От Какво се спасихте? или Коя е най-голямата грешка, която сте спрели или ви е отбягнала на време?

Моята интуиция ме е спасявала толкова много пъти от необмислени глупости и импулсивни решения,че отдавна съм им загубила бройката.Като най сериозно се сещам две катастрофи които избегнах заради вътрешно усещане за неспокойство и опастност и ми се разминаха.Иначе приятели и познати рядко ме лъжат,но и аз рядко се доверявам.Много са ме наранявали и съм страшно недоверчива и мнителна.

Спасих се от отровен за мен мъж. Незнам как ми дойде акъл в главата. Отидох една вечер да се видим и се казах след тази вечер решавам или оставам с него до края или си тръгвам завинаги. На сутринта си тръгнах завинаги. Ако ме бях го сторила сега щях да съм отчаяна майка и жена,с мъж който пие и лъже.

Най-голямата грешка щеше да ми бъде да си остана с предишния приятел, с който даже бяхме обмислили и брак. Заслугата, че не сме заедно е най-вече негова, защото се оказа че има чувства към друга и се разделихме. Малко тежко го изживях, въпреки че не ме правеше щастлива, мислех, че с времето всичко ще с енареди. Е, не мога да съм по-щастлива за развитието на нещата - след него срещнах сегашния любим, който уж беше мимолетна връзка, а ето ни сега 4 години по-късно, в очакване на първото дете.
Та често си мисля, колко добре се разминах...

Ооо грешки колкото искате първият ми приятел (тогава се казваше гадже) краде от мен и още много други неща не кой знае колко по- хубави от кражбата. С бившия ми се разделихме два пъти преди да е окончателно. Първия път каза, че нещо му липсва и за един час си събрах нещата и си тръгнах, бяхме разделени 2 дни. Втория път (месец по-късно) ми написа, че не е щастлив и пак нещо му липсва. В последствие се оказа, че харесва едно момиче, с което беше ходил на кино и беше "само приятелка". След няколко месеца се събрахме. Година нещастие по-късно му казах, че не съм щастлива и всичко приключи. Търпях много, не съм цвете, но една сутрин си се представих с него до края на живота си, но наистина си се представих с всички хубави и лоши неща. Не успях да издържа целия работен ден и на обяд му звъннах. Липсва ми понякога, но best thing I never have!
Сега съм щастлива.

Стана ми интересно защо ако дойде у вас и край на брака? Ясно е, че е решила че ще делите апартамент и мъж, но живеешки у вас какво толкова щеше да се промени?

+1

Сигурно приятелката харесва мъжа на white. Вътрешно това я е възпирало да приеме поканата да живее у тях. След време си е признала.

Грешки много. Но щом са в миналото - значи са уроци.

Животът си тече. Не оценявам нищо като грешка или победа. Ще стане това, което ще стане. Нито мога да върна времето, нито искам.

Всъщност искам, но няма как. Искам да съм малко дете и да катеря върхове с родителите си, но ....

по ирония грешките сами ме оттървават от себе си.

"От Какво се спасихте?"
от бившата. 
голям кеф било 

Недей да бъдеш толкова сигурен.

Ами не знам, как да разбера, какво е щяло да стане, ако в някоя ситуация бях постъпила другояче? Освен за дребни неща, засега не съм забелязала нещо чак толкова важно да съм предотвратила с акъл и интуиция. Може и да съм, знам ли.

най мразя да се стигне дотам, че да кажа "знаех си!". обаче, тъпа патка, не си слуша правилната част на мозъка!

Брях! Ако брака ви се крепи само на (не)идването на някаква приятелка у вас, пиши го бегал тоя брак......

На 19 за една бройка да се оженя. Щеше да е огромна грешка.

Приятелки, приятели... не можеш да си представиш колко често се стига до развод заради тях. И братя и сестри също могат да объркат родствените връзки. Затова се казва да не изкушаваш човека, защото плътта е слаба.

