Аз съм прясно-прясно бременна, водя се края на 5 седмица, но реално от зачеването за минали 21-23 дена (късна овулация). До събота не бях ходила на лекар, защото моят гинеколог беше отпуска, пък и исках да мине малко време и да може да се види нещо на ехограф. В събота обаче много силно ме заболя корема ниско долу (и предните дни ме наболваше, но доста по-слабо и не ме смущаваше), цяла нощ не можах да спя, на сутринта в неделя започнах и да повръщам. По принцип не бих отишла на лекар за такова нещо, но реших да съм отговорна и да не рискувам, а да отида някъде да ме погледнат за всеки случай (не изключвах и да е гастроентерологичен проблем). Отидохме в спешното (частна многопрофилна болница), където ме погледна една много младичка гинеколожка и каза, че в матката има малък "псевдосак". Аз казах, че съм с много късна овулация и не ме учудва, че почти нищо не се вижда. Решиха все пак да ми пуснат ЧХГ, което излезе 3045 и там се почна истерията. Викнаха друга опитна лекарка, която заключи, че е невъзможно при такова високо ЧХГ да не се вижда плоден сак (над 1500 винаги се виждало). Това малкото сакче, било "псевдосак" и не можело да бъде това. Значи било извънматочна бременност. Ето, в тръбата се виждала структурата на плода, тръбата била разширена, надута, вероятно пълна с кръв, трябвало веднага да се оперира, още днес, иначе след два часа можело да падна и да умра. Било 99% сигурно и то само защото в медицината 100% нямало. Ние тръгнахме да звъним по познати гинеколози, но, пусто, неделя, няма с кого да се консултираш. Имахме невероятния късмет да се свържем с гинеколога, който ме следи, току що прибрал се от почивка. Човекът каза, че ще иде и ще ме чака в частния си кабинет, да ида да ме види, но според него трябва да се изчака. Помолих въпросната лекарка да ме пусне за един час да взема от него второ мнение, тя ми каза, че това е болница, не е затвор, мога да си тръгна, когато искам, но после да си намеря някъде другаде да ме лекуват (а се сещате, че като току що са ти казали, че зад ъгъла може да паднеш и там да си останеш, не смееш в неделя вечер, ако диагнозата се потвърди, да тръгнеш тепърва да търсиш хирург). Помолих и да изчакаме до следващия ден, под наблюдение, за да видим дали това "псевдосакче" не расте и не е, както подозирам аз, съвсем нормална ранна бременност. Тя пак ми каза, че не съм затворник, мога да търся друга болница, но тя отказва да чака и да рискува. Тоест, ако искам да остана там - оперираме веднага. Отново ме увери, че е абсолютно сигурна в диагнозата. Помолих я да говори и с моя гинеколог, който беше скептичен, но и на него му каза, как ясно виждала бременността в тръбата (и също така се оказа, че не ми вярвала, че знам кога съм забременяла и мисли, че е било месец по-рано!). Накрая и той се съгласи, че ако наистина със сигурност се вижда това в тръбата, е добре да се оперира бързо.
Следователно влязоха лапароскопски...и...о...чудо! Всичко вътре е идеално - тръби, корем, яйчници - всичко е чисто. Естествено ден и половина по-късно ЧХГ-то ми беше вече 5400 и се виждаше плодно сакче с жълтъчно мехурче. Само че аз трябваше да преживея ужаса, че губя бременността и вероятно тръба, без никаква причина. И въпреки че лапароскопията е щадяща процедура, това са упойки, медикаменти, разрези, болки и стрес, които можеха да бъдат избегнати.
За мое щастие лекарите твърдят, че не са използвали нищо, което да може да навреди на плода и въпреки че постоянно си го повтарям, трябва да призная, че ми е много притеснено. Някой друг има ли подобен случай с болничен престой, интервенции, анестезия, прием на медикаменти и тн. в началото на бременността?