Прекалено силен гняв на 3 години!!!

Runka833, на колко години е твоето дете и кой му постави диагноза хиперактивен?

Аха,ето някой в подобно на нашето положение,разбирате ме за какво говоря!При вас щом чак до гърч се стига са доста по-сериозни нещата...При нас се е случвало да се прави,че нещо му става,започва да ох-ка ,казва че го боли корем и започва да си бърка в гърлото да повръща...Явно толкова се превъзбуждат ,че незнаят какво правят,а при вас това "изключване на шалтера" е защитна реакция на мозъка...Само да ви попитам,вашият син спи ли добре,от ден първи на раждането си имам предвид?Как се държи с непознати възрастни,не деца???

Много ясно, че търси внимание детето! Особено, ако някак си то не му достига и разбира се, че от майка си - от кой друг?! И вместо обяснения, знак на обич и внимание, то получава игнориране? Ами, браво! Щом така е по-лесно за родителя.. с по-големия инат    Малкото детето чувства, че не им пука за него т.е. маловажно е, не заслужава и не получава внимание и то именно в такива важни за него ситуации на раздразнение, гняв, обърканост, несигурност, когато то самото не знае точно какво става, какво иска.. На по-късен етап от този родителски маниер на поведение и измъкване от дадени ситуации, детето започва да подражава, приема го като норма и започва да го прилага на свой ред към околните: връстници, родители, възпитатели. За всичко, за всяка ситуация, която му е трудна, неудобна, неприятна, ще реагира чрез игнориране т.е. избягване, заобикаляне, скриване и изчакване докато всичко от/мине покрай него. Ама до каква степен действа това в живота и какви са действителните резултати от заравянето на главата в пясъка? И защо някои хора не могат да комуникират помежду си? - ами, защото просто мълчат и се правят, че ги няма  
И... конкретно: познай през пубертета му чий инат ще бъде по-голям: твоя или неговия? Ще се опитваш да му кажеш нещо, но още в началото ще ти изключва звука с мисълта: "Тая пак започва.. Оффф.. ще намила, ще намила и ще спре. Ама е много досадна през тоя половин час, когато искам да си правя кефа" .. с играта/чата/тв-то или.. кой знае още какво. Т.е. ще се научи да не те отразява въобще, защото ти така си му показала. А и често учениците стават по-добри от учителите си  



Мисля, че посещение при детски психолог не би било излишно.

Dims, май никога не си виждал (виждала)дете в истерия. Когато едно дете изпадне в истерия, то е напълно блокирало и не чува никакъв аргумент. Не можеш да установиш никакъв контакт с него. Най-вероятно да започне още по-силно да пищи. Единственото разумно нещо, което можеш да направиш е да чакаш да спре. След като му мине( психолозите го наричат вентилиране) , става адекватно за разговори. Тогава трябва да го гушнеш и да му обясниш спокойно какво може и какво не.

Ти говориш за истерия. Някои говорят за тръшкане и изблици на детски гняв. Хайде да уточним за какво е конкретно темата. Авторката споменава изблици на силен детски гняв. Такива съм виждала: в детската градина, например. Моето дете не е стигало до подобни кулминации. Виждала съм наченки за подобно състояние, когато беше на около 3 години. Никога не съм ги игнорирала, напротив: отделях специално внимание и проявявах максимум търпение - на мига. Оставях всичко и се занимавах само с него тогава във възникналите ситуации. С възрастта и умението му да разбира, вниква по-добре в смисъла на думите и разговорите, все по-рядко има моменти на тръшкане в лека степен (от рода на: искам това и го искам веднага).

Не сте ли се замисляли, че именно игнорирането още съвсем в началото - 1-2-3 годишна възраст, дава база за наслагване, ескалиране на емоциите? От недоволство, през гняв и яд, до истинска агресивност и истерия? Не говоря обаче за случаи на деца с проблеми. Т.е. истински, здравословни проблеми: ментални и физически.

И какво точно правиш, как се изразява вниманието в моменти на изблици на силен гняв?

Какво точно съм правила? С уговорката, че до наистина силен гняв не е стигал. Но със започване на недоволството: плач и наченки на тръшкане  : Прегръщала съм го, вземала съм го на ръце, с леко залюляване, с лекичко потупване и погалване по гръбчето, по косата, по личицето, говорейки характерните майчини слова с успокоителен глас.. като премине краткия момент на емоционален изблик (удължава се, ако няма отклик), детето е почувствало емпатията.. обичта, разбирането, сигурността, усещането за подкрепа и помощ. Тогава идва и разрешаването на проблема: какво иска, защо.. може ли, не може ли.. ако не може, съм търсила и предоставяла алтернатива.. нещо друго за правене, за вземане/имане, за занимаване.. Никога не съм го оставяла без внимание. Не съм го оставяла сам, разплакан, безпомощен.. Малките деца не са достатъчно развити, за да контролират щенията и емоциите си. Това започва да се случва по-късно.. след 4-5-6 година. Дотогава: търпение и дундуркане. Основното, от което имат нужда е.. мама. Мир и любов  

Ти как успокояваш твоето дете?

