- Публикувана: 23 авг. 2017, 17:58 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2017, 12:27 ч.
♡~ Любов под наем ~♡ Тема 58
ето така се набират половин милион лайка за няколко часа
това са гледания на видеото, а лайковете са наполовина засега 
Лека нощ на тези които си лягат!
И аз изчезвам, че пак окъснях 
Лека нощ или добро утро
с любимото ми изпълнение от тазгодишните Щурчета
https://www.youtube.com/watch?v=urK_uTIQgGI
Лека нощ или добро утро
с любимото ми изпълнение от тазгодишните Щурчета https://www.youtube.com/watch?v=urK_uTIQgGI
Добро утро!
Диме, за тази ни двойка има шанс приказката да стане реалност. Въпреки че и само на филма съм доволна, не спирам да се надявам за един цял техен общ живот-приказка. Аз съм им пожелала дълга и красива любов като на Мехмет Асланту и Арзум Онан.
А за филма съм толкова щастлива, защото иначе феновете щяха да помнят, че нашите не се снимаха заедно накрая, че Боре правеше реклама повече на Зълвата отколкото на Ашка и други неща, които не биваше да остават в спомените на феновете. Феновете трябваше да помнят магнетичните Дефне и Йомер, а не да таят недоволство, особено към Борко (главно заради изцепките на неговата госпожа). И този филм е един реверанс и към феновете, които вече могат да се успокоят и да чакат новите проекти на Баръш и Елчин без недоволство. Беше ми много мъчно за всичко, което се изсипва върху Боре и Елка вместо да трупат дивиденти от Ашка.
Ако погледнем назад към думите на Гупа феновете на Боре да очакват изненада, ами жената е била права. Изненада ни човекът истински.
Хубав ден ви желая, момичета! А нашите да продължават да ни радват със себе си. Един до друг са като реактор за атомна енергия, красота!
Диме, за тази ни двойка има шанс приказката да стане реалност. Въпреки че и само на филма съм доволна, не спирам да се надявам за един цял техен общ живот-приказка. Аз съм им пожелала дълга и красива любов като на Мехмет Асланту и Арзум Онан.
А за филма съм толкова щастлива, защото иначе феновете щяха да помнят, че нашите не се снимаха заедно накрая, че Боре правеше реклама повече на Зълвата отколкото на Ашка и други неща, които не биваше да остават в спомените на феновете. Феновете трябваше да помнят магнетичните Дефне и Йомер, а не да таят недоволство, особено към Борко (главно заради изцепките на неговата госпожа). И този филм е един реверанс и към феновете, които вече могат да се успокоят и да чакат новите проекти на Баръш и Елчин без недоволство. Беше ми много мъчно за всичко, което се изсипва върху Боре и Елка вместо да трупат дивиденти от Ашка.
Ако погледнем назад към думите на Гупа феновете на Боре да очакват изненада, ами жената е била права. Изненада ни човекът истински.
Хубав ден ви желая, момичета! А нашите да продължават да ни радват със себе си. Един до друг са като реактор за атомна енергия, красота!
Добро утро
Дани напълно съм съгласна с поста ти . А за последното 
- абсолютно вярно 
и виждано от всички
Хубав ден и от мен!
https://vk.com/video-96725873_456240358
Добро утро!
Диме, за тази ни двойка има шанс приказката да стане реалност. Въпреки че и само на филма съм доволна, не спирам да се надявам за един цял техен общ живот-приказка. Аз съм им пожелала дълга и красива любов като на Мехмет Асланту и Арзум Онан.
А за филма съм толкова щастлива, защото иначе феновете щяха да помнят, че нашите не се снимаха заедно накрая, че Боре правеше реклама повече на Зълвата отколкото на Ашка и други неща, които не биваше да остават в спомените на феновете. Феновете трябваше да помнят магнетичните Дефне и Йомер, а не да таят недоволство, особено към Борко (главно заради изцепките на неговата госпожа). И този филм е един реверанс и към феновете, които вече могат да се успокоят и да чакат новите проекти на Баръш и Елчин без недоволство. Беше ми много мъчно за всичко, което се изсипва върху Боре и Елка вместо да трупат дивиденти от Ашка.
А нашите да продължават да ни радват със себе си. Един до друг са като реактор за атомна енергия, красота!
Диме, за тази ни двойка има шанс приказката да стане реалност. Въпреки че и само на филма съм доволна, не спирам да се надявам за един цял техен общ живот-приказка. Аз съм им пожелала дълга и красива любов като на Мехмет Асланту и Арзум Онан.
А за филма съм толкова щастлива, защото иначе феновете щяха да помнят, че нашите не се снимаха заедно накрая, че Боре правеше реклама повече на Зълвата отколкото на Ашка и други неща, които не биваше да остават в спомените на феновете. Феновете трябваше да помнят магнетичните Дефне и Йомер, а не да таят недоволство, особено към Борко (главно заради изцепките на неговата госпожа). И този филм е един реверанс и към феновете, които вече могат да се успокоят и да чакат новите проекти на Баръш и Елчин без недоволство. Беше ми много мъчно за всичко, което се изсипва върху Боре и Елка вместо да трупат дивиденти от Ашка.
А нашите да продължават да ни радват със себе си. Един до друг са като реактор за атомна енергия, красота!
Дани
напълно съм съгласна с поста ти . А за последното - абсолютно вярно и виждано от всички Хубав ден и от мен!
https://vk.com/video-96725873_456240358
И аз изчезвам, че пак окъснях
Лека нощ или добро утро с любимото ми изпълнение от тазгодишните Щурчета
https://www.youtube.com/watch?v=urK_uTIQgGI
Лека нощ или добро утро
с любимото ми изпълнение от тазгодишните Щурчета https://www.youtube.com/watch?v=urK_uTIQgGI
Добро утроТемпи браво на момчето , много хубаво пее, дано да има късмет да върви напред.
Много интересно при вас там
Добро утро
напълно съм съгласна с поста ти . А за последното - абсолютно вярно и виждано от всички
Хубав ден и от мен!
Скрит текст:
Дани Добро утро!
Диме, за тази ни двойка има шанс приказката да стане реалност. Въпреки че и само на филма съм доволна, не спирам да се надявам за един цял техен общ живот-приказка. Аз съм им пожелала дълга и красива любов като на Мехмет Асланту и Арзум Онан.
