Здравейте,
Намирам се на кръстопът и за това се регистрирах и искам да чуя едно странично мнение. Имам връзка от близо 9 г., а сме бракувани от близо 4 г.
В последните 6 - 10 месеца отношенията ни рязко се влошиха. Постоянно сме на нож, за всяко нещо се караме. Имаме дете и за него дори се караме. Напоследък усещам, че доста изстудях към него и дори нямам желание за интимности.
Постоянно ме обвинява за всичко, тъпче ме и усещам как малко по малко се озлобявам. Доста неща за тези 9 г. сме преживяли, но сякаш като се появи детето и той коренно се промени. Не е човека който беше преди.
От около месец си пиша с друг човек, който доста повече се държи с мен галантно, прави ми комплименти и ми върна самочувствието. Усещам се щастлива, когато си помисля за него. Все още не сме се виждали, но той знае, че само съм обвързана, не знае че имам и дете. Много ми е тъпо така, но не знам как да подходя. Дали въобще да му казвам за това, защото първо не знам какво би станало ако се видим въобще и дали ще се видим.
А ако се видим и харесаме, ако поискаме да бъдем заедно.....това означа, че ще трябва да се разделя и да пристъпя към развод.
Доста преди и да срещна този човек съм си мислела, че е по добре да се разделим от колкото да живеем така и да се мъчим взаимно, защото поне за мен това е мъчение.
На доста голям кръстопът съм. Не съм изневерявала, но съм била лъгана и са ми изневерявали.
Намирам се на кръстопът и за това се регистрирах и искам да чуя едно странично мнение. Имам връзка от близо 9 г., а сме бракувани от близо 4 г.
В последните 6 - 10 месеца отношенията ни рязко се влошиха. Постоянно сме на нож, за всяко нещо се караме. Имаме дете и за него дори се караме. Напоследък усещам, че доста изстудях към него и дори нямам желание за интимности.
Постоянно ме обвинява за всичко, тъпче ме и усещам как малко по малко се озлобявам. Доста неща за тези 9 г. сме преживяли, но сякаш като се появи детето и той коренно се промени. Не е човека който беше преди.
От около месец си пиша с друг човек, който доста повече се държи с мен галантно, прави ми комплименти и ми върна самочувствието. Усещам се щастлива, когато си помисля за него. Все още не сме се виждали, но той знае, че само съм обвързана, не знае че имам и дете. Много ми е тъпо така, но не знам как да подходя. Дали въобще да му казвам за това, защото първо не знам какво би станало ако се видим въобще и дали ще се видим.
А ако се видим и харесаме, ако поискаме да бъдем заедно.....това означа, че ще трябва да се разделя и да пристъпя към развод.
Доста преди и да срещна този човек съм си мислела, че е по добре да се разделим от колкото да живеем така и да се мъчим взаимно, защото поне за мен това е мъчение.
На доста голям кръстопът съм. Не съм изневерявала, но съм била лъгана и са ми изневерявали.
