15 годишен уби 11 годишно момиче. Скарали се къде да пушат наргиле...

Ако тече разследване и няма храна за пишещите, няма и какво да пишат.
Да си правят съчинения - от това пък няма смисъл.

Ами темата е дискусионна. Т.к. тук е форум и се прави това - дискутира се.
Кой какво прави на практика - това тук няма как да се знае. 
"Дете" е характеристика на човек от раждането до пълнолетието му. И няма как все да се счита, че е предпоставка за риск оставянето му само. Няма как до 18 да се пасе постоянно и изведнъж - да се развърже. Точно поетапно е добре става развързването.
Втори клас детето е на 8. Това, за което говорим, е на 11. Има разлика. Няма как да са в сила все едни и същи правила и забрани за всички възрасти, влизащи в "детството". Моето на 8 го карах с колата на училище. Сега е на 11 и всичките му съученици ходят до там сами, сами се и прибират.

( (Нова - ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.
Сега всеки може да си тълкува определението за опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие, ама не е като да не е спомената въпросната възраст. Никой не въвеждам в заблуда, казах аз как си гледам детето, без да претендирам, че е най-правилния начин. Ти си тази, която се опитваш да размахваш пръст, че видиш ли го лишавам от социален опит. Та какво беше невъзпитано - да се плюе чуждия избор и т.н. - ти си знаеш.

Обикновено под "надзор" разбираме физическото присъствие на възрастен човек, който да носи отговорност или по-скоро да надзирава детето.
В този случай обаче май трябва да обърнем внимание на един друг аспект – доколко са безнадзорни децата ни в социалните мрежи. Какво правят в интернет, докато са в съседната стая или даже под носа ни. Кои сайтове посещават, какви приятелства завързват, какви интереси споделят...
Родителската отговорност не включва само контрол, храна и джобни. Добре е родителят да се интересува и какво става в душичките им, за какво мечтаят, какво търсят и какво им липсва на практика.
Защото, ако не го направим ние, ще го направи някой любезен чичко в нета, който изобщо няма да се вълнува какви са им оценките в училище и дали са си оправили стаята, а ще им предложи това, от което най-много се нуждаят – от приятел, който да ги изслушва, без да ги съди. Който искрено се интересува от това, което ги вълнува. Който иска и може да им предложи всичко онова, което собствените им родители не желаят или не могат да им дадат.
А всички знаем какви са любезните чичковци от нета. В този случай даже не е чичко, а батко...

Хубаво написано, Как'Сийке, но родителят никога не може да даде някои неща на детето си. Не може да му даде престиж в групата приятели, не може да му даде комплименти като от човек от противоположен пол, не може да му даде внимание колкото 3000 души, които го лайкват. На тази възраст родителят вече се превръща във враг, в захлупен дъртак, който не те разбира и само ти се бърка. Нормални процеси на отделяне, на формиране на личен живот.

Дори и да знаеш, че 11-годишната ти дъщеря вече има нужда някой 15-годишен да ѝ направи комплимент, да ѝ каже, че е готина - какво ще сториш, с какво ще заместиш тази нужда. Колко пубертети са приятели с родителите си? Връщайки се мислено в тези години - не се сещам и за един такъв случай сред мои връстници. Родителят е досада.

Сийке, това, което пишеш е клише след клише. Звучи чудесно - хем звучи научно, хем човешки, хем добрият родител се потупва по рамото, хем набива канчето на лошия родител. Универсалната запушалка за универсална дупка.
Всеки може да стане жертва на чичкото в нета, ако ще да е в суперзадушевните отношения с родителите си. И вината не е на жертвите, а на насилника. Всеки се подкупва по хубави думи и прояввен интерес, включително  всяка една от нас тук, колкото и печена, самостоятелна и самодостатъчна да е, иначе нямаше да има свалки с неподходящи мъже и започване на кофти приятелства или проблеми на работа с подмолни колежки. Нассилниците си имат изградена и много добре отрепетирана система и я пускат, пък който се хване. А може да се хване всеки. Колкото до това за даването и недаването от родителите - пак е същото. Всеки има нещо, което смята, че родителите му не могат да му дадат, не го разбират и прочие. Това е част от детската природа, особено когато започнат пубертета. На три, тринайсет и трийсет и три е все същото - подкупваш я с близалка, я с интересна случка, я с комплимент, а кой ще устои лесно? А особено когато нещичко се промъква и казва "нещо не е наред, не правИ така", тогава съвсем се крие от най-близките, в колкото и добри отношения да е детето. Всеки от нас го е правил да изяде бонбоните един по един и да не смее да си каже, и то не защото родителите му не го обичатт, не му знаят душичката и т.н., а просто защото знае, че скришом яде бонбоните.
Сега се сещам за един класически експеримент, не помня чий е, но е за "горчивия бонбон". Не, не е онзи, който се върти обикновено за изядените бонбони и търпението. На всяко дете му дават чинийка с бонбони и му казват да изчака малко и ако изчака, тогава ще може да яде колкото иска бонбони. Детето чака, чака и накрая изяжда един от бонбоните. Влиза експериментаторът и го пита дали е яло бонбони и детето отрича. Тогава му казва, добре, значи може да си вземе още бонбони. Голяма част от излъгалите деца са си взели бонбони и са ревали, докато са ги ядяли. Те са излъгали, знаели са, че са излъгали човек, който им вярва, затова и бонбоните са били горчиви - изядени през плач.

