраст лесно забравят какво е ставало преди няколко минути, по-дълго наказание ще има обратен ефект, защото може детето вече да е забравило за какво го наказвате. Мисля, че при нас е имало ефект от това "наказание" - после не е правила нещото, което не ѝ разрешаваме, след подобно обяснение и time out. Simple Smile Стремежът ни е да забраняваме наистина най-съществените неща - не може всичко да е забранено.

Накратко да синтезирам горното - имайте предвид, че тези неща, които описвате, почти със сигурност ги прави за да Ви привлече вниманието, за да комуникира с Вас. Осигурете колкото можете повече внимание, не показвайте емоциите си пред детето - на тази възраст то вече разбира страшно много, опитайте се да разберете какво се опитва да Ви "каже" детето и не му забранявайте всичко - много неща са ОК да ги прави. Ако забранявате нещо - бъдете твърди, консистентни и спокойни. Въоръжете се с много търпение, защото няма как с магическа пръчка да стане от малко зверче - кротко ангелче. На мен лично много ми харесва тази възраст сега - бебето постепенно се превръща от неосъзнато парченце месо в малко човече, което все още е повече сладко бебе отколкото дете. Всеки ден поднася изненади, няма по-прекрасно нещо от това съзнателно да се гушне в теб, да те цунка, да се смее с глас - с този прекрасен пищящ детски смях, да говори разни негови си неща - сладки и смешни. Опитайте се да гледате на него като на източник на радост и разнообразие от всекидневните грижи, не като на още една допълнителна грижа - няма как да стане отведнъж, но лека-полека ще намерите баланса, а също така и с възрастта като почне да говори по-свободно и да става по-самостоятелно, нещата ще се подобрят Simple Smile Спокойствие и търпение, и се усмихвайте повече Simple Smile   

# 29
  • близо до Кресненското дефиле
  • Мнения: 960
И аз в отбора. Описаното от авторката е в пълна сила и при нас. То не е тръшкане на врати, отваряне на шкафове и чекмеджета пискане, викане. Онзи ден си включил машинката за подстригване и за секунди си направи бретона на зиг-заг.Страшно е! Успокаява ме само мисълта, че и това ще мине,а дано, ама дали!?!:smiles:SmileSmile

Общи условия

Активация на акаунт