Прекалено силен гняв на 3 години!!!

Е то ега на глезотията му викат "гняв". 

Има доста книжки как да реагирате - период е и има как да се справите

Само да вметна,че още от бебе не спи добре и личната лекарка имаше съмнения, че е хиперактивен,така,че на "глезотията" й казват "глезотия",в случая не става дума за това...Приятен ден и мерси за неуместния коментар!;)

Разбирам, че не ви харесва отговора ми, но той не е злонамерен, а успокоителен.

За това, че детенцето не спи добре и някой да предположи хиперактивносте е просто .... ами нека мекичко кажем смехотворно. Сериозно! Трябва добре да претегляте съветите на подобен специалист.

Така наречения, от Вас "гняв" си е част от израстването на децата, но вашето поведение и до коло му позволявате да се държи така определят именно глезенето. Ако си позволите и приемете гледната точка, което ви дадох, а именно - детето се глези и си позволява повече, ще се успокоите, че с него всичко е наред и ще можете да го наблюдавате и да видите, че това поведение не се случва пред всеки - например в яслата, където подобно поведение няма да бъде допуснато. Нали така?

Побързахте да се засегнете, тъй като директно казах, че детето ви се глези. Но реално ви казах - всичко с детето ви е неред, то няма ментални проблеми, няма отклонения в поведението, а вие трябва да намерите как да парирате подобни изблици. Има десетки методи за това - почетет и пробвайте няколко. 

За тези нервни изблици споделих на личната преди време,когато беше по-малък и именно тя каза,че не са много нормални...Според мен всяко дете има такива моменти,мен ме притеснява не това,че ги има,а начина,по който синът ми изразява недоволството си,все едно изключва за момент и мога да очаквам всичко от него...Става един яростен,като обезумял...Вярно,че е доста емоционален,но все пак ще се консултирам с детски психолог,просто исках да обменя опит с др родители в подобно на моето положение или пък да получа евентуално някакви съвети...

Вие какви реакции сте пробвали и той как реагира на всяка от тях?

Обяснения,че не приемам такова поведение,че не се прави така,продължава това ужасно държание,все едно не ме чува,пошляпване по дупето-отвръща ми с шамар,хващам му ръцете,опитва се да удря с глава,няма спирка просто,нито се смирява,нито се засрамва..Пробвала съм и с апатия,следва същото,докато му поотмине и тогава идва при мен и иска внимание,обяснявам, че съм му сърдита заради държанието му и така...

Моята щерка бе същата, а втората фаза е че почва да се самонаранява, за да ме предизвика да реагирам. Да се ударя сама или дори стигнахме до там, че си самоиздра лицето и то сериозно, но пък аз побеснях като  го направи и явно и взех страха, че не повтори.

Правилната реакция е:
"Като се успокоиш ще поговорим!" Отдръпвате се и чакате да му мине. Ако може даже не го наблюдавайте или го оставете сам. Да се сърдите после няма смисъл. Питайте го защо прави така, като е толкова добро дете. Казвате, че не е хубаво да се държи така и казвате КАК ТРЯБВА да реагира.

В крайна сметка един от най-трудните уроци в живота е контрола и израза на емоциите. Хората сме различни - едни реагират бурно, други стаяват емоциите. Важното е обаче емоциите да се осъзнаят, изживеят и контролират. Научете детето да разпознава емоциите си: Ядосан ли си? Защо? - Тъжен ли си? Защо? - Щастлив ли си? Защо? И изградете модел как трябва да изразява тези свои емоции.

Например, когато е ядосан как според вас да реагира? Как е правилният начин? Не забравяйте, че децата са крайни и безсилни. Крайни в смисъл, че като изпиват някаква емоция тя е бързо преходна, но много силна. Безсилни - ами то знае, че като сте казали НЕ или НЕ МОЖЕ нищо не може да промени.

Имайки предвид, явно че говорим за емоционално дете. Как искате да реагира детето ви като е ядосано, как да изрази тази силна емоция?

Когато използвате някакъв метод-не обръщате внимание,скарва те се или говорите е необходимо да проявите постоянство.Не сменяйте методите си често,в случая,ако решите,че ще го оставите да се успокои и след това ще говорите,повтаряйте това минимум месец.Емоциите трудно се контролират,дори при голям човек,да ги подтискаш е по-лошо,добре е да си го "изкараш"този гняв.Реакцията на детето ви е нормална и за мен консултация с психолог е напълно излишна.Всички преминаваме през тези периоди и повярвайте,те отминават.Правилно за мен е "Добре ядосан си, дръпни се на страни и когато ти мине,ела при мама".Следва тръшкане,блъскане и още циркове,на които вие трудно,но последователно трябва да не обръщате внимание.Това казва моят опит с моето гневно детенце.

Малката ми дъщеря имаше такива изблици на същата възраст ми беше много неприятно. С времето отшумяват и изчезват, но искреният ми съвет е да не се дразниш, а да успокояваш детето въпреки крясъците му. Полекичка, внимателно, всичко се оправя. Необръщането на внимане не е решение, в по-късните години може да отдалечи детето от майката. Само нежност и ТЪРПЕНИЕ,  и най-вече да му покажеш, че го разбираш.
Скорпионче ли е?

Майка ми ми е казвала, че съм правила подобни неща. Редовното е било в парка когато ми откажат нещо да лягам и да си удрям главата в земята (не до кръв, явно съм имала някакво чувство за самосъхранение), а когато сме вкъщи съм отваряла шкафове и чекмеджета и съм изхвърляла всичко от тях. В парка е кръстосвала ръце и е чакала да спра. Вкъщи е изпразнила всички шкафове.
Според мен консултацията не е лоша идея, по-скоро ще помогне на Вас, а и ще Ви успокои.

Благодаря ви за разбирането,мн ми е трудно,направо се чувствам безсилна в такива моменти...Все пак за мое успокоение ще го заведа на психолог,няма да ни е излишна една консултация...И между другото и това се е случвало-да се самонаранява,удря се по главата,корема...

Не е скорпионче,близнак е!

Наблюдавала съм подобно поведение, но при по-голямо дете. Момчето беше много глезено, но и много амбициозно.
Децата си се раждат с характер. Аз имам близнаци, които гледам и възпитавам еднакво и въпреки това са много различни.

Моят син е същият,а вече е на 3 години и 10 месеца.Бяс до пръсване.Не чува какво му се говори,откажеш ли му почва да отговаря,тръшкане пищене и рев.Навън като излезем все едно е бил държан на каишка и сега е свободен да прави лудории.Опитвала съм всякакви методи,чела съм много книги и въпреки резултат нямаше.Направих консултации с детски психолог.Увериха ме че е нещо нормално за децата в период между 2 и 5 години.Особено тези които не ходят на ясли и градини и не прекарват достатъчно време с други деца.при всички положения трябва да запазиш спокойствие,остави го да "излее" гнева си и погови с него че така не се прави.Заплахи и шляпане не мисля че е уместно,може накрая да се озлоби повече.Аз съм наказвала в такива случаи-на стената,докато не се успокоиш няма да мърдаш от там,мама ти е сърдита.всеки ден в такъв момент по 20-25 минути наказан и аз седя неотлъчно до него.Постепенно намалих времето за наказание.И сега кажи речи малко взеха да се успокояват нещата,но се иска търпение и постоянство

Да,същата история..Разбирам ви чудесно.Не мога да го накажа,просто няма да застане до стената, казва "няма" и край!Наказвам го като му прибера играчките....Иначе си ходи на ясла,много му харесва, там казват,че няма проблеми

И играчки съм прибирала и съм лъгала че ще ги дам на съседското деце,придържала съм го до стената докато се успокои и не съм спирала да му говоря,изключвам тв телефони и лаптопи за да не се разсейва и понеже имаме и котка я затварям в другата стая.Първите дни си признавам беше кошмар огромен,сега като го погледна знае че ще е наказан при извършена беля или неслушание и кротва на дивана като сърничка.За това казах-постоянство и търпение.това е период който ще отмине с правилен подход

Да,разбирам,дано е така и при нас!Тъкмо се прибирам от работа,баща му изнервен на макс,имали кошмарен следобед... До преди малко си говорихме,че лошите деца се бият само,дори ми сподели как едно дете от яслата удряло другите,вкл и него,сам ми обяснява,че щом ги удря значи е лошо дете..,че не се прави така, че за да поличи, каквото и да било тр да се държи добре
....Да видим какво ще последва
..

