Прекалено силен гняв на 3 години!!!

Куку - тип гърне за малко дете.Някои майки го използват в началото,преди на научат децата са да ходят самостоятелно в тоалетната. - https://www.pakostnik.com/media/catalog/product/cache/1/small_im … tsko_gurne_2_.jpg
Нещо подобно,има различни разновидности.
Да,тръшкането,тропането и хвърлянето на играчки са показ на емоции,но когато му се обясни че така не трябва,не е редно,ще си изпочупи играчките и няма да има други и въпреки това не спира,смятам че е редно да бъде наказан.
Случвало се е да удря деца и то нарочно,не съм го наказвала а му правя забележка че така не е редно,ако вече продължава просто го прибирам от площадката-пак един вид наказание.За това обясних че не накзавм заради емоции.Смятам детето си за достатъчно зряло за възрастта и винаги търся мирен начин за справяне при непослушание.Когатоправи някакви действия за да изрази емоциите си,винаги му обяснявам дали е редно или не е и защо и ако въпреки това продължава-не виждам лошо да се наказва.Има майки които директо започват със шамарите.
Вчера на детската площадка ми направи вчепатление деца които не спираха да се бият,едната майка обяснява а другата отиде и започна да щипе детето си докато посиня от рев и за капак го наказа-редно ли е според вас първо насилие и след това наказание ?
Именно насилието под каквато и да е форма и изакзването на висок ток и цел крещене смятам че всяват страх в децата,а не наказанието.

Убихте всичко "детско" в мен, какви шамари какви щипения... че наказания по 30мин повярвайте на 3г. помнят, и то повече отколкото си представяте и основно забележки и караници. Дъщеря ми още повтаря как баба й и се скарала за някакъв разпилян пясък преди два-три месеца... и да, аз съм от "мързеливите", които предпочитат да не си стресират детето с комунистически тъпотии и детето ми е с памперс, като чета такива майки се радвам, че живеем извън страната. Тук явно всички сме много мързеливи щом 12 деца от групата, общо от 15, в детската градина са още с пелени... а, да и не наказваме дете на 3😨
И да не е дамо спам, по темата... с много гушкане и говорене ще мине тая 'агресия' игнора не е опция.. дъщеря ми също е 'близнак' просто са деца с характер както всички. Много търпение на авторката☺

Интересно ми е тези, които смятат, че дете на 3г не трябва да се наказва как санкционират нежеланото поведение? С бой не може, с наказване не може. Как тогава!? Само с обяснения не става.

Явно някои майки освен придобитият мързел да отучат децата си за тяхно добро от памперса,върви ръка за ръка с глезенето.Съгласна съм,че на тази възраст трябва да се обяснява на децата и да им се говори кое е правилно и кое не,но също така смятам за редно,при лошо поведение да има наказание.Мислите ли,че с гушкане,детето ще разбере че не е постъпло правилно ? Или може би ще му дадете бонбонче след 10 минутен монолог че не е постъпило правилно ? Никога не съм удряла детето си и не толерирам подобен вид възпитание,но наказанията смятам,че понякога са необходими.Ако от сега не се научи едно дете на дисциплина,контрол и прилично поведене кога ? Когато стане на 10 или може би 15 ?

Съгласна съм. Реално детството, освен че са най-хубавите години и са за игра, би трябвало да подготвят детето да може да се оправя и ако то не разбере още от тази вързаст, че всяко негово действия има последсвия, после ще е късно. Освен това лоши неща се случват и това дете в някой момент ще разбере, че лоши неща се случват и ако то не е подготвено, няма да знае как да реагира.
Не искам да обвинявам никого, но ако децата не ги разберат тези неща се случва това, което гледаме по новините.

Именно Fairytale11,съгласна съм с вас.Чрез възпитание ние подготвяме децата си постепенно за живота.Спрямо възрастта и развитието на дадено дете,преценяваме кое е редно да знае и да се научи.Лошите неща най-лесно са научават - лоши думи,тръшкане,цупене и прочие.Не може да похлупим децата си и да ги защитим от всичко в живота,но е наша отговорност да ги научим кое е правилно и кое не допустимо.Само с гушкане с приказки не мисля че ще се получи.Трябва да имате и авторитет пред детето си-не казвам да го е страх от вас и да го плашите,но наказанията са си необходими.Примерно отказва да си прибере играчките-спирате му детските по телевизията или няма десерт,бие децата на площадката-прибирате го и т.н смятам че всяка една майка е минала през това и не виждам нищо лошо да сте против тези вид наказания.Времетраенето на дадено наказание зависи от самите вас.Да,наказвала съм с лице към стената по 25 мин и очевидно че има полза.Тази агресия вече е овладяна и детето си се развива съвсем нормално.Вече сам преценя отчасти кое е позволено и кое не.Случва се понякога да прави бели и то не случайно,а от инат и когато го наказвам времетраенето е далеч по малко.
Само защото едно дете е на 2-3-4 или 6 години не означава че трябва да ги оставяме изцяло с игри.За това хората са казали-първите 7 години липсват ли от възпитанието на едно дете,не очаквайте от него да стане човек....

