Прекалено силен гняв на 3 години!!!

Pancake_86 Нямате право да крещите на чуждите деца,както и евентуално да им се посяга-това е наказуемо.Когато съм имала проблем с други деца и се намеся,първо правя забележка и след това няма резултат,се опитвам да поговоря с майките.Ако и там не се увенчая с успех,просто се изнизвам от площадката.
Вярно че доста от майките не се интересуват за децата си,пускат ги да дивеят из паркове и площадки за да могат да си "почиват" но децата нямат никаква вина за да им крещите.В крайна сметка виновни са родителите,а не децата.
Имах случай в който майка крещеше на моето дете и не защото аз не следях ситуацията,а защото нейното дете се дразнише че другите деца не играят с него,а се заиграват с моето и ходи и лъже пред майка си.Майка му вместо да намери причината или да попита директно се нахвърли срещу моето без причина да му крещи и да го дърпа.Разбира се намесих се и скандалът беше много грозен,но синът ми 2-3 вечери след този случай се събуждаше с кошмари и плачеше.

Нямам право ли? Това со деца по на 5-6г.,блъскат моето на земята,едното почва да го рита,другото го хваща за гушата.Сега...извиквам в тоя момент:Ей,еди кой си-защото се  познаваме,оставете го веднага,какво правите вие?И отивам към тях,не им пречи,продължават.Чува те ли вие,ала,бала,обяснявам,че така не се прави.Това имах предвид,че крещя.А вие ме съдете и си говорете че е наказуемо,айде със здраве,че май се опитвате да извъртате думите ми както ви е удобно и не се вглеждате в същитата на това, което искам да кажа.За ваше успокоение,побойниците не се травмираха,а едната от майките ме попита-Що не им шибна по един шамар,да се научат

И пак казвам децата нямат вина за това че родителите не ги възпитават и изобщо не се интересуват от децата си.Дали се познавате или не няма никакво значение.За да бъдат тези деца побойници значи родителите са виновни.И защо вместо да крещите не ги разтървете и не се обърнете към майките им ? Не ви извъртам думите по никакъв начин,чета какво сте писала и Ви отговарям.Отношението спрямо тези които малтретират вашето дете не е правилен,без значение на каква възраст са.Щом майките им са там,говорете с тях,ако не предприемат действия напуснете площадката или намерете друг начин да се справите с децата.
Не ми харесва тона,който се опитвате да вмъкнете в поста си,аз нямам вина за това което ви се е случило,изказвам мнение че според мен не е бил това начина ви на действие.Това че сте се засегнали от упрека ми,пък изобщо не е мой проблем.Хайде със здраве

Точно обратното правя - директно говоря с децата при проблем. Това да се разправят майки с майки именно ги учи, че те отговорност за постъпките си не носят, а мама им е комуникационен канал със света. Един вид каквото и да правя, само мама ще отговаря за мен и само тя ще ми прави/не ми прави забалежка. Намирам го за много погрешно това. Ако децата се бутат, карат или сбият, отивам и нареждам да спрат. Ако си дърпат някоя играчка - също. Предлагам друга играчка, изобщо решение някакво, но гледам да съм категорична и слуъжебна, все едно си имам работа с големи. Видя ли друго дете да бута моето, си говоря право с детето, без да крещя или да бия. Просто казвам да спре и спира веднага. Чуждият човек е авторитет. И с нито една майка не съм имала проблем. Точно на това го отдавам - че говоря спокойно директно с децата, вместо да ходя да хленча по родителите или да им размахвам пръст защо не си възпитават децата. Би ме подразнило някой да дойде при мен с таква претенция и затова не предявявам такива пред другите. Кой как си възпитава детето не е моя работа - ако има конкретна ситуация, се намесвам, ако не - да ги гледат, да не ги гледат, да пушат, семки да чоплят, каквото ще да правят, тяхна работа си е. И още нещо: и при децата се намесвам, ако стане голяма разправия, рев или  опасност. Ако е някакъв дребен спор, гледам отстрани, но не се хвърлям да раздавам прависъдие. Първо да се опитат да намерят решение сами. Отнася и се за най-малките даже. Ако не могат, тогава отивам "да видя"

Елена,предложението Ви е асурдно!Ще ми бият детето,но аз впесто да ги спра на момента,ще кажа-Извините госпожо,синът ви бие моя,ще направите ли нещо?По никакъв начин не обвинявам Вас за случилото се и тонът ми си е приятелски,извинете,ако Ви се е сторило друго.Дадох конкретен пример за нехойство на родител,обърна се,защо съм казала,че е пушил,чоплил и т.н.Дадох пример за агресия и опит за  бой,който мигновено потуших,защото си следях детето,въпреки,че стоях също и си почивах на пейка.Обърна се внимание на това,че съм изкрещяла на децата да престанат.Сама разбирате,че се отклонявате от същината и забелязвате разни дребни неща,на които не съм имала намерение да отдавам значение.Излиза така,какво като ти бият детето,нямаш право да правиш забележка на чужди деца.Не бих искала да занимавам хората с моите преживявания,исках да кажа само,че подкрепям хора,които възпитават и следят дечицата си и не ги оставят сами да определят как да се държат,зощото са още мънички.Тоест,когато видиш,че детето ти се държи лошо,да му кажеш,да се скараш,за да знае,че е сгрешило.Децата,приличат на нас,това е вярно и неслучайно при проблемните деца,причина се търси първо в семейството.Може би дадох неподходящи примери,които отклониха вниманието,какво всъщтност се опитах да кажа.