Нуждата не можеш да заместиш, но можеш да проучиш младежа. Е, стига да не е един от 1000-та във френд листата, разбира се.

Андариел, не знам за какъв експеримент говориш. Аз знам за "феномена на горчивия бонбон", разказан от свидетел на откриването му, ама там ставаше въпрос за нещо съвсем друго.
Когато пиша нещо относно възпитанието и отглеждането на децата, говоря от собствен опит или от такъв на мои много близки хора. Ако на някого му влезе в работа или му е от полза, добре. Ако не – спокойно може да подмине.
Подминавай ме и ти, моля те. Не ми се ще да попадам в ситуация да си мерим прочетеното. Твоето е по-правилното, съгласна съм. Дори когато не помниш или не разбираш това, което си чела.

Няма какво да си мерим или поне аз нищо с никого не си меря.
Кое точно не съм разбрала или запомнила? Ако обичаш, да обясниш, щом ми хвърляш такива твърдения. Такива реплики във въздуха, леко казани оттгоре, с цел да демонстрират превъзходство, но без съответните доказателства, хич не ми минават. Щом нещо не съм разбрала - ти го обясни кое е то и как трябва да се разбира.
Един и същ експеримент като идея може да бъде развит, интерпретира, преправян и каквото щеш от всеки. Не мога да зная ти за какъв феномен точно говориш, ако не го обясниш. Не съм врачка, за да гадая какво имаш предвид.

Ана, от сто години все един и същ текст се цитира в тази връзка, понеже друг няма. Малкият ми син е на 11 и не му е проблем дори на него да схване, че той не съдържа забрата деца на 12 години да бъдат оставяни сами. За възрастни съвсем не би било проблем. 😊 Стига да четат.
Твърдението за размахване на пръсти е доста изтъркано вече. А и неотносимо към мен. Социален опит се трупа именно с участие на личността в различни социални структури. С възрастта детето постепенно започва само да избира дали и как да влиза, да участва или да излиза от тях. Ако не му бъде позволено да го прави, то няма и как да натрупа такъв опит, за да му е полезен занапред. Какви пръсти? Това са логични заключения. Независимо дали ти допадат или не. Човек се учи, като опитва. Не като му разказват само. А всеки ще си прави каквото му се ще, разбира се.
Но не следва да се винят родители на жертва-дете затова, че не са уредили 24 часов престой на възрастен по време на 3,5 месечна лятна ваканция, при възраст за прогимназия. Не всеки може да го направи. А и не е нужно това при по-големи деца. Законът не ги задължава да го правят.
Виновният е един-убиецът. Дали ще посегне лятото на улицата или в учебно време на двора в училище, каквито случаи също има- не е голяма разликата.

Ето още едно детенце, класически пример и представител на това поколение. Предполагаема възраст – 11 години или там някъде:

http://bg-mamma.com/?topic=997756
http://bg-mamma.com/?topic=997757

Имена, телефон в публичен форум. "Ела, Вълчо, изяж ме!"
Да бе, знам, че това е BG-Mamma, ама тук няма фейс контрол. Готова съм да се хвана на бас, че и тук се навъртат извратеняци и педофили, както навсякъде в нета.
Не знам дали родителите подозират къде се вихрят децата им, докато "си играят" на компа. Още по-лошо – може и да знаят, ама какво пък, то там е форум на майки, може да са изтрещели, ама покрай техните, ще дундуркат и нашето, нищо няма да им стане...
Факт е, че преди да си пуснем децата сами навън, правим инструктаж, учим ги да пресичат безопасно улиците, да се пазят от непознати... Учим ли ги на безопасност и в интернет? Какво може и какво не може да се споделя с непознати? Как да реагират, ако усетят, че нещо не е наред?
Днес технологиите са оръжие. Даваме го в ръцете на децата си, но дали сме ги научили как да боравят безопасно с него? А ние самите знаем ли как?
Говоря си на глас само...

Не, не знаем.
 Пиша за себе си. Потвърждавам за това, че И в бг мама се навъртат всякакви хора. Лично преживяно.
Повече от две години ми трябват, за да дойда на себе си след случката. Така или иначе, след това, нещо в мен се преобърна и вече гледам на живота през друга призма. Разбира се, смених си и профила.

Лично аз ги учих и ги уча.
Дали съм ги правилно и добре научила - това не мога да знам. Само се надявам.
Затова и в темата споделих у нас какво е позволено и как се упражнява контрол. Забраната за живот из нета не ми е начин никакъв. Затова я прескачам изцяло като идея. Интересно ми е, когато и други родители споделят те как и какъв контрол върху работата на децата си в публичното пространство осъществяват.

