-Обичам те!- казвам му.
-А аз обичам кайсия и чиеши!
Ми обича ги детето, ти пък сега.
Моята 4-годишна преди няколко дни ми казва:
- Мамо, много те обичам!
-И аз теб!
-Мамоооо, не така. Трябваше да кажеш и аз много те обичам, с пълно изречение.
Тук останах в шок. Никога не съм й обяснявала за пълните и непълните изречения. Това дали е възможно да го е научила в детската градина?! Малко е рано според мен, но се изкефих, че го знае, де.
А тази сутрин й обяснявам, че ще работя до късно довечера и затова дядо й ще я прибере от градина. Тя заяви:
-Да, знам. А аз сигурно ще се ударя в градината и довечера ще ти разкажа как съм се ударила.
Преди няколко дни се беше затичала щастлива към дядо си като я прибирал от градина, спънала се и паднала. Може би това имаше предвид сега, но някак не успя да ми го поднесе така, че аз да загрея веднага. Чак след няколко часа се досетих.