НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 68
Йомер и Дефне лежаха, вперили поглед в тавана. Чувстваха се странно в чуждата къща. Неджми им бе пожелал лека нощ преди малко, оставяйки ги да се настаняват и оттегляйки се в своята стая. Мълчаливо се бяха преоблекли, след което си легнаха. Но сънят бягаше от тях, оставяйки ги изнервени и неспокойни.
- Не можеш ли да заспиш?!- Тихо попита Дефне, усещайки неравномерното му дишане до себе си.
- Не.
- Сутринта ще трябва да станем рано, трябва да отидем до фирмата.
- Знам.
- Имаш среща с г-н Ахмет, а аз трябва да проверя как вървят нещата в магазина. Освен това…
- Знам, Дефне. Очаква ни натоварен ден.- Йомер разтри очите си с ръка, след което се обърна на една страна и преметна ръка през гърдите ѝ.- Опитай да се отпуснеш. Дишай дълбоко и не мисли за нищо.
- Лесно е да се каже.- Сгуши се в него, поемайки си въздух.- Видя ли колко щастлив бе г-н Неджми, когато дойдохме?! Той е прекалено самотен тук.
- Значи това те измъчваше толкова време.- Засмя се Йомер, целувайки я по бузата.- Мисля, че това е негово решение и той трябва да реши как да продължи живота си оттук нататък.
- Не съм казала да го накараш да променя нещо, а просто да му покажеш подкрепата си. Нека е спокоен за твоята реакция, стигат му другите притеснения.
- Моята реакция?! Ако те чуе някой ще реши, че съм чудовище!- Усещаше смеха в гласа му, макар очите му да мятаха мълнии.
- Ние сме красавицата и звяра, не знаеш ли?!- Засмя се тя, докато той само поклащаше глава.- Точно като в приказката единствено аз виждах добрият и красив принц, скрит зад маската на студения и гневен звяр, всяващ страх във всички.- Дланта ѝ милваше лицето му, докато шепнеше тихо.- Нека този принц се покаже пред всички. Забрави вече за гнева, мили. Остави го да си отиде. Ти не си този, когато всички познават. Моят любим.
Дефне продължи да говори тихо, повтаряйки колко различен е нейният Йомер от този, когото светът познава. Нежният ѝ шепот най- после успокои и двамата и прегърнати, те се пренесоха в света на сънищата.
Дефне се събуди от алармата на телефона, която предвидливо бе навила предишната вечер. Огледа се в непозната обстановка и ѝ трябваше минута, за да се сети къде е и какво е станало. Йомер го нямаше в стаята и това я учуди- слънцето едва се бе показало на хоризонта.
Облече някакъв халат и слезе да го потърси. Чу гласовете им, преди да ги види. Йомер и Неджми бяха седнали един до друг на дивана в хола, разглеждайки някакъв албум. По разговора Дефне предположи, че снимките са семейни и това я зарадва. Йомер имаше нужда да се върне в миналото, за да си припомни всичко, което е направил Неджми за него. Да си спомни, че има семейство.
Обърна се и тихо се върна горе. Изкъпа се и тъкмо сресваше косата си, когато Йомер се върна в стаята.
- А аз мислех да полежим още малко.- Приближи се и я целуна, навеждайки се над нея.- Защо си станала, рано е ?
- Ще направя закуска, докато ти се приготвиш. Ще ни трябва сили днес, очаква ни тежък ден.- Върза косата си на висока опашка и се зае с грима.- Поговорихте ли с г-н Неджми?
- От къде знаеш?!- Попита изненадан той, докато се събличаше.
- Потърсих те, когато станах.- Погледна го в огледалото.- Как мина?
- Събудих се посред нощ и слязох долу, за да не събудя и теб. Намерих стар албум в един от шкафовете и седнах да го разгледам. На чичо също не му се спеше и слезе за вода. Дойде и седна при мен, разказвайки ми случките от снимките, които бях извадил.- Говореше тихо, замислен.- Бях забравил колко близки бяхме като деца със Суде. Времето ни отдалечи прекалено много.
- Когато порастваме, животът ни се променя. Печелим едно с цената да загубим друго.- Дефне сложи обеците си и се изправи.- Не искам да се натъжаваш. За всяко нещо си има причина, време и начин. Каквото е писано, ще стане. Не мисли за миналото. Обичам те!
