Прекалено силен гняв на 3 години!!!

аха, баш тъй! Като го игнорвам, и си завъртя главата - за миг поспира и се чуди: дали не бягам много бързо )
това от вица за кокошката и петела де , в кръга на шегата

Направо се чудя как няма тук тема отчетна за бебешките пубертети. Всеки ден нови и нови ситуации изникват. Много добри съвети са дали на авторката и не мисля, че мога нещо кой знае какво аз да допълня. Самата аз редовно търся съвети и успокоение от хора с по-големи деца (че това някога става по-добре).

Моят син е ... в същата фаза + много емоционален. Много рев, много пищене, много крясъци, автоагресия, не спи добре (съотвено и ние). Въпреки милионите статии по въпроса и книгите, които изчетох, на моменти си мисля, че сме за психото. И обикновено след няколко много бурни дни следват няколко по-спокойни. Вчера за първи път от няколко дни малкия си показа и чаровната страна. Та си казахме с баща му, "ха, дано излезе човек от него"

Изгубен щъркел, и при нас има моменти, когато виждам, че има светлина в тунела, но после пак следва някоя изцепка.😃
В къщи държим на дисциплината( но не в крайност), не сме от хората, които позволяват всичко и търпят лиготии. Обаче съм разбрала, че нашият човек ще научава всичко по трудния начин.
Rumka, не ми отговори кой постави диагноза хиперактивен на детето ти, какви изследвания правихте?

Вие помните ли момента на първото "непослушание" на детето си? И как реагирахте тогава?  Днес видях послушно дете. Имаше един месец разлика с моето на възраст (моето е баткото) и имах възможността да сравня действия и реакции и на детето и на майка му, за разлика от мен и моето дете. Имах възможност да анализирам отношението на майката към послушното дете, в сравнение с моето към моето. Не бях виждала послушно дете, честно да ви кажа, останах изумена и за това гледах и слушах супер внимателно как му говори майка му, белким науча нещо.
Ситуацията е следната: в парка поправят фонтанче. Отворили са шахтата и един ел. пулт. Двама чичковци работят по инсталацията и предупреждават всеки с дете, да се внимава с шахтата. Голяма атракция за децата. Моето веднага да погледне какво има в шахтата и след това му прищраква да намери камъчета и да почне да ги хвърля в бълбукащия фонтан. Послушното дете (направи ми впечатление, че беше облечено много прилежно и дори носеше слънчеви очила) стоше до фонтана хванато за ръката на майка си. И така, докато моето тичаше за камъчета и ги мяташе във водата, послушното наблюдаваше моето и фонтана и описваше какво наблюдава на майка си, която обясняваше за кабелите, тока, колко е дълбоко в шахтата. Послушното стоя така пред фонтана цели 25 мин. Запозна се с моето дете и дори взе да му обяснява какво знае за фонтана, за шахтата, че било дълбоко и му казва "там не, дълбоко! Фонтана не, има кабели! Б не хвърля тука камъци!" Моето, естествено никак не се впечатли от урока и продължи да тича и да търси камъчета, за да ги пуска във водата. През цялото време си тича, надвесва се над водата, пуска камъчета, а аз стоя и наблюдавам, без да му правя забележка. Аз това го приемам за безвредна игра и го позволявам. Майката на другото детенце, обаче, не му разреши да хвърля и то камъчета. Моя син донесе цяла шепа камъчета и другото се запали по играта му, искаше и то да играе на същото. Но майка му не му позволи да играе на това и му внесе някакъв страх, че това е много опасно. Детето се постресна и се отказа да иска и той да играе на същото, обаче като каза "хайде да си тръгваме", послушното реши, че не му се тръгва. До тук добре, си казах, да видим сега реакцията на майката. Първоначално отстъпи, да почака още малко, нейния син да погледа дивотиите на моя. После последва първия аргумент "ама аз си тръгвам. Ти ще останеш ли тука?". Детето, естествено, отговори, че да - щял да остане. Тя беше в чуденка какво да му каже, за да тръгне с нея. През цялото време му говореше много нежно и мило с един абсолютно мил и спокоен тон. Обаче при повторно възражение от страна на детето й, не знаеше какво да му каже и не й остана друго, освен да почака още, докато му дойде кефа (извинявайте за израза). И тогава си казах "това ли беше? Само толкова". Детето възрази и тя се отказа да спори с него, съгласи се да чака колкото е необходимо. И тогава реших да се намеся аз и се обърнах към моя "да си тръгваме вече" и ние, за да й помогна. Естествено, моето два пъти по-несъгласно да си тръгва, но аз веднага измислих историята, която знам, че ще го накара да зареже играта. И така, обясних как чичото, дето оправя фонтана в момента, ще се скара, че някой е хвърлил камъчета във фонтана и че така му пречат да оправи фонтана, и в името на фонтана, да бъде по-бързо оправен, моя веднага заряза камъните и тръгна, при което и другото дете потегли с майка си.
Поуката каква е? Че децата си ги възпитаваме ние. Ние, родителите, правим грешки, които водят до действия, които после не ни харесват и се чудим как да поправим. А после все се оправдаваме с "темперамент", "емоционалност"... Това послушното дете беше два пъти по-емоционално от моето. Моето докато тичаше се спъна и падна по гръб. Стана, не рева и продължи с играта си. А послушното го погали два пъти и каза на майка си "вече не боли". С което аз подразбрах, че сигурно е много гушкано дете.
Така че, в заключение, бих казала, че игнорирането е грешка. Но си спомнете кога за първи път сте игнорирали детето си и сигурно ще се досетите до днес какво отражение е дал този първи игнор.

