♡~ Любов под наем ~♡ Тема 58

Тук добре изглежда!



Tempi,  последната версия на рускините е, че ресторантът не е на Юнус ,  а на сестра му!

И той бил гост. До сутринта , колко ли промени ще настъпят...

İntema Yaşam Akademi. там можно арендовать помещение. готовить. выставлять продукцию.
Основное внимание в нашей деятельности уделяется культуре и проектированию продуктов питания"

 

Е, тя стана каквато стана...

Ресторантът не е ресторант.. Не е на Юнус... :

А, той има ли сестра!
 
 

Да не стане само като на Корай и Нера работата с включените микрофони  





ПП: Доста несполучливи кадри тая вечер 

 

Не знам , голям карашик - от мен лека..............

така е по-добре




ето ви и ботушите 

После питат що смесваме реала със сериала 

Глава 74

Дефне с трудност разлепи клепачи. Очите я боляха, сякаш не бе спала дни наред. Чувстваше се като изцедена, макар снощи с Йомер да си бяха легнали навреме. Навън бе все още тъмно и поглеждайки телефона си, тя с изненада откри, че е едва четири часът. Йомер спеше до нея, протегнал ръка през корема ѝ.
Измъкна се тихо от леглото, опитвайки да не го събуди. Виеше ѝ се свят и ѝ се гадеше леко, затова отиде в банята и наплиска лицето си. Излезе на терасата, поемайки си дълбоко въздух. Постоя така, докато не се почувства по- добре. Молейки се да не се разболее в най- неподходящото време, тя се върна в леглото.
-   Дефне? Ледена си?!- Йомер отвори очи, щом тя се сгуши до него.
-   Излязох да подишам малко. Прегърни ме.
-   Добре ли си? Има ли ти нещо?!- Разтревожен, той посегна към лампата, но тя го спря.
-   Нищо ми няма, не се тревожи. Малко ми беше топло. Хайде, заспивай. Рано е още!- Слагайки глава на гърдите му, Дефне си заповяда да се успокои. Не искаше да го тревожи неоснователно.
Дефне заспа, но Йомер остана да бди над съня ѝ. Не можеше да заспи повече, затова се загледа в любимата си. Никога не си бе представял, че може да изпитва такова удоволствие от това просто да наблюдава съня на друг. Милваше косите ѝ, вдъхвайки така любимият им аромат и чудейки се какво я беше притеснило, че се е събудила посред нощ. Надяваше се да не крие нещо от него, за да не го тревожи. Обеща си да я наблюдава през следващите няколко дни, за да разбере какво има.
Сутринта Дефне отказа да закуси, уверявайки Йомер, че ще хапне нещо в офиса. Той също се отказа от храната, изпивайки задължителното кафе и наблюдавайки я изучаващо, докато се опитваше да прикрие умората си с грим. Очите ѝ едва стояха отворени и той ѝ предложи да си остане днес вкъщи, за да си почине. Дефне му отговори единствено с гневен поглед, след което ядосано тръгна към вратата, без дори да го изчака. Когато седна в колата до нея, обаче, тя се сгуши в него и без да продума, задряма. Усмихнат, Йомер я остави да проспи целия път.

