Аз съм израснала точно в училище, каквото иска Куркума за децата ни. От 1-ви до 4-ти клас във вътрешния двор на училището, което е с формата на Бастилията, имаше зоологическа градина. Да, правилно сте прочели, а и аз несъм се объркала. Малка, с представители на българската фауна - вълк, лисица, орел, сърнички, бухали, диви кози, зайци и още някакви птици имаше, забравила съм ги вече. После я махнаха, когато станах 5-ти клас. Имахме опитно поле - садяхме там семена, поливахме ги, гледахме ги как растат и вързват. За пръв път там видях как растат бамя и патладжан.
Имахме три игрища - , за най-малките се казваше Чавдарче и нямам спомен да е било асфалтирано, като че либеше с с чакъл и тревица. Едното от големите със сигурност беше асфалтирано, а другото, което беше за баскетбол и волейбол, беше покрито със стрити керемиди.
Имахме метеорологична "станция" - измерваше валежите, следяхме атмосферното налягане, температури и т.н. Изглежда така:
В едната кула на училището (имаше 4) имахме обсерватория. В друга кула беше актовата зала. Кабинетите по биология, география, физика и химия можеха да завидят сигурно на академичните - особено този по биология: безкрайни шкафове със стъкленици с препарирани всички животински видове, които могат да се поберат в стъкленица, органи, даже и ембрион имаше. (Малко зловещо, въпреки че вече бяхме големички, когато влизахме в тези кабинети.)
Но най-много обичах картата на България, направена в една част на двора, до опитното поле. Представлява естествения релеф на страната, в естествените природни цветове , а там където има реки, езера и др.водни басейни, тече вода. Подобна карта, по-голяма, има пред Аквариума във Варна.
Паркът беше голям, с вековни дървета, цъфтящи храсти, пейки и алеи. В средата, където се събира двустранно стълбище, идващо от входа на училището, имаше кръгло езерце с фонтанче и златни рибки в началното училище, а по-късно го направиха цветна торта. В този парк се разхождахме в голямото междучасие и в свободните часове, седяхме по пейките и се кикотехме. Понякога дебнехме зад храстите една от видните влюбени двойки на училището, гимназисти, които тайно се прегръщаха и целуваха в някой по-закътан край на парка, а ние, малките кокошчици, хихикахме с шепи на устата.
Сега това училище е музей, а паркът е отделен от училището, оградата е преместена до алеята пред входа му и вече е градска градина.
Когато поредният клас завършваше обучението си, директорката, Палада Македонска се казваше, (мир на духа й, забележителна жена, също като името си) довеждаше от някъде 4 магарешки каручки, всяка о т четирите завършващи паралелки се накачулваше в каручката с табелка 11-а, 11-б, 11-в и 11-г и тя ни пускаше символично в четирите посоки на света (училището имаше вход откъм всяка посока).
Куркума, ти доста отдавна водиш тази борба с афалта, мислех, че вече имаш някакви успехи, поне в твоята община. При твоята енергия, убедителност, упоритост и добра воля щом не си успял още, работата изглежда доста безнадеждна, за жалост. Но отказване няма, целта си струва всички средства.
Имахме три игрища - , за най-малките се казваше Чавдарче и нямам спомен да е било асфалтирано, като че либеше с с чакъл и тревица. Едното от големите със сигурност беше асфалтирано, а другото, което беше за баскетбол и волейбол, беше покрито със стрити керемиди.
Имахме метеорологична "станция" - измерваше валежите, следяхме атмосферното налягане, температури и т.н. Изглежда така:
В едната кула на училището (имаше 4) имахме обсерватория. В друга кула беше актовата зала. Кабинетите по биология, география, физика и химия можеха да завидят сигурно на академичните - особено този по биология: безкрайни шкафове със стъкленици с препарирани всички животински видове, които могат да се поберат в стъкленица, органи, даже и ембрион имаше. (Малко зловещо, въпреки че вече бяхме големички, когато влизахме в тези кабинети.)
Но най-много обичах картата на България, направена в една част на двора, до опитното поле. Представлява естествения релеф на страната, в естествените природни цветове , а там където има реки, езера и др.водни басейни, тече вода. Подобна карта, по-голяма, има пред Аквариума във Варна.
Паркът беше голям, с вековни дървета, цъфтящи храсти, пейки и алеи. В средата, където се събира двустранно стълбище, идващо от входа на училището, имаше кръгло езерце с фонтанче и златни рибки в началното училище, а по-късно го направиха цветна торта. В този парк се разхождахме в голямото междучасие и в свободните часове, седяхме по пейките и се кикотехме. Понякога дебнехме зад храстите една от видните влюбени двойки на училището, гимназисти, които тайно се прегръщаха и целуваха в някой по-закътан край на парка, а ние, малките кокошчици, хихикахме с шепи на устата.
Сега това училище е музей, а паркът е отделен от училището, оградата е преместена до алеята пред входа му и вече е градска градина.
Когато поредният клас завършваше обучението си, директорката, Палада Македонска се казваше, (мир на духа й, забележителна жена, също като името си) довеждаше от някъде 4 магарешки каручки, всяка о т четирите завършващи паралелки се накачулваше в каручката с табелка 11-а, 11-б, 11-в и 11-г и тя ни пускаше символично в четирите посоки на света (училището имаше вход откъм всяка посока).
Куркума, ти доста отдавна водиш тази борба с афалта, мислех, че вече имаш някакви успехи, поне в твоята община. При твоята енергия, убедителност, упоритост и добра воля щом не си успял още, работата изглежда доста безнадеждна, за жалост. Но отказване няма, целта си струва всички средства.
. 
