Как да постъпя?????

Това 11 годишно момиче ти е дъщеря, приятелка, близка? Трябва да уточниш, защото не е никак евтино. Преди няколко години дъщеря ми се наложи да ходи и да си призная разходът си беше доста сериозен. Разбира се не може да се сравнява с ефекта, който постигнахме. Дай повече инфо.

Говорете и за ТЕРАПЕВТ, който се занимава с едикакви си случаи.

Определено е скъпо начинание. Аз съм плащала по 40 лв. На час. И защо мислиш, че има нужда от психолог? И близко ли ти е това дете?

Дете на такава възраст май няма как само да посещава психолог. Още повече, че за да има резултати, родителите също трябва да участват в процеса. Не казвате каква е ситуацията, но най-добре е когато майката е инициатор, първо тя се срещне индивидуално с психолога и заедно решат какво точно да кажат на детето, за да няма то притеснения,.

Едно дете, за да има такава нагласа най-вероятно вътре в семейството имат такава му е говорено. Сина ми посещаваше около година психолог и никога не си е помислил, че прави нещо нередно или, че е луд и т.н.
Ако пък родителите мислят по този начин никой и нищо не би могло да ги накара да заведат детето.
Но сподели все пак каква е причината, ти каква си на детето и т.н.
Лекси би могло да посещава училищния психолог, въпреки че и за него искат разрешение от родители.

Свържете се с със съветника в училището на детето и му обърнете внимание за проблемите.

Ако ти си майката можеш да й обясниш и да я убедиш, че след това ще се чувства по-добре. Ако обаче не си майката нямаш много право да се бъркаш. И никой психолог няма да консултира 11 год дете без съгласието на родител.

Аз съм на мнение, че няма момент или възраст, в която не е подходяща консултация с психолог. Ако има индикации за поведение, което притеснява родителя то е задължителна консултацията сега за да не се окаже после късно за каквато и да е консултация. Както е задължително да се извършват профилактични здравни прегледи  още повече при заболяване, същото се отнася и за психологичното състояние на детето/младежа.
В повечето случаи и самия родител има нужда от консултация от външен човек. Няма безгрешен родител, който в един момент от възпитанието и отглеждането на детето си да не е допуснал грешка. Всичко е поправимо, но трябва да се обърнеш към специалист навреме.
Аз съм се обръщала за консултация към детски психолог, защото имах сериозни причини да го направя. Няма нищо срамно и грешно в това. Не знам защо е прието, че трябва детето трябва да се консултира със специалист само ако има някакви сериозни психични отклонения. Има разлика между това да се консултираш с психолог заради поведенчески проблеми и посещение на психиатър при сериозни душевни и психически заболявания.
Съветвам първо да поговорите и да успокоите детето, че бихте искали да се види със специалист, с който просто ще посъбеседва за всичко, което го вълнува.
Моете дете не знаеше, че отива на психолог - казах му (по съвет на психолога), че ще отидем при една моя приятелка, която пише детска книжка и има нужда от неговата помощ за да я напише. Така той се почувства важен и отиде без страх. За по голямо дете ще е трудно да се даде такова обяснение, а предполагам спокойно да се поговори с него и да се обясни.
Със сигурност първата консултация е първо с родителя, на която психолога ще посъветва как да се постъпи след като е разбрал какви са причините за консултацията и притеснението на родителя.
Моят съвет е: обърнете се първо Вие към добър психолог, идете на консултация, разкажете му и той ще каже какво трябва да се направи и каже, но щом имате основания направете го ! Пожелавам успех

Аз заведох детето си на психолог защото много плаче и не знае как да си изрази емоциите. И му казах в прав текст без да го лъжа. Ако самия родител няма проблеми и не се притеснява от това да получи помощ от психолог няма да се притеснява и детето.

Миличка , говори с някой нейн роднина , който смяташ , че може да и помогне .

Аз съм ходила на психолог,докато бях студентка.
И то при доста скъпоплатен и известен психолог.
Ужасни впечатления имам!Никаква полза,опитват се да те вкарат в някакъв калъп на поведение,на разбирания.
За тях има само една права,по която се движат и всичко ,което се отклонява от нея е грешно.А животът не е само черен или бял.Може би имаше смисъл от психолога ми единствено,защото разбрах,че човек сам трябва да се справя с проблемите си.
Така че моят съвет е -не я води на психолог,само ще я обърка на тази крехка възраст.Единствената подкрепа,която едно дете трябва да има е тази на родителите му...

Вие имате ли роднинска връзка с детето ?
Родителите , не приемат ли твоята идея няма да се получи . Или ти бъди нейният психолог

Българите са закоренени с това виждане,че това е лошо и трябва да си ненормален за да посешаваш терапевт и много скъпо удоволствие за обикновен човек работещ и живеш в България.

45-50 лева на сеанс евтино ли е? Минимум веднъж в седмицата?

Авторката като каква се явява на въпросното  дете? Гледам, че е онлайн, ама не е отговорила вече не знам колко дни. Само родител може да реши дали детето му да посащата психолог. Никой друг.

Не съм съгласна с потребителката, която пише за посещаване на психолог като профилактичен преглед, особено при малки деца. ЛЛ първо са хората, които следя психомоторното развитие на детето. Но докато във физическото тяло нещата са измерени и нормирани като развитие, има и определени маркери как интелектуално се развива едно дете, то в психологията няма такова нещо.  Има сто школи, всяка от която си държи на своето. Едно и също поведение трябва да се разглежда в контекст, а не ей така да се види "профилактично".и профилактично като отиде някой какво ще види психологът?
Какво точно ще му гледа? На мен това ми е любопитно. Ако аз отида профилактично при психолог, какво ще се случи по време на посещението?

