Вчера си припомних едно видео, в което се цитираше мисъл, приписвана на Айнщайн, да не съдим рибите по способността им да се катерят по дърво. Отдавна съм се възпитала да преценявам реално възможностите на детето ми в научаването да живееш с дислексия и това ми дава така необходимото за майка на ученик спокойствие. Даже сега отчитам, че от него съм се научила, че по-добри резултати постигаш, когато напълно заличиш притесненията и се представяш по-добре, когато си спокоен. Затова за мен няма да бъде трагедия, ако резултатите от матурите не са отлични.
И във връзка с това спокойствие мисля, че детето на Айяла малко повече се е попритеснило, надявам се вече да е добре.
Пожелавам на всички приятни и незабравими абитуриентски емоции!
P.s. Благодаря за скалата!
Тази вечер ли е филма?