Нещо смешно, което децата казаха - 10 тема

  • 97 063
  • 742
  •   1
Отговори
# 570
  • Пловдив
  • Мнения: 5 155
Историята е от групата "Дочуто в София" и много ми хареса. Копирам я в скрит текст:
Скрит текст:
В тролейбуса се качват майка (около 40 г.) с три деца – две момчета (на около 4 и 10 г) и едно момиче (около 6 г.). Настаняват се по седалките и в един момент най-малкото дете се провиква:
- Мамо, полази ме буболечка.
Майката замахва да плесне животинката (видима възраст около 1 ден), която се разхожда по ръката на момчето, но то я спира с почти истеричен глас:
- Неееее, не я убивай, тя ми е приятел.
Майката пощадява буболечката, която продължава безнаказано са си пъпли по ръката на детето. Първо се разхожда по малките му пръстчета, после се промъква надолу по лакътя, което кара детето да започне да си върти ръката, за да може да я разгледа по добре. Момчето, започва да й говори:
- Здравей, буболечке! Какви са ти плановете за деня? Как се казваш? Не знаеш ли? Добре. Тогава аз ще те кръстя Буболино.
Буболино продължава да се разхожда необезпокояван. Внезапно обаче е атакуван от детска длан, която го праща някъде в неизвестното. Намесата в живота на насекомото е осъществена от десетгодишното братче на момчето.
- УБИЕЦ! – започва да крещи четиригодишният с глас, в който се усеща цялата мъка по злощастно загубил живота си приятел. – Ти уби моята прекрасна буболечка. Никога няма да ти го простя!
- Ама аз не съм я убил. Просто я изгоних и тя си отлетя. Сигурно е някъде под седалката – почва да се разкайва по-големият брат.
Той се навира под седалката и започва да издирва Буболино. В това време малкият продължава истерично да крещи и да нарежда, съкрушен от мъка:
- УБИЕЦ! Ти убиваш всичките ми приятели. И аз като порасна ще убивам твоите.
Тези думи предизвикват намесата на майката, която дръпва една реч от сорта на що за думи са това и как може така малкият да говори на брат си. Ами че той не убивал никаква буболечка и Бублино си е жив и здрав и сега се разхожда на свобода някъде под седалките.
- В крайна сметка не можеш да задържаш животните при себе си. Те искат да са свободни – завършва майката.
- Ама той не ми е брат – продължава да се ядосва малкият.
- Така ли? А какъв ти е?
- Той ми е враг. УБИЕЦ!
Майката продължава да обяснява нещо, че така не се говори, особено в градския транспорт на висок глас. Големият брат все още издирва някъде под седалките Буболино. В този момент в ситуацията се намесва момичето:
- М. не ти уби буболечката. Аз всичко видях. Той само замахна с ръка и тя отлетя. Сега е под седалките.
- ЛЪЖКИНЯ! Буболино е мъртъв и аз вече нямам никакви приятели.
- Аууу, как можеш така да говориш на сестра си?
- Тя не ми е сестра. Мразя Ви!
В този момент по-големият брат победоносно се появява изпод седалките и подава някаква буболечка, която прилича на Буболоно, но дали е той, не може да се прецени.
- Ха сега ми се извини! Видя ли, че не съм я убил.
- Ооооо. Моята прекрасна буболечка. Няма да ти се извиня, убиецо.
В този момнет тролейбусът спира на поредната спирка и заклетите врагове слизат.

# 571
  • Мнения: 4 871
Тази история ме остави с някакво чувство на незавършеност.

# 572
  • Мнения: 11 253
Ох Козирогче, благодаря!  bouquet Усмихна ме!

Вървя с кучето и момче на 4 се приближава. Спира пред кучето, гледа го внимателно и отблизо и пита:
- Хапе ли?
Аз отговарям:
- Ако не те познава може да те ухапе ако го пипаш. 
Следва минутка мълчание. Момченцето се навежда към кучето:
- Аз съм Митко! Приятно ми е!

 Joy

# 573
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 6 954
Ох Козирогче, благодаря!  bouquet Усмихна ме!

Вървя с кучето и момче на 4 се приближава. Спира пред кучето, гледа го внимателно и отблизо и пита:
- Хапе ли?
Аз отговарям:
- Ако не те познава може да те ухапе ако го пипаш. 
Следва минутка мълчание. Момченцето се навежда към кучето:
- Аз съм Митко! Приятно ми е!