А за филма съм толкова щастлива, защото иначе феновете щяха да помнят, че нашите не се снимаха заедно накрая, че Боре правеше реклама повече на Зълвата отколкото на Ашка и други неща, които не биваше да остават в спомените на феновете. Феновете трябваше да помнят магнетичните Дефне и Йомер, а не да таят недоволство, особено към Борко (главно заради изцепките на неговата госпожа). И този филм е един реверанс и към феновете, които вече могат да се успокоят и да чакат новите проекти на Баръш и Елчин без недоволство. Беше ми много мъчно за всичко, което се изсипва върху Боре и Елка вместо да трупат дивиденти от Ашка.
А нашите да продължават да ни радват със себе си. Един до друг са като реактор за атомна енергия, красота!
Диме, за тази ни двойка има шанс приказката да стане реалност. Въпреки че и само на филма съм доволна, не спирам да се надявам за един цял техен общ живот-приказка. Аз съм им пожелала дълга и красива любов като на Мехмет Асланту и Арзум Онан.
А за филма съм толкова щастлива, защото иначе феновете щяха да помнят, че нашите не се снимаха заедно накрая, че Боре правеше реклама повече на Зълвата отколкото на Ашка и други неща, които не биваше да остават в спомените на феновете. Феновете трябваше да помнят магнетичните Дефне и Йомер, а не да таят недоволство, особено към Борко (главно заради изцепките на неговата госпожа). И този филм е един реверанс и към феновете, които вече могат да се успокоят и да чакат новите проекти на Баръш и Елчин без недоволство. Беше ми много мъчно за всичко, което се изсипва върху Боре и Елка вместо да трупат дивиденти от Ашка.
А нашите да продължават да ни радват със себе си. Един до друг са като реактор за атомна енергия, красота!
напълно съм съгласна с поста ти . А за последното - абсолютно вярно и виждано от всички Хубав ден и от мен!
Виждано от всички, освен от тях
За РД на Баръш ще му подаря едно огледало, дано пък се огледат някога заедно 
Шекерим, хубаво пеят децата, ама много бе
94 бяха тая година Ама нали мина, сега само хубавите спомени ще ни останат Догодина планирайте така нещата, че да дойдете и вие Добро утро
напълно съм съгласна с поста ти . А за последното - абсолютно вярно и виждано от всички
Хубав ден и от мен!
Скрит текст:
Дани Добро утро!
Диме, за тази ни двойка има шанс приказката да стане реалност. Въпреки че и само на филма съм доволна, не спирам да се надявам за един цял техен общ живот-приказка. Аз съм им пожелала дълга и красива любов като на Мехмет Асланту и Арзум Онан.
А за филма съм толкова щастлива, защото иначе феновете щяха да помнят, че нашите не се снимаха заедно накрая, че Боре правеше реклама повече на Зълвата отколкото на Ашка и други неща, които не биваше да остават в спомените на феновете. Феновете трябваше да помнят магнетичните Дефне и Йомер, а не да таят недоволство, особено към Борко (главно заради изцепките на неговата госпожа). И този филм е един реверанс и към феновете, които вече могат да се успокоят и да чакат новите проекти на Баръш и Елчин без недоволство. Беше ми много мъчно за всичко, което се изсипва върху Боре и Елка вместо да трупат дивиденти от Ашка.
А нашите да продължават да ни радват със себе си. Един до друг са като реактор за атомна енергия, красота!
Диме, за тази ни двойка има шанс приказката да стане реалност. Въпреки че и само на филма съм доволна, не спирам да се надявам за един цял техен общ живот-приказка. Аз съм им пожелала дълга и красива любов като на Мехмет Асланту и Арзум Онан.
А за филма съм толкова щастлива, защото иначе феновете щяха да помнят, че нашите не се снимаха заедно накрая, че Боре правеше реклама повече на Зълвата отколкото на Ашка и други неща, които не биваше да остават в спомените на феновете. Феновете трябваше да помнят магнетичните Дефне и Йомер, а не да таят недоволство, особено към Борко (главно заради изцепките на неговата госпожа). И този филм е един реверанс и към феновете, които вече могат да се успокоят и да чакат новите проекти на Баръш и Елчин без недоволство. Беше ми много мъчно за всичко, което се изсипва върху Боре и Елка вместо да трупат дивиденти от Ашка.
А нашите да продължават да ни радват със себе си. Един до друг са като реактор за атомна енергия, красота!
напълно съм съгласна с поста ти . А за последното - абсолютно вярно и виждано от всички Хубав ден и от мен!
Виждано от всички, освен от тях
За РД на Баръш ще му подаря едно огледало, дано пък се огледат някога заедно Шекерим, хубаво пеят децата, ама много бе
94 бяха тая година Ама нали мина, сега само хубавите спомени ще ни останат Догодина планирайте така нещата, че да дойдете и вие Сега ще си поемеш въздух , ще си починеш , обаче по-важно от умората са хубавите емоции от мероприятието
Благодаря за поканата - ама с нашата сезонна заетост на морето
ама дай боже, може и да стане 
Скрит текст:
Добро утро
напълно съм съгласна с поста ти . А за последното - абсолютно вярно и виждано от всички
Хубав ден и от мен!
Скрит текст:
Дани Добро утро!
Диме, за тази ни двойка има шанс приказката да стане реалност. Въпреки че и само на филма съм доволна, не спирам да се надявам за един цял техен общ живот-приказка. Аз съм им пожелала дълга и красива любов като на Мехмет Асланту и Арзум Онан.
А за филма съм толкова щастлива, защото иначе феновете щяха да помнят, че нашите не се снимаха заедно накрая, че Боре правеше реклама повече на Зълвата отколкото на Ашка и други неща, които не биваше да остават в спомените на феновете. Феновете трябваше да помнят магнетичните Дефне и Йомер, а не да таят недоволство, особено към Борко (главно заради изцепките на неговата госпожа). И този филм е един реверанс и към феновете, които вече могат да се успокоят и да чакат новите проекти на Баръш и Елчин без недоволство. Беше ми много мъчно за всичко, което се изсипва върху Боре и Елка вместо да трупат дивиденти от Ашка.
А нашите да продължават да ни радват със себе си. Един до друг са като реактор за атомна енергия, красота!
Диме, за тази ни двойка има шанс приказката да стане реалност. Въпреки че и само на филма съм доволна, не спирам да се надявам за един цял техен общ живот-приказка. Аз съм им пожелала дълга и красива любов като на Мехмет Асланту и Арзум Онан.
