Трудна връзка

  • 19 252
  • 76
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11
Здравйте,нова съм и реших да пиша тук за мнения и съвети по различни и странични.
От известно време се мъча буквално с един човек  (разведен)преди три месеца не са много като време с приятелят ми ако мога така да го нарека първите срещи всичко добре,заинтригува ме и доста сходни и общи неща окрих в него,обаче се оказа,че той е в много труден период с институции и финансови проблеми, а той е човек ,който не споделя с никой нищо по затворен е и аз реших,че е по добре да съм до него и да го подкрепя ,да проявя разбиране ,да го предразположа,но проблемите са запушеш дупка и оп друга,в началото беше добре показва желание дълго ме търсеше и искаше да е с мен,но след това дертовете са си дертове взеха да се отразяват и да пречат,и аз си го обирам нервен,зает ,не спокоен къде се виждаме,къде не...И така днес се сети за мен утре го няма ,появи се и после пак след два,три дни.Да огромни проблеми има изгубен бизнес и т.н.  Когато аз го потърся той е нервен и излиза,че аз не проявявам разбиране и мрънкам за глупости ,че не бил длъжен да ми дава отчет и обяснение та той на майка си не давал та на мен ли...Не съм му била никаква .Така до ден,два без контакт и отново все едно всичко е уж ок и проявявам разбиране до момента в който пак не го хване нервата заради проблемите и безизходни ситуации за в момента аз се опитвам да покажа подкрепа ,че съм до него да го успокоя,но уви не помага и така всеки път затишие и буря и така бях оставила нещата след поредна буря не го търсих.На моменти когато е по спокоен говори за нас показва отношение дори в началото аз се дърпах не исках да излизам с него той ме търсеше непрестанно.И така след дни и седмици без контакт един ден пак ме потърси и взехме плахо да се търсим сякаш нищо няма и на ново.Проблемите си ги имаше и аз почти всяка вечер спях у тях буквално само спане.И така проблемите са си същите той се мъчи гледа да се оправя и аз леко в страни оставам взе да споделя повечко аз го подкрепям постоянно му показвам,че ми пука дори се опитвам да му помагам,но в един момент не усетих,нито признание,нито благодарност ,нито топлина и отказва помощ и дори съжалява като споделя просто егото му е голямо и не приема.И така спя си у тях той си се мъчи с проблемите акъла му е все там и денем все търчи на някъде по задачи.Мен ме е грижа и го показвам и всичко това се пренася върху мен проблемите,енергията и психически се уморявам още в началото и не усещам топлина,благодарност и с нищо не показва някаква емоция или чувства,че има нужда да съм до него и има ден в който не го търся да не го притеснявам и когато го потърся да видя как е и т.н той е нервен и аз мрънкам за глупости,че той не се сеща да звънне и така пак караници тръшване на телефони до другия път след ден,два в който уж всичко е ок не се споменава нищо и аз спя у тях и така той си е с ядовете не ме търси освен ако аз не го потърся той си е вдълбен в неговите дертове има дни не зная как е ,къде е.Това според вас връзка ли е и възможно ли е всичко това да е заради състоянието му в момента и по скоро да не знае какво да прави и егото да не му позволява доста неща както и финансовите затруднения за да е с мен и за това да е нервен,подтиснат.Аз искам да съм с този човек ,но всичко това ме съсипва ту го имам ту го нямам този човек хем съм с него хем сама ще мога ли да издържа дълго така докато той се посъвземе и струва ли си да се хабя и боря чувствам се не оценена,неблагодарност и грам показване на емоции и някакви чувства.Дали той си е такъв характер или всичко е заради положението му в момента...Извинявам се за дългият разказ ,но колкото по на сбито можах го написах.

