Неподходящите приятелства

Напълно съгласна.
Много интересно е да се прочете и другата гледна точка, в случая на децата, та, дори и пораснали.
Четейки нейното мнение ми се ще да вярвам, че нашата домашна стратегия в това отношение е сравнително правилна.

Точно това се опитвам да кажа. Че стандартното - недей мами, защото лошо, не действа. Трябва да се намери точното нещо за всяко едно дете. Така да му се каже, че сам да не поиска. Не - ще те тресне тока, а примерно - ето виж как изглеждат сега последните 10 човека, които са се качвали по вагоните - обгорели, обезобразени. Една по-суетна девойка ще се стресне от перспективата да изглежда като квазимодо, примерно. Но точните думи все пак си зависят от характера на детето...

"Ще те тресне токът" образно казано. Върти, сучи, както и да съм ѝ говорила не се трогваше. Сега се вслушва много повече, за това аз го отдавам на възрастта, а не на подхода. Поне при нея.
Много са индивидуални децата, едно може да се трогне от забрана, друго не. Ако обясненията работят с едно, с друго може да е различно. Понякога просто е правене на пук.

Този стремеж да си от готините е ужасен. Готови са на какви ли не глупости, за да се впишат в група.
Ядосвам се защото покрай това дете прави неща, които иначе никога няма да му дойдат на акъла.

Децата лесно се подвеждат, за това сме ние. Трябва да ги коригираме до определено време докато се научат кое е редно и кое не е, кои хора са свестни, и кои - не са.
Важното е в един момент детето само да започне да преценява.
А приятелите са изключително важни защото ненапразно е казано, че с какъвто се събереш такъв ставаш.

Ето това е нещото, от което много се страхувам. Ще следя през тази учебна година как ще се развият нещата при дъщеря ми, че с нейната "неподходяща" приятелка нещата са сложни. Момиченцето е дъщеря на проститутка с баща "неизвестен". Гледаше го бабата, майката си беше била камшика. Бяха ни съседи и на мен ми беше жал за детето- давах му дрешки, пращах от време на време по нещо за хапване. То, нали е дете, привърза се. Но бабата почина и детето отиде в дом, после го размятаха по приемни семейства и накрая се появи майката, при която детето е в момента. Майката живее в района на училището на дъщеря ми и тази година момиченцето се озова в съседна паралелка. Много се зарадва на дъщеря ми и я търси всяко междучасие. Но междувременно момиченцето се сближи и с възможно най-лошата компания в училище. В 5 клас се оказа прибирана от полицията, защото след 22 часа е била в заведение, в което се пуши наргиле. И разни други подобни подвизи натвори. Жал ми е за детето, но моята дъщеря ми е по-мила. Говорих с нея дълго и напоително. Опитах се да ѝ вкарам в главата идеята, че може и да ни е жал за Х, но Х е от погрешната страна и всеки, който се сближи с нея, може да се озове на погрешната страна, така че да пази дистанция. Уж ме разбра. Но ще следя отблизо как ще се развият нещата тази година.

И аз нямам деца, но мама винаги е държала да познава приятелите и гаджетата ми. Казвала е, че някой не ѝ харесва, но толкова. Познаваше всички и разчиташе, че преди това ме е научила да се пазя сама и да не се водя по чуждо мнение. Имаше и пълен контрол по телефона, тогава трудно се следяха телефони, но тя имаше тази привилегия. Сега за жалост повечето деца знаят как да изключат проследяването.

Това с говоренето с детето пробвахте ли да е под формата на въпроси? Не като разпит де. Докато то само не каже нещата, които искате да чуе те по никакъв начин няма да достигнат до него.

То само трябва да каже "Той не ми е истински приятел!", "Той е еди какъв си и това не е ОК". За целта обаче не трябва да нападате и поучавате, а да говорите и да питате. Често казвайте "А ти как мислиш...". Като начало питайте детето си какво мисли за въпросното другарче - какво харесва, какъв ученик е, какви интереси има. После питайте вашето дете какво харесва в него. Разиграйте ситуации как според Вашия син би постъпил този приятел.

Има такива харизматични личности от малки. Обикновено са "хубави хора, ама да не са ти в къщата". Повечето от тях /според мен/ са положителни и добри, но има и такива, които никак не струват като хора. За по-затворените деца такива другарчета са си като пътеводна светлина. Емоцията,която изпитват около тях е като влюбване. И със забрани трудно ще ги откачите. Все пак безопасността на Вашите деца е най-важна и трябва да има твърдо поставени граници.

Мисля си, че това все пак си е поредния житейски урок. Вашето дете пораствайки ще се сблъска с други такива "приятели", колеги и жени използвачи. Според мен трябва да успеете сега да дадете урока как да ги разпознава, как да се дистанцира, като взема от тях това което иска без да става зависим и да бъде манипулиран.