Радвай се че все пак твоето ходи на ясла ил ДГ,има социален контакт и такива демонстрации там няма кой да ги търпи или толерира.Моето е само вкъщи,не ни взеха на ДГ по ред причини(малък град,деца много).Таткото преди да замине за чужбина не ни беше отголяма полза(изключвам финансовата подкрепа).Работи тежка работа от 8 сутринта и се прибира в 10 вечерта.Има 1 почивен ден и бяга от вкъщи-къде за риба,къде с колеги някъде разпуска.Виждам го и му влизам в положението че работата не му е лесна,нерви ядове и прочие.Но това дете сякъш е само мое,сама съм си го направила и сама си го гледам.Помощ от баби нямам.За жалост нямаме дядовци.На практика таткото в един почивен ден няма как да седне да възпитава дете.Изцяло на моите грижи е и сама търся подходи към детето.Може би от части и аз съм виновна за поведението на детето,защото още от малък съм като орлица,да не падне,да не се удари,да не сложи нещо в устата и т.н. Има майки които децата им като проходят и ги пуснат в парка да вилнеят,изразходват енергия и всъщност няма как да избият гнева си вкъщи защото се капнали от умора,нищо че целите са изподрани и в лепенки.Аз моя го ограничавах,все за ръчичка,там не може,там да не ходи и прочие.За това казвам че до някъде нося вина и още повече като не ходи на градина,няма къде да изкара емоциите си и енергията.Не трябва да подтискаме децата си,а да и даваме повече свобода на действията-така казваше нашете педиатърка.Понеже сега е летен сезон-жега и няма как да излезем сутрин,тоест до 7-8 вечерта сме си вкъщи и трябва да измислям начини та да излее насъбралата се енергия.Трудно е много особено в началото,но когато има един модел изграден вече,не мисля че би трябвало да има проблеми.

Да,може би е така,аз също му поставям доста ограничения,това не прави,онова не прави,то в един момент явно детето се натоварва и изнервя и върху това съм мислила...Гледам да го карам малко по-така уж,ама като че ли повечето майки с първо дете сме така...От моите наблюдения към тези с второ съм стигнала до това заключение...И на вас не ви е лесно определено,трудно е когато грижите са поверени изцяло само на единия родител.Ние също сме от малък град,но за щастие нямаме проблеми с местата в градините и яслите,все още де,знае ли човек...Стискайте зъби и успех ви пожелавам искрено...Всичко ще отмине

А бе момичета, говорим за дете на 3 години, не за пубертет  Та те са още бебета с памперси - какви наказания? 

Дорис деца на 3 години определено не са бебета и със сигурност не носят памперси.Хората са казали - Бий дупе,за да не биеш дупище.
За мен шляпането не е вариант,за това съм сметнала за правлно да действам с наказание,когато не ме слуша какво му обяснявам.Има моменти когато търпението на всеки един родител се изчерпва но за да запазим самообладание и да не се стряска детето с крясъци или недай Боже - шамари,предпочитам да наказвам.

Наказанията не трябва да са с продължителност повече от минута за всяка година от възрастта на детето, какви са тези по половин час за тригодишно? Вкъщи с изнервена майка няма как да е спокойно детето. В градините и яслите на някои деца не им понася средата - шум, лудница, малко лично пространство - и ги избива на агресия - или там, или вкъщи, или и на двете места.

Половината от 3 годишните са си още с памперси поне нощем, да не говорим, че по света приемат за нормално да са си целодневно с памперс на тази възраст.
Имайки предвид как протича мисленето и колко трае паметта и възможността за концентрация на тези мъничета то за детето подобни наказания вече е забравило за какво е наказано, как е трябвало да се държи и единствено помни, че мама е лоша и го държи в ъгъла. Подобни наказания нямат нищо възпитателно, а само насаждат страх и демонстрация, че физическата сила е с приоритет.
И какво може да направи едно 3-4 годишно, че да е наказано половин час? Нищо не е умишлено, а да наказвате за емоции, които изпитва е възможно най-неправилното.

Не мисля, че някой наказва заради емоциите, които изпитват, а за това как се "справят" с тях.
Сестра ми е на 11г.,когато беше малка прекарвахме много време заедно и тя от време на време казва "спомняш ли си когато....", така че мисля, че помнят малко повече.

И като бъде наказано детето то как точно разбира как да се справи с емоцията си?

Според мен целта на наказанието е детето да разбере, че това, което е направило не е хубаво/правилно. Как ще научи кое е правилно - с говорене, даване на пример.
Аз деца нямам, гледала съм малката ми сестра. Наказвах я като не ѝ говорех и държанието ѝ към мен преди и сега е различно от начина, по който се държи с майка си, баща си или другата ѝ кака.

Как аз си възпитавам детето си е лично мое право и не подложи на коментари от ваша страна.Всеки намира решение как да се справя с битовизми,отношения съпруг-съпруга,деца и прочие.
За мен не е прието дете на 3 години да е с памперс без значение по кое време на деня- да не си приучил едно дете да ходи на куку или да казва какви нужди има за мен си е чист мързел от страна на майката.В яслите децата ги взимат с памперси-да но в нито една ДГ няма да го поемат.Именно за това и учителките в яслите приучават децата на куку и т.н.При наказание от 1 минута,детето по никакъв начин няма да разбере защо е наказано.На тази възраст вече почват да осъзнават доста от нещата които се случват около тях.Това че вие сте решили да го оталожите във времето си е лично ваш минус.Не се смятам за лоша майка,и съм убедена че и детето ми не ме смята за такава.И определено не наказвам заради емоции.Наказание следва когато има тръшкане,хвърляне на играчки,тропане или нещо свързано с тези неща.Преди да премина към наказание,разбира се се опитвам да обясня че така не се прави и прочие.
Казах че има майки които се изнервят понякога а не че аз съм такава,до сега не съм губила самообладание с моето дете.Не съм се карала,даже и тон не съм повишавала-дори съпругът ми казва че говоря прекалено тихо,тъй че не мисля че всявам страх с едно такова наказание.Както виждате дава резултат-детето ми е по спокойно и когато има някакъв проблем идва и ми казва (повечето неща свързани със самата игра) и без да има каране и викане намираме решение на проблема.Научил е кое е редно и кое не.

Какво е "куку"?

Тръшкане, хвърляне на играчки, торопане са израз на емоция.

Виж ако удари някое дете нарочно, ако направи нещо, което изрично му е казано да не прави, ако умишлено се цапа, ако си къса умишлено вещите- дрехите това са неща за които не са емоция и следват да има порицание и някакво малко наказание.

Куку - тип гърне за малко дете.Някои майки го използват в началото,преди на научат децата са да ходят самостоятелно в тоалетната. - https://www.pakostnik.com/media/catalog/product/cache/1/small_im … tsko_gurne_2_.jpg
Нещо подобно,има различни разновидности.
Да,тръшкането,тропането и хвърлянето на играчки са показ на емоции,но когато му се обясни че така не трябва,не е редно,ще си изпочупи играчките и няма да има други и въпреки това не спира,смятам че е редно да бъде наказан.
Случвало се е да удря деца и то нарочно,не съм го наказвала а му правя забележка че така не е редно,ако вече продължава просто го прибирам от площадката-пак един вид наказание.За това обясних че не накзавм заради емоции.Смятам детето си за достатъчно зряло за възрастта и винаги търся мирен начин за справяне при непослушание.Когатоправи някакви действия за да изрази емоциите си,винаги му обяснявам дали е редно или не е и защо и ако въпреки това продължава-не виждам лошо да се наказва.Има майки които директо започват със шамарите.
Вчера на детската площадка ми направи вчепатление деца които не спираха да се бият,едната майка обяснява а другата отиде и започна да щипе детето си докато посиня от рев и за капак го наказа-редно ли е според вас първо насилие и след това наказание ?
Именно насилието под каквато и да е форма и изакзването на висок ток и цел крещене смятам че всяват страх в децата,а не наказанието.

Убихте всичко "детско" в мен, какви шамари какви щипения... че наказания по 30мин повярвайте на 3г. помнят, и то повече отколкото си представяте и основно забележки и караници. Дъщеря ми още повтаря как баба й и се скарала за някакъв разпилян пясък преди два-три месеца... и да, аз съм от "мързеливите", които предпочитат да не си стресират детето с комунистически тъпотии и детето ми е с памперс, като чета такива майки се радвам, че живеем извън страната. Тук явно всички сме много мързеливи щом 12 деца от групата, общо от 15, в детската градина са още с пелени... а, да и не наказваме дете на 3😨
И да не е дамо спам, по темата... с много гушкане и говорене ще мине тая 'агресия' игнора не е опция.. дъщеря ми също е 'близнак' просто са деца с характер както всички. Много търпение на авторката☺

Интересно ми е тези, които смятат, че дете на 3г не трябва да се наказва как санкционират нежеланото поведение? С бой не може, с наказване не може. Как тогава!? Само с обяснения не става.

Явно някои майки освен придобитият мързел да отучат децата си за тяхно добро от памперса,върви ръка за ръка с глезенето.Съгласна съм,че на тази възраст трябва да се обяснява на децата и да им се говори кое е правилно и кое не,но също така смятам за редно,при лошо поведение да има наказание.Мислите ли,че с гушкане,детето ще разбере че не е постъпло правилно ? Или може би ще му дадете бонбонче след 10 минутен монолог че не е постъпило правилно ? Никога не съм удряла детето си и не толерирам подобен вид възпитание,но наказанията смятам,че понякога са необходими.Ако от сега не се научи едно дете на дисциплина,контрол и прилично поведене кога ? Когато стане на 10 или може би 15 ?

