Прекалено силен гняв на 3 години!!!

  • 8 511
  • 117
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 1 666
редно или не - и аз някой път позволявам на моето да прави неща, които на по-големите са били абсолютно табу! Примерно - той няма 2 г., но не ми дава да го държа за ръката. Ако го хвана насила, почва крещене, врещене и целият квартал ни чува. Когато трябва да прекосяваме улицата - изчаквам да се опразни от коли, и го пускам на свободен ход.
Редно-не редно - играла съм го този филм  с хващането за ръчичка - вярвайте ми, после 10 пресечки по-нататък, още врещи и се тръшка.

По отношение на игнорирането на истерията - ми така се прави. И лекар ми го е казвал, и от опит го знам. То туй хич не е смешно - да не си мислите, че като истеряса малкото, и като много го запрегръщаш и ще му мине? Хаха да бе, да... само повече почва да се дере!

Лекарства не му изписва - каза ни, че за толкова малки деца лекарствата много често задават обратен ефект.

Склонна съм да му вярвам, т.е - вярвам му напълно. Когато бяхме в болницата единият път, трябваше да му направят пункция на гръбначния мозък. Това се прави като заспи, за да не мърда. Мда ... на другите дечица в отделението половин доза успокоително, и бяха заспали. Моят му сложиха ... двойна и половина - и не само, че не миряса, ами само дето не се побърка. От тогава галено взеха да му викат "Зверчето" - познайте за какво иде реч...

И понеже с очите си видях как въздействат успокоителните при деца с такъв темперамент - му вярвам, че лекарства не помагат, дори - пречат. Разбира се - на някои деца може би помагат, но за него - не си струва рискът.

По-напред питахте за нощното спане - имахме нощи с по 14-15 пъти будене, придружено с дране и реване. В един момент си рекох, че или аз, или той ще оцелее в тази ситуация ;-(

Сега заради гърчовете му изписаха конвулекс. Той освен, че намаля рисковете от гърчове, и успокоява мозъчната кора - и води до добър нощен сън. Вземаме го от 1 месец, и се буди макс 2-3 пъти нощем. Но кротко. Цока си, и пак откъртва. Без мятане, тръшкане и подобни. Поне през нощта по-бива.


Сега разбирам защо след като на моя син  след като направи гърч и ни приеха в болница (такава е кл пътека ) му сложиха диазепам и той трябваше да се успокои и заспи не последва нищо такова...

# 106
  • Мнения: 4 409
Какво значи за теб твърда позиция? За мен твърда позиция е да го хвана като чувалче и да го завържа на количката, докато се къса от рев. Simple Smile

Твърда позиция е не да му казваш, че чичкото ще се скара, че хвърля камъни, а да му обясниш, че не е редно да го прави. Защото така, от твоите обяснения излиза, че чичкото е виновен, а реално не е така. И не, не е нужно да го хващаш като чувалче.
Когато имам време, аз също оставям дъщеря ми да си стои някъде колкото поиска. Ако ми писне, може да се пробвам да тръгнем, но ако не й се тръгва не бих настоявала. Ако обаче уговорката е била, че отиваме еди къде си за малко и после трябва да свършим дадена работа, колкото и да ми се тръшка, ще й се наложи да си спазва обещанието.
Оня ден в магазина една баба, с дъщеря си и двете си внучета, се опита да ме убеди, че едва ли не трябва да ги пусна преди мен и моята дъщеря, защото видиш ли голямото й внуче /което беше колкото моята/ не можело да чака. То не спря да се опитва да нареди покупките преди моите, никой не му направи забележка. Казах на бабата, че ето това е идеалния момент да се научи да чака. Сигурно после обясниха на детето, че аз съм лошата лелка, която не ги пусна да си тръгнат бързо от магазина.

# 107
  • Австрия
  • Мнения: 2 300
Сега разбирам защо след като на моя син  след като направи гърч и ни приеха в болница (такава е кл пътека ) му сложиха диазепам и той трябваше да се успокои и заспи не последва нищо такова...

Аз пък се чудя защо не започна именно с това? Или ти се струва нормално и ежедневно? Щях да се въздържа от ненужно и явно неадекватно включване в темата, писания и дискусии. Щото това, което най-напред описваш, не е точно за Диазепам:

Здравейте,синът ми е на три години и много ме плаши начинът,по който се държи,когато е гневен.Когато му се откаже нещо и не стане на неговата или в моменти,когато се опитва да направи нещо,а то не се получи от първия път започва едно пушене,не рев,а силно пищене,тръшка в земята всичко около себе си,става агресивен спрямо мен,баща му,баби,дядовци,с две думи държи се ужасно...Другите деца не удря,напротив,сприятелява се мн бързо,контактен е,мн енергичен, на яслата се чувства добре,но този силен гняв мн ме притеснява,плаши на моменти.Съвети някакви?Мерси!