Плашещи глупости чета 
Ако смятате, че демонстрациите на сила, които налагате над невръстни бебета и малки деца са наказания, които ги подготвят за живота то става ясно, че и хал хабер си нямате от психология, детска психология и педагогика. Липсата на такива познания е нормална при наличие, че нямате нужното образование и вероятно това са първите ви деца върху, които експериментирате. Не е нормално обаче да не прочетете една книга по въпроса, но да да се изказвате авторитарно кое как стои, а камо ли как се отразява в бъдеще ...

Fairytale11, кое точно събитие според Вас е можело да бъде предотвратено ако въпросното дете бе системно наказвано от РОДИТЕЛИТЕ СИ? Също така ролята на родителя в някакъв извратен свят е да научи детето, че ако удари и ще го ударят или ще причини болезнени /психически или физически/ последствия. Ролята на родителя е да даде закрила, сигурност и обич това е основата на възпитанието в семейството. 

За демонстрации на сила не съм казала абсолютно нищо и не съм имала предвид малтретиране, а забраняване на удобства. Мен мама ме е наказвала да чета книги (тогава го приемах за наказание...) Да, не съм учила психология. Не мисля, че да напишеш мнението си в бг мама е "авторитарно изказване". Мисля, че много събития можеха да бъдат предотвратени, ако хората можеха да виждат малко по-реално нещата, малко повече морал и да знаят, че това, което имат не е вечно и може да бъде загубено много бързо.

За ваше сведение,съм изчела доста книги отностно детска психология и педагогика.Не смятам че си правя експерименти с първо,второ или пето дете.Кое дете е поред няма нищо общо.Децата са различни,ако при първородно върви само с гуши муши при второ няма да е и така.Никъде не съм споменала,че наказанията са системни или че малтретирам детето си.При 99 % от случайте обяснявам,когато нещата ескалират(от инат на детето,отказ да изпълни негово задължение - като пребиране на играчки да речем,или нещо друго) не виждам нищо лошо да бъде наказан от удобства - пребиране на играчки,спиране на детски предавания и прочие.Наказание до стената съм прилагала в крайни случай,когато дори и спирането на детски не бъди интерес в детето че не е постъпило правилно.
Без да засегна нечии майченски авторитет,но именно заради подобни глезотии като гушкане,някои от децата превръщащи се в тинейджъри минават и на съседния бряг,ако ме разбирате за какво говоря.Важна роля е на родителя да прояви търпение и закрила към детето си-да,но когато то бърка и не постъпва правилно и не разбира от дума,как се постъпва ? Оставате го на произвола ли ? Много от майките които срещам по площадките не обръщат никакво внимание на децата си и за да предявят претенция че са уникални родители дори когато детето им не е правилно,се късат да го гушкат и милват.Има си различни техники и начини за отглеждане на дете.Нямате право да критикувате кой как си гледа децата.
Може да дадете съвет на авторката как ВИЕ БИХТЕ ПОСТЪПИЛИ,а не да нападате възпитание на други родители.Вас какво ви бърка кой как си гледа детето ? Всеки знае къщата си,така или иначе като напишете изказването си и затворите страницата,вече не ви е грижа....

Само не ми казвайте, че за Вас хомосексуализма е лошо възпитание  Или болест? 

То вие именно окупирахте темата на авторката и водите диалог с всеки пишещ.

Ти наистина ли го вярваш това?


Техника за възпитание? Т.е. дали го наказваш с лице или с гръб към стената? И как заставяш едно 3-годишно да прави това 25 минути?

Преди време бях написала, че аз си "дресирам" детето, защото това е единствения начин на възпитание, който доказано знам, какви резултати дава във времето. Но това беше докато малкия не научи що е то "риторика", накъде към 2 г и половина. След този "некст левъл" нещата много се промениха. Според мен умните деца по-трудно се възпитават. Те са наблюдателни, имат добра памет, умеят да анализират и схващат дефектите на хората от обкръжението си. Научават се и как да се възползват от тези дефекти.