"Плътта е слаба"? Че ако му е толкова слаб ангела цял живот ли ще го пазиш от някоя. Ако очите му шарят на всички посоки ако не е приятелката ще е някоя друга. Искаш ли изкушение винаги ще се намери. По-скоро човекът трябва да държи на теб и на връзката ви.
По темата наистина незнам да съм избухнала голяма грешка. Просто незнам какво щеше да се случи ако в определена  ситуация бях постъпила по друг начин.

ами, не не е баш така. Всичко е в доверието и в това, че човек разказва на близките си приятели разни неща за половинката - какво харесва, какво не харесва, къде са му слабите места. А пред приятелите човек сваля защитата, дори този приятел да е приятел на мъжа или приятелка на жената. Все едно пускаш змията в райската градина. Най-често семействата се развалят заради връзка с близък човек, а не с някакъв непознат. Двойката се скара, а приятелката на жената започва да успокоява мъжа, често се засичат в дома неглиже, имат възможност да си поговорят, да пият кафе, да гледат филм... Много често и приятелят на мъжа е много отзивчив и помага на жената в домакинството "с мъжката работа", когато съпругът отсъства... Класика, на която никой не иска да вярва.

Съгласна съм, а и на повечето хора не им се занимава с опознаване, искат нещо сигурно, а не да се чуди "той/тя дали ще хареса еди какво си".

Доста са.. Но пъл вярвам,че от всяка грешка получаваш или урок или е благословия за бъдещето,ти сам преценяваш кое ще бъде! Мойте са най-вече с мъже 😄

Е верно ли разправяте на приятелките си такива неща 
И как се чувствате при мисълта че мъжа ви ви разисква с аверчета?
Смятам за не в ред хора, които изтъпанват личния си живиот с цел ... ми ей така да си разкажат 

Споделянето с приятели е съвсем нормално нещо за нормалните хора. Но и доста рисковано, както се оказва в някои случаи. Тук, във форума, малко ли неща споделят хората за половинките си - кой какво обича да яде, какво не обича даа яде, какви са му политическите пристрастия... някои дори и сексуални подробности споделят, а това е публичен форум. Какво те изненадва, че могат да споделят с приятелите си? най-добата ти приятелка нищо ли не знае за партньора ти, много внимаваш да не кажеш нищо ли?

Не знам дали съм се спасила, но определено има неща, които съм променила в живота си... Надявам се съм си взела и поука от тях.

Най-голямата грешка, от която се спасих преди месец е лъжливия, нагъл и подъл "съпруг".Е, с известно закъснение, защото ми костваше 6 кошмарни месеца да разбера какво става и че мъжът до мен се е превърнал в някаква непозната за мен личност......

Въобще не внимавам, то всеки здравомислещ знае кои неща може да каже и кои не. Не клюкаря и обсъждам близките си и семейството си с никого.
Внимателно и упорито отбягвам личност, които изтипосват лични неща пред хората /реално и виртуално/. Смятам ги за глупави.

значи и на близките си приятели не вярваш, всичко в семейството ти е табу и не го споделяш, вероятно само се хвалиш, никога не се оплакваш от никого от семейството, когато ти стане тежко? С кого изобщо споделяш, с Господ само? Или ходиш на терапия, за да си сигурна, че терапевтът ще мълчи, защото му е платено?

Спасих се от отровен мъж и отровни роднини и избегнах грешката да му оставя жилището.