Надявам се да намерите начин да сте покойна. 

Ох the wishmaster сви ми се сърцето

the Дорис сина ми с това дете комуникира от бебе, как пък за толкова време не разбра. Ядосва се сърди му се, докато на другата седмица онова не му прищрака отново да му свирне и моя забравя всичко.

Синът ти сигурно мисли това дете за много готино. Или самото дете му е втълпило това, или другите деца също го определят като такова.
Въпросът е, че приятелчето явно много добре осъзнава това и се възползва много умело. Наранява сина ти, а после използва факта, че пак го търси като награда, "ето виж, викам те, аз, готиният реших да те наградя с моето внимание". Най-вероятно това дете втълпява и вина на сина ти, "сега се отнасям злес теб по твоя вина", а като го викне едва ли не проявява благосклонност и синът ти тича веднага.

Не знам какво да те посъветвам, но каквито и мерки да предприемеш не бива да чакаш нещата да ескалират. Стигне ли се до загуба на доверие в детето ти после става много трудно.
Най-неприятно е, че то не успява самО да тегли чертата и да осъзнае, че е манипулирано, че другото дете не е по-готино и с нищо не заслужава повече внимание от другите. Може би трябва да насочиш вниманието натам. Това приятелче е съвсем обикновено, нека синът ти го рабере. На всичкото отгоре наранява другите, защо да заслужава вниманието на умно и възпитано дете (синът ти). Покачи му самочувствието, важното е да знае, че никой не може да се отнася зле с него защото и той е готин, и той е можещ, и забавен и тн.
На мен това ми беше най-трудно, да накарам дъщеря ми да повярва в себе си. Нейното мнение също е важно, тя също може да реши на какво ѝ се играе и да откаже ако не иска дадено нещо, това, че има мнение противно на това на "готините" не я прави лоша или "неготина". Сама може да си избере дрехите, маратонките, приятелите иизборът ѝ е също толкова верен колкото и на другите.

donichka15 благодаря. Права си, сина ми има проблем със самочувствието. И говоря, и хваля, и на пихолог съм го водила ...

Проблемът е, че те искат да са приети и хвалени на вън, от другите, не от родителите си.
Но докато дружи с това дете самочувствието му няма да се подобри. Трябват му нормални контакти с деца които ще зачитат мнението му и също ще го имат предвид. За да разбере, че е важен, че предложението му за игра може да се приеме защото другите са го харесали.
А въпросното приятелче си вдига собственото самочувствие за сметка на това на сина ти. "Маратонките ти не струват, моите са най-готините", "Да играем на еди какво си ли? Да не сме бебета?".  И детето ти ще свикне, че мнението му винаги не е подходящо, и започва да се оставя другите да диктуват всичко, а то само се води.

При дъщеря ми имаше и друг проблем, беше нарочена, че е осиновена и от там нататък иди обяснявай, че е нормално дете, че не е по-малко от другите. Вижте дали и при вас няма такъв фактор -нисък ръст например. Другите деца ще го карат да се чувства малоценен, следователно неговото мнение е невалидно, следователно поне с контакт с готини деца може да навакса, следователно правим каквото ни кажат те.

Още от най-ранна детска възраст съм и разяснила че такова поведение превръща приятел в познат и връщане назад няма ,ако не и харесва да бъде наранявана постоянно.
Говоря много за самоуважение , принципи ,манталитет. Обсъждаме ,коментираме ,но решенията са нейни.
Правила е грешки и си е направила изводи. С времето става все по зряла и много силна личност, което ми носи спокойствието че няма да бъде податлива на манипулации и гордост че умее да подбира средата си .
 Цитирах поста си от друга тама .
Мога само да добавя че вече изключително рядко ми се налага да се намеся ,като намесата ми никога не се е изразявала в директни наставления ,а само съм и помагала да обърне внимание на конкретни думи ,поведение ,действия  на даден човек като я уча да си задава въпроси върху това.Изводите тя сама си е правила. Решенията са само нейни .Моят скромен принос беше  в това да я науча кое да обръща внимание и какви въпроси да си зададе и сама да си отговори.

Научете децата си да бъдат самодостатъчни, да приемат, че техните "идоли" са най-обикновени деца, които не са нещо повече от другите. Да не изпитват нужда да са до тях и да правят неща против волята си заради тях. Също и да мислят критично, да разсъждават "аз длъжен ли съм да направя това?"; "тази услуга, която ме молят да направя, в кръга на приятелските отношения ли е?". Критичното мислене включва и това, да не се поддават на манипулатора и да игнорират манипулациите му.

Моят на 12 г го пратих на едни семинари за деца - точно на това го научиха.