 Joy


Хо хо, все едно е моя син 😂

# 574
  • Мнения: 11 746
Моят син винаги първо пита "Може ли да го погаля", а когато получи разрешение първо се "запознават" като подава ръка кучето да го подуши.
А Митко е решил да се представи с името си. Напомни ми на една сцена, когато в един завод възрастни мъже разпитваха една котка - "Казвай, Петя, къде скри торбичката?" Бяха толкова сериозни, че ме напуши смях. То, че Петя редовно отмъкваше торбички с храна, вярно, но пък те съвсем сериозно очакваха отговор от котката.

# 575
  • Мнения: 9 596
Децата играят на "познай животното". 9 годишното протестира против 7 годишното: "Мамо, той не играе честно! Научил е имената на всички динозаври на латински и иска от нас да ги познаваме!"

# 576
  • София
  • Мнения: 5 465
Ох Козирогче, благодаря!  bouquet Усмихна ме!

Вървя с кучето и момче на 4 се приближава. Спира пред кучето, гледа го внимателно и отблизо и пита:
- Хапе ли?
Аз отговарям:
- Ако не те познава може да те ухапе ако го пипаш. 
Следва минутка мълчание. Момченцето се навежда към кучето:
- Аз съм Митко! Приятно ми е!

 Joy


мамин сладък

# 577
  • На брега на реката
  • Мнения: 4 361
Вчера в самолета. Имаше жестока турбуленция по едно време, светнаха коланите, попритесни се народа. Щерката (4г) реши да разведри обстановката с: “ще се мре, ще се мре” Joy

Прясно от преди минута. Цял ден се караме и разправяме със същата остроумница. Не слуша, прави бели, удари се 100 пъти от невнимание. Слагаме децата да спят, малката бяга със засилка към леглото, не успява да скочи отгоре, пада и се удря. Аз включвам репертоара, мм намила и той. А малката заявява: “ама така не мога, кого да гледам от двама ви като ми говорите заедно”.
Избухнах в смях и излязох от стаята, развали ми конското значи! Stuck Out Tongue Winking Eye

Последна редакция: вт, 14 авг 2018, 23:51 от Zest

# 578
  • Мнения: 11 558
Отиваме днес на новата ми работа колежката да ми обяснява как се пекат закуските на печката/ конвектомата. Обяснявам му аз къде и защо отиваме и ми се задава въпросът защо баба Стефи, майка ми, не ме е научила как се пекат банички на печка.

# 579
  • Мнения: 5 340
Моята 4 -годишна внучка вчера ми заяви, че ме обича 40 градуса.

# 580
  • Мнения: 1 985
К.А.G.,
Тя направо е болна от любов. Simple Smile
Мойта не знам как разбра, че батко 'и отива на среща, обаче цял следобяд повтаря, че щял да прави "Стела, цун цун". Simple Smile

# 581
  • Мнения: 5 340
Цун, цун!  Сладури малки!

Моята напоследък следи прогнозите за времето и затова съизмери обичта си към мен  с 40 градуса. 

# 582
  • На брега на реката
  • Мнения: 4 361
Моето 4 годишно дяволче ще ме доръши с лафовете си.
Вчера й направих няколко пъти забележка на масата, че забравя да яде и седи зяпнала нищото с пълна уста. На третата забележка я изгоних от масата, явно не беше гладна и я пратих да се качва в стаята си. След 5 минути се качва й кака й и чувам следния разговор:
"И за какво ме наказа? Забравих два пъти да ям и ми се скара. Че и на всичкото отгоре ме наказва. Ще си плати за това..."
Да се смея ли, да плача ли?

# 583
  • Мнения: 1 985
Мъжът ми се опитва да обясни на дребната какво работя аз и само и повтаря, че мама е юрист. На нея това, естествено, нищо не и говори, но взе да повтаря: "мама е ОРИЗ". Simple Smile

# 584
  • Мнения: 2 692
Дъщеря ми 3г. и 4м. много иска да кара кола. За да и угоди баща и я слага в скута си и обикалят подземните гаражи на комплекса. Това естествено не и стига и тя иска да „кара” и навън. Започвам да и обяснявам, че не може и я питам дали има книжка. Тя се замисля и много доволна вади от чантичката си малка книжка с картинки.

Последна редакция: нд, 19 авг 2018, 23:29 от Monza

Общи условия

Активация на акаунт