Целуна го леко и излезе, оставяйки го все още потънал в спомените.
Плановете на Дефне за богата закуска се провалиха с гръм и трясък. За нейно съжаление шкафовете и хладилникът в къщата бяха почти празни, принуждавайки я да позвъни на Шукрю и да му поръча да донесе закуска отвън.
Хапнаха четиримата, след което Шукрю ги откара до фирмата. Неджми се бе съгласил да се върне засега без да работи, а просто да наблюдава какво става в Пасионис. Фирмата се бе разраснала в негово отсъствие и той искаше първо да се запознае с всичко ново, преди да се заеме с работа.
По пътя Йомер позвъни на необходимите места, за да отидат водопроводчици да поправят тръбата в къщата и фирма за почистване, за да въведат всичко отново в ред. Шукрю обеща, че лично ще наблюдава работниците през целия ден, а вечерта щеше да донесе още дрехи за Дефне и Йомер. Както изглеждаше, щяха да останат при Неджми поне още една нощ.
Във фирмата имаше едва няколко човека, когато те пристигнаха. Поздравиха и влязоха в кабинетите си, заемайки с нещата, които Дериа бе наредила по бюрата им. Йомер го очакваше камара от папки с нужда от подпис, а Дефне- списък с клиенти, искащи да разговарят лично с нея за новата колекция. Имаше и няколко предложения за работа от конкурентни фирми, които явно не бяха запознати, че тя вече не е Топал, а Ипликчи. Нямаше търпение да им напише отговорите.
Синан и Ясемин, както винаги в последните месеци- заедно, пристигнаха половин час по- късно. Задължителното „Буенос Диас” бе последвано от шумния отговор на екипа, след което вратата на Йомер се отвори и Синан нахълта в кабинета.
- Добре дошъл обратно, младоженецо. Надявам се, не сте прекалено изморени с Дефне след медения месец.- Засмяха се, докато се прегръщат.
- Ще те видим теб след два месеца.- Потупа го по рамото Йомер, след което се върна на мястото си.- Как са нещата тук?!
- Работохолик! Поне за малко спри да мислиш за работа!- Ядоса се Синан.- Къде бяхте с Дефне? На някой остров ли я отвлече или…?! Така и не ми каза какво си намислил!
- Естествено! Ти щеше да кажеш на Ясемин, а тя на Дефне и край с изненадата ми! Не можех да го допусна!
- За такъв ли ме имаш?!- Обидата, която Синан изобрази, разсмя Йомер.
- Хайде, хайде, все едно можеш да скриеш нещо от Ясемин!
- Не мога! Прави си!- Примерено вдигна рамене Синан.- Е, къде бяхте?!
- Във вилата на Алп в гората. И двамата имахме нужда от тишина и спокойствие след всичко, през което преминахме.
- Както виждам, било е от ползва и на двамата ви.- Помаха на ухилената Дефне, разказваща нещо на Ясемин.
- Хайде вече да се върнем към сегашния момент- какво ни очаква днес?!
- Няма да се откажеш, виждам. Добре! След час имаме среща с…
Докато мъжете обсъждаха работата, Дефне разказа накратко всичко на Ясемин. Беше копие на съпруга си и също като него нямаше търпение да се върне към работата. Затова бързо смени темата, разпитвайки приятелката си какво ги очаква. Покрай последните подготовки за сватбата, с Йомер не бяха идвали почти изцяло предишната седмица и сега се налагаше да наваксват.
Потънали във водовъртежа на задачите, Дефне и Йомер не се видяха повече. Всеки тичаше на някъде, редувайки среща след среща или неотлепяйки телефона от ухото си. Синан и Ясемин бяха в същия ритъм, неуспявайки да насмогнат с всичко.
Единствената утеха на Дефне бяха есемесите, които Йомер ѝ изпращаше от време на време. Отдавна се чудеше как той успява да върши няколко неща едновременно, но така и не успя да разгадае тайната му. Думите „липсваш ми” и „обичам те”, в различни варианти и в сменен контекст пристигаха почти през час, а понякога и по- често. Дефне се опитваше да поддържа същото темпо и да му отговаря, но не винаги успяваше. Довечера трябваше да се реваншира.
, нали няма да го кара да тупа килимите на чичо си и да обира праха от мебелите облечен като домашна помощница 
спешно трябва съдбоносна намеса 
дай шанс на Дефне да се реваншира на Йомко! 