Нали се сещаш, че има разлика между 'държи се ужасно и се тръшка' и 'направи гърч и се наложи да посетим болница'?

пп. Признавам, че леко се плаша от подобни теми: като дете не си спомням нито един случай някой мой връстник да е изпадал в истерия, получавал гърч и пр. По настоящем, само тук в темата поне три деца са изпадали в подобни състояния  ooooh!

# 108
  • Мнения: 543
Аз не лъжа детето си с измислици, аз измислям и поднасям на детето си логични за него причини. Simple Smile Няма нищо фантасмагорично.
1. Възможно е трети човек да му се скара. Той много добре знае, че не трябва да хвърля камъни там, въпреки непослушанието си и моето съгласие.
2. Искаме ли да оправят по-бързо фонтана? Искаме.
Щом е така, значи има логика да остави играта и да си тръгваме.

Щом той го разбира - проблем няма. Simple Smile

Твоето сигурно не е на 3, щъркел. Децата на тази възраст не разбират от време, не обичат градина. А за разходката, след като вече сте на разходка...?

Не е на 3, няма и 2. Лично аз не бих подходила така.
Скрит текст:
Не може половин час да го оставиш да хвърля камъчета и после изведнъж да стане забранено. Едно нещо или е разрешено, или е забранено.

Смея да твърдя, че поставянето на разумни граници има само ползи (колкото и малко да е детето). Баща му прави редовно грешката да му дава неща в един момент, а после да не му ги дава (напр. един ден му дава ключовете за колата, на другия ден - не). Без граници детето се обърква и следват нови и нови истерии. После баща му се чуди защо малкия се скъсва от рев "колааааа, колааааа".


При нас ежедневните неща някак се справяме с подготовка и знание как може да реагира малкия. Непланираните неща са по-трудни (например счупен банан може да го докара до истерия), а понякога просто не разбираме какво иска/не иска. Толкова. Не сме безгрешни. Правим каквото можем.

# 109
  • Мнения: 1 666
Не,не,грешно ме разбрахте.... Едното се случи веднъж,макар и при не висока ТЕМП, и го написах във връзка с това,че подобни успокоителни медикаменти влияят зле на нервната система на малките деца и не с очаквания ефект...Естествено,че ако гърча беше след подобна проява на гняв щях да го опиша,той беше фебрилен и се случи в началото на тази година...Просто навързах нещата,след като една от потребителките коментира влиянието на успокояващите върху малките деца...
Слава богу не сме стигали до там след проява на недоволство,гняв,истерия...

# 110
  • Австрия
  • Мнения: 2 300
Съвсем сериозно и искрено ти пожелавам, believe и да не стигате. Фебрилните гърчове са голям стрес и шок за родителите, но по-опасна е самата висока температура.. И да, детето трябва да бъде заведено на лекар, който да изключи друга някоя евентуална патология на нервната система като менингит, енцефалит и епилепсия.

Като те чета, Щъркел, направо ми става мъчно. Не знам защо, но си мислех, че детето ти е вече по-голямо.. а то е почти бебе. И явно наистина е по-особен случай. Затова, моля, не се сърди за реакцията ми.. но не ми се понрави тона ти

Който не му е било в къщата, няма нужда да порицава и съветва. Виждали дете тупащо с краче - ха - ха!

Ами, да.. само това съм виждала и то не толкова при моето дете, колкото у децата, срещани в ДГ, детски площадки и паркове.. Не ми харесва този маниер 'оф, ама .. какво говориш?! ти нищо не знаеш!'. Нищо не знам за истерични пристъпи у деца, но поназнайвам за рефлукс до степен на задушаване и посиняване поради липса на кислород. И този номер с умирането, синковецът го направи за последно на 8-месечна възраст. Дотогава не съм броила колко пъти сме го спасявали и как първите 3 месеца бяха ад, в който майка ми, аз и съпругът ми се въртяхме на пост при малкия, понеже - да, опитваше упорито да се гътне и то по всяко време: без определени условия или обстоятелства. Не съм 'засичала' обаче майки, които във форумни теми се оплакват, че детето им повръща, не съм ги потупвало иронично по рамото, казвайки: "Ама, вие нищо не знаете, споко е ваш'то.. ха ха"

Та, така.. не мисля, че има какво повече да кажа в темата. За гнева  Wink Или за детските истерии. Не съм порицавала никого, съвсем добронамерено се опитах да изложа гледна точка.

