Агитациите за развод в бг-мама

Да, въпрос на финанси е. Аз имам капацитет само за моето и малко за благотворителност, но ако се появо някой с дете няма да ми е проблем.

В Африка фирата е голяма, та трябва да се навакса с раждаемост. Може не 50, а и сто да разрешат, важното е да се раждат бебета.

Малко е цинично да се казва за смърт на дете фира, ама ....

То в Африка фирата е не само при децата, просто е континент, в който всичко се опитва да те убие и/или изяде. Дори с висока раждаемост пак е бил слабо населен, без намесата на цивилизацията на белите хора.

Това всъщност е реплика за Австралия, ама оцеляваме някак. Африка си е съвсем хубав континент.

Сега с антибиотиците, антималаричните и повишаване на стандарта на много места смъртността в Африка пада и след това и раждаемостта. И Скандинавия и Русия са слабо населени въпреки липсата на патогени. В Африка много места започват да се пренаселват. Интересно ми е дали ще доживея да видя черна африканска държава достигнала коефициент на плодовитост под 2. Засега единствено Тунис и Алжир са имали такива периоди, но те са населени с бели и по-развити.

Даун, и Африка и Индия са пълни с тропически зарази. Австралия е богата и развита държава и много от нелечимите по икономически причини болести са лечими в Австралия. Не бих живяла на никое от гореизброените места

Репликата е за животни и е за Австракия, Зимбабве има ниска раждаемост, н о не е съвсем "черна" държава.
Иначе не се наявай да видиш, белия свят достатъчно се е постарал, за да няма развитие там.

Не е виновен соца. Единият ми дядо е бил силно неглижиран от втория си баща, първият е починал... Майка му не се застъпвала за него, гладувал е буквално...

Дева, рядкост са били такива неща. Хората са гледали децата без да се замислят. Дядо ти е случил на кофти човек и на майка в безизходица, защото няма как да се лъжем, че жените не са били самостоятелни като сега.
В моето семейство няма неотгледано дете, собствено или не. 50-60 години, настаняваха "квартиранти" в по-големите къщи, които не бяха отнети. На баба ми и бяха настанили семейство от беломорска тракия, бежанци. Имали малко дете, а жената бременна. Ражда и изпада в тежка следродилна депресия. Баба ми, дядо ми и майка ми отглеждат и двете деца, докато се възстанови жената.

Хм, по 3.5 деца на жена в Зимбабве не ми се вижда ниска раждаемостта им никак все още. ЮАР и Ботсуана са малко по-добре с по 2.5 и по развити. Но и там ще падне с времето. А това за белия свят не го разбрах.

Всеки има различни преживявания. Аз не съм живяла в периода преди соца, но по разкази на дядо ми и тогава е имало тормозени сираци, изоставени деца и мизерия. Бежанци от беломорска Тракия са си изхвърляли ревливите бебета в гората докато са бягали. Прадядо ми е бил във въоражена дружина за защита на християнското население и са намирали ревящи изхвърлени бебета в гората. Веднъж намира изоставено бебе и го занася на едната си братовчетка, достигнала до бежански лагер, защото знае, че тя има новородено и може да го накърми. Оказва се, че това е нейното собствено бебе, което са изхвърлили, защото непрекъснато ревяло. Бебето оживява и синът и е жив до днес. Та, не е било розово.

По соца съм виждала майка с две деца да живее в стая под наем в къща без баня. Това през 80те. Даже през 21 век има кърджалийски села без канализация и течаща вода. Вече са празни, защото жителите са в чужбина. През соца имаше бум на изоставени деца поради мобилност на млади момичета да учат или работят в град. Инфраструктури за самотни майки нямаше. И хич не гледаха деца без да се замислят, камо ли чужди. Имахме по едно време съседи с две деца и жената изнемогваше, защото работеше в друг град и всеки ден пътуваше до гарата и после с влака. На 28г половината и коси бяха бели. Майка ми даже на едно кафе не ги покани а децата им не знаех как се казват. Не помня някой съсед да им е помогнал. Като нямаше асансьор качваше 8 етажа две невръстни деца плюс торби с продукти. Всички я подминаваха. Веднъж ме помоли да помогна с торбите и не приех. И така правеха всички. Понякога и помагаха мъже араби, ако минат. Българин да и помогне - абсурд.

Отврат! Не разбирам защо го споделяш.

И аз не разбрах...
Все едно е била прокажена...

Именно - или мъже "с положение", тоест богати, евентуално не толкова богати, но с много уважаван занаят, или чист късмет е било вдовец да се ожени за мома.
Обичайната практика е била именно вдовец за вдовица. В моя род също имам такава двойка - бабата на майка ми овдовява през Балканските войни с две деца, едното от които - бебе, баба ми, и сестра и я запознава с вдовец, съселянин на мъжа и от село Коматево, и той с деца. Човек занаятчия, шивач, нищо особено като състояние, но и няма никакви данни да е бил изпаднал или фалирал, майка ми него помни като дядо, друг жив дядо не е имала. Всъщност в рода на почти всеки има такива случаи в миналото, не само в разказа на Елин Пелин "Задушница" (който разказ според мен беше по-скоро оптимистичен, с хепиенд, пък в учебника пишеше, че бил тъжен).
Ако само изпадналите се женеха за вдовици, а средният вдовец взимаше задължително мома, щеше да остава излишък от мъже ергени, пък не е като да е оставал такъв излишък. Щото въпреки войните, случващи се от време на време, през другото време жени са умирали приблизително толкова често, колкото и мъже и съответно мъже са овдовявали толкова често, колкото и жени.

Нещата са доста по-тривиални - жените с деца искат някаква сигурност за децата си, а те самите да се чувстват защитени, а мъжете искат някой да се грижи за тях съвсем буквално.  Овдовелите мъже или тези, чиито жени са ги напуснали самосиндикално и са им оставили децата, се нуждаят от жена, за да се грижи за децата, особено ако децата са малки. Обаче във втория случай често бабата-свекърва се намесна и на бъдещата снаха бързо и изстива мястото.Всъщност най-отявлено делят децата бабите и дядовците - те стриктно следят кое е тяхната кръв и кое е доведеното, ей така, всеки да си знае мястото. Вярно, личните качестваа и морал до голяма степен са важни, но го има и това "да не се смразяваме с родата". каквото и да и говорим, ролята на доведено дете е кофти, все се намира кой да го напомни, ако случайно детето го забрави.

Ахъм. И какво предлагате? Овдовелите и разведени жени - до края сами? Или пък поне до 30-тата годишнина на децата?

Или просто трябва да се изтъкнат тези кофти житейски факти, които не са ви засегнали лично, но трябва да се заклеймят? Наистина не схващам.