Една съфорумка беше написала, че децата имат нужда да знаят, че "всичко е под контрола на родителя" и че това им дава сигурност и закрила и че такъв родител вдъхва доверие и уважение у детето. Не мога да кажа все още за моето дете, но като се замисля за моите родители - давам право. За мен си, съм решила, да следвам тази теория.

Ако един родител не може да се справи с дадена ситуация, или детето вижда, че родителя не може да контролира ситуацията, която то самото му създава, това ще даде повод на детето да беснее още повече и да се самооправдава.
Проблемът е че всеки интерпретира контрола по различен начин, но повечето родители го свързват с физическата сила, защото по природа по-силният доминира. И тръгват да показват силата си на детето, демек, виж как те набих, аз съм по-силен от теб и доминирам. Т.нар. "комунистическо възпитание" с шамари. Това може да свърши работа до един момент - когато детето ти стане колкото теб на височина и реши, че имате равни сили. Тогава край на контрола със сила. За това този контрол трябва да се покаже по друг начин. И вярвам, че има друг начин. Моите усилия като родител смятам да бъдат в тази насока. Чувствам се длъжна да открия начините да контролирам ситуациите, за да има доверие и уважение към мен детето ми. Ако вижда, че мама може да се справя, ще знае, че и то ще може да се справя. Нали всеки родител иска да научи детето си да се справя? Много зависи какво ще покажете на детето си сега - как вие се справяте. Или каквото посеете сега - това ще ожънете занапред.
Опитвам се да обясня на таткото това, което тук пиша, защото той не знае как да контролира ситуациите, дефакто малкия няма да му има респект един ден, ако не промени методиката си и разбиранията си за доминантност.
Бебешки или небебешки пубертет - човекът има фази в развитието си, с които иска да покаже, че е усвоил достатъчно знания за света, че да иска да покаже индивидуалност. Индивидуалността е човешко право и свобода и трябва да се уважава. Когато това право се потъпчи, детето реагира с бунт. Когато потъпчваме това право, за да предпазим детето, трябва да му покажем причина, която то да разбира. По мои наблюдения тригодишните биха разбрали доста причини, но трябва да намериш убедителната за него причина. Ако в същия момент детето не "чува", изчаква се момента на спокойствието. След бунта и ревовете идва и чувството на безпомощност и следователно затишие. Мозъкът на детето трябва да е изстинал, за да му обясняваш причини. До тогава какво да правим? Еми пазим се да не изядем шамари и ритници и пазим детето да не се удари в момент на истерия. ... До следващия некст левъл, когато детето ще се е ъпгрейднало, т.е. когато е проумяло, че "няма смисъл".

Днес си взех бележка и за "доброто дете" - мисля, че има логика, на едно дете да му  говориш от изходната точка че е добро дете, а не посъзнателно да го подтикваш към повече лошотия, като го наречеш "лошо дете".


Впрочем, и аз съм Близнак (и Че Гевара -също. Способни сме на големи бунтове  и мразим несправедливостите и някой да ни се налага, но пък уважаваме всичко логично. На Близнака му говори с логика,  ако искаш респект. )

the Дорис хомосексуализма не го одобрявам като цяло,не бих казала,че е болест но и не го виждам като нещо нормално-всеки с мирогледа си.
DimS тук вече тотално се подигравате.Техники нямам предвид как да застане наказан,а техники на възпитание - дали някоя майка предпочита шамарите,наказванията,гушкане и обяснения-всеки намира начина,който според него е добре за детето му.
amy_nka има доста смисъл и логика в това което сте написала и със сигурност ще порасъждавам върху това.
Винаги се стрепя да се "ъпгрейдна" както се изразихте.
Докато съм била дете имам много откъснати спомени -никога не са ме били,по често съм била наказвана заради непослушание и най вече като тинейджър.Ако донеса ниска оценка от училище или не се прибера точно на време.Да-имах вечерен час,кой ли го е нямал ? Но съм благодарна на баща ми за тези наказания,защото именно те ме научиха на самодисциплина и контрол.А и избегнаха забъркването ми в по големи каши хихи.Това е друга тема...
Идеята ми беше,че не виждам нищо лошо в това да накажеш едно дете за неговото поведение или пък да го стимулираш да направи нещо,макар че стимулирането е нож с две остриета.
За това отново казвам - винаги съм търсила мирен начин да се справя в дадена ситуация,да изчакам да "мине" периода с гнева или тръшкането и след това да поговоря с детето,да му обясня че така не е редно или не е правилно,но когаго ситуацията се повтори,потрети и т.н би следвало да има наказание.