Последна редакция: вт, 29 авг 2017, 22:23 от st.al11

# 1
  • Испания
  • Мнения: 37 503
Скрит текст:
Здравйте,нова съм и реших да пиша тук за мнения и съвети по различни и странични.
От известно време се мъча буквално с един човек  (разведен)преди три месеца не са много като време с приятелят ми ако мога така да го нарека първите срещи всичко добре,заинтригува ме и доста сходни и общи неща окрих в него,обаче се оказа,че той е в много труден период с институции и финансови проблеми за които малко по малко почвам да разбирам тъй като срещите ни зачестяват и той е човек ,който не споделя с никой нищо каквото и да било и на мен ми беше добре в компанията му и аз реших,че е по добре да съм до него и да го подкрепя ,да проявя разбиране и да го предразположа,но проблемите се увеличават или поне се намира някакво временно решение в началото беше добре показва желание дълго ме търсеше и искаше да е с мен,но след това проблемите са си проблеми взеха да се отразяват и да пречат,и аз си го обирам нервен,зает ,не спокоен къде се виждаме ,къде не...И така днес се сети за мен утре го няма  ,появи се и после пак след два,три дни.Да огромни проблеми има изгубен бизнес и т.н. При което когато го потърся той е нервен и излиза,че аз не проявявам разбиране и мрънкам за глупости ,че не бил длъжен да ми дава отчет и обяснение та той на майка си не давал та на мен ли...Не съм му била никаква .Така до ден,два без контакт и отново все едно всичко е уж ок и проявявам разбиране до момента в който пак не го хване нервата заради проблемите и безизходни ситуации за в момента аз се опитвам да покажа подкрепа ,че съм до него да го успокоя,но уви не помага и така всеки път затишие и буря и така бях оставила нещата след поредна буря не го търсих .На моменти когато е по спокоен говори за нас показва отношение дори в началото аз се дърпах не исках да излизам с него той ме търсеше непрестанно.И така след дни и седмици без контакт един ден пак ме потърси и взехме плахо да се търсим сякаш нищо няма и на ново.Проблемите си ги имаше и аз почти всяка вечер спях у тях буквално само спане.И така проблемите са си същите той се мъчи гледа да се оправя и аз леко в страни взе да споделя повечко аз го подкрепям постоянно му показвам,че ми пука дори се опитвам да му помагам,но в един момент не усетих,нито признание,нито благодарност ,нито топлина и отказва помощ и дори съжалява като споделя просто егото му е голямо и не приема.И така спя си у тях той си се мъчи с проблемите акъла му е все там и денем все търчи на някъде по задачи.Мен ме е грижа и го показвам и всичко това се пренася върху мен проблемите и енергията и психически се уморявам още в началото и не усещам топлина,благодарност и с нищо не показва някаква емоция или чувства,чр има нужда да съм до него и има ден в който не го търся да не го притеснявам и когато го потърся да видя как е и т.н той е нервен и аз мрънкам за глупости,че той не се сеща да звънне и така пак караници тръшване на телефони до другия път след ден,два в който уж всичко е ок не се споменава нищо и аз спя у тях и така той си е с проблемите не ме търси освен ако аз не го потърся той си е вдълбен в неговите дертове има дни не зная как е къде е.Това според ваз връзка ли е и възможно ли е всичко това да е заради състоянието му в момента и по скоро да не знае какво да прави и егото да не му позволява доста неща както и финансовите затруднения за да е с мен и за това да е нервен,подтиснат.Аз искам да съм с този човек ,но всичко това ме съсипва ту го имам ту го нямам този човек хем съм с него хем сама ще мога ли да издържа дълго така докато той се посъвземе и струва ли си да се хабя и боря чувствам се не оценена,неблагодарност и грам показване на емоции и някакви чувства.Дали той си е такъв характер или всичко е заради положението му в момента...Извинявам се за дългият разказ ,но колкото по на сбито можах го написах.

По-скоро се извини за неграмотното писане. Нямах нерви да чета след първия ред.