Още с влизането в компанията Дефне се разсъни. Дерия ги посрещна с новината, че Синан е поискал събрание в 9, а до тогава имаше по- малко от половин час. Поръчвайки ѝ да донесе кафе за Йомер, Дефне последва съпруга си в кабинета му.
Синан и Ясемин, слава Богу без Корай, влязоха в стаята малко по- късно. Носеха дебела папка с документи, съдържаща всичко необходимо им, за да убедят напълно Йомер в правотата на исканията си. Или така се надяваха.
По предложение на Дефне Синан започна с работилницата, която искаха да открият. Вместо да наемат, той предлагаше да купят сграда. Беше намерил изоставен склад, който щеше да им свърши перфектна работа. Трябваше единствено да се проветри и изчисти, но това бе незначителен проблем. Голям такъв се оказаха майсторите, които щяха да работят там.
-   Първоначално ще наемем 15 главни майстори и 10 чирака. Идеята е на Синан.- Ясемин извади досиетата, които носеше в една чанта.- Всеки ще мине първо през твоето одобрение, разбира се. 4 от тези майстори са в Измир, 2 в Адана, а 3 в Бурса. 3 други са разпръснати из малки ателиета в Истанбул.
-   По мои сметки дотук са 12.- Погледна я Йомер, щом тя замълча.- Другите трима?!
-   С тях имаме лек проблем.- Синан притеснено сведе глава.
-   Работят за Дениз Транба.- Изстреля Ясемин.- Започнали са съвсем наскоро.
-   Пак Транба, винаги той.- Йомер удари по масата, карайки всички да подскочат в столовете си.
-   Опитва се да достигне нашето ниво, но сам знаеш, че той не умее да цени хората. Не мисля, че ще имаме проблем с това, стига ти да се съгласиш.
-   Направете всичко възможно. Тези хора ще работят за нас.- Категоричният тон на Йомер накара приятелите му да се усмихнат.
-   Добре, скъпи, не се изнервяй.- Дефне бе единствената, която се притесни.- А когато Транба разбере, няма ли да ни създава проблеми?!
-   Когато Дениз разбере, вече ще е прекалено късно, Дефне. Всичко съм измислил.- Доволното лице на Синан бе заразително и тя също се усмихна.
-   Кога ще успеем да започнем работа там?- Йомер както винаги мислеше с два хода напред.
-   Подготвил съм всички документи за сградата, а Ясемин написа писма, забележи, писма, а не имейли, до всички майстори. Очакваме техните отговори, но надали някой ще ни откаже. С това темпо се надявам другата седмица да сме започнали!- Синан бе толкова горд с постигнатото, че му се искаше да затанцува.
-   Работилницата готова, а останалото?!- Невинният въпрос на Дефне неочаквано смути Синан и Ясемин.- Какво има?
-   Там имаме малък проблем…- Неспокойно изрече Ясемин.
-   За да сме икономични, вместо да наемаме цяло помещение, мислим да наемем само етаж в някоя от новите сгради в центъра. Тук ще останат офисите на техническия отдел, а празните кабинети може да ползваме и за склад. Не ни се искаше да напускаме изцяло сградата, свикнахме тук.
-   Значи, вместо да наемем една обща площ, ти искаш да разделим фирмата на две. Ще плащаме два наема и ще бием толкова път между двете сгради, когато ни потрябва нещо, така ли?- Йомер започваше да се ядосва, а това бе само началото.- Защо не наемем етажа под нас?! Така всичко ще е сто пъти по- лесно!
-   Мислиш ли, че не съм се сетил?- Синан също започваше да губи търпение.- Етажът вече е даден под наем и нямаме шанс, за да го вземем.
-   Какво означава „нямаме шанс”? Поговори ли с хората, които са го наели? Кои са те? С какво се занимават?!
-   Транба!- Една дума, а цялата стая потъна в тишина.
-   Какво?- Йомер реши, че не е чул правилно.
-   Няма начин!- Дефне също бе шокирана.
-   Затова казах, че няма да разбере за работниците. Зает е с преместването на фирмата си в тази сграда!
-   Ние защо не знаехме до сега? От кога е договорът му?- Умът на Йомер вече работеше в посока изгонването на натрапника.
-   Подписал е преди месец, но всичко се е пазило в дълбока тайна. Разбрах случайно, докато разпитвах, за да наемем ние етажа.
-   Ще убия това копеле!- Йомер се изправи, крачейки нервно около тях.- Просто да забрави, че кракът му ще пристъпи в тази сграда. Етажът е наш!
-   Но, Йомер, виж, намерил съм…
-   Казах каквото исках, Синан. Няма да допусна Дениз да си помисли дори за мих, че ме е изгонил от собствената ми фирма. Намери ми телефона на г-н Джелингироулу, аз ще поговоря с него.
-   С г-н Джелингироулу? Собственика на сградата?
-   Да, Синан! Транба няма да получи каквото иска този път!
Йомер излезе от кабинета си с бързи крачки, подминавайки наострилата уши Дерия, опитваща се да дочуе защо е повишил глас шефът ѝ. След малко Синан и Ясемин, шушукащи си тихо, също излязоха от кабинета, а Дефне ги последва.
-   Дерия, къде отиде Йомер?
-   Не знам, нали ти си му съпруга, ти трябва да го следиш!- Изплези ѝ се секретарката, след което си тръгна.
Дефне влезе в кабинета си, но главата ѝ бе прекалено пълна с мисли, за да работи. Не бе очаквала намесата на Транба, дори и косвена, в разширението на Пасионис и сега се чудеше какво ще правят. Йомер вече бе настроен за война, а това нямаше да доведе до нищо добро. Очакваха ги тежки дни.

Не са същите ботуши. Тези са друг вид ток.



О, Приказка   74 глава!

Благодаря,  Темпи !

Модела е важен, татлъм, не тока  

 


Блях, че я е и прегърнал 

 

Нахалник!!!

 

Темпи благодаря за глава поредна  


Алех, шега с ботушите - аз по-принцип на майтап гледам на всичките тези вълнения на мамашите, а пък ако се окаже вярно - е ще се зарадваме  

почнаха го 

 

Еми, ще ми отнемат мечтата!

Оказа се кораба майка излъчва ретро новини поради попадането на звездите в черна дупка с обратно пространство време. С една дума нищо ново под Слънцето. Боре си с кака, Елка с кито...

Сега отивам да чета Темпи

Алекс, тази мечта я имаме доста хора тук.......освен че се радваме на творчеството на Темпи и Славена, все си чакаме видим края на АШКА .....ще почакаме още малко