Че да лъжеш е окей?

Не мога да разбера всеки път ли ще трябва да измисляш фантасмагористична история, за да накараш детето си да си тръгне? Аз предпочитам да му кажа, че е време за вечеря/градина/разходка и толкова.

Това е моята школа. Не лъжа детето си с измислици.

Аз не лъжа детето си с измислици, аз измислям и поднасям на детето си логични за него причини. Няма нищо фантасмагорично.
1. Възможно е трети човек да му се скара. Той много добре знае, че не трябва да хвърля камъни там, въпреки непослушанието си и моето съгласие.
2. Искаме ли да оправят по-бързо фонтана? Искаме.
Щом е така, значи има логика да остави играта и да си тръгваме.

Щом той го разбира - проблем няма.

Твоето сигурно не е на 3, щъркел. Децата на тази възраст не разбират от време, не обичат градина. А за разходката, след като вече сте на разходка...?

отговорих - Панов, Ст.Загора.
ЕЕГ му прави, и ходихме така, да го наблюдава как се държи.

Добре. След като отглеждате истерици, вероятно наистина е по-добре да ги игнорирате. 

Ха-ха, забавлявате ме. Излиза, че сама съм си създала истерично дете. Може би защото много искам да ми прави циркове, да си хабя нервите и да си създавам отрицателни емоции. За какво ми е да си създам послушно дете, което ще стои мирно 20 минути до фонтана.... Каква скука.😂 Такива неща като темперамент, ген, тип нервна система изобщо не съществуват.😂
Rumka, благодаря за отговора. Не бях разбрала. А този д-р Панов невролог ли е или психиатър? Изписа ли му някакви лекарства?

Нищо не знам за гена на истерията  Съжалявам, че се намесих, където не ми е мястото.

Извинявам се 

Аа, намесвайте се, няма проблем. Все пак сме демокрация. Всеки може да си каже мнението и да си вярва.

Ами-ка, втора история разказваш, където си личи, че ти не смееш да заявиш твърда позиция пред детето си. Ти не му казваш, че трябва да си тръгне защото..... и реалната причина, а защото някой си трети човек щял да се кара, сърди и т.н.
А ти защо му разреши да хвърля камъни във фонтана и да ходи при шахтата, при положение, че не е редно да прави това?