Съгласна съм. Реално детството, освен че са най-хубавите години и са за игра, би трябвало да подготвят детето да може да се оправя и ако то не разбере още от тази вързаст, че всяко негово действия има последсвия, после ще е късно. Освен това лоши неща се случват и това дете в някой момент ще разбере, че лоши неща се случват и ако то не е подготвено, няма да знае как да реагира.
Не искам да обвинявам никого, но ако децата не ги разберат тези неща се случва това, което гледаме по новините.

Именно Fairytale11,съгласна съм с вас.Чрез възпитание ние подготвяме децата си постепенно за живота.Спрямо възрастта и развитието на дадено дете,преценяваме кое е редно да знае и да се научи.Лошите неща най-лесно са научават - лоши думи,тръшкане,цупене и прочие.Не може да похлупим децата си и да ги защитим от всичко в живота,но е наша отговорност да ги научим кое е правилно и кое не допустимо.Само с гушкане с приказки не мисля че ще се получи.Трябва да имате и авторитет пред детето си-не казвам да го е страх от вас и да го плашите,но наказанията са си необходими.Примерно отказва да си прибере играчките-спирате му детските по телевизията или няма десерт,бие децата на площадката-прибирате го и т.н смятам че всяка една майка е минала през това и не виждам нищо лошо да сте против тези вид наказания.Времетраенето на дадено наказание зависи от самите вас.Да,наказвала съм с лице към стената по 25 мин и очевидно че има полза.Тази агресия вече е овладяна и детето си се развива съвсем нормално.Вече сам преценя отчасти кое е позволено и кое не.Случва се понякога да прави бели и то не случайно,а от инат и когато го наказвам времетраенето е далеч по малко.
Само защото едно дете е на 2-3-4 или 6 години не означава че трябва да ги оставяме изцяло с игри.За това хората са казали-първите 7 години липсват ли от възпитанието на едно дете,не очаквайте от него да стане човек....

Плашещи глупости чета 
Ако смятате, че демонстрациите на сила, които налагате над невръстни бебета и малки деца са наказания, които ги подготвят за живота то става ясно, че и хал хабер си нямате от психология, детска психология и педагогика. Липсата на такива познания е нормална при наличие, че нямате нужното образование и вероятно това са първите ви деца върху, които експериментирате. Не е нормално обаче да не прочетете една книга по въпроса, но да да се изказвате авторитарно кое как стои, а камо ли как се отразява в бъдеще ...

Fairytale11, кое точно събитие според Вас е можело да бъде предотвратено ако въпросното дете бе системно наказвано от РОДИТЕЛИТЕ СИ? Също така ролята на родителя в някакъв извратен свят е да научи детето, че ако удари и ще го ударят или ще причини болезнени /психически или физически/ последствия. Ролята на родителя е да даде закрила, сигурност и обич това е основата на възпитанието в семейството. 

За демонстрации на сила не съм казала абсолютно нищо и не съм имала предвид малтретиране, а забраняване на удобства. Мен мама ме е наказвала да чета книги (тогава го приемах за наказание...) Да, не съм учила психология. Не мисля, че да напишеш мнението си в бг мама е "авторитарно изказване". Мисля, че много събития можеха да бъдат предотвратени, ако хората можеха да виждат малко по-реално нещата, малко повече морал и да знаят, че това, което имат не е вечно и може да бъде загубено много бързо.

За ваше сведение,съм изчела доста книги отностно детска психология и педагогика.Не смятам че си правя експерименти с първо,второ или пето дете.Кое дете е поред няма нищо общо.Децата са различни,ако при първородно върви само с гуши муши при второ няма да е и така.Никъде не съм споменала,че наказанията са системни или че малтретирам детето си.При 99 % от случайте обяснявам,когато нещата ескалират(от инат на детето,отказ да изпълни негово задължение - като пребиране на играчки да речем,или нещо друго) не виждам нищо лошо да бъде наказан от удобства - пребиране на играчки,спиране на детски предавания и прочие.Наказание до стената съм прилагала в крайни случай,когато дори и спирането на детски не бъди интерес в детето че не е постъпило правилно.
Без да засегна нечии майченски авторитет,но именно заради подобни глезотии като гушкане,някои от децата превръщащи се в тинейджъри минават и на съседния бряг,ако ме разбирате за какво говоря.Важна роля е на родителя да прояви търпение и закрила към детето си-да,но когато то бърка и не постъпва правилно и не разбира от дума,как се постъпва ? Оставате го на произвола ли ? Много от майките които срещам по площадките не обръщат никакво внимание на децата си и за да предявят претенция че са уникални родители дори когато детето им не е правилно,се късат да го гушкат и милват.Има си различни техники и начини за отглеждане на дете.Нямате право да критикувате кой как си гледа децата.
Може да дадете съвет на авторката как ВИЕ БИХТЕ ПОСТЪПИЛИ,а не да нападате възпитание на други родители.Вас какво ви бърка кой как си гледа детето ? Всеки знае къщата си,така или иначе като напишете изказването си и затворите страницата,вече не ви е грижа....

Само не ми казвайте, че за Вас хомосексуализма е лошо възпитание  Или болест? 

То вие именно окупирахте темата на авторката и водите диалог с всеки пишещ.

Ти наистина ли го вярваш това?


Техника за възпитание? Т.е. дали го наказваш с лице или с гръб към стената? И как заставяш едно 3-годишно да прави това 25 минути?

Преди време бях написала, че аз си "дресирам" детето, защото това е единствения начин на възпитание, който доказано знам, какви резултати дава във времето. Но това беше докато малкия не научи що е то "риторика", накъде към 2 г и половина. След този "некст левъл" нещата много се промениха. Според мен умните деца по-трудно се възпитават. Те са наблюдателни, имат добра памет, умеят да анализират и схващат дефектите на хората от обкръжението си. Научават се и как да се възползват от тези дефекти.

Една съфорумка беше написала, че децата имат нужда да знаят, че "всичко е под контрола на родителя" и че това им дава сигурност и закрила и че такъв родител вдъхва доверие и уважение у детето. Не мога да кажа все още за моето дете, но като се замисля за моите родители - давам право. За мен си, съм решила, да следвам тази теория.

Ако един родител не може да се справи с дадена ситуация, или детето вижда, че родителя не може да контролира ситуацията, която то самото му създава, това ще даде повод на детето да беснее още повече и да се самооправдава.
Проблемът е че всеки интерпретира контрола по различен начин, но повечето родители го свързват с физическата сила, защото по природа по-силният доминира. И тръгват да показват силата си на детето, демек, виж как те набих, аз съм по-силен от теб и доминирам. Т.нар. "комунистическо възпитание" с шамари. Това може да свърши работа до един момент - когато детето ти стане колкото теб на височина и реши, че имате равни сили. Тогава край на контрола със сила. За това този контрол трябва да се покаже по друг начин. И вярвам, че има друг начин. Моите усилия като родител смятам да бъдат в тази насока. Чувствам се длъжна да открия начините да контролирам ситуациите, за да има доверие и уважение към мен детето ми. Ако вижда, че мама може да се справя, ще знае, че и то ще може да се справя. Нали всеки родител иска да научи детето си да се справя? Много зависи какво ще покажете на детето си сега - как вие се справяте. Или каквото посеете сега - това ще ожънете занапред.
Опитвам се да обясня на таткото това, което тук пиша, защото той не знае как да контролира ситуациите, дефакто малкия няма да му има респект един ден, ако не промени методиката си и разбиранията си за доминантност.
Бебешки или небебешки пубертет - човекът има фази в развитието си, с които иска да покаже, че е усвоил достатъчно знания за света, че да иска да покаже индивидуалност. Индивидуалността е човешко право и свобода и трябва да се уважава. Когато това право се потъпчи, детето реагира с бунт. Когато потъпчваме това право, за да предпазим детето, трябва да му покажем причина, която то да разбира. По мои наблюдения тригодишните биха разбрали доста причини, но трябва да намериш убедителната за него причина. Ако в същия момент детето не "чува", изчаква се момента на спокойствието. След бунта и ревовете идва и чувството на безпомощност и следователно затишие. Мозъкът на детето трябва да е изстинал, за да му обясняваш причини. До тогава какво да правим? Еми пазим се да не изядем шамари и ритници и пазим детето да не се удари в момент на истерия. ... До следващия некст левъл, когато детето ще се е ъпгрейднало, т.е. когато е проумяло, че "няма смисъл".

Днес си взех бележка и за "доброто дете" - мисля, че има логика, на едно дете да му  говориш от изходната точка че е добро дете, а не посъзнателно да го подтикваш към повече лошотия, като го наречеш "лошо дете".