Елена, не става въпрос дали одобряваш или не (което е очевадно) хомосексуализма, а за твърдението и убеждението ти, че твърде гушканите деца стават по-късно хомосексуалисти. Хомосексуализъм винаги е имало и никой не е ставал и не става такъв ей така, от приумица или от много родителска любов в детството. Няма да говоря за дефицити в резултат на другата крайност в родителското възпитание, характерна до преди не повече от 60-70 години: 'Дете се целува и гали, само когато спи'.. Родителската любов никога не е достатъчна за едно дете, то се ражда с физическата нужда от нея, която пък с осъзнаването се разраства и в душевна потребност: онова изначално нещо, което дава база, опора, градивно начало..

Родителско безсилие  и неуспех е безрезултатния опит за обяснение без бой и наказание. Или пък игнориране. Това не са решения на възникнал проблем. Лично съм възпитавана с попляскване (рядко и бой) и наказания. Спомените за майчинското попляскване по дупето в най-ранна възраст не са оставили никаква травма или негативни усещания у мен, факт. Но шамарите и наказанията в предпубертета и пубертета и досега присвиват стомаха ми. Те вървяха заедно с обясненията за грешките или неадекватните ми постъпки. За мен бяха тотално унижение, искрена несправедливост, подценяване на интелигентността ми, болезнена обида. Защо ме наказваха, след като разбирах грешката си?! Не бяха ли достатъчни родителското недоволство и разочарование от конкретното деяние и собственото осъзнаване за допусната глупост, проявена безотговорност, недомислие и пр.?! Бяха излишни, неоправдани, незаслужени и най-лошото: подронващи, отнемащи и принизяващи родителската стойност.

Та.. човек не успее ли да обясни на детето си каква е грешката, защо е допусната, какви са/биха били последствията, не даде ли вярна посока.. наказанието и боя само биха влошили положението още повече. Биха развили страх от родителите. В последствие вероятно и неуважение. Или дори омраза. Все супер негативни, далеч от градивност усещания.

А 'наказания' в смисъла на поставяне на граници би трябвало да има още от ранна възраст. Трябва да са достатъчно умерени и умело прилагани. За едно мъничко дете недоволството (леко смръщване на вежди, строг тон и изречено несъгласие) на мама често е достатъчен по/указател. Любовта и задоволството радват, мотивират, развиват.. дават сигурност, опора, сила и смисъл.

Конкретно: малкото дете е гневно. Тръшка се, пищи, посяга да удари.. как да се реагира?

- спонтанно напляскване по дупето -  гневът се измества от конкретната ситуация с определен обект/субект към нова с нов участник. Гневът ескалира още повече или се трансформира в страх, паника, обида, стрес, агресия или тотална неадекватност, други негативни усещания и състояния.. Не е намерено решение. Не е показан на детето начин за справяне. Какво, защо.. детето разбира, усеща само едно: мама е сърдита/ядосана, причини ми болка - не ме обича, лош съм, лоша е, всичко е кофти.

По същия начин биха подействали и крясъци, разтърсване..

- игнориране - това пък защо? - не е решение, не дава на детето помощ за справяне с гнева, не дава на детето нищо. То трябва да импровизира. Може да си помисли/почувства какво ли не: мама не я е грижа за мен, не ме обича. Или пък: аз съм силен, налагам се, все така. И пр. ..

- обясняване и изясняване на ситуацията. Това може да стане, само след като гневът е обуздан: детето се прегръща. С което от една страна се показва обич, заинтересуваност, съчувствие/емпатия, подкрепа.. от друга страна се постига чисто физическо ограничаване на действията му: буйстване, хвърляне, удряне и пр.


Трябва да се открие причината за повтаряне на ситуацията. Дали детето наистина е разбрало, дали родителят е разбрал правилно детето? Защо, как ... кога.. въпроси, които понякога не са лесни за отговор. Ама то, родителството не е лесно  

Има фази, периоди в развитието на детето, когато то разбира, но не приема определени неща, просто защото му се иска друго. Затова опитва отново и отново да промени и наложи своето. Ами, отново и отново родителят обяснява и указва границите. Уточняват се последствия - често детето не е наясно с тях. Също се предлагат алтернативи, ако е възможно. Важно е детето да знае и усеща, че е обичано.