Всички разказваме на приятелите\ приятелките лични неща, така се социализираме по-лесно със "стадото".
Моята "приятелка" бе жертва на домашно насилие и търпеше, защото нямаше къде да отиде. Аз ѝ помагах с пари, внимание, непрекъсното се тревожих за нея. Предлагах ѝ нееднократно да се премести в града, където съм омъжена и да  живее у нас, докато си намери работа и квартира. Тя не прие това, затова  само  ѝ намерих работа в родния ми град, квартира и закрила от мъжът ѝ. Беше ми трудно, но все пак успях да помогна от разстояние. 
За благодарност след няколко месеца научих, че ме е клеветяла навсякъде-при работодателката ѝ, която ме  познава, при хазайката, пред която гарантирах за нея, пред общите ни приятелки. И аз се чудех цял месец, защо всички се държат студено с мен, когато им се обаждах.
В един момент почина баща ми и в личният ми живот започнаха скандали за наследството. И понеже всичко си споделях с приятелката, ѝ звъннах да се оплача. Тя ме изслуша и отговори така- "А ти какво си мислеше, че като си богата, няма да имаш проблеми? Пада ти се!" и ми затвори. После разбрах за интригите по мой адрес. Загубих сума контакти в родния ми град, отгоре на всичко тя замина от квартирата без да плати последния наем, трябваше аз да платя!!!
Супер благодарна съм, че не дойде до Пловдив, щеше да ми съсипе живота съвсем. Междувпрочем не дойде, защото всъщност не е искала да се разделя от мъжа си. Сега доколкото знам пак са заедно. Кой знае сега на кого се оплаква от душенето и обидите му....

Невъзможно е да се знае. Избягваш една грешка, правиш друга вместо първата. Кой вариант е по-добър накрая - никой не знае. Празни размисли...

именно. ефектът на пеперудата...

Всяка пресечена точка е повод за нова посока..

Най-голямата грешка, от която се опазих, слава Богу, е че отказах да се омъжа за един човек. Всичко уж бе цветя и рози, но усещах, че нещо не е наред, макар да не можех да разбера защо имам такова усещане. Явно наистина съм имала ангел-хранител. По-късно вече когато имах семейство разбрах причината-хазарт !

Изобщо не се спасих. Изтърпях си наказанието за погрешния избор преди толкова години, че от затвор за убийство бих излязъл по-рано. Все пак  накрая се отървах, а си ми остават моите две прекрасни, вече пораснали деца.

Какво означава грешка, която сте избегнали? Не се знае какво щеше да произтече и, дали наистина би било грешка. Аз грешки нямам, само уроци, а те са тръмплин, ако знаеш да извличаш ценното.
И да си мислиш, че си се спасил от едно, то дошло друго...много мислите, значи...

Абе, има си грешки, пък нека за самоуспокоение да ги наричаме уроци. Понякога имаме късмет отвътре да ни проговори, че трябва да направим точно обратното на това, което ни се иска, искат от нас или си мислим, че е логично. Дали логика, дали интуиция, но понякога е трудно да "пуснеш" това, което виждаш.

Направо си е спасяване понякога. По-късно може да си осъзнаеш грешката, от която си се спасил, като урок и да не я допускаш повече. Първото ми гадже в тийн годините беше страшен ревнивец, добре, че се отървах. Не си представям живота с него до сега....По-точно представям си го като кошмарен. 

Имах дълга връзка, от която се самоспасих. Просто един ден се събудих, разбрах че съм пораснала и е време да продължа пътя си в посока различна от тази на човека до мен.  Коставаше ми много сълзи и мъка, но знаех, сигурна бях, че правя нещо добро за себе си в переспектива. Винаги съм имала шесто чувство за нещата, и съм успявала да се пазя, но това смятам за най-доброто което съм правила за себе си.  От тогава минаха мнооого години, но от разстоянието на времето мога да кажа със сигурност, че съм направила правилната стъпка като съм прекратила десетгодишна връзка  започнала от ученическия чин,минала през студентските години, та чак до  възраст в която обикновено се замисляш за важното в живота и си даваш сметка това ли е правилния човек или не.  Е при мен не беше. Благодаря на Господ всеки ден, че ми даде шанс да осъзная и поправя грешката си навреме, преди да е станало твърде късно.

Връзка с много неправилен човек, който вече е покойник.
Естествено това не означава, че имам идеалния брак и семейство, но ако... нещата се бяха случили по друг начин... щеше да е много по-зле.
Спаси ме "съдбата". Въпреки някои флиртаджийски моменти той се насочи в друга посока.