Впрочем, и аз съм Близнак (и Че Гевара -също. Способни сме на големи бунтове  и мразим несправедливостите и някой да ни се налага, но пък уважаваме всичко логично. На Близнака му говори с логика,  ако искаш респект. )

the Дорис хомосексуализма не го одобрявам като цяло,не бих казала,че е болест но и не го виждам като нещо нормално-всеки с мирогледа си.
DimS тук вече тотално се подигравате.Техники нямам предвид как да застане наказан,а техники на възпитание - дали някоя майка предпочита шамарите,наказванията,гушкане и обяснения-всеки намира начина,който според него е добре за детето му.
amy_nka има доста смисъл и логика в това което сте написала и със сигурност ще порасъждавам върху това.
Винаги се стрепя да се "ъпгрейдна" както се изразихте.
Докато съм била дете имам много откъснати спомени -никога не са ме били,по често съм била наказвана заради непослушание и най вече като тинейджър.Ако донеса ниска оценка от училище или не се прибера точно на време.Да-имах вечерен час,кой ли го е нямал ? Но съм благодарна на баща ми за тези наказания,защото именно те ме научиха на самодисциплина и контрол.А и избегнаха забъркването ми в по големи каши хихи.Това е друга тема...
Идеята ми беше,че не виждам нищо лошо в това да накажеш едно дете за неговото поведение или пък да го стимулираш да направи нещо,макар че стимулирането е нож с две остриета.
За това отново казвам - винаги съм търсила мирен начин да се справя в дадена ситуация,да изчакам да "мине" периода с гнева или тръшкането и след това да поговоря с детето,да му обясня че така не е редно или не е правилно,но когаго ситуацията се повтори,потрети и т.н би следвало да има наказание.

Елена, не става въпрос дали одобряваш или не (което е очевадно) хомосексуализма, а за твърдението и убеждението ти, че твърде гушканите деца стават по-късно хомосексуалисти. Хомосексуализъм винаги е имало и никой не е ставал и не става такъв ей така, от приумица или от много родителска любов в детството. Няма да говоря за дефицити в резултат на другата крайност в родителското възпитание, характерна до преди не повече от 60-70 години: 'Дете се целува и гали, само когато спи'.. Родителската любов никога не е достатъчна за едно дете, то се ражда с физическата нужда от нея, която пък с осъзнаването се разраства и в душевна потребност: онова изначално нещо, което дава база, опора, градивно начало..

Родителско безсилие  и неуспех е безрезултатния опит за обяснение без бой и наказание. Или пък игнориране. Това не са решения на възникнал проблем. Лично съм възпитавана с попляскване (рядко и бой) и наказания. Спомените за майчинското попляскване по дупето в най-ранна възраст не са оставили никаква травма или негативни усещания у мен, факт. Но шамарите и наказанията в предпубертета и пубертета и досега присвиват стомаха ми. Те вървяха заедно с обясненията за грешките или неадекватните ми постъпки. За мен бяха тотално унижение, искрена несправедливост, подценяване на интелигентността ми, болезнена обида. Защо ме наказваха, след като разбирах грешката си?! Не бяха ли достатъчни родителското недоволство и разочарование от конкретното деяние и собственото осъзнаване за допусната глупост, проявена безотговорност, недомислие и пр.?! Бяха излишни, неоправдани, незаслужени и най-лошото: подронващи, отнемащи и принизяващи родителската стойност.

Та.. човек не успее ли да обясни на детето си каква е грешката, защо е допусната, какви са/биха били последствията, не даде ли вярна посока.. наказанието и боя само биха влошили положението още повече. Биха развили страх от родителите. В последствие вероятно и неуважение. Или дори омраза. Все супер негативни, далеч от градивност усещания.

А 'наказания' в смисъла на поставяне на граници би трябвало да има още от ранна възраст. Трябва да са достатъчно умерени и умело прилагани. За едно мъничко дете недоволството (леко смръщване на вежди, строг тон и изречено несъгласие) на мама често е достатъчен по/указател. Любовта и задоволството радват, мотивират, развиват.. дават сигурност, опора, сила и смисъл.

Конкретно: малкото дете е гневно. Тръшка се, пищи, посяга да удари.. как да се реагира?

- спонтанно напляскване по дупето -  гневът се измества от конкретната ситуация с определен обект/субект към нова с нов участник. Гневът ескалира още повече или се трансформира в страх, паника, обида, стрес, агресия или тотална неадекватност, други негативни усещания и състояния.. Не е намерено решение. Не е показан на детето начин за справяне. Какво, защо.. детето разбира, усеща само едно: мама е сърдита/ядосана, причини ми болка - не ме обича, лош съм, лоша е, всичко е кофти.

По същия начин биха подействали и крясъци, разтърсване..

- игнориране - това пък защо? - не е решение, не дава на детето помощ за справяне с гнева, не дава на детето нищо. То трябва да импровизира. Може да си помисли/почувства какво ли не: мама не я е грижа за мен, не ме обича. Или пък: аз съм силен, налагам се, все така. И пр. ..

- обясняване и изясняване на ситуацията. Това може да стане, само след като гневът е обуздан: детето се прегръща. С което от една страна се показва обич, заинтересуваност, съчувствие/емпатия, подкрепа.. от друга страна се постига чисто физическо ограничаване на действията му: буйстване, хвърляне, удряне и пр.


Трябва да се открие причината за повтаряне на ситуацията. Дали детето наистина е разбрало, дали родителят е разбрал правилно детето? Защо, как ... кога.. въпроси, които понякога не са лесни за отговор. Ама то, родителството не е лесно  

Има фази, периоди в развитието на детето, когато то разбира, но не приема определени неща, просто защото му се иска друго. Затова опитва отново и отново да промени и наложи своето. Ами, отново и отново родителят обяснява и указва границите. Уточняват се последствия - често детето не е наясно с тях. Също се предлагат алтернативи, ако е възможно. Важно е детето да знае и усеща, че е обичано.

А, да.. важни са и самите наказания. Все още ми е интересно наказанието с 25 мин (хайде, може и да не са толкова, може и да са по-малко, но явно дълго време за едно малко дете) обърнат към стената. Елена, как го прилагаш това? Ако детето се съгласи да стои така, означава, че е разбрало грешката/вината си. Това обаче не прави ли наказанието излишно? Или остава изправен и обърнат към стената от страх за друго, по-неприятно за него наказание, като резултат от неизпълнение/неподчинение? Интересно ми е естеството на това наказание. Според мен за едно малко (3-6 години) дете е много трудно и противоествествено стоенето мирно и неправенето на нищо за дълго време (а е ясно, че и 10 мин за него в случая е много време). Ако някой тук ме попита какви наказания отреждам аз, отговор: лишаване от детско филмче (синът ми гледа ТВ само сутрин без събота и неделя за около 30 мин), лишаване от сладки неща за ядене, отказ за закупуване на играчка. Най-често при моя син действа напомнянето за евентуална възможност от внезапно изчезване на някоя играчка като резултат от нарушаване от негова страна на правилата т.е. непослушание  или съвсем конкретното изхвърляне на определена, ако не се прибере и подреди..

Пресен пример на "справяне" със ситуацията от днес:

На море сме. Само че за два дни му писна и морето и плажа. Виждаме аквапарк. Пързалките са мечта на малкия. А пързалки плюс вода и много деца на около - няма да обяснявам как гледаше, все едно е му се е паднало тотото. Веднага последва "Искам!". И тръгнахме ние към аквапарка, да видим от близо пързалките. Е, да, ама чичото не ни пусна да влезем само да разгледаме. Такса вход за мама, тати и малкия се очертаваше 70 лв. Викнах управител, да видим дали не може да се измисли нещо, щото дори не знаем като влезе вътре дали ще изяви желание да се качи на някоя пързалка или ще го е страх и 70 лв ще отидат на боклука. Нищо не стана - управителя се оказа г*з и малкия стои на отсрещния тротоар и чака да влезе и продължава да повтаря, че иска там. Почнах да обяснявам, че чичото казал, да дойдем по-късно, в 6, а сега е 3. Че машината, дето пуска хората се развалила и не можем да влезем. Че мама отишла да говори специално и не са ни пуснали. Последва яд, готовност за рев и още настояване, бута ни към вратата. Пак повтарям, че чичото не ни дава да влезем. Айде пак към оградите, да видим пързалките отвънка... Предлагаме да го заведем на други пързалки или друг басейн. Отказва ядосан и продължава да настоява, като вече почва да ръмжи и пак ни бута към входа. Той искал там на пързалките. Почвам да мисля още причини, за да го откажа от идеята и от скандала, който си мисли да ни сервира след малко. Казвам, че не сме му взели бански в момента. Не му пука. И вече се чудим как да го отлепим от оградата. Не мърда. Обяснявам пак, че чичото не ни пуска, че нали видя, че съм отишла да говоря два пъти... Ако иска и той да говори с чичото. Изненадва ме, че ще говори и той с чичото, да ни пусне. Разбирам, че има много голям мерак. И викам, ако говориш и ти със чичото и пак откаже да ни пусне, ще трябва да се скарам с чичото. Да се скарам ли? Не искал да се карам. Но и не тръгва. Стои залепен до оградата, вкопчил поглед в пързалките и как децата играят. Докато ми светна да му кажа, че "ама нямаме парички сега - мама не си е взела чантата". Поглежда и вижда, че действително не нося чанта с мен. И предлагам, да отидем до хотела, да си я взема. Обаче хотела ни е на далече и малкия решава, че това не е  бързо решение и ни изненадва с "къде продават пари?", да сме купували пари от магазина, за да влезем незабавно в аквапарка. Естествено, му казах, че не знам, но нека да потърсим къде продават пари. Я да видим тука продават ли пари, да попитаме. Влезнахме в съседния ресторант и питахме сервитьорката, дали продават пари. Какичката каза, че там не продавали. Така че се съсредоточихме да намерим къде продават пари и влезнахме на още 2-3 места да питаме. Развеселихме хората, че и себе си, като изместихме целта на друго място, докато не стигнахме до ресторант с басейнче и малкия се припозна. Там за скромните 3 лева го допуснаха до басейна, а за аквапарка вече не си спомняше.