Каквото и да си говорим, факт е, че има родители, които като излязат на площадката забравят да си наблюдават децата. Моите наблюдения са, че това се случва масово с палавите деца, които бият, бутат и т.н. И понеже родителите си ги знаят, им е по-добре да се правят на разсеяни, а ако отиде някой друг родител да се оплаче, излизат с репликата - ооо, извинявам се, не съм видял/а.

Такива има на нашата площадка, има и на всички - така мисля аз.

Мисля, че темата е за съвсем друго нещо, а не да си мерим възпитателните методи по площадките  Съвестните родители винаги ще си възпитават децата, а същите винаги ще страдат от ония, по-буйните........

Тея по-буйните трябва да бъдат озаптени.Защото ако сега и към тоя момент това не се случи,неминуемо ще дойде друго време и място,където това ще се случи.Някъде в бъдещето.И тогава вече когато "детето" е извън контрола на родителя,тогава озаптяването ще бъде много по-болезнено и за така наречените вече пораснали "деца" и за родителите.
Примери.....много.За жалост.

Flip и Pancake_86 никъде не съм споменала,че трябва да се оплаквате на другите родители.Естествено е при проблем с децата,да се намесите и да направите забележка но не и да им крещите.Проблемни майки и деца има навсякъде.Не виждам защо предложението ми да е абсурдно.Съвсем спокойно ви обясних че за мен вашият ход е неправилен.Никъде не съм споменала да не се намесвате след като ви тормозят детето.Но да крещите на чужди деца без значение дали ги познавате или не,за мен лично това е абсурдно.Виждате че има проблем-ставате правите забележка,отвличате вниманието и към нещо и ако няма ефект тогава се обръщате към родител или си тръгвате от площадката.Като не сте искали да наблягате на "незначителни" детайли вместо да изписвате думата"КРЕЩЯ" можехте да използвате някоя друга,надали щеше тогава да ми направи такова голямо впечатление,за да се захвана.
Аз много правилно си ви разбрах както и примера който дадох и съм съгласна с вас,че е важно децата да се наблюдават и да се взима отношение.Съгласна съм и с дамата по горе,която написа,че ако е някакъв малък проблем,първо сами трябва да намерят решение и ако нещата излизат от контрол тогава да се намеси възрастен.
Също така не мисля че ако родителите се разправят това дава лош пример на децата,след като се обясни на дадено дете че не е постъпило правилно и трябва да се извини не виждам какъв е проблема.
Спирам до тук,защото без да накърня някоя гордост или майченски инстинкт,ще кажа,че с майки подобни на вас като разсъждения съм си имала доста проблеми.Единственият човек който може евентуално да крещи на синът ми-това съм аз и баща му.Да му се направи веднъж забележка от друг човек-да,но да не се прекалява.Против съм чужди хора да налагат мнение върху моето дете,докато аз не разбера къде е проблема.Тук сигурно ще се запитате защо.Ето защо - преди няколко месеца,пътувахме със семейството ми до съседен град,понеге имат детски центрове,които тук нямаме.Вътре си имат аниматорки,хора които гледат децата и т.н докато ние с ММ сме отвън и пийваме кафенце.Изведнъж моят син излиза разплакан и една майка зад него не спира да му крещи.Очевидно тя е била вътре и колко е гледала не знам,но обвиняваше моят син че е ударил нейното дете с топка и не се е извинил.Синът ми няма навик да лъже(дори и да има такива изключения на тази възраст).Спокойно го попитах дали е вярно,призна си че е хвърлил топка по другото дете.Но когато попитах защо,отговора беше - той ме ухапа.И действително имаше белег от захапка по ръката му.Жената обаче си държи на своето и продължава да му крещи като го обвинява че го е предизвикал.Обясних спокойно,че моето дете не посяга без причина - от сега го уча,защото няма да съм с него в ДГ или училище,че когато му посегнат първи без причина,трябва да отвръща,трябва да знае да се защитава.Жената продължава да му крещи и в тоя момент излиза аниматорката с още едно разплакано дете-също ухапано от "калпазана",който жената се опитва да защити.Врътна се и нито се извини нито нищо.За това казвам,че в 99 % от случайте не сте прави да крещите на чужди деца.Да може да са виновни,може да са побойници,видели сте го с очите си и прочие,1-2 забележки са достатъчни и разтърваване ако е необходимо.При не справяне със ситуацията тогава се търси подкрепа от другият родител(а какъв е той,че нехае за детето си или му е все тая е отделен въпрос).Виждате вече дори и случайни минувачи снимат,правят клипове,как родители се отнасят с децата си или чужди майки крещят и посягат на чужди деца,после качване по интернет,жалби,социални служби и прочие...да не си докарате беля с уж цел за справяне на проблема.