А, да.. важни са и самите наказания. Все още ми е интересно наказанието с 25 мин (хайде, може и да не са толкова, може и да са по-малко, но явно дълго време за едно малко дете) обърнат към стената. Елена, как го прилагаш това? Ако детето се съгласи да стои така, означава, че е разбрало грешката/вината си. Това обаче не прави ли наказанието излишно? Или остава изправен и обърнат към стената от страх за друго, по-неприятно за него наказание, като резултат от неизпълнение/неподчинение? Интересно ми е естеството на това наказание. Според мен за едно малко (3-6 години) дете е много трудно и противоествествено стоенето мирно и неправенето на нищо за дълго време (а е ясно, че и 10 мин за него в случая е много време). Ако някой тук ме попита какви наказания отреждам аз, отговор: лишаване от детско филмче (синът ми гледа ТВ само сутрин без събота и неделя за около 30 мин), лишаване от сладки неща за ядене, отказ за закупуване на играчка. Най-често при моя син действа напомнянето за евентуална възможност от внезапно изчезване на някоя играчка като резултат от нарушаване от негова страна на правилата т.е. непослушание  или съвсем конкретното изхвърляне на определена, ако не се прибере и подреди..

Пресен пример на "справяне" със ситуацията от днес:

На море сме. Само че за два дни му писна и морето и плажа. Виждаме аквапарк. Пързалките са мечта на малкия. А пързалки плюс вода и много деца на около - няма да обяснявам как гледаше, все едно е му се е паднало тотото. Веднага последва "Искам!". И тръгнахме ние към аквапарка, да видим от близо пързалките. Е, да, ама чичото не ни пусна да влезем само да разгледаме. Такса вход за мама, тати и малкия се очертаваше 70 лв. Викнах управител, да видим дали не може да се измисли нещо, щото дори не знаем като влезе вътре дали ще изяви желание да се качи на някоя пързалка или ще го е страх и 70 лв ще отидат на боклука. Нищо не стана - управителя се оказа г*з и малкия стои на отсрещния тротоар и чака да влезе и продължава да повтаря, че иска там. Почнах да обяснявам, че чичото казал, да дойдем по-късно, в 6, а сега е 3. Че машината, дето пуска хората се развалила и не можем да влезем. Че мама отишла да говори специално и не са ни пуснали. Последва яд, готовност за рев и още настояване, бута ни към вратата. Пак повтарям, че чичото не ни дава да влезем. Айде пак към оградите, да видим пързалките отвънка... Предлагаме да го заведем на други пързалки или друг басейн. Отказва ядосан и продължава да настоява, като вече почва да ръмжи и пак ни бута към входа. Той искал там на пързалките. Почвам да мисля още причини, за да го откажа от идеята и от скандала, който си мисли да ни сервира след малко. Казвам, че не сме му взели бански в момента. Не му пука. И вече се чудим как да го отлепим от оградата. Не мърда. Обяснявам пак, че чичото не ни пуска, че нали видя, че съм отишла да говоря два пъти... Ако иска и той да говори с чичото. Изненадва ме, че ще говори и той с чичото, да ни пусне. Разбирам, че има много голям мерак. И викам, ако говориш и ти със чичото и пак откаже да ни пусне, ще трябва да се скарам с чичото. Да се скарам ли? Не искал да се карам. Но и не тръгва. Стои залепен до оградата, вкопчил поглед в пързалките и как децата играят. Докато ми светна да му кажа, че "ама нямаме парички сега - мама не си е взела чантата". Поглежда и вижда, че действително не нося чанта с мен. И предлагам, да отидем до хотела, да си я взема. Обаче хотела ни е на далече и малкия решава, че това не е  бързо решение и ни изненадва с "къде продават пари?", да сме купували пари от магазина, за да влезем незабавно в аквапарка. Естествено, му казах, че не знам, но нека да потърсим къде продават пари. Я да видим тука продават ли пари, да попитаме. Влезнахме в съседния ресторант и питахме сервитьорката, дали продават пари. Какичката каза, че там не продавали. Така че се съсредоточихме да намерим къде продават пари и влезнахме на още 2-3 места да питаме. Развеселихме хората, че и себе си, като изместихме целта на друго място, докато не стигнахме до ресторант с басейнче и малкия се припозна. Там за скромните 3 лева го допуснаха до басейна, а за аквапарка вече не си спомняше.