DimS. наложи ми се няколко пъти да препрочета какво си писала,за да мога да вникна в думите ти,да си поразмърдам мозъка и да разсъждавам.Има доза истина,съгласна съм,за доста от нещата съм напълно съгласна.
Дразни ме как се опитваш да ме изкараш че едва ли не съм заплаха за детето си само защото той седи мирен 25 минути.Ще се опитам да ти дам пример.Преди известно време - може би 2-3 седмици.Навънка сме при свекървата,нося една торба с играчки(желание на детето) и сядаме да пийнем кафе пред блока.Малкият се заиграл,по някое време идват и други деца от същият блок/вход и се заиграват с малкият.Но в играта са решили да включат и камъни - като за начало само нареждане по пейките или бордюрите.Само че моят син решава че ще е позабавно ако почнат да ги хвърлят.При първото хвърляне,станах и го дръпнах настрана.Обясних че не е хубаво да прави така като първо може да се ударят и второ да счупят прозорец на някоя кола и мама няма парички да го плати.Господинчото дори не ме изслуша и замахва за втори път.Пак съвсем тихо и кротко обяснявам че така не се прави,не е хубаво и прочие.Синът ми все едно има тапи в ушите,повтаря само добре докато го оставя на мира и отново замахва.Предложих на него и останалите деца да играят с играчките които сме донесли и да не пипат камъните,защото са мръсни,по земята ходят кучета и котета които пишкат и акат и може да се разболеят и ще трябва чичо доктор да ги боцка с голямата инжекция.Резултат нулев-смях до пръсване от тяхна страна.Въпреки това тяхната борба продължава,очевидно че майките им не са наблизо да ги стегнат и оказват лошо влияние върху синът ми.Решихме да се приберем и по целият път на обратно обяснявам пак същите неща.Стигаме до вкъщи и точно пред входа на блока,майкият си изтърва уж случайно една от играчките които държеше.В моментав който се навежда го виждам как взима камък и казвам да го пусне,като че ли напук,малкият го мята по колата на наш съсед.Слава на Бога не я улучи,но му казах че съм много разочарована от неговите постъпки и ще бъде наказан.С нацупена физиономия се прибираме.В момента в който влизаме вкъщи(още дори не сме се събули),малкият връхлита в хола и почва да мята играчки и да се тръшка.Съвсем спокойно отидох при него,събух го и му казах - виновен си,мама колко пъти ти обяснява че така не се прави,щом не слушаш мама,ще си наказан.Побутвам го леко към стената и в същият момент,синът ми избухва в неудържим рев с пищене.Гушнала съм го да се успокои и обяснявам,че е още малък,не разбира че хвърлянето на камъни не е хубаво нещо,може да се удари,ще го боли,ще плаче,няма да може да излиза навън да играе,ако счупи някоя кола,мама и тати ще трябва да дават парички и няма да може да му купуваме повече играчки.Явно осъзнал вече и доста успокоен сам се обръща към стената и не казва дори гък.Не съм ги засичала с точност дали са 25 минути,но достатъчно време да си пусна пералнята,да прибера предишното пране от простора или да изгладя и през цялото това време ми е пред очите.От време на време го питам - ще хвърляш ли пак камъни-отговора е Не,ще се тръшкаш ли,отговора е Не,ще слушаш ли мама - Да,искаш ли да седнеш на дивана или да си играеш-Не,аз съм наказан.Явно осъзнал грешката си или вече и аз не знам но докато не му кажа-времето за наказание мина,той не мърда от стената.Случвало се е още 3-4 пъти да бъде наказван заради непристойно поведение и не защото го е страх от нас-нито аз,нито мъжът ми сме го биели,даже не е имало и шляпване по дупето.Не ме съм против подобен метод на възпитание може би,просто ме е страх да ударя моето дете,не съм способна да го нараня по такъв начин колкото и леко да е.А да видя някой да му посяга....
След случките с наказването на стената,не сме имали подобни проблеми.Е пак е имало тръшкане и пищене но не в такива размери.Пак се наказваме от време на време но вече не  е на стената - спирам детски,отказ да му купя близалка или бонбони когато сме в магазина или някоя играчка.Или пък да му прочета приказка преди лягане.

Благодаря, Елена, за труда ти вложен в подробно обяснение. Напълно разбирам сега. И е OK...

пп. Кратка съм и вероятно няма да взема участие в темата през идните дни, не сме вкъщи 

Амика, честно да ти кажа, не сте се справили никак със ситуацията. Разиграли сте голям цирк, в който сте опитали да прехвърлите вината на трети лица, но не сте имали смелостта да кажете твърдо НЕ на детето си. Така сте го объркали и разстроили и то не е научило нищо от дадената ситуация.

Не може да заведеш три годишно да погледа. Или тръгваш с ясната идея, че ще дадете една шепа пари, или твърдо казваш - тук не може, защото си малък, защото нямаме пари или защото каквато е там причината. Ще реве, реве, ама като види, че не отстъпваш, ще спре. Защото това със забаламосването тази година ще мине, но догодина ще ви спретне по-голям цирк. Обаче, ако от сега си научи урока, че НЕ значи НЕ, занапред няма да имаш проблем.

Твърдо подкрепям родители,които наказват децата и им се карат,когато са се държали лошо! Децата трябва да знаят,че има правила,които се спазват или има последствия. Стига с тия глупости да си изразявали емоциите,на мене като ми е криво и ми се крещи,трябва ли да се тръшкам по средата на улицата?-Не,поддискам си емоцията и се държа възпитано.На това уча и детето си,да емоциите се изразяват,но си има време и място.Правилата се спазват,защото има последстия.И да,това са просто малки деца,които си правят каквото искат и не приемат,че нещо може да е непозволено,щом им е забавно,значи е добре. Тук е ролята на родителя,да постави ограничения и правила,да го научиш това дете на дисциплина,не е лесно,но според мен отговорните родители се нагъргбват с тази не лека задача. Моля,не бъдете като най-омразните за мен майки,пушещи цигари по пейките или чоплещи семки,а децата има,като изтървани,но видиш ли,това било нормално,трябвало да се научават сами,изразявали си емоциите или просто цялата истина е: прави каквото искаш,все ми е едно,стига да не ме занимаваш.Адмирации за Елена,ето така се прави,това е родител на които не му е все едно,как се държи детето му,нека има повече родители като вас.

Ми....като не знаете как да възпитавате децата си,вземете пример от природата.
Случайно да сте видели някое животно да наказва поколението си или да го шамаросва или пък да го остави да прави каквото иска и каквото му хрумне.
Личния пример е водещето.
Идеални родители просто няма,но сме длъжни да отгледаме и възпитаме деца,които да се впишат по нормален начин в обществото(каквото и да значи).

И в същото време ти от къде знаеш, че Елена не пуши цигари и не чопли семки   Някак си паралела между двете неща не ми се връзва.

Ще ме разбиете.
В предпоследния пост пише да се вземе пример от животните, а в последния пише от къде знаете, че Елена не пуши и не чопли семки.
Не знам защо реших, че става въпрос за животното елен (с извинение на Елена).
Веднага си представих елен с кръстени крака, цигара в едната ръка и чоплещ семки с другата.
За да не е офтопик - всеки гледа детето си както намери за добре, но все пак всички сме част от обществото и би следвало всеки да може да се впише в това общество. Това е за доброто на всички, включително да детето.

Деска, ама ние нямахме намерение да му казваме че не, дори напротив - имахме намерение да му сбъднем желанието. Само че като стигнахме на входа на аквапарка и видяхме безумния ценоразпис, забихме спирачки. В такъв случай как да обясниш на малкото, че се налага да си тръгнем от там? Първо си казала, че да, а после да кажеш не? "Отмятането" (би се тълкувало от детето) е абсолютна причина за скандал. Скандала ни беше в кърпа вързан, ако не бях успяла да му дам убедителна за него причина, защо трябва да си тръгнем от там. "Много е скъпо" не е някаква разбираема причина за него, обаче това, че "нямаме пари в нас" се оказа убедителна причина, защото е научил, че даваме пари, за да ни дадат нещо и че като нямаме нещо, обикновено отиваме да купим - продават ни неща, които нямаме.
Тази сутрин слушах психоложка по телевизията. Тя каза, че децата се ориентирали най-добре с ритуали. Т.е., нещата, които се иска да направят, а те са склонни да направят са неща, които постоянно повтаряме с тях, така че се възприемат като ритуали. Децата научават ритуалите и са доволни от изпълнени ритуали. Купуването на нещо, което нямаме, а е необходимо, в нашия случай с аквапарка, е изпълнение на ритуал, който се налага "преди да влезем в аквапарка".