Би ли споделила, без да навлизаш в детайли, ако не ти е комфортно, какъв е бил случаят?

Децата са различни, както и ние възрастните. Едните са по-оправни, други по-доверчиви, едни по-палави, други кротки. Подходът за мен поне би трябвало да е различен според детето. В проблемна ситуация обаче тези , по-отворените, по-буйните реагират по-правилно и имат по-голям инстинкт за самосъхранение. Лично мнение и наблюдение.
Никол е била от първите , но е пострадала ,  не защото не е умеела да се пази. Нямала е шанс в затворения асансьор. Можело е да бъде и наглеждано и обгрижвано до секунда дете. Помня случай на изнасилено 7 годишно момиченце в асансьор в София преди години. Случаят се повтори и с момченце на същата възраст. Бабата на момиченцето го гледа от балкона , като влиза в блока и го чака на вратата , но асансьорът не се движи и когато слиза по етажите вече е късно. Дете под контрол непрекъснат.
Колкото до педофилите там е голяма трагедия . Може и да ви е странно , но те  не са лоши чичковци непознати. Повечето са хора, на които възрастните имат доверие, дори си поверяват децата, имат им и уважението. Това са съседи, приятели, дори роднини, за които и през ум не ни минава ,че са такива. Затова и децата се затварят и не споделят с години, а често и никога. Това слага отпечатък жесток за цял живот. Родителят си мисли, че си гледа детето, но не е съвсем така понякога. Искам да кажа, че социалните мрежи са опасни, но не само те. Педофилът няма да нападне дете , което е по-самостоятелно, " по-отракано", те избират кротки и свити деца, обяснимо защо и често не подозираме, че детето ни е в най-голям риск.
В тази връзка е спорно доколко самостоятелност  да се дава на децата. Понякога се прекалява с контрола. В желанието си да ги предпазим и страха ни нещо да не им се случи , понякога ги правим ....не знам как е точно думата, но потенциални жертви за мен. Те са лесна плячка ,като малки . Деца вече пораснали стават два вида след такъв контрол -или са като отвързани и нямат спирка и наваксват всичко лошо, или стават аутсайдери и трудно се приспособяват житейски. Знам, че повечето не сте съгласни, но за мен е така и се огледайте. Тези "отвързаните" учудващо добре се приспособяват и пробиват в живота. Не е справедливо, но така става. Всичко трябва да има мярка, да имат въздух, но и въженце за подръпване. Трудно и почти невъзможно.
 Дори бебето знае , че печката е гореща, ама я пипа да види и да се убеди, въпреки забраните.Да не говорим за "популярност" сред децата, нещо мнооооого важно за тях как изглеждат в очите на връстниците си. Който може да се пребори с това , при това в пубертета  без драми му го признавам.
Няма дете , което да не излъже независимо колко е възпитано, добро и т.н. Много ми е странно като се пише , че децата не лъжат. Дори едно 3 годишно дете направило беля,  го питаш "ти ли разля чашата" примерно и отговорът е " не съм аз" първо.Какво остава пък за нещо , което желае да направи и знае, че ще му е забранено или ще му се скарат.Ние сме били такива, като малки, децата ни са такива , нормално е и е в човешката природа,  ама винаги пишем "децата не лъжат". Няма такъв филм. Доверието е хубаво нещо, ама трудно се изгражда и психиката на децата е различна от нашата.
Никол е станала жертва не на безотговорността на майката. Можело е да бъде всяко едно момиченце. Дали сега или по-късно , този убиец е щял да посегне на дете. Не казвам , че Иван е уБиеца, не е доказано още категорично, но този дето е посегнал на детето си го носи и е било въпрос на време , място и жертва да го направи.

Фани, винаги съм изразявала същото становище. Вкл. и в тази тема.
Само с едно не съм съгласна - че не било справедливо децата с по-голям социален опит, които са се поотракали, да се справят по-добре.
Че е така- така е, принципно по-добре се справят, имат тренинг. Но това си е съвсем логично. И справедливо. Повече тренировки почти винаги водят до по-добри резултати. Особено когато се направлават от възрастен несамоцелно.
За лъжата- в доста книги по Детска психология учените си пишат, че лъжата е норма и израз, че детето си развива. Тя е нормална проява още при 4-ри годишните. Жалон за нормално развитие.

И се почнаха пак спекулации,убил я,не я убил,бил кротък...Всеки път едно и също,когато стане някое по-брутално убийство,побой или изнасилване.Все извършителят е натопен,никой не е очаквал от него да го направи...На мен ми се струва,че българинът е склонен да си затваря очите пред престъпността,особено ако са намесени близки и роднини. Повтарят като папагали,че не го били очаквали,което едва ли винаги е вярно.В някои случаи извършителят е давал индикации известно време преди деянието,че е склонен към насилие и жестокост.Много рядко някой убива и пребива ей така изневиделица,от нищото,освен ако не страда от тежки психични отклонения със спонтанни изблици.
Жалко за поредното българско детенце,загинало нелепо от ръката на свой връстник,и още по-жалко за тези,отричащи проблема.