# 2
  • Мнения: 11
Скрит текст:
Здравйте,нова съм и реших да пиша тук за мнения и съвети по различни и странични.
От известно време се мъча буквално с един човек  (разведен)преди три месеца не са много като време с приятелят ми ако мога така да го нарека първите срещи всичко добре,заинтригува ме и доста сходни и общи неща окрих в него,обаче се оказа,че той е в много труден период с институции и финансови проблеми за които малко по малко почвам да разбирам тъй като срещите ни зачестяват и той е човек ,който не споделя с никой нищо каквото и да било и на мен ми беше добре в компанията му и аз реших,че е по добре да съм до него и да го подкрепя ,да проявя разбиране и да го предразположа,но проблемите се увеличават или поне се намира някакво временно решение в началото беше добре показва желание дълго ме търсеше и искаше да е с мен,но след това проблемите са си проблеми взеха да се отразяват и да пречат,и аз си го обирам нервен,зает ,не спокоен къде се виждаме ,къде не...И така днес се сети за мен утре го няма  ,появи се и после пак след два,три дни.Да огромни проблеми има изгубен бизнес и т.н. При което когато го потърся той е нервен и излиза,че аз не проявявам разбиране и мрънкам за глупости ,че не бил длъжен да ми дава отчет и обяснение та той на майка си не давал та на мен ли...Не съм му била никаква .Така до ден,два без контакт и отново все едно всичко е уж ок и проявявам разбиране до момента в който пак не го хване нервата заради проблемите и безизходни ситуации за в момента аз се опитвам да покажа подкрепа ,че съм до него да го успокоя,но уви не помага и така всеки път затишие и буря и така бях оставила нещата след поредна буря не го търсих .На моменти когато е по спокоен говори за нас показва отношение дори в началото аз се дърпах не исках да излизам с него той ме търсеше непрестанно.И така след дни и седмици без контакт един ден пак ме потърси и взехме плахо да се търсим сякаш нищо няма и на ново.Проблемите си ги имаше и аз почти всяка вечер спях у тях буквално само спане.И така проблемите са си същите той се мъчи гледа да се оправя и аз леко в страни взе да споделя повечко аз го подкрепям постоянно му показвам,че ми пука дори се опитвам да му помагам,но в един момент не усетих,нито признание,нито благодарност ,нито топлина и отказва помощ и дори съжалява като споделя просто егото му е голямо и не приема.И така спя си у тях той си се мъчи с проблемите акъла му е все там и денем все търчи на някъде по задачи.Мен ме е грижа и го показвам и всичко това се пренася върху мен проблемите и енергията и психически се уморявам още в началото и не усещам топлина,благодарност и с нищо не показва някаква емоция или чувства,чр има нужда да съм до него и има ден в който не го търся да не го притеснявам и когато го потърся да видя как е и т.н той е нервен и аз мрънкам за глупости,че той не се сеща да звънне и така пак караници тръшване на телефони до другия път след ден,два в който уж всичко е ок не се споменава нищо и аз спя у тях и така той си е с проблемите не ме търси освен ако аз не го потърся той си е вдълбен в неговите дертове има дни не зная как е къде е.Това според ваз връзка ли е и възможно ли е всичко това да е заради състоянието му в момента и по скоро да не знае какво да прави и егото да не му позволява доста неща както и финансовите затруднения за да е с мен и за това да е нервен,подтиснат.Аз искам да съм с този човек ,но всичко това ме съсипва ту го имам ту го нямам този човек хем съм с него хем сама ще мога ли да издържа дълго така докато той се посъвземе и струва ли си да се хабя и боря чувствам се не оценена,неблагодарност и грам показване на емоции и някакви чувства.Дали той си е такъв характер или всичко е заради положението му в момента...Извинявам се за дългият разказ ,но колкото по на сбито можах го написах.

По-скоро се извини за неграмотното писане. Нямах нерви да чета след първия ред.
Мисля,че е разбираемо и не умишлено ,но някой път в бързината и под въздействие на емоция се получава.

# 3
  • Мнения: 4 518
Ти знаеш дали си струва, ние няма как да ти кажем, но ако си струва, според мен имаш две опции. 1- да продължаваш в същия дух (разбираща, не нахална и на разположение) или 2- да седнеш и да поговориш с него и да му предложиш да го оставиш за малко да си подреди живота. Първата опция е кофти, защото сега е времето да сте влюбени и да се опознавате. След половин година като се нормализират нещата, връзката може да се е "изхабила" от толкова сериозни неща в самото начало. Втория вариант също е кофти, защото може и да не те потърси...
Той какво казва, мисли ли, че това е ок?

# 4
  • Мнения: 15 960
Прочети се сама и кажи честно, ако твоя приятелка/сестра/дъщеря ти го разкаже това, какво ще я посъветваш - да стои и да се бори или да се спасява?

# 5
  • Мнения: 19 360
Не се обиждай, но не ти се разбира какво искаш да напишеш на моменти. Обяснимо е, че си афектирана, но недей да хапеш този, който ти обръща внимание на това, че постът ти на практика е безполезен.