А за филма съм толкова щастлива, защото иначе феновете щяха да помнят, че нашите не се снимаха заедно накрая, че Боре правеше реклама повече на Зълвата отколкото на Ашка и други неща, които не биваше да остават в спомените на феновете. Феновете трябваше да помнят магнетичните Дефне и Йомер, а не да таят недоволство, особено към Борко (главно заради изцепките на неговата госпожа). И този филм е един реверанс и към феновете, които вече могат да се успокоят и да чакат новите проекти на Баръш и Елчин без недоволство. Беше ми много мъчно за всичко, което се изсипва върху Боре и Елка вместо да трупат дивиденти от Ашка.
А нашите да продължават да ни радват със себе си. Един до друг са като реактор за атомна енергия, красота!
напълно съм съгласна с поста ти . А за последното - абсолютно вярно и виждано от всички Хубав ден и от мен!
Виждано от всички, освен от тях
За РД на Баръш ще му подаря едно огледало, дано пък се огледат някога заедно Татлъм
определено имат нужда 
на Боре най-ще му трябва , че явно таласъма го вижда като принцеса 
Здравейте!!!
Глава 66
Прекараха следобедът на дивана с книга в ръка. Редуваха се да четат, отплесвайки се в закачки и целувки. Навън валеше и Дефне се притесняваше за сутрешните им гости. Йомер се опита да я успокои, че те са свикнали и няма да им се случи нищо лошо и отдавна сигурно са се прибрали у дома.
По настояване на Йомер Дефне бе оставила косата си свободна и къдрава. Той си играеше с нея, докато тя лежеше на гърдите му. Макар Дефне да не обичаше някой да се занимава с косите ѝ, нямаше такъв проблем с Йомер. Напротив, беше ѝ приятно вниманието, което той им отделяше.
Самият Йомер стоеше замислен, навивайки един от кичурите около пръста си. Образът, преминал през съзнанието му, когато видя Дефне след дъжда, не му даваше мира. Не можеше да си спомни точно какво е било: спомен или сън, но виждаше единствено къдравите ѝ коси, вързани високо и разпилени от вятъра. Не помнеше да е виждал Дефне с такава прическа, тъй като тя наистина не харесваше косата си такава и рядко я оставяше толкова къдрава. Но образът му се изплъзваше, преминавайки за миг и непозволявайки му да огледа другите детайли, за да се сети от къде е.
Направиха си сандвичи за вечеря и ги изядоха пред телевизора. Гледаха някаква романтична комедия, в която главният герой, полицай, губеше паметта си, докато е под прикритие. Дефне се забавлява доста, а Йомер просто бе доволен да я види толкова весела. Изпусна повече от половината филм, загледан в съпругата си, но нямаше нищо против. За него нямаше по- важно нещо от нейното щастие.
Йомер отнесе заспалата Дефне. Денят се бе оказал изморителен за нея и бе заспала малко преди края на филма. Остави я с дрехите, с които беше, сваляйки единствено жилетката ѝ. Самият той се преоблече и легна до нея, но не му се спеше. Остана загледан в Дефне, повтаряйки си какъв късметлия е, че я срещна.
Беше на около 18. Родителите му вече бяха мъртви, а той живееше в ателието на майстор Садри. Не общуваше с близките си, обръщайки им гръб и зарязвайки живота, който бе водил до преди това. Из го бе излъгала и предала и той бе забравил за нея. От миналото си бе запазил единствено Синан, приятелят, който му бе повече от брат.
Сърцето му бе свито от мъката и самотата, които сам си бе избрал за спътници в този живот. Спомни си как прекарваше дните, изпълнявайки разни задачи за майстора, а нощите- взирайки се в тавана и питайки се как бе стигнал до тук. Не искаше да се връща в миналото, но родителите му липсваха ужасно. И двамата бяха добри хора и не заслужаваха съдбата, която ги сполетя.
Един ден дойде леля му. Настоя да поговорят. Искаше да знае как е, тревожеше се за него. Сърце не му даде да ѝ откаже, изглеждаше искрено притеснена. Отидоха на обяд. Нериман му обеща, че няма да каже на чичо му нищо, но настоя да се виждат редовно. Макар да не искаше, Йомер бе принуден да се съгласи. Изслуша се леля си, след което се разделиха. Валеше леко и тя му поръча да се пази, дръпвайки го за якето, което, както винаги, носеше разкопчано. Тръгнаха в различни посоки, а той вече си мислеше за нещата, които трябва да свърши.
Не я видя, докато не се сблъскаха. Момичето с огнените коси. Чадърът ѝ се бе обърнал, тя бързаше и връхлетя върху него изневиделица, изпускайки папката с картини, които носеше. В първия миг остана като поразен- не бе виждал такива коси. Къдрави и червени, летящи във всяка посока. Вятърът си играеше с тях и на него му се прииска да зарови пръсти в къдриците. Момичето вече се бе навело, за да събере нещата, извинявайки се за невниманието си. Той ѝ помогна, чувайки се да казва: „Колко е красива косата ти!”. Тя го изгледа изненадано и измърморим „Какво им е красивото, скъпи?! Като на вещица в сряда!”, след което отново се извини и побягна, а той остана като запленен след нея.
Йомер отвори очи, опитвайки се да осъзнае случилото се. Не беше сън, бе сигурен. Спомен. Спомни си, че е виждал Дефне и преди. Много преди да я целуне в „Мано”! Обърна се и се загледа в нея, спяща с гръб към него. Ръцете ѝ бяха скрити под възглавницата, а краката свити към тялото. Приличаше на малко дете. Наведе се и я целуна по бузата, опитвайки се да не я събуди. Искаше му се да ѝ разкаже, но трябваше първо сам да осмисли всичко.
Измъкна се тихо от леглото, отправяйки се към долния етаж. Направи си кафе и излезе на терасата, загледан в едва показващото се слънце. Небето бе с цвета на косите ѝ, напомнящ му още веднъж какъв късметлия е.
Макар никога да не бе вярвал в съдбата и късмета, сега бе готов да се закълне, че с Дефне им е било писано да са заедно. Онази първа среща е била просто подготовка за това, което ги очаква. Не са били готови за другия, но нещо ги е привлякло един към друг.
Момента, за който толкова много се надявах да бъде включен в сериала от Мерич - да се сети да го използва, да, ама - не.
