От Какво се спасихте? или Коя е най-голямата грешка, която сте спрели или ви е отбягнала на време?

На 19 за една бройка да се оженя. Щеше да е огромна грешка.

Приятелки, приятели... не можеш да си представиш колко често се стига до развод заради тях. И братя и сестри също могат да объркат родствените връзки. Затова се казва да не изкушаваш човека, защото плътта е слаба.

"Плътта е слаба"? Че ако му е толкова слаб ангела цял живот ли ще го пазиш от някоя. Ако очите му шарят на всички посоки ако не е приятелката ще е някоя друга. Искаш ли изкушение винаги ще се намери. По-скоро човекът трябва да държи на теб и на връзката ви.
По темата наистина незнам да съм избухнала голяма грешка. Просто незнам какво щеше да се случи ако в определена  ситуация бях постъпила по друг начин.

ами, не не е баш така. Всичко е в доверието и в това, че човек разказва на близките си приятели разни неща за половинката - какво харесва, какво не харесва, къде са му слабите места. А пред приятелите човек сваля защитата, дори този приятел да е приятел на мъжа или приятелка на жената. Все едно пускаш змията в райската градина. Най-често семействата се развалят заради връзка с близък човек, а не с някакъв непознат. Двойката се скара, а приятелката на жената започва да успокоява мъжа, често се засичат в дома неглиже, имат възможност да си поговорят, да пият кафе, да гледат филм... Много често и приятелят на мъжа е много отзивчив и помага на жената в домакинството "с мъжката работа", когато съпругът отсъства... Класика, на която никой не иска да вярва.

Съгласна съм, а и на повечето хора не им се занимава с опознаване, искат нещо сигурно, а не да се чуди "той/тя дали ще хареса еди какво си".

Доста са.. Но пъл вярвам,че от всяка грешка получаваш или урок или е благословия за бъдещето,ти сам преценяваш кое ще бъде! Мойте са най-вече с мъже 😄

Е верно ли разправяте на приятелките си такива неща 
И как се чувствате при мисълта че мъжа ви ви разисква с аверчета?
Смятам за не в ред хора, които изтъпанват личния си живиот с цел ... ми ей така да си разкажат 

Споделянето с приятели е съвсем нормално нещо за нормалните хора. Но и доста рисковано, както се оказва в някои случаи. Тук, във форума, малко ли неща споделят хората за половинките си - кой какво обича да яде, какво не обича даа яде, какви са му политическите пристрастия... някои дори и сексуални подробности споделят, а това е публичен форум. Какво те изненадва, че могат да споделят с приятелите си? най-добата ти приятелка нищо ли не знае за партньора ти, много внимаваш да не кажеш нищо ли?

Не знам дали съм се спасила, но определено има неща, които съм променила в живота си... Надявам се съм си взела и поука от тях.

Най-голямата грешка, от която се спасих преди месец е лъжливия, нагъл и подъл "съпруг".Е, с известно закъснение, защото ми костваше 6 кошмарни месеца да разбера какво става и че мъжът до мен се е превърнал в някаква непозната за мен личност......

Въобще не внимавам, то всеки здравомислещ знае кои неща може да каже и кои не. Не клюкаря и обсъждам близките си и семейството си с никого.
Внимателно и упорито отбягвам личност, които изтипосват лични неща пред хората /реално и виртуално/. Смятам ги за глупави.

значи и на близките си приятели не вярваш, всичко в семейството ти е табу и не го споделяш, вероятно само се хвалиш, никога не се оплакваш от никого от семейството, когато ти стане тежко? С кого изобщо споделяш, с Господ само? Или ходиш на терапия, за да си сигурна, че терапевтът ще мълчи, защото му е платено?

Спасих се от отровен мъж и отровни роднини и избегнах грешката да му оставя жилището.

Всички разказваме на приятелите\ приятелките лични неща, така се социализираме по-лесно със "стадото".
Моята "приятелка" бе жертва на домашно насилие и търпеше, защото нямаше къде да отиде. Аз ѝ помагах с пари, внимание, непрекъсното се тревожих за нея. Предлагах ѝ нееднократно да се премести в града, където съм омъжена и да  живее у нас, докато си намери работа и квартира. Тя не прие това, затова  само  ѝ намерих работа в родния ми град, квартира и закрила от мъжът ѝ. Беше ми трудно, но все пак успях да помогна от разстояние. 
За благодарност след няколко месеца научих, че ме е клеветяла навсякъде-при работодателката ѝ, която ме  познава, при хазайката, пред която гарантирах за нея, пред общите ни приятелки. И аз се чудех цял месец, защо всички се държат студено с мен, когато им се обаждах.
В един момент почина баща ми и в личният ми живот започнаха скандали за наследството. И понеже всичко си споделях с приятелката, ѝ звъннах да се оплача. Тя ме изслуша и отговори така- "А ти какво си мислеше, че като си богата, няма да имаш проблеми? Пада ти се!" и ми затвори. После разбрах за интригите по мой адрес. Загубих сума контакти в родния ми град, отгоре на всичко тя замина от квартирата без да плати последния наем, трябваше аз да платя!!!
Супер благодарна съм, че не дойде до Пловдив, щеше да ми съсипе живота съвсем. Междувпрочем не дойде, защото всъщност не е искала да се разделя от мъжа си. Сега доколкото знам пак са заедно. Кой знае сега на кого се оплаква от душенето и обидите му....

Невъзможно е да се знае. Избягваш една грешка, правиш друга вместо първата. Кой вариант е по-добър накрая - никой не знае. Празни размисли...