# 6
  • София
  • Мнения: 15 910
Разведен, фалирал, нервен - за какво ти е такъв субект?
Няма да го промениш, трудно ще е да оправите бизнес бакиите. А пък и ако има ремарке, никога няма да можеш да се пребориш с майка му.
Детето не е виновно, но тя ще го търси, ще изисква, ще го ангажира със себе си - заради детето. Пък може и надежди някакви да има.
Ще ти хареса ли сега да помагаш за нейното дете. А ако имате второ - да делите всичко, вместо да е само за него.
Ако не си някоя престаряла стара мома ограничи срещите и си търси човек без ангажименти.

# 7
  • Мнения: 11
Ти знаеш дали си струва, ние няма как да ти кажем, но ако си струва, според мен имаш две опции. 1- да продължаваш в същия дух (разбираща, не нахална и на разположение) или 2- да седнеш и да поговориш с него и да му предложиш да го оставиш за малко да си подреди живота. Първата опция е кофти, защото сега е времето да сте влюбени и да се опознавате. След половин година като се нормализират нещата, връзката може да се е "изхабила" от толкова сериозни неща в самото начало. Втория вариант също е кофти, защото може и да не те потърси...
Той какво казва, мисли ли, че това е ок?
Той мисли в момента изцяло само за дертовете си как да се оправи и да изплува,Явно нещата се случват в такъв момент труден и не подходящ на моменти показва ,че има нужда от човек до него и го иска,но толкова е изнервен и вдълбен,че сякаш не му е до мен и до връзка или някой да го задушава и да има постоянен контакт.Може би в тази ситуация му е трудно да създаде връзка и да е пълноценна и нормална.А показва,че има нужда.

# 8
  • Мнения: 4 518
Според мен е нормално това, което разказваш. Ако си струва, аз бих се борила. Но имай предвид и че не е изключено да те използва за подкрепа...

# 9
  • Мнения: X
А ти на колко години си?

Не бих го играла спасителка и подкрепителка на мъж, когото познавам от 3 месеца. Освен ядове да ти създава и да играете на примък-отмък, какво друго правите? На няколко пъти споменаваш, че спиш у тях - "буквално само спане" - какво означава това? Секс ли не правите?

# 10
  • Мнения: 11
Според мен е нормално това, което разказваш. Ако си струва, аз бих се борила. Но имай предвид и че не е изключено да те използва за подкрепа...

Зная колко е трудно в такива моменти да си сам и да не те разбират,за това както винаги съм го правила гледам да влизам в положение и да проявявам разбиране и ако не те оценят и не са благодарни единствено и само на себе си мога да се сърдя.Не е лесно покрай всичко това забравям за себе си и не получавам ,което давам и на моменти се чувствам не на място.

# 11
  • Мнения: X
Пишеш, че се чувстваш необичана, неоценена и нежелана. На твое място бих се дистанцирала, докато този човек не си подреди нещата. Не мисля, че имате връзка, просто те използва за отдушник. Дали е такъв по принцип или заради проблемите си няма как да ти кажем за съжаление...

# 12
  • Мнения: 11
Пишеш, че се чувстваш необичана, неоценена и нежелана. На твое място бих се дистанцирала, докато този човек не си подреди нещата. Не мисля, че имате връзка, просто те използва за отдушник. Дали е такъв по принцип или заради проблемите си няма как да ти кажем за съжаление...
Знам какво е в трудни моменти да си сам и да нама кой да те разбере жалустива съм и се водя от сърцето.Той е много затворен човек  не споделя с никой нищо и много не говори за това не мисля,че съм отдушник или ,че ме използва,може би и за това няма кой да го разбере и е много трудно и боли когато паднеш от високо,а в неговия случай е точно така.Но наистина е трудно при такава ситуация и да не знаеш каква роля играеш .

# 13
  • Мнения: X
Аз също съм жалостива по природа, но се научих да се ценя повече и да се щадя, както и да подбирам "каузите".

Съчувствие и съжаление не е любов обаче... Има много жени, на които им е приятно да са в ролята на спасяващи, но това само храни Егото, не е пълноценна връзка. Вкарала си се в кофти филм. Peace

# 14
  • Мнения: 31 374
,че не бил длъжен да ми дава отчет и обяснение та той на майка си не давал та на мен ли...Не съм му била никаква .

Много объркан пост. Пиши по-стегнато, подредено и грамотно.
Колкото до това което ти е казал, смятам го за доста грубо. И ако някой ми каже това, ще прекратя комуникация. Щото нали съм никаква  Laughing
Иначе в началото една връзка трябва да е ненатоварваща и щастлива, а не като вашата "връзка".

Общи условия

Активация на акаунт