Andariel има си такива отганизации, които таботят с добри психолози и могат да разберат дали има някакъв проблем. На моя приятелка някаква психиатърка за 10 мин. казала, че детето и има черти на аутизъм. Обади се в Карин дом Варна, цял екип отидоха в дома и(подчертавам го защото при малките деца се постъпва по друг начин), видяха го в позната среда, играха с него и го наблюдаваха цял час. Та имаше детето някакво забавяне в развитието, но в никакъв случай аутизъм.

И твоята приятелка така си седяла, и един ден си казала "я, да взема аз да го заведа детето профилактично при психиатър!", така ли? Или си е пила кафето с приятелка-психиатърка, обсъждали си някакви клюки или политическата обстановка, и тази психиатърка ни в клин, ни в ръкав е казала, че детето има аутизъм? Не стават така тези неща. За да тръгне човек да търси консултация с психиатър или психолог, той не отива профилактично, а когато усеща или някой му е обърнал внимание, че "нещо не е съвсем както трябва", "има нещо странно" или "другите деца могат да правят това, това и това, а моето не може", или "в час не внимава, разсеян е, отказва да работи, държи се като клоун, трябва ли да пише веднага изпада в истерия...". Нищо профилактично няма. Едно дете, което е "като другите" кой ще го води при психиатър или психолог профилактично?

Аааа не профилактично, детето е на 2,5 години и още не говори.
Аз видих сина си, че много плаче.
Разбира се, че винаги е имало причина.

Въпросното дете е моя по-малка сестра ... искам да посети психолог защото  нашите се разведоха ,баща ни починатова стана преди 2 -3 години и сега останалите близки се избиват за нея и за ттова да я  настроиват срещу мен .. аз тогава бях по -малка и си спомням че бях точно така като нея,незнаех кой да послушам и кой е правия  и тогава адвоката на близките ни казаха че е хубаво в такива моменти  на съмнение на детето е да посети психолог

 Само родителят има право да разрешава или да не разрешава детето му да посещава психолог, в случая това е майка ви, а не казваш какво е нейното мнение по въпроса. Двете със сестра ти с кого живеете? Ако майка ти е категорично против, единствено можеш косвено да помогнеш като сама се обърнеш за консултация за това, което те вълнува, а терапевтът нататък преценява.

Тия хора са по зле. С измислени дипломи , както много други неща.
За нищо не стават, чакат ти да им казваш разни неща.

Ще те объркат. Наште полудяха от тях. Все нещо ще ми казваш ли? Нещо друго? Е кво друго да им кажа?

Във всяко училище има психолог или педагогически съветник, към когото детето може да се обърне безплатно. Преди време работех в едно училище, където децата редовно сами ходеха да се консултират с психолозите всеки път като имаха някакъв проблем с училището, семейството, приятелите или просто, ако имаха нужда да си поговорят с някого. Имаше постоянно опашка пред кабинета им и на никой не му идваше на ума да ги смята за луди. Всички деца в това училище, смятаха ходенето при психолог за най-естественото нещо. Но и двата психолога бяха изключителни професионалисти и помагаха много. Не знам дали в училището на това момиче има такова лице, на което то да се довери.

Не мога да разбера вашите близки защо настройват сестра ти срещу теб? Някакви имотни спорове ли имате? Ти със сестра ти ли живееш?
Честно, много се забавлявам да чета как някои хора анатемосват психолозите. Посетил някой психолог, веднъж , два пъти и очаква да станат чудеса. Госпожа Vervam е права като казва, че човек трябва сам да си решава проблемите, но понякога му е необходима малко помощ.  И да, психолозите гледат да насочат човека към някакъв нов модел на мислене и поведение и да го изкарат от неговия собствен модел на мислене и поведение, защото е погрешен. Но да промениш начина на мислене и поведение не е лесен и бърз процес, необходимо е време и осъзнаване на проблема.
Според мен сестра ти наистина има нужда от психолог. Най-лесния начин е да се обърнеш към училищния психолог ако имате такъв.

От позицията си на каква го казвате това? И колко дипломи имате вие? Съмнявам се, че въобще притежавате диплома за завършен основен курс на обучение, предвид правописа ви.

Към авторката:
Без родителско разрешение сестра ви не може да получи психологична подкрепа. Говорете с майка ви, тя едва ли мисли лошото на децата си. Успех!

Ами,аз ходих малко повече от една година.Заминаха много пари,защото един час беше на златната цена от 60 лв ,а аз ходех 4 пъти в месеца.
При въпросната психоложка ходеха доста известни персони от Българския хайлайф,така че не беше и кой да е мним самозванко.
Да,обаче накрая се разделихме не с добро.Защото ми писна,нбуквално ми писна от това непрекъснато да ме вкарват в някакъв калъп.
Само един пример ще дам-за тази жена беше смъртен грях да водиш моногамен начин на живот.Човекът не бил моногамен,не било редно така да се живее.
Така че не винаги психолозите насочват към верния път

Това със страховете си е сериозен проблем. Когато бях малка, помня, ме беше страх от полицаи - смятах, че само като мина покрай тях и ще ме арестуват. Виждала съм хора, които припадат като видят куче дори на картинка. Майка ми се страхува от душевно болни до степен да не приема съществуването на такива хора въобще. Баща ми се страхува от смъртта - може да присъства на погребение, но не докосва мъртвец и не пие и не яде нищо на територията на гробищния парк. С две думи - психолога/психиатъра - това си е чисто и просто лекар и да се общува с такива хора си е съвсем нормално. Аз така постъпих с полицаите.