# 111
  • Мнения: 543

съвсем добронамерено се опитах да изложа гледна точка.


Понякога измежду добронамерените съвети се изливат един тон глупости (понякога!). Съветите, които даде ти са хубави, но за друга ситуация, за друг тип деца ... Прозвуча все едно ние ги държим гладни и жадни и не се сещаме - аджеба - да го гушнем това дете. Ами, гушкаме ги. Храним ги, поим ги. Просто имат "трудни" характери (това е израз, който много избягвам, но сега нямам нерви да търся друг в речниковия си запас) и недостатъчно добре развита нервна система.

Понеже много добре знам какво е да имаш дете с рефлукс - представи си как ти - и цялото ти семейство сте на ръба на оцеляването и майка на друго дете ти каже "Плаче, защото ти си нервна. Тц, тц. Не трябва така" (понеже и този филм с рефлукса съм го играла в главна роля).

А изказвания които прехвърчат тук, че децата са нервни, защото сме пили кафе докато сме бременни въобще не искам да коментирам.

П.П. епизодите с автоагресията (удрянето на главата) рязко намаляха, когато спрях да му обръщам внимание и охкам и ахкам като се затръшне на земята. Днес е седмица откакто и баща му започна да ИГНОРИРА удрянето на главата. И о, чудо, не се сеща да го прави вече.

И на мен ми е тъжно за себе си хаха Simple Smile Не съм спала от 2 години така че малкото останало търпение и емпатия ги насочвам към детето Simple Smile Нo hard feelings Flowers Cactus

# 112
  • Мнения: 10 518
Щъркел, ти май наистина си много нервна. Simple Smile От нервни родители спокойни деца не излизат. А още няма 2 твоето.... Представи си след година...

Деска, аргумента за третото лице при мен е аргумента, който работи, това, което го кара да се вслуша и замисли, щото ако знае аз как му се карам (знае ми границите), то не знае друг човек как би могъл да му се скара и очевидно не би искал някой друг освен мен да му се скара. Отделно така се застраховам от евентуална негативна реакция на третото лице, като изпреварвам събитията. Ако чичото си е мислел наистина да се скара на малкия, аз като го казвам пред него, не му оставям такава възможност. Не би ми било приятно трето лице да забрани на детето ми нещо, което аз не съм му забранила.
Пак ще кажеш, че нямам твърда позиция ли? Неее, аз просто не съм забранила (ако ти би го направила), дефакто съм позволила, съм се съгласила, но не всичко винаги зависи само от мен - това научава и той, като аргументирам, че някой друг ще му се скара.
Аз имах време и си го чаках да се наиграе, но просто реших да помогна на другата майка, за да тръгне нейното дете, което не тръгваше заради присъствието на моето.
А моята твърда позиция вече ти я казах каква е. Simple Smile

# 113
  • Мнения: 4 409
А как реагираш, когато той иска нещо, което ти не си ок да дадеш? Питам от любопитство.

Игнорирането работи в много ситуации. Нали, то е добре да помагаме на децата да се справят с емоциите, но понякога трябва да ги оставим сами да намерят пътя и сами да се научат как да излизат от дадена ситуация. Защото ако в началото сме вечно до тях, то като тръгнат на градина/училище, мама и тати ги няма. Тогава няма на кого да плачеш и на никого няма да му пука дали си блъскаш главата в стената. Ако до тогава детето не се е научило как да се справя само, то ще му бъде много трудно. Да не говорим, че извън дома има правила, които на нас като родители може да не ни допадат, но както ние, така и децата ни сме длъжни да ги спазваме. И тогава няма кой да се съобрази с особеностите на нашите деца.

Ако аз съм ок да пресичам с детето си улицата, без да му държа ръката, то същото това дете трябва да знае, че като излиза с госпожата на разходка е длъжно да се държи за ръката на другарчето, колкото и да не му харесва това. И там госпожите нямат време да разказват на дълго и на широко какво би се случило ако Х не държи ръката на У, ами просто му крясват, че така трябва и точка по въпроса. 

# 114
  • Мнения: 543
Щъркел, ти май наистина си много нервна. Simple Smile От нервни родители спокойни деца не излизат. А още няма 2 твоето.... Представи си след година...


Викаш на такива като мен деца не трябва да им се раждат.

След година не мога да си представя, защото децата се променят и растат с часове и дни. Отглеждам дете с ясното съзнание какво е то (като характер), какво мога и искам аз, какво може и иска то и какво светът очаква от него. Въобще не твърдя, че съм открила рецептата за възпитание и отглеждане. Даже напротив - всекидневно търся какво мога да подобря в себе си, понякога пробвам и други подходи, а понякога просто нямам сили и търпение и оставям бурята да премине.