1. Моето когато истеряса, мога само да стоя до него и да го вардя да не се удари или нарани - ни чува, ни вижда, ни нищо. Ако реша да го озаптявам, става още по-зле. И лекар ката ми е казвал - че трябва да го чакам да му мине, защото в момент на истерия друго не мога да направя.
2. на 2 г. е. Това тръшкане и изблици на гняв - при нас преминава в истерия - пиша, защото щом при моето е така, смятам че при по-емоционалните деца може също да е така.
3. Разберете - това истерясване НЕ Е ОТ ЛИПСА НА ВНИМАНИЕ КЪМ ДЕТЕТО - моето е много обичано от всички у дома, обгрижвано и прегръщано. Не считам че е лигаво, нито е игнорирано.
4. Има един доктор Панов в Стара Загора, там ходихме. Много е читав. 

Аз се опитвам да го отбия, но не става. От страни получавам съвети, кой от кой по-неискани. НО никой от даващите съвети не е наоколо, когато изпадне в истерия, защото си търси да цока
При нас това действа успокояващо. Най-много майка ми дава акъл да съм го отбивала, че видиш ли тази майка какво направила, онази какво направила. Ама когато й оставям детето, и като се е случвало да истеряса у тях, и й казвам: ей на, еди-коя си майка отбила детето си, ама го оставила при баба си за седмица, че да стане номерът. И моята - Аааа, не, дръж си го, и да си цока


тъй че, отстрани погледнато знам, че много съвети могат да се дадат, но ако то дойде до главата е различно

Ще го израстат като всеки друг проблем, тъй като се дълби на незряла нервна система, търпение му е майката

Аз не говоря за истерия и не давам съвети как да се справите с поредния истеричен пристъп на детето си: нямам опит, не съм специалист. Говоря за съвсем нормални, характерни за малките деца изблици на недоволство: плач, рев, въргаляне по пода, тупане с краче, хвърляне/бутане на играчки. Често детското недоволство е продиктувано от чисто физически нужди, за които детето просто не се сеща: гладно е, жадно е, уморено е. Често именно в такива моменти детето става раздразнително, плачливо, пакостливо   Един бонбон, както се казва, в такива моменти би направил чудеса   Няколко резенчета ябълка, зърна грозде, парче шоколад.. няколко глътки прясно изцеден ябълков сок, чашка мляко с мед или мляко с какао често са достатъчни за подобряване на настроението.

rumka833, нямам опит с отбиване на детето от гърда. Моето беше на шише, пък аз съответно на цедене с помпа, та като поотрасна взех да му давам и други течности в шишето, други храни - нямаше драми - лека-полека се получи. Но ритуалът с гърдата е нещо специално и не всяко дете е склонно лесно да се раздели с това. Израства се, да.. В определени случаи би трябвало да помога някаква подходяща алтернатива на ритуала с 'цокането', но по-добре е да се ползва помощ от специалист и да не се импровизира в изпробването на съвети от околните  

мн.често моето е жадно - като усетя приближаваща буря, вадя водата от чантата. някой път помага.
и аз нз за това отбиване, по-големите ми деца изобщо не бяха така, това малкото е като пиявица )

DimS, не си мисли, че нещата, които си описала,че правиш не ги правим и ние. Просто децата са с различен темперамент и различна емоционалност.
Както се казва, теорията не е като практиката.
Израства се това поведение, но трябва адекватна реакция от страна на родителите. А понякога игнорирането е най-добрата реакция. С времето детето се научава, че с това си поведение нищо не постига. Нервната система става по-зряла и детето се научава (с помощта на родителите) как да изразява недоволството си по  социално приемлив начин.
А до тогава трябват здрави нерви на родителите. И няма нужда "специалисти", които не са виждали нито една истерия да дават акули и да обясняват, че родителите ще нанесат травми за цял живот на децата си.

Нямам нищо против да възпитаваш чрез игнориране детето си.

Подпивам се и аз под това. Който не му е било в къщата, няма нужда да порицава и съветва. Виждали дете тупащо с краче - ха - ха! Тази сутрин ми разби устата на две места, опитвайки се да го "гушна" по време на поредната му истерична криза. Ако не бързах, бих го оставила да си се помята на земята, пък нека съм най-жестокия родител на света.

не е лесно с малките сладкишчета...ама ще се справим някак си - то избор имаме ли

Нямаме. Но някак снизходителни и осъдителни коментари, от родители, които идея си нямат "що е то разгневен тодлър?" опререлено не помагат.

И без това е достатъчно трудно да запазиш разсъдък, когато гледаш емоционално дете. Последното нещо, което ти трябва е някой експерт по всичко да ти каже как сок от ябълка и парченца грозде ще ти реши проблема. И да игнорирането в някои ситуации Е решението, което педагози и психолози препоръчват. Няма нужда да се насажда чувство за вина в родителите.