Темпи,
Страхотно видео-селфи на ЕлБарчетата. Май само подклаждат огъня и дано преосмислят животите си дотук. Народа отново започва да мечтае. 
. Но поне снимки валят. , ако не друго.
Да ви питам. За Гюпса - знам, ама с Кита на Елчин какво се случва?
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 66
Прекараха следобедът на дивана с книга в ръка. Редуваха се да четат, отплесвайки се в закачки и целувки. Навън валеше и Дефне се притесняваше за сутрешните им гости. Йомер се опита да я успокои, че те са свикнали и няма да им се случи нищо лошо и отдавна сигурно са се прибрали у дома.
По настояване на Йомер Дефне бе оставила косата си свободна и къдрава. Той си играеше с нея, докато тя лежеше на гърдите му. Макар Дефне да не обичаше някой да се занимава с косите ѝ, нямаше такъв проблем с Йомер. Напротив, беше ѝ приятно вниманието, което той им отделяше.
Самият Йомер стоеше замислен, навивайки един от кичурите около пръста си. Образът, преминал през съзнанието му, когато видя Дефне след дъжда, не му даваше мира. Не можеше да си спомни точно какво е било: спомен или сън, но виждаше единствено къдравите ѝ коси, вързани високо и разпилени от вятъра. Не помнеше да е виждал Дефне с такава прическа, тъй като тя наистина не харесваше косата си такава и рядко я оставяше толкова къдрава. Но образът му се изплъзваше, преминавайки за миг и непозволявайки му да огледа другите детайли, за да се сети от къде е.
Направиха си сандвичи за вечеря и ги изядоха пред телевизора. Гледаха някаква романтична комедия, в която главният герой, полицай, губеше паметта си, докато е под прикритие. Дефне се забавлява доста, а Йомер просто бе доволен да я види толкова весела. Изпусна повече от половината филм, загледан в съпругата си, но нямаше нищо против. За него нямаше по- важно нещо от нейното щастие.
Йомер отнесе заспалата Дефне. Денят се бе оказал изморителен за нея и бе заспала малко преди края на филма. Остави я с дрехите, с които беше, сваляйки единствено жилетката ѝ. Самият той се преоблече и легна до нея, но не му се спеше. Остана загледан в Дефне, повтаряйки си какъв късметлия е, че я срещна.
Беше на около 18. Родителите му вече бяха мъртви, а той живееше в ателието на майстор Садри. Не общуваше с близките си, обръщайки им гръб и зарязвайки живота, който бе водил до преди това. Из го бе излъгала и предала и той бе забравил за нея. От миналото си бе запазил единствено Синан, приятелят, който му бе повече от брат.
Сърцето му бе свито от мъката и самотата, които сам си бе избрал за спътници в този живот. Спомни си как прекарваше дните, изпълнявайки разни задачи за майстора, а нощите- взирайки се в тавана и питайки се как бе стигнал до тук. Не искаше да се връща в миналото, но родителите му липсваха ужасно. И двамата бяха добри хора и не заслужаваха съдбата, която ги сполетя.
Един ден дойде леля му. Настоя да поговорят. Искаше да знае как е, тревожеше се за него. Сърце не му даде да ѝ откаже, изглеждаше искрено притеснена. Отидоха на обяд. Нериман му обеща, че няма да каже на чичо му нищо, но настоя да се виждат редовно. Макар да не искаше, Йомер бе принуден да се съгласи. Изслуша се леля си, след което се разделиха. Валеше леко и тя му поръча да се пази, дръпвайки го за якето, което, както винаги, носеше разкопчано. Тръгнаха в различни посоки, а той вече си мислеше за нещата, които трябва да свърши.
Не я видя, докато не се сблъскаха. Момичето с огнените коси. Чадърът ѝ се бе обърнал, тя бързаше и връхлетя върху него изневиделица, изпускайки папката с картини, които носеше. В първия миг остана като поразен- не бе виждал такива коси. Къдрави и червени, летящи във всяка посока. Вятърът си играеше с тях и на него му се прииска да зарови пръсти в къдриците. Момичето вече се бе навело, за да събере нещата, извинявайки се за невниманието си. Той ѝ помогна, чувайки се да казва: „Колко е красива косата ти!”. Тя го изгледа изненадано и измърморим „Какво им е красивото, скъпи?! Като на вещица в сряда!”, след което отново се извини и побягна, а той остана като запленен след нея.
Йомер отвори очи, опитвайки се да осъзнае случилото се. Не беше сън, бе сигурен. Спомен. Спомни си, че е виждал Дефне и преди. Много преди да я целуне в „Мано”! Обърна се и се загледа в нея, спяща с гръб към него. Ръцете ѝ бяха скрити под възглавницата, а краката свити към тялото. Приличаше на малко дете. Наведе се и я целуна по бузата, опитвайки се да не я събуди. Искаше му се да ѝ разкаже, но трябваше първо сам да осмисли всичко.
Измъкна се тихо от леглото, отправяйки се към долния етаж. Направи си кафе и излезе на терасата, загледан в едва показващото се слънце. Небето бе с цвета на косите ѝ, напомнящ му още веднъж какъв късметлия е.
Макар никога да не бе вярвал в съдбата и късмета, сега бе готов да се закълне, че с Дефне им е било писано да са заедно. Онази първа среща е била просто подготовка за това, което ги очаква. Не са били готови за другия, но нещо ги е привлякло един към друг.
Скрит текст:
Не можеше да повярва единствено как не се е сетил до сега. Споменът бе скрит дълбоко в паметта му и може би днешната случка бе катализаторът, необходим му, за да изплува. Усмихнат, Йомер се загледа в слънцето, поемащо пътя си по небосвода. Така, както те с Дефне бяха поели по своя.
Дефне се събуди сама. Огледа се из стаята, но от Йомер нямаше и следа. Слънцето надничаше зад завесите, напомняйки ѝ, че това е последната им сутрин тук. Довечера трябваше да се върнат в Истанбул, а утре и в реалността. Чакаше ги ужасно много работа в Пасионис, затова не можеха да си позволят повече почивка.
Слезе и провери в кухнята, но и там нямаше никой. Повика името му, но никой не ѝ отговори. Помисли, че може да е излязъл да тича, и затова не я е събудил. Отправи се към верандата и го видя- беше загледан в една точка, седнал в люлеещия се стол с чаша изстинало кафе до него.
- Ето къде си бил! Какво правиш тук?!- Излезе и застана пред него, вглеждайки се внимателно в лицето му.- Добре ли си? Случило ли се е нещо?!