 Fairytale11, аз отговарям на Pancake_86 за следното изречение: "Адмирации за Елена,ето така се прави,това е родител на които не му е все едно,как се държи детето му,нека има повече родители като вас."

amy_nka, прочети си отново разказа. Спретнали сте си мини цирк, та чак сте викали управа, за да ви пусне да разгледате и евентуално тогава да прецените дали да влезете. Не ми се спори с теб, дано догодина да нямате такива изпълнения, като сте на почивка.

Да, сега ми е ясно, но докато го разбера въображението ми работеше с пълна сила .

deskatta,да пуша цигари признавам си,семки не чопля ахах.Но за това си има време и място.Когато съм с детето си на площадката да речем,за разлика от други родители които са забили поглед в телефона си,моите очи са на 4.Постоянно съм с него навсякъде и дори и да е смешно съм се качвала и по пързалката с него.Не е проблема в седенето и пушенето на цигари или чопленето на семките-ако детето се занимава сам или се е заиграло с други деца,не виждам причина която и да е майка да си отпочине малко,но да не обръщаш никакво внимание на детето си-не го разбирам.
Ето вчера какво ми се случи-на площадката сме,имаше 4 деца + моето(на възраст между 2 и 5 години)Две от майките са се заприказвали,другата пуши цигара и си ровя в телефона.Аз седя на пейката,също запалила цигара но очите са ми вперени в детето.Става проблем,едно от децата се пързаля с главата надолу а другото чупи играчки на третото.Нито една майка не става да си погледне рожбата,дори и тази която е дала пари за играчките.Детето на каето са му счупили играчката почва да реве(пак никаква реакция от никого) и в гнева си почва да се тръшка и бута моят син на земята.В момента в който го видях хвърлих цигарата и веднага скочих.Обяснявам на чуждото дете че така не е правилно и успокоявам и моят син,защото се е изплашил.Идва една от майките да ми прави забалежка.Обяснявам и ситуацията и казвам че бутат и моето дете.Тя ми повишава тон,че те са деца,играчки се купували,защо съм се занимавала да си тровя нервите,да ги оставя да се оправят сами.Тотално съм втрещена и привличаме погледните и на другите две майки които се присъединяват към нас.Запазвам мирен тон и отново обяснявам че така не е правилно,децата не взимат толкова пример от родителите си колкото от децата навън.Утре други ден някое друго дете ще вземе да чупи чужди играчки защото е видяло и никой не е направил забележка.И трите майки ми се нахвърлиха че съм била прекалено примерна,те постоянно се събирали и са нямали проблем с децата си докато не съм се появила аз.И докато се обясняваме,едно от децата налита да бие моето.Как се постъпва в случая ? Отдръпнах се,виждам че няма да стане а излишно да се разправям с майки които не проумявам къде е проблема или нехаят е безмислено.Преместихме се на друга пързалка и обясних на моят син че така не се прави,че тези деца не са възпитани.На другата пързалка всичко беше нормално,видях че се заигра с другите деца и реших да седна да пуша.По някое време обаче моят син бута едно дете по пързалката.Добре че нямаше пострадали.Майката на бутнатото дете даже и не забеляза-говорише по телефона.Веднага пуснах цигарата и придърпах моят син.Пак обяснения че така не се прави,че не е хубаво,че детето можеше да падне и да се удари и че той и е щял да бъде наказан.Отиде и се извини на детенцето.Продължиха да си играят безпроблемно.
Какво заключение си извадихте ? Няма лошо да седнеш да пиеш кафе,да пушеш цигари или да чоплиш семки,но тия деца се гледат.Когато вършат неправилни неща-като чупене на играчки,бутане или сбиване с други деца,зарязвате всичко и ставате.Трябва да вземете мерки,дали ще се скарате на детето си,ще бъде наказано или набито е избир на майката.Мен ме нападнаха защото се интересувам от детето си,а на тях им развалят рахата.Ето къде е разликата.

Елена В. Пенчева, и ти не ме разбра. Потребителката по-горе се възхити на поста ти и един вид каза: ето така се прави, а не  като майките пушачки. Затова я попитах сигурна ли е, че и ти не пушиш, защото и аз съм пушачка, но това не изключва отговорността ми към детето. 

deskatta Ясно,разбирам и се извинявам че не съм Ви разбрала правлно

 

Значи хващате се за една дума и хайде всички на хорото.Като казвам за майкте пушачки,чоплещи семки,пиещи кафе,говоря за ония нипукисти,които не си следят децата и ги оставят да се оправят сами.Хич не ми дреме коя пуши,коя си чоплила носа и т.н.,стига да си гледа детето.Защото се е случвало две деца да нападат моето,да го душат...е отивам крещя им.,обеснявам се...чакам реакция от майките КРЕЩЯ на децата им.Няма...гледат ме и мълчат,може да съм ги изплашила знам ли

Pancake_86 Нямате право да крещите на чуждите деца,както и евентуално да им се посяга-това е наказуемо.Когато съм имала проблем с други деца и се намеся,първо правя забележка и след това няма резултат,се опитвам да поговоря с майките.Ако и там не се увенчая с успех,просто се изнизвам от площадката.
Вярно че доста от майките не се интересуват за децата си,пускат ги да дивеят из паркове и площадки за да могат да си "почиват" но децата нямат никаква вина за да им крещите.В крайна сметка виновни са родителите,а не децата.
Имах случай в който майка крещеше на моето дете и не защото аз не следях ситуацията,а защото нейното дете се дразнише че другите деца не играят с него,а се заиграват с моето и ходи и лъже пред майка си.Майка му вместо да намери причината или да попита директно се нахвърли срещу моето без причина да му крещи и да го дърпа.Разбира се намесих се и скандалът беше много грозен,но синът ми 2-3 вечери след този случай се събуждаше с кошмари и плачеше.

Нямам право ли? Това со деца по на 5-6г.,блъскат моето на земята,едното почва да го рита,другото го хваща за гушата.Сега...извиквам в тоя момент:Ей,еди кой си-защото се  познаваме,оставете го веднага,какво правите вие?И отивам към тях,не им пречи,продължават.Чува те ли вие,ала,бала,обяснявам,че така не се прави.Това имах предвид,че крещя.А вие ме съдете и си говорете че е наказуемо,айде със здраве,че май се опитвате да извъртате думите ми както ви е удобно и не се вглеждате в същитата на това, което искам да кажа.За ваше успокоение,побойниците не се травмираха,а едната от майките ме попита-Що не им шибна по един шамар,да се научат

И пак казвам децата нямат вина за това че родителите не ги възпитават и изобщо не се интересуват от децата си.Дали се познавате или не няма никакво значение.За да бъдат тези деца побойници значи родителите са виновни.И защо вместо да крещите не ги разтървете и не се обърнете към майките им ? Не ви извъртам думите по никакъв начин,чета какво сте писала и Ви отговарям.Отношението спрямо тези които малтретират вашето дете не е правилен,без значение на каква възраст са.Щом майките им са там,говорете с тях,ако не предприемат действия напуснете площадката или намерете друг начин да се справите с децата.
Не ми харесва тона,който се опитвате да вмъкнете в поста си,аз нямам вина за това което ви се е случило,изказвам мнение че според мен не е бил това начина ви на действие.Това че сте се засегнали от упрека ми,пък изобщо не е мой проблем.Хайде със здраве

Точно обратното правя - директно говоря с децата при проблем. Това да се разправят майки с майки именно ги учи, че те отговорност за постъпките си не носят, а мама им е комуникационен канал със света. Един вид каквото и да правя, само мама ще отговаря за мен и само тя ще ми прави/не ми прави забалежка. Намирам го за много погрешно това. Ако децата се бутат, карат или сбият, отивам и нареждам да спрат. Ако си дърпат някоя играчка - също. Предлагам друга играчка, изобщо решение някакво, но гледам да съм категорична и слуъжебна, все едно си имам работа с големи. Видя ли друго дете да бута моето, си говоря право с детето, без да крещя или да бия. Просто казвам да спре и спира веднага. Чуждият човек е авторитет. И с нито една майка не съм имала проблем. Точно на това го отдавам - че говоря спокойно директно с децата, вместо да ходя да хленча по родителите или да им размахвам пръст защо не си възпитават децата. Би ме подразнило някой да дойде при мен с таква претенция и затова не предявявам такива пред другите. Кой как си възпитава детето не е моя работа - ако има конкретна ситуация, се намесвам, ако не - да ги гледат, да не ги гледат, да пушат, семки да чоплят, каквото ще да правят, тяхна работа си е. И още нещо: и при децата се намесвам, ако стане голяма разправия, рев или  опасност. Ако е някакъв дребен спор, гледам отстрани, но не се хвърлям да раздавам прависъдие. Първо да се опитат да намерят решение сами. Отнася и се за най-малките даже. Ако не могат, тогава отивам "да видя"

Елена,предложението Ви е асурдно!Ще ми бият детето,но аз впесто да ги спра на момента,ще кажа-Извините госпожо,синът ви бие моя,ще направите ли нещо?По никакъв начин не обвинявам Вас за случилото се и тонът ми си е приятелски,извинете,ако Ви се е сторило друго.Дадох конкретен пример за нехойство на родител,обърна се,защо съм казала,че е пушил,чоплил и т.н.Дадох пример за агресия и опит за  бой,който мигновено потуших,защото си следях детето,въпреки,че стоях също и си почивах на пейка.Обърна се внимание на това,че съм изкрещяла на децата да престанат.Сама разбирате,че се отклонявате от същината и забелязвате разни дребни неща,на които не съм имала намерение да отдавам значение.Излиза така,какво като ти бият детето,нямаш право да правиш забележка на чужди деца.Не бих искала да занимавам хората с моите преживявания,исках да кажа само,че подкрепям хора,които възпитават и следят дечицата си и не ги оставят сами да определят как да се държат,зощото са още мънички.Тоест,когато видиш,че детето ти се държи лошо,да му кажеш,да се скараш,за да знае,че е сгрешило.Децата,приличат на нас,това е вярно и неслучайно при проблемните деца,причина се търси първо в семейството.Може би дадох неподходящи примери,които отклониха вниманието,какво всъщтност се опитах да кажа.