редно или не - и аз някой път позволявам на моето да прави неща, които на по-големите са били абсолютно табу! Примерно - той няма 2 г., но не ми дава да го държа за ръката. Ако го хвана насила, почва крещене, врещене и целият квартал ни чува. Когато трябва да прекосяваме улицата - изчаквам да се опразни от коли, и го пускам на свободен ход.
Редно-не редно - играла съм го този филм  с хващането за ръчичка - вярвайте ми, после 10 пресечки по-нататък, още врещи и се тръшка.

По отношение на игнорирането на истерията - ми така се прави. И лекар ми го е казвал, и от опит го знам. То туй хич не е смешно - да не си мислите, че като истеряса малкото, и като много го запрегръщаш и ще му мине? Хаха да бе, да... само повече почва да се дере!

Лекарства не му изписва - каза ни, че за толкова малки деца лекарствата много често задават обратен ефект.

Склонна съм да му вярвам, т.е - вярвам му напълно. Когато бяхме в болницата единият път, трябваше да му направят пункция на гръбначния мозък. Това се прави като заспи, за да не мърда. Мда ... на другите дечица в отделението половин доза успокоително, и бяха заспали. Моят му сложиха ... двойна и половина - и не само, че не миряса, ами само дето не се побърка. От тогава галено взеха да му викат "Зверчето" - познайте за какво иде реч...

И понеже с очите си видях как въздействат успокоителните при деца с такъв темперамент - му вярвам, че лекарства не помагат, дори - пречат. Разбира се - на някои деца може би помагат, но за него - не си струва рискът.

По-напред питахте за нощното спане - имахме нощи с по 14-15 пъти будене, придружено с дране и реване. В един момент си рекох, че или аз, или той ще оцелее в тази ситуация ;-(

Сега заради гърчовете му изписаха конвулекс. Той освен, че намаля рисковете от гърчове, и успокоява мозъчната кора - и води до добър нощен сън. Вземаме го от 1 месец, и се буди макс 2-3 пъти нощем. Но кротко. Цока си, и пак откъртва. Без мятане, тръшкане и подобни. Поне през нощта по-бива.

Защото му имам доверие. За мен е нормално децата да са любопитни, да искат да опознават света. Ще забраня да пипа, да бърка или да пробва да се навира в шахта, но не и да погледне, за да познава.

За камъните (които са камъчета, чакъл) - вече казах, че за мен това е игра, която не възприемам като нещо, което трябва да забраня. Въпреки това, също знае, че не трябва, именно защото трети хора не го възприемат като игра.

Какво значи за теб твърда позиция? За мен твърда позиция е да го хвана като чувалче и да го завържа на количката, докато се къса от рев.

На моя съученичка,детето и е същият бяс.То не е тръшкане,не е пищене...докато си игре в пясъка даже както всички си е нормално и изведнъж почва да се мята и дере.Ходили са по доктори и в други градове и да,наистина хапчета за такава крехка възраст не са препоръчани.При нея проблема беше,че докато е била бременна е пиела повечко кафета(по време на бременост е забранено от лекари).А и знам,че докато някои деца все още цокат,трябва много да се внимава какво се приема като храна и тук кофеина също не е позволен.Някои деца истерясват именно заради този факт,други заради многото шоколад да речем - на вас може да ви се вижда малко че за цял ден детето ви е изяло 1 парче или 2 бонбона,но предвид състоянието му,мисля че трябва да се спре приема на сладко.Ние такава чудесия чак сме нямали.Да тръшка се и се дере когато е недоволен или по скоро когато не става на неговото и колкото и да му обяснявам тихо и кротко,толкова повече продължава да се тръшка.Гушкането не винаги е вариант,когато съм посягала на моето дете в такъв момент да го гушна и успокоя-нещата понякога стават много зле-блъскане и опити да се отскубе все едно съм някакво зло.Игнорирането и оставянето да се тръшка до един момент ще помогне,в следващият почва да вреди - в зависимост от възрастта на детето.Има много книги за справяне с такива проблеми.Моят съвет към мйките с такива деца - търпението и здравите нерви.Друг вариант е вече със специалист.Има си хора които работят с малки деца без да предписват лекарства.Тук вече е до финансова възможност,но имайте предвид че това може да окаже голямо влиание занапред.Едни го израстват,ама други....