- Добро утро!- Бе единственото, което изрече, преди да я дръпне на коленете си. Прегърна я, скривайки лице във врата ѝ.
- Добро утро!- Притисна го до себе си, опитвайки да разбере какво му е. Изглеждаше странно, но не и притеснен.- Сънува ли нещо? Кошмар?
- Нека не говорим. Остани така с мен за малко!
Дефне се отпусна в обятията му, сгушвайки се под брадичката му. Ръцете ѝ бяха обвили кръста му, усещайки колко напрегнат е той. Нещо го бе развълнувало силно, но явно не искаше да ѝ каже какво.
Чистият въздух и топлината на Йомер отново унесоха Дефне, която задряма. Йомер се притесняваше, че е прекалено хладно, затова стана и я отнесе отново в леглото. Опита се просто да я остави, но тя отказа да го пусне. Принуден, той легна до нея и я прегърна. Скоро също заспа, мислейки си колко несправедливо и ненужно бе всичко, през което преминаха с Дефне. Ако леля му не се бе намесила, може би двамата отдавна щяха да са намерили това щастие.
Събудиха се едва по обяд. Йомер отказа да ѝ обясни какво му е било сутринта- реши да запази откритието си като малка тайна, която щеше да си е само негова. Поне засега. Прегърна Дефне и ѝ обеща да ѝ разкаже всичко в подходящия момент, каквото и да означаваше това. Тя се примири, убедена, че ако бе нещо сериозно, Йомер нямаше да го скрие от нея. Лъжите вече бяха забранени между тях.
Хапнаха и за последно излязоха да се разходят. Времето бе прекрасно и на небето нямаше нито едно облаче. Обиколиха почти цялата местност, връщайки се едва в късния следобед. Дефне бе изморена, но щастлива. Йомер пък бе доволен, защото цветът се бе върнал на лицето ѝ. След всичко преживяно тя най- после бе станала отново неговата Дефне- весела, усмихната, радваща се на живота. Дори в последните месеци след сдобряването им тя да се бе успокоила, едва сега той виждаше онази Дефне, която помнеше. Момичето, което Нериман бе измъкнала от средата му и бе хвърлила в огъня.
- Приказката свърши, време е да се върнем в реалността!- С тъга изрече Дефне, докато Йомер слагаше чантите им в багажника.
- Не говори така. Нашата приказка започна много отдавна, а до края ѝ има прекалено дълго време.- Прегърна я Йомер, след което ѝ отвори вратата.- Хайде, да си отиваме у дома.
- Нашият дом.- Все още не можеше да повярва.- Ще ми трябва време да свикна.
- Постарай се да е по- скоро.
Смеещи се, двамата потеглиха към града, без дори да подозират какво ги очаква там.
Дефне се събуди сама. Огледа се из стаята, но от Йомер нямаше и следа. Слънцето надничаше зад завесите, напомняйки ѝ, че това е последната им сутрин тук. Довечера трябваше да се върнат в Истанбул, а утре и в реалността. Чакаше ги ужасно много работа в Пасионис, затова не можеха да си позволят повече почивка.
Слезе и провери в кухнята, но и там нямаше никой. Повика името му, но никой не ѝ отговори. Помисли, че може да е излязъл да тича, и затова не я е събудил. Отправи се към верандата и го видя- беше загледан в една точка, седнал в люлеещия се стол с чаша изстинало кафе до него.
- Ето къде си бил! Какво правиш тук?!- Излезе и застана пред него, вглеждайки се внимателно в лицето му.- Добре ли си? Случило ли се е нещо?!
- Добро утро!- Бе единственото, което изрече, преди да я дръпне на коленете си. Прегърна я, скривайки лице във врата ѝ.
- Добро утро!- Притисна го до себе си, опитвайки да разбере какво му е. Изглеждаше странно, но не и притеснен.- Сънува ли нещо? Кошмар?
- Нека не говорим. Остани така с мен за малко!
Дефне се отпусна в обятията му, сгушвайки се под брадичката му. Ръцете ѝ бяха обвили кръста му, усещайки колко напрегнат е той. Нещо го бе развълнувало силно, но явно не искаше да ѝ каже какво.
Чистият въздух и топлината на Йомер отново унесоха Дефне, която задряма. Йомер се притесняваше, че е прекалено хладно, затова стана и я отнесе отново в леглото. Опита се просто да я остави, но тя отказа да го пусне. Принуден, той легна до нея и я прегърна. Скоро също заспа, мислейки си колко несправедливо и ненужно бе всичко, през което преминаха с Дефне. Ако леля му не се бе намесила, може би двамата отдавна щяха да са намерили това щастие.
Събудиха се едва по обяд. Йомер отказа да ѝ обясни какво му е било сутринта- реши да запази откритието си като малка тайна, която щеше да си е само негова. Поне засега. Прегърна Дефне и ѝ обеща да ѝ разкаже всичко в подходящия момент, каквото и да означаваше това. Тя се примири, убедена, че ако бе нещо сериозно, Йомер нямаше да го скрие от нея. Лъжите вече бяха забранени между тях.
Хапнаха и за последно излязоха да се разходят. Времето бе прекрасно и на небето нямаше нито едно облаче. Обиколиха почти цялата местност, връщайки се едва в късния следобед. Дефне бе изморена, но щастлива. Йомер пък бе доволен, защото цветът се бе върнал на лицето ѝ. След всичко преживяно тя най- после бе станала отново неговата Дефне- весела, усмихната, радваща се на живота. Дори в последните месеци след сдобряването им тя да се бе успокоила, едва сега той виждаше онази Дефне, която помнеше. Момичето, което Нериман бе измъкнала от средата му и бе хвърлила в огъня.
- Приказката свърши, време е да се върнем в реалността!- С тъга изрече Дефне, докато Йомер слагаше чантите им в багажника.
- Не говори така. Нашата приказка започна много отдавна, а до края ѝ има прекалено дълго време.- Прегърна я Йомер, след което ѝ отвори вратата.- Хайде, да си отиваме у дома.
- Нашият дом.- Все още не можеше да повярва.- Ще ми трябва време да свикна.
- Постарай се да е по- скоро.
Смеещи се, двамата потеглиха към града, без дори да подозират какво ги очаква там.
Момента, за който толкова много се надявах да бъде включен в сериала от Мерич - да се сети да го използва, да, ама - не.
