Внимавай! Най-лесно в такъв период ставаш жертва на близките си, които виждат в теб "свободен човек" и ти се качват на главата със замах, като те затрупат с всички възможни задачи на семейството. Имай предвид, че хората са жестоки (най-вече близките и семейството, защото най-лесно падаме в техния капан) и не прощават, когато могат да прехвърлят нещо на друг. Пази се да не станеш таксиметров шофьор, готвач, чистач, ходещ по всички административни задачи и т.н. В един момент тези задачи така те поглъщат, че започваш много трудно да намираш време за себе си и все отлагаш професионалното развитие (което може да стане и до безкрайност). Освен това, когато започнеш да се реализираш внимавай първата цифра от възрастта ти да не е 4, защото тогава нямаш никакъв шанс.
- Публикувана: 3 септ. 2017, 22:39 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2022, 05:12 ч.
Какво ви се работи?
Прекъснах висшето си образование, защото бях поредната която учи просто нещо, колкото да не е без хич.Започнах със студентски бригади и поработвах в България през зимния период.Докато се усетя и годинките си минаваха и се оказах от онази гадна статистика "неквалифициран персонал", което влияеше лошо на самооценката ми.За това реших, че ще правя това което искам!Човек трябва да ходи с желание на работа, иначе е обречен на вечно недоволство.
Започнах да се занимавам със сладкарство.Изкарах нужните курсове и стажове, а в същото време продавах сладки в интернет ( на местно ниво ).Много ме блазни това, че виждам резултата от работата си почти веднага.
Наскоро смених държавата и забременях, и сега съм в застой, но събирам сили за след това.
Започнах да се занимавам със сладкарство.Изкарах нужните курсове и стажове, а в същото време продавах сладки в интернет ( на местно ниво ).Много ме блазни това, че виждам резултата от работата си почти веднага.
Наскоро смених държавата и забременях, и сега съм в застой, но събирам сили за след това.
Гримьор на починали хора. Упи Голдбърг е работела това преди да стане известна.
Да бе, и ако решиш да се преквалифицираш в гримьор на живи, ще трябва да ги караш да легнат, че иначе не можеш:)
Толкова съм изпразнена от съдържание, че и принцеса не ми се работи. Два дни ще работя търтей 
И защо пък 40 да е толкова фатална възраст? Аз точно на 40 смених професионалната област, развивам се и се чувствам супер!
Психологическа. А на 50 направо да си копаеш гроба и да сложиш забрадката, защото вече за нищо ново не ставаш. Все още по нашенско не се възприема лесно човек да мени професии и образование след 40, а ако се мени, то да не е някаква драстична промяна, а като приммерно да станеш от счетоводител главен счетоводител или управител. Но никога надолу или встрани.
За съжаление точно нашенското често от чисто психологическа се превръща в напълно реална невъзможност да се направи такава промяна. Отношението, което почва да среща променящият се е негативно. Никой не възприема начинанията му за сериозни, в т.ч. тези, с които би искал да има бизнес контакти. Това естествено обрича на неуспех. И да, докато на 40 все още те гледат само като един наивник на средна възраст, то на 50 отношението е като към рано вдетенил се.
Това - за у нас, изпитала съм го на гърба си. В чужбина не знам как е.
не се възприема лесно човек да мени професии и образование след 40, а ако се мени, то да не е някаква драстична промяна, ...... Но никога надолу или встрани.
Това - за у нас, изпитала съм го на гърба си. В чужбина не знам как е.
За мен всичко е до човек - има ли усет, как ще подходи, колко е приспособим към промените. Ако някой има наистина добра оферта за пазара и е находчив, никой няма да го върне, само защото човекът е на(д) средна възраст. Има и млади хора, които се тресат от ужас при мисълта за промяна, просто са си затворили мозъците в кутии, уж за по-сигурно. Личен избор. В чужбина хората са по-отворени към живота, вярно е. Но имам и редица близки, които живеят в провинциални градове в БГ, дори не в столицата и това не ги спря на 50+ години да стартират и развиват нови инициативи, доста встрани от предишните им дейности. Дори с по-голямо спокойствие го направиха, предвид това, че имат някаква стабилност зад гърба им от предходните десетилетия живот и дори и да не сработят новите им проекти, това няма да ги доведе до просешка тояга.
Когато бяха затворени границите мрънкаше народа отвориха ги и кво голяма част от тези си останаха на дупенцата реват за това как работят за без пари ние Бг народ не сме мобилни навсякъде по света хората отиват в чужди държави да живеят от изток на запад а ние се боим от едни 300км японците всеки ден пътуват даже и повече.Па камо ли да сменяш професия на бъз да те прави шефа не мърдаш щото разбирал ли на всяко 20 число со получаваш заплатата.Аз адмирирам и млади и стари които не спират да се развиват имам познати над 50 които преоткриха себе си и даже са много по добре помага на смелите Господ.
Препоръчани теми