Каквото и да си говорим, факт е, че има родители, които като излязат на площадката забравят да си наблюдават децата. Моите наблюдения са, че това се случва масово с палавите деца, които бият, бутат и т.н. И понеже родителите си ги знаят, им е по-добре да се правят на разсеяни, а ако отиде някой друг родител да се оплаче, излизат с репликата - ооо, извинявам се, не съм видял/а.

Такива има на нашата площадка, има и на всички - така мисля аз.

Мисля, че темата е за съвсем друго нещо, а не да си мерим възпитателните методи по площадките  Съвестните родители винаги ще си възпитават децата, а същите винаги ще страдат от ония, по-буйните........

Тея по-буйните трябва да бъдат озаптени.Защото ако сега и към тоя момент това не се случи,неминуемо ще дойде друго време и място,където това ще се случи.Някъде в бъдещето.И тогава вече когато "детето" е извън контрола на родителя,тогава озаптяването ще бъде много по-болезнено и за така наречените вече пораснали "деца" и за родителите.
Примери.....много.За жалост.

Flip и Pancake_86 никъде не съм споменала,че трябва да се оплаквате на другите родители.Естествено е при проблем с децата,да се намесите и да направите забележка но не и да им крещите.Проблемни майки и деца има навсякъде.Не виждам защо предложението ми да е абсурдно.Съвсем спокойно ви обясних че за мен вашият ход е неправилен.Никъде не съм споменала да не се намесвате след като ви тормозят детето.Но да крещите на чужди деца без значение дали ги познавате или не,за мен лично това е абсурдно.Виждате че има проблем-ставате правите забележка,отвличате вниманието и към нещо и ако няма ефект тогава се обръщате към родител или си тръгвате от площадката.Като не сте искали да наблягате на "незначителни" детайли вместо да изписвате думата"КРЕЩЯ" можехте да използвате някоя друга,надали щеше тогава да ми направи такова голямо впечатление,за да се захвана.
Аз много правилно си ви разбрах както и примера който дадох и съм съгласна с вас,че е важно децата да се наблюдават и да се взима отношение.Съгласна съм и с дамата по горе,която написа,че ако е някакъв малък проблем,първо сами трябва да намерят решение и ако нещата излизат от контрол тогава да се намеси възрастен.
Също така не мисля че ако родителите се разправят това дава лош пример на децата,след като се обясни на дадено дете че не е постъпило правилно и трябва да се извини не виждам какъв е проблема.
Спирам до тук,защото без да накърня някоя гордост или майченски инстинкт,ще кажа,че с майки подобни на вас като разсъждения съм си имала доста проблеми.Единственият човек който може евентуално да крещи на синът ми-това съм аз и баща му.Да му се направи веднъж забележка от друг човек-да,но да не се прекалява.Против съм чужди хора да налагат мнение върху моето дете,докато аз не разбера къде е проблема.Тук сигурно ще се запитате защо.Ето защо - преди няколко месеца,пътувахме със семейството ми до съседен град,понеге имат детски центрове,които тук нямаме.Вътре си имат аниматорки,хора които гледат децата и т.н докато ние с ММ сме отвън и пийваме кафенце.Изведнъж моят син излиза разплакан и една майка зад него не спира да му крещи.Очевидно тя е била вътре и колко е гледала не знам,но обвиняваше моят син че е ударил нейното дете с топка и не се е извинил.Синът ми няма навик да лъже(дори и да има такива изключения на тази възраст).Спокойно го попитах дали е вярно,призна си че е хвърлил топка по другото дете.Но когато попитах защо,отговора беше - той ме ухапа.И действително имаше белег от захапка по ръката му.Жената обаче си държи на своето и продължава да му крещи като го обвинява че го е предизвикал.Обясних спокойно,че моето дете не посяга без причина - от сега го уча,защото няма да съм с него в ДГ или училище,че когато му посегнат първи без причина,трябва да отвръща,трябва да знае да се защитава.Жената продължава да му крещи и в тоя момент излиза аниматорката с още едно разплакано дете-също ухапано от "калпазана",който жената се опитва да защити.Врътна се и нито се извини нито нищо.За това казвам,че в 99 % от случайте не сте прави да крещите на чужди деца.Да може да са виновни,може да са побойници,видели сте го с очите си и прочие,1-2 забележки са достатъчни и разтърваване ако е необходимо.При не справяне със ситуацията тогава се търси подкрепа от другият родител(а какъв е той,че нехае за детето си или му е все тая е отделен въпрос).Виждате вече дори и случайни минувачи снимат,правят клипове,как родители се отнасят с децата си или чужди майки крещят и посягат на чужди деца,после качване по интернет,жалби,социални служби и прочие...да не си докарате беля с уж цел за справяне на проблема.

Ако някое дете бие моето, естествено, че ще се скарам и ще повиша тон. Както се карам и на моето, ако удари друго дете. Майката, ако не иска да крещя на побойника, да си го гледа и да си го озаптява.
Преди време едно комшийче тормозеше моето дете. Майката и бащата знаеха, но нищо не правиха по въпроса. При поредния случай като ми прикипя... Скарах се сериозно на детето и повече не посмя да тормози моето.
Така че, когато става въпрос за побойници, не ги жалете чак толкова.

Избягахме от темата.Авторката търси нашето мнение как се справяме с агресивното поведение на нашите деца.Недависимо от методите,които различните хора използват-това не е моя работа,кой,как и какво,агресията не бива да се неглижира и първите седем годинки са си важни.За да няма по-големи проблеми в бъдеще,както беше споменал някой по-напред.Лично аз,се карам и наказвам,когато моят юнак се държи неприлично.Не удрям,не пляскам,повишавам тон-не крещя истерично,когато уж не ме чува и ако не действа,го прибирам в къщи

Не му обръщай внимание на изблиците и на тръшкането. Когато видиш, че започва да се тръшка го остави да се тръшка и да пищи. Според мен си търси внимание по този начин. Покажи му, че твоят инат е по-силен от неговият и го остави така, докато спре да се тръшка и да пищи. А за това, че лекарката е казала, че е хиперактивен да не би да му даваш много шоколад?! Или пък спи повече следобяд? Също може някои деца от яслата да се държат така и той да гледа от тях. Ако това не проработи е добре да се консултираш със психолог и той да поговори с него. Дано се справите с проблема!

Мамчета, вашите деца на 3 години ли са? Щото моето е на 2. Нещо не ми се връзват, случките и поведенията, които описвате с тази възраст. Не можем да се отнасяме еднакво към 3-годишно като към 5-6 годишно. Нали?

Здравейте отново,включвам се да отговоря на няколко ваши въпроса и да споделя какво се случва последните дни...Относно шоколада,не прекалява с него определено,по много малко му позволям да хапва(примерно шоколадово яйце за деня),дори с дни пропуска...Обичайният му следобеден сън е по около 2ч...,2,30ч...Спи ли по-малко е крив,очевидно не му е стигнал сънят...Просто като цяло е много импулсивен и емоционален (такива сме и ние с татко му).Примерно като иска да изрази възторга си започва да говори на висок глас,така че всички разбират за какво иде реч ,като се впечатли от нещо ,по същия начин.Това,което забелязвам и мисля,че е нормално,когато не е спал на обяд (което се случва мн рядко,но все пак се случва),реакцията му при негативни емоции се изостря чувствително,тогава е най-труден така да се каже,най-агресивен .Преди броени часове имахме пак ситуация-искаше нащо ,което в момента не му позволих,започнаха пак драмите,цирковете,при което се сдържах да не избухна,опитах се да го гушна,успокоя,но последва нежелание от негова страна,мята се,рева,аз отидох в др стая и след като видя,че в крайна сметка няма да стане на неговата и се успокои,дойде при мен, гушна ме ми каза,че ме обича...За момента така ще процедираме,че да видим!Благодаря на вс включили се по темата,надявам се тя да не е повод за спорове и караници.Пожелавам ви здрави и спокойни деца!:)

Само да вметна,че и  аз съм се нагледала на родители, нехаещи за това какво прави и как се държи детето им на площадката...Някак си не е мн редно и е доста безотговорно да виждаш как детето ти удря друго или го обижда и ти да не реагираш!