Темпи,
Страхотно видео-селфи на ЕлБарчетата. Май само подклаждат огъня и дано преосмислят животите си дотук. Народа отново започва да мечтае.
. Но поне снимки валят. , ако не друго.Да ви питам. За Гюпса - знам, ама с Кита на Елчин какво се случва?
снимките продължават
Скрит текст:
Да ви питам. За Гюпса - знам, ама с Кита на Елчин какво се случва? Здравейте!!!
Глава 66
Прекараха следобедът на дивана с книга в ръка. Редуваха се да четат, отплесвайки се в закачки и целувки. Навън валеше и Дефне се притесняваше за сутрешните им гости. Йомер се опита да я успокои, че те са свикнали и няма да им се случи нищо лошо и отдавна сигурно са се прибрали у дома.
По настояване на Йомер Дефне бе оставила косата си свободна и къдрава. Той си играеше с нея, докато тя лежеше на гърдите му. Макар Дефне да не обичаше някой да се занимава с косите ѝ, нямаше такъв проблем с Йомер. Напротив, беше ѝ приятно вниманието, което той им отделяше.
Самият Йомер стоеше замислен, навивайки един от кичурите около пръста си. Образът, преминал през съзнанието му, когато видя Дефне след дъжда, не му даваше мира. Не можеше да си спомни точно какво е било: спомен или сън, но виждаше единствено къдравите ѝ коси, вързани високо и разпилени от вятъра. Не помнеше да е виждал Дефне с такава прическа, тъй като тя наистина не харесваше косата си такава и рядко я оставяше толкова къдрава. Но образът му се изплъзваше, преминавайки за миг и непозволявайки му да огледа другите детайли, за да се сети от къде е.
Направиха си сандвичи за вечеря и ги изядоха пред телевизора. Гледаха някаква романтична комедия, в която главният герой, полицай, губеше паметта си, докато е под прикритие. Дефне се забавлява доста, а Йомер просто бе доволен да я види толкова весела. Изпусна повече от половината филм, загледан в съпругата си, но нямаше нищо против. За него нямаше по- важно нещо от нейното щастие.
Йомер отнесе заспалата Дефне. Денят се бе оказал изморителен за нея и бе заспала малко преди края на филма. Остави я с дрехите, с които беше, сваляйки единствено жилетката ѝ. Самият той се преоблече и легна до нея, но не му се спеше. Остана загледан в Дефне, повтаряйки си какъв късметлия е, че я срещна.
Беше на около 18. Родителите му вече бяха мъртви, а той живееше в ателието на майстор Садри. Не общуваше с близките си, обръщайки им гръб и зарязвайки живота, който бе водил до преди това. Из го бе излъгала и предала и той бе забравил за нея. От миналото си бе запазил единствено Синан, приятелят, който му бе повече от брат.
Сърцето му бе свито от мъката и самотата, които сам си бе избрал за спътници в този живот. Спомни си как прекарваше дните, изпълнявайки разни задачи за майстора, а нощите- взирайки се в тавана и питайки се как бе стигнал до тук. Не искаше да се връща в миналото, но родителите му липсваха ужасно. И двамата бяха добри хора и не заслужаваха съдбата, която ги сполетя.
Един ден дойде леля му. Настоя да поговорят. Искаше да знае как е, тревожеше се за него. Сърце не му даде да ѝ откаже, изглеждаше искрено притеснена. Отидоха на обяд. Нериман му обеща, че няма да каже на чичо му нищо, но настоя да се виждат редовно. Макар да не искаше, Йомер бе принуден да се съгласи. Изслуша се леля си, след което се разделиха. Валеше леко и тя му поръча да се пази, дръпвайки го за якето, което, както винаги, носеше разкопчано. Тръгнаха в различни посоки, а той вече си мислеше за нещата, които трябва да свърши.
Не я видя, докато не се сблъскаха. Момичето с огнените коси. Чадърът ѝ се бе обърнал, тя бързаше и връхлетя върху него изневиделица, изпускайки папката с картини, които носеше. В първия миг остана като поразен- не бе виждал такива коси. Къдрави и червени, летящи във всяка посока. Вятърът си играеше с тях и на него му се прииска да зарови пръсти в къдриците. Момичето вече се бе навело, за да събере нещата, извинявайки се за невниманието си. Той ѝ помогна, чувайки се да казва: „Колко е красива косата ти!”. Тя го изгледа изненадано и измърморим „Какво им е красивото, скъпи?! Като на вещица в сряда!”, след което отново се извини и побягна, а той остана като запленен след нея.
Йомер отвори очи, опитвайки се да осъзнае случилото се. Не беше сън, бе сигурен. Спомен. Спомни си, че е виждал Дефне и преди. Много преди да я целуне в „Мано”! Обърна се и се загледа в нея, спяща с гръб към него. Ръцете ѝ бяха скрити под възглавницата, а краката свити към тялото. Приличаше на малко дете. Наведе се и я целуна по бузата, опитвайки се да не я събуди. Искаше му се да ѝ разкаже, но трябваше първо сам да осмисли всичко.
Измъкна се тихо от леглото, отправяйки се към долния етаж. Направи си кафе и излезе на терасата, загледан в едва показващото се слънце. Небето бе с цвета на косите ѝ, напомнящ му още веднъж какъв късметлия е.
Макар никога да не бе вярвал в съдбата и късмета, сега бе готов да се закълне, че с Дефне им е било писано да са заедно. Онази първа среща е била просто подготовка за това, което ги очаква. Не са били готови за другия, но нещо ги е привлякло един към друг.
Момента, за който толкова много се надявах да бъде включен в сериала от Мерич - да се сети да го използва, да, ама - не.
Темпи,
Страхотно видео-селфи на ЕлБарчетата. Май само подклаждат огъня и дано преосмислят животите си дотук. Народа отново започва да мечтае. . Но поне снимки валят. , ако не друго.
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 66
Прекараха следобедът на дивана с книга в ръка. Редуваха се да четат, отплесвайки се в закачки и целувки. Навън валеше и Дефне се притесняваше за сутрешните им гости. Йомер се опита да я успокои, че те са свикнали и няма да им се случи нищо лошо и отдавна сигурно са се прибрали у дома.
По настояване на Йомер Дефне бе оставила косата си свободна и къдрава. Той си играеше с нея, докато тя лежеше на гърдите му. Макар Дефне да не обичаше някой да се занимава с косите ѝ, нямаше такъв проблем с Йомер. Напротив, беше ѝ приятно вниманието, което той им отделяше.