Ако някое дете бие моето, естествено, че ще се скарам и ще повиша тон. Както се карам и на моето, ако удари друго дете. Майката, ако не иска да крещя на побойника, да си го гледа и да си го озаптява.
Преди време едно комшийче тормозеше моето дете. Майката и бащата знаеха, но нищо не правиха по въпроса. При поредния случай като ми прикипя... Скарах се сериозно на детето и повече не посмя да тормози моето.
Така че, когато става въпрос за побойници, не ги жалете чак толкова.

Избягахме от темата.Авторката търси нашето мнение как се справяме с агресивното поведение на нашите деца.Недависимо от методите,които различните хора използват-това не е моя работа,кой,как и какво,агресията не бива да се неглижира и първите седем годинки са си важни.За да няма по-големи проблеми в бъдеще,както беше споменал някой по-напред.Лично аз,се карам и наказвам,когато моят юнак се държи неприлично.Не удрям,не пляскам,повишавам тон-не крещя истерично,когато уж не ме чува и ако не действа,го прибирам в къщи

Не му обръщай внимание на изблиците и на тръшкането. Когато видиш, че започва да се тръшка го остави да се тръшка и да пищи. Според мен си търси внимание по този начин. Покажи му, че твоят инат е по-силен от неговият и го остави така, докато спре да се тръшка и да пищи. А за това, че лекарката е казала, че е хиперактивен да не би да му даваш много шоколад?! Или пък спи повече следобяд? Също може някои деца от яслата да се държат така и той да гледа от тях. Ако това не проработи е добре да се консултираш със психолог и той да поговори с него. Дано се справите с проблема!

Мамчета, вашите деца на 3 години ли са? Щото моето е на 2. Нещо не ми се връзват, случките и поведенията, които описвате с тази възраст. Не можем да се отнасяме еднакво към 3-годишно като към 5-6 годишно. Нали?

Здравейте отново,включвам се да отговоря на няколко ваши въпроса и да споделя какво се случва последните дни...Относно шоколада,не прекалява с него определено,по много малко му позволям да хапва(примерно шоколадово яйце за деня),дори с дни пропуска...Обичайният му следобеден сън е по около 2ч...,2,30ч...Спи ли по-малко е крив,очевидно не му е стигнал сънят...Просто като цяло е много импулсивен и емоционален (такива сме и ние с татко му).Примерно като иска да изрази възторга си започва да говори на висок глас,така че всички разбират за какво иде реч ,като се впечатли от нещо ,по същия начин.Това,което забелязвам и мисля,че е нормално,когато не е спал на обяд (което се случва мн рядко,но все пак се случва),реакцията му при негативни емоции се изостря чувствително,тогава е най-труден така да се каже,най-агресивен .Преди броени часове имахме пак ситуация-искаше нащо ,което в момента не му позволих,започнаха пак драмите,цирковете,при което се сдържах да не избухна,опитах се да го гушна,успокоя,но последва нежелание от негова страна,мята се,рева,аз отидох в др стая и след като видя,че в крайна сметка няма да стане на неговата и се успокои,дойде при мен, гушна ме ми каза,че ме обича...За момента така ще процедираме,че да видим!Благодаря на вс включили се по темата,надявам се тя да не е повод за спорове и караници.Пожелавам ви здрави и спокойни деца!:)

Само да вметна,че и  аз съм се нагледала на родители, нехаещи за това какво прави и как се държи детето им на площадката...Някак си не е мн редно и е доста безотговорно да виждаш как детето ти удря друго или го обижда и ти да не реагираш!

И моето дете е като твоето-ама копие! Аз не го оставям много-защото прекалява, удря си главата та чак кръв. НЕ е глезено, нито преяждане със шоколад...казаха ми че е хиперактивен. Тръшка неточно и пищенето може да продължи някой път до припадък, друг път истерията минава за10-15 минути. Лошото е, че организмът реагира някой път с изключване на шалтера-прави ми гърч. Казаха ми че сиропи и хапчета за нервите на тази възраст пречат, не помагат. Ще мине до 7-8 г. До тогава-повече разходка, по-малко ТВ, и ако може с децата да се социализира - ясла, градина.

Прочетох пресните коментари-писани са от мами, които просто не са виждали такова поведение. Не е до родителите,до дете е. Моите по-големи деца изобщо няма подобно поведение. Просто е до дете. Зареди се с търпение и да не ти пука какво може да говорят по площадките другите майки...ще го израсте