Някои неща ми се получават, други не.

Скрит текст:
2 успешни примера (в моите очи) - като всяко дете след период на страх от водата, стана така че не искаше да излиза от водата. Два, три, четири пъти излизахме с тръшкане от ваната. На петия път започнах да му пея песен (за Рачо Капитана). Пеем я преди излизане от ваната. Ами научи се, че това е сигналът, че скоро излизаме от водата. Няма драми вече.

Втори пример - слагане на каска докато се вози на колело. Каската в магазина дори не ми даде да му я премеря -
 ужас и истерия да не му я сложа на главата. Обаче пък беше супер ентусиазиран да се качи на столчето на колелото. Драма с каската имаше само първия път. Качвам на стола, слагам каската - рев. Махам каската,махам от стола, връщаме се обратно вътре. Усети, че каската и колелото вървят заедно - ако иска разходка, трябва каска. Вече сам си в взема и тръгваме към колелото.

Не ги пиша тия примери, за да покажа колко съм велика, а точно обратното. За да кажа, че търся начини,
пея, разсмивам, разсейвам, показвам, говоря, питам, предлагам, но и поставям граници, казвам "не", игнорирам когато се наложи.

Много от тръшкането на моя син (според мен) е провокирано от това, че не се наспива. Обаче за жалост не мога да променя нищо. Детето ми е бурно, жилаво, емоционално. Една малка стихия. Не яде шоколад, не яде сладко, не гледа телевизия. Но бебешки пубертет с тежък характер...

# 115
  • Мнения: 9 825
И нашето беше диазепам, изплъзна ми се миналия пост.
Гърч овете са колапс на нервната система. И нашите ти водят фибрилни, но 37.2 Г не е нормално за мен. Тази Т е придружена от много изнервено състояние - следва гърч. Вдигал ми е близо 39, но като не е бил нервен, и не прави гърч

# 116
  • Мнения: 10 518
А как реагираш, когато той иска нещо, което ти не си ок да дадеш? Питам от любопитство.

Честно да ти кажа, не съм имала проблем с "искането" до сега. Нещата, които са му интересни на моя, и евентуално иска, могат да се изброят с пръсти и не съм склонна да му ги забраня: парка, пързалки, вода, камъчета, коли, топки, пясък, плодово мляко за пиене. Не обича новите неща, и за да иска нещо ново, трябва дълго време да му се е чудел и да го е наблюдавал. По-скоро проблемите са ни с "неискането". Като каже той, че "не" - няма такъв инат! Тогава реагирам така:
1. Моля му се два часа. Напомням му, че е необходимо защото... ала-бала...
2. Заплашвам, че ако не склони, ще му бъдат отнети други привилегии.
3. Ако сме навън - хващам го като чувалче и го връзвам на количката, докато се къса от рев и премята. Ако сме вкъщи - хващам го като чувалче и го пускам в леглото му, чиято решетка вдигам и той не може да излезе от там, докато се успокои. Тогава правим пазарлъците, обяснявам отново програмата и влиза в действие.

Щъркел, вярвай ми, ако сега се нервираш и още няма 2, до година ще си два пъти по-нервна. Ако сега се успокояваш, че е "темперамент", догодина ще се чудиш къде си сгрешила с малкото човече. Махане на памперса ще ти е много трудна задача.

За игнорирането - това е начин да избягаме ние от случващото се, не се бъркайте, не е начин да успокоим децата. Разсейването е единствения начин, на тази възраст, за успокоение. Игнорирането детето го възприема като "кръвна обида". Единствения човек от когото е научено да търси подкрепа, да го игнорира в момент, в който изразява своето желание или нежелание, да го пренебрегва - това е като края на света и започва с гняв (ядосва се, че мама нищо не е разбрала) и стига до истерия (истерията е когато забравя къде се намира и не чува нищо, а в главата му кънти само "че е пренебрегнато от мама"). Това е да направиш точно обратното на това, което детето очаква да получи, чрез бунтовете си. Всеки бунт е с цел внимание. С игнор се изключваме ние с цел да се успокоим, а не детето.

# 117
  • Мнения: X
Аа, намесвайте се, няма проблем. Все пак сме демокрация. Всеки може да си каже мнението и да си вярва.
А какво всъщност искате? Споделяне на мнения и опит, върху които човек може да помисли и евентуално да извлече някаква полза или успокояващи мантри? Какво значи "намесвайте си"? Темата е пусната с молба за споделяне на опит и съвети. Включилите се по нея точно това правят. Или е крайно непоносима мисълта, че родителите може и да грешат понякога в отношението и поведението към децата си?

Общи условия

Активация на акаунт