Самият Йомер стоеше замислен, навивайки един от кичурите около пръста си. Образът, преминал през съзнанието му, когато видя Дефне след дъжда, не му даваше мира. Не можеше да си спомни точно какво е било: спомен или сън, но виждаше единствено къдравите ѝ коси, вързани високо и разпилени от вятъра. Не помнеше да е виждал Дефне с такава прическа, тъй като тя наистина не харесваше косата си такава и рядко я оставяше толкова къдрава. Но образът му се изплъзваше, преминавайки за миг и непозволявайки му да огледа другите детайли, за да се сети от къде е.
Направиха си сандвичи за вечеря и ги изядоха пред телевизора. Гледаха някаква романтична комедия, в която главният герой, полицай, губеше паметта си, докато е под прикритие. Дефне се забавлява доста, а Йомер просто бе доволен да я види толкова весела. Изпусна повече от половината филм, загледан в съпругата си, но нямаше нищо против. За него нямаше по- важно нещо от нейното щастие.
Йомер отнесе заспалата Дефне. Денят се бе оказал изморителен за нея и бе заспала малко преди края на филма. Остави я с дрехите, с които беше, сваляйки единствено жилетката ѝ. Самият той се преоблече и легна до нея, но не му се спеше. Остана загледан в Дефне, повтаряйки си какъв късметлия е, че я срещна.
Беше на около 18. Родителите му вече бяха мъртви, а той живееше в ателието на майстор Садри. Не общуваше с близките си, обръщайки им гръб и зарязвайки живота, който бе водил до преди това. Из го бе излъгала и предала и той бе забравил за нея. От миналото си бе запазил единствено Синан, приятелят, който му бе повече от брат.
Сърцето му бе свито от мъката и самотата, които сам си бе избрал за спътници в този живот. Спомни си как прекарваше дните, изпълнявайки разни задачи за майстора, а нощите- взирайки се в тавана и питайки се как бе стигнал до тук. Не искаше да се връща в миналото, но родителите му липсваха ужасно. И двамата бяха добри хора и не заслужаваха съдбата, която ги сполетя.
Един ден дойде леля му. Настоя да поговорят. Искаше да знае как е, тревожеше се за него. Сърце не му даде да ѝ откаже, изглеждаше искрено притеснена. Отидоха на обяд. Нериман му обеща, че няма да каже на чичо му нищо, но настоя да се виждат редовно. Макар да не искаше, Йомер бе принуден да се съгласи. Изслуша се леля си, след което се разделиха. Валеше леко и тя му поръча да се пази, дръпвайки го за якето, което, както винаги, носеше разкопчано. Тръгнаха в различни посоки, а той вече си мислеше за нещата, които трябва да свърши.
Не я видя, докато не се сблъскаха. Момичето с огнените коси. Чадърът ѝ се бе обърнал, тя бързаше и връхлетя върху него изневиделица, изпускайки папката с картини, които носеше. В първия миг остана като поразен- не бе виждал такива коси. Къдрави и червени, летящи във всяка посока. Вятърът си играеше с тях и на него му се прииска да зарови пръсти в къдриците. Момичето вече се бе навело, за да събере нещата, извинявайки се за невниманието си. Той ѝ помогна, чувайки се да казва: „Колко е красива косата ти!”. Тя го изгледа изненадано и измърморим „Какво им е красивото, скъпи?! Като на вещица в сряда!”, след което отново се извини и побягна, а той остана като запленен след нея.
Йомер отвори очи, опитвайки се да осъзнае случилото се. Не беше сън, бе сигурен. Спомен. Спомни си, че е виждал Дефне и преди. Много преди да я целуне в „Мано”! Обърна се и се загледа в нея, спяща с гръб към него. Ръцете ѝ бяха скрити под възглавницата, а краката свити към тялото. Приличаше на малко дете. Наведе се и я целуна по бузата, опитвайки се да не я събуди. Искаше му се да ѝ разкаже, но трябваше първо сам да осмисли всичко.
Измъкна се тихо от леглото, отправяйки се към долния етаж. Направи си кафе и излезе на терасата, загледан в едва показващото се слънце. Небето бе с цвета на косите ѝ, напомнящ му още веднъж какъв късметлия е.
Макар никога да не бе вярвал в съдбата и късмета, сега бе готов да се закълне, че с Дефне им е било писано да са заедно. Онази първа среща е била просто подготовка за това, което ги очаква. Не са били готови за другия, но нещо ги е привлякло един към друг.
Скрит текст:
Не можеше да повярва единствено как не се е сетил до сега. Споменът бе скрит дълбоко в паметта му и може би днешната случка бе катализаторът, необходим му, за да изплува. Усмихнат, Йомер се загледа в слънцето, поемащо пътя си по небосвода. Така, както те с Дефне бяха поели по своя.
Дефне се събуди сама. Огледа се из стаята, но от Йомер нямаше и следа. Слънцето надничаше зад завесите, напомняйки ѝ, че това е последната им сутрин тук. Довечера трябваше да се върнат в Истанбул, а утре и в реалността. Чакаше ги ужасно много работа в Пасионис, затова не можеха да си позволят повече почивка.
Слезе и провери в кухнята, но и там нямаше никой. Повика името му, но никой не ѝ отговори. Помисли, че може да е излязъл да тича, и затова не я е събудил. Отправи се към верандата и го видя- беше загледан в една точка, седнал в люлеещия се стол с чаша изстинало кафе до него.
- Ето къде си бил! Какво правиш тук?!- Излезе и застана пред него, вглеждайки се внимателно в лицето му.- Добре ли си? Случило ли се е нещо?!
- Добро утро!- Бе единственото, което изрече, преди да я дръпне на коленете си. Прегърна я, скривайки лице във врата ѝ.
- Добро утро!- Притисна го до себе си, опитвайки да разбере какво му е. Изглеждаше странно, но не и притеснен.- Сънува ли нещо? Кошмар?
- Нека не говорим. Остани така с мен за малко!
Дефне се отпусна в обятията му, сгушвайки се под брадичката му. Ръцете ѝ бяха обвили кръста му, усещайки колко напрегнат е той. Нещо го бе развълнувало силно, но явно не искаше да ѝ каже какво.
Чистият въздух и топлината на Йомер отново унесоха Дефне, която задряма. Йомер се притесняваше, че е прекалено хладно, затова стана и я отнесе отново в леглото. Опита се просто да я остави, но тя отказа да го пусне. Принуден, той легна до нея и я прегърна. Скоро също заспа, мислейки си колко несправедливо и ненужно бе всичко, през което преминаха с Дефне. Ако леля му не се бе намесила, може би двамата отдавна щяха да са намерили това щастие.
Събудиха се едва по обяд. Йомер отказа да ѝ обясни какво му е било сутринта- реши да запази откритието си като малка тайна, която щеше да си е само негова. Поне засега. Прегърна Дефне и ѝ обеща да ѝ разкаже всичко в подходящия момент, каквото и да означаваше това. Тя се примири, убедена, че ако бе нещо сериозно, Йомер нямаше да го скрие от нея. Лъжите вече бяха забранени между тях.
Хапнаха и за последно излязоха да се разходят. Времето бе прекрасно и на небето нямаше нито едно облаче. Обиколиха почти цялата местност, връщайки се едва в късния следобед. Дефне бе изморена, но щастлива. Йомер пък бе доволен, защото цветът се бе върнал на лицето ѝ. След всичко преживяно тя най- после бе станала отново неговата Дефне- весела, усмихната, радваща се на живота. Дори в последните месеци след сдобряването им тя да се бе успокоила, едва сега той виждаше онази Дефне, която помнеше. Момичето, което Нериман бе измъкнала от средата му и бе хвърлила в огъня.
- Приказката свърши, време е да се върнем в реалността!- С тъга изрече Дефне, докато Йомер слагаше чантите им в багажника.
- Не говори така. Нашата приказка започна много отдавна, а до края ѝ има прекалено дълго време.- Прегърна я Йомер, след което ѝ отвори вратата.- Хайде, да си отиваме у дома.
- Нашият дом.- Все още не можеше да повярва.- Ще ми трябва време да свикна.
- Постарай се да е по- скоро.
Смеещи се, двамата потеглиха към града, без дори да подозират какво ги очаква там.
Дефне се събуди сама. Огледа се из стаята, но от Йомер нямаше и следа. Слънцето надничаше зад завесите, напомняйки ѝ, че това е последната им сутрин тук. Довечера трябваше да се върнат в Истанбул, а утре и в реалността. Чакаше ги ужасно много работа в Пасионис, затова не можеха да си позволят повече почивка.
Слезе и провери в кухнята, но и там нямаше никой. Повика името му, но никой не ѝ отговори. Помисли, че може да е излязъл да тича, и затова не я е събудил. Отправи се към верандата и го видя- беше загледан в една точка, седнал в люлеещия се стол с чаша изстинало кафе до него.
- Ето къде си бил! Какво правиш тук?!- Излезе и застана пред него, вглеждайки се внимателно в лицето му.- Добре ли си? Случило ли се е нещо?!
- Добро утро!- Бе единственото, което изрече, преди да я дръпне на коленете си. Прегърна я, скривайки лице във врата ѝ.
- Добро утро!- Притисна го до себе си, опитвайки да разбере какво му е. Изглеждаше странно, но не и притеснен.- Сънува ли нещо? Кошмар?
- Нека не говорим. Остани така с мен за малко!
Дефне се отпусна в обятията му, сгушвайки се под брадичката му. Ръцете ѝ бяха обвили кръста му, усещайки колко напрегнат е той. Нещо го бе развълнувало силно, но явно не искаше да ѝ каже какво.
Чистият въздух и топлината на Йомер отново унесоха Дефне, която задряма. Йомер се притесняваше, че е прекалено хладно, затова стана и я отнесе отново в леглото. Опита се просто да я остави, но тя отказа да го пусне. Принуден, той легна до нея и я прегърна. Скоро също заспа, мислейки си колко несправедливо и ненужно бе всичко, през което преминаха с Дефне. Ако леля му не се бе намесила, може би двамата отдавна щяха да са намерили това щастие.
Събудиха се едва по обяд. Йомер отказа да ѝ обясни какво му е било сутринта- реши да запази откритието си като малка тайна, която щеше да си е само негова. Поне засега. Прегърна Дефне и ѝ обеща да ѝ разкаже всичко в подходящия момент, каквото и да означаваше това. Тя се примири, убедена, че ако бе нещо сериозно, Йомер нямаше да го скрие от нея. Лъжите вече бяха забранени между тях.
Хапнаха и за последно излязоха да се разходят. Времето бе прекрасно и на небето нямаше нито едно облаче. Обиколиха почти цялата местност, връщайки се едва в късния следобед. Дефне бе изморена, но щастлива. Йомер пък бе доволен, защото цветът се бе върнал на лицето ѝ. След всичко преживяно тя най- после бе станала отново неговата Дефне- весела, усмихната, радваща се на живота. Дори в последните месеци след сдобряването им тя да се бе успокоила, едва сега той виждаше онази Дефне, която помнеше. Момичето, което Нериман бе измъкнала от средата му и бе хвърлила в огъня.
- Приказката свърши, време е да се върнем в реалността!- С тъга изрече Дефне, докато Йомер слагаше чантите им в багажника.
- Не говори така. Нашата приказка започна много отдавна, а до края ѝ има прекалено дълго време.- Прегърна я Йомер, след което ѝ отвори вратата.- Хайде, да си отиваме у дома.
- Нашият дом.- Все още не можеше да повярва.- Ще ми трябва време да свикна.
- Постарай се да е по- скоро.
Смеещи се, двамата потеглиха към града, без дори да подозират какво ги очаква там.
Момента, за който толкова много се надявах да бъде включен в сериала от Мерич - да се сети да го използва, да, ама - не.
Темпи,
Страхотно видео-селфи на ЕлБарчетата. Май само подклаждат огъня и дано преосмислят животите си дотук. Народа отново започва да мечтае.
. Но поне снимки валят. , ако не друго.Анджи
привет ти пък сега
за Кито ли се затъжи 
остави го да диша спокойно
, само дето не съм сигурна колко му е спокойно 
Да ви питам. За Гюпса - знам, ама с Кита на Елчин какво се случва?
По последна информация беше в Париж.. Сам...
Ако вземе и за постоянно да остане там направо ще го заобичам 
Относно момента спомен - и аз се надявах, че Мера ще се сети, ама
Анджи
привет ти пък сега
за Кито ли се затъжи остави го да диша спокойно
, само дето не съм сигурна колко му е спокойно Темпи, благодаря!
Препоръчани теми