И моето дете е като твоето-ама копие! Аз не го оставям много-защото прекалява, удря си главата та чак кръв. НЕ е глезено, нито преяждане със шоколад...казаха ми че е хиперактивен. Тръшка неточно и пищенето може да продължи някой път до припадък, друг път истерията минава за10-15 минути. Лошото е, че организмът реагира някой път с изключване на шалтера-прави ми гърч. Казаха ми че сиропи и хапчета за нервите на тази възраст пречат, не помагат. Ще мине до 7-8 г. До тогава-повече разходка, по-малко ТВ, и ако може с децата да се социализира - ясла, градина.

Прочетох пресните коментари-писани са от мами, които просто не са виждали такова поведение. Не е до родителите,до дете е. Моите по-големи деца изобщо няма подобно поведение. Просто е до дете. Зареди се с търпение и да не ти пука какво може да говорят по площадките другите майки...ще го израсте

Runka833, на колко години е твоето дете и кой му постави диагноза хиперактивен?

Аха,ето някой в подобно на нашето положение,разбирате ме за какво говоря!При вас щом чак до гърч се стига са доста по-сериозни нещата...При нас се е случвало да се прави,че нещо му става,започва да ох-ка ,казва че го боли корем и започва да си бърка в гърлото да повръща...Явно толкова се превъзбуждат ,че незнаят какво правят,а при вас това "изключване на шалтера" е защитна реакция на мозъка...Само да ви попитам,вашият син спи ли добре,от ден първи на раждането си имам предвид?Как се държи с непознати възрастни,не деца???

Много ясно, че търси внимание детето! Особено, ако някак си то не му достига и разбира се, че от майка си - от кой друг?! И вместо обяснения, знак на обич и внимание, то получава игнориране? Ами, браво! Щом така е по-лесно за родителя.. с по-големия инат    Малкото детето чувства, че не им пука за него т.е. маловажно е, не заслужава и не получава внимание и то именно в такива важни за него ситуации на раздразнение, гняв, обърканост, несигурност, когато то самото не знае точно какво става, какво иска.. На по-късен етап от този родителски маниер на поведение и измъкване от дадени ситуации, детето започва да подражава, приема го като норма и започва да го прилага на свой ред към околните: връстници, родители, възпитатели. За всичко, за всяка ситуация, която му е трудна, неудобна, неприятна, ще реагира чрез игнориране т.е. избягване, заобикаляне, скриване и изчакване докато всичко от/мине покрай него. Ама до каква степен действа това в живота и какви са действителните резултати от заравянето на главата в пясъка? И защо някои хора не могат да комуникират помежду си? - ами, защото просто мълчат и се правят, че ги няма  
И... конкретно: познай през пубертета му чий инат ще бъде по-голям: твоя или неговия? Ще се опитваш да му кажеш нещо, но още в началото ще ти изключва звука с мисълта: "Тая пак започва.. Оффф.. ще намила, ще намила и ще спре. Ама е много досадна през тоя половин час, когато искам да си правя кефа" .. с играта/чата/тв-то или.. кой знае още какво. Т.е. ще се научи да не те отразява въобще, защото ти така си му показала. А и често учениците стават по-добри от учителите си  



Мисля, че посещение при детски психолог не би било излишно.

Dims, май никога не си виждал (виждала)дете в истерия. Когато едно дете изпадне в истерия, то е напълно блокирало и не чува никакъв аргумент. Не можеш да установиш никакъв контакт с него. Най-вероятно да започне още по-силно да пищи. Единственото разумно нещо, което можеш да направиш е да чакаш да спре. След като му мине( психолозите го наричат вентилиране) , става адекватно за разговори. Тогава трябва да го гушнеш и да му обясниш спокойно какво може и какво не.

Ти говориш за истерия. Някои говорят за тръшкане и изблици на детски гняв. Хайде да уточним за какво е конкретно темата. Авторката споменава изблици на силен детски гняв. Такива съм виждала: в детската градина, например. Моето дете не е стигало до подобни кулминации. Виждала съм наченки за подобно състояние, когато беше на около 3 години. Никога не съм ги игнорирала, напротив: отделях специално внимание и проявявах максимум търпение - на мига. Оставях всичко и се занимавах само с него тогава във възникналите ситуации. С възрастта и умението му да разбира, вниква по-добре в смисъла на думите и разговорите, все по-рядко има моменти на тръшкане в лека степен (от рода на: искам това и го искам веднага).

Не сте ли се замисляли, че именно игнорирането още съвсем в началото - 1-2-3 годишна възраст, дава база за наслагване, ескалиране на емоциите? От недоволство, през гняв и яд, до истинска агресивност и истерия? Не говоря обаче за случаи на деца с проблеми. Т.е. истински, здравословни проблеми: ментални и физически.

И какво точно правиш, как се изразява вниманието в моменти на изблици на силен гняв?

Какво точно съм правила? С уговорката, че до наистина силен гняв не е стигал. Но със започване на недоволството: плач и наченки на тръшкане  : Прегръщала съм го, вземала съм го на ръце, с леко залюляване, с лекичко потупване и погалване по гръбчето, по косата, по личицето, говорейки характерните майчини слова с успокоителен глас.. като премине краткия момент на емоционален изблик (удължава се, ако няма отклик), детето е почувствало емпатията.. обичта, разбирането, сигурността, усещането за подкрепа и помощ. Тогава идва и разрешаването на проблема: какво иска, защо.. може ли, не може ли.. ако не може, съм търсила и предоставяла алтернатива.. нещо друго за правене, за вземане/имане, за занимаване.. Никога не съм го оставяла без внимание. Не съм го оставяла сам, разплакан, безпомощен.. Малките деца не са достатъчно развити, за да контролират щенията и емоциите си. Това започва да се случва по-късно.. след 4-5-6 година. Дотогава: търпение и дундуркане. Основното, от което имат нужда е.. мама. Мир и любов  

Ти как успокояваш твоето дете?

1. Моето когато истеряса, мога само да стоя до него и да го вардя да не се удари или нарани - ни чува, ни вижда, ни нищо. Ако реша да го озаптявам, става още по-зле. И лекар ката ми е казвал - че трябва да го чакам да му мине, защото в момент на истерия друго не мога да направя.
2. на 2 г. е. Това тръшкане и изблици на гняв - при нас преминава в истерия - пиша, защото щом при моето е така, смятам че при по-емоционалните деца може също да е така.
3. Разберете - това истерясване НЕ Е ОТ ЛИПСА НА ВНИМАНИЕ КЪМ ДЕТЕТО - моето е много обичано от всички у дома, обгрижвано и прегръщано. Не считам че е лигаво, нито е игнорирано.
4. Има един доктор Панов в Стара Загора, там ходихме. Много е читав. 

Аз се опитвам да го отбия, но не става. От страни получавам съвети, кой от кой по-неискани. НО никой от даващите съвети не е наоколо, когато изпадне в истерия, защото си търси да цока
При нас това действа успокояващо. Най-много майка ми дава акъл да съм го отбивала, че видиш ли тази майка какво направила, онази какво направила. Ама когато й оставям детето, и като се е случвало да истеряса у тях, и й казвам: ей на, еди-коя си майка отбила детето си, ама го оставила при баба си за седмица, че да стане номерът. И моята - Аааа, не, дръж си го, и да си цока


тъй че, отстрани погледнато знам, че много съвети могат да се дадат, но ако то дойде до главата е различно

Ще го израстат като всеки друг проблем, тъй като се дълби на незряла нервна система, търпение му е майката

Аз не говоря за истерия и не давам съвети как да се справите с поредния истеричен пристъп на детето си: нямам опит, не съм специалист. Говоря за съвсем нормални, характерни за малките деца изблици на недоволство: плач, рев, въргаляне по пода, тупане с краче, хвърляне/бутане на играчки. Често детското недоволство е продиктувано от чисто физически нужди, за които детето просто не се сеща: гладно е, жадно е, уморено е. Често именно в такива моменти детето става раздразнително, плачливо, пакостливо   Един бонбон, както се казва, в такива моменти би направил чудеса   Няколко резенчета ябълка, зърна грозде, парче шоколад.. няколко глътки прясно изцеден ябълков сок, чашка мляко с мед или мляко с какао често са достатъчни за подобряване на настроението.

rumka833, нямам опит с отбиване на детето от гърда. Моето беше на шише, пък аз съответно на цедене с помпа, та като поотрасна взех да му давам и други течности в шишето, други храни - нямаше драми - лека-полека се получи. Но ритуалът с гърдата е нещо специално и не всяко дете е склонно лесно да се раздели с това. Израства се, да.. В определени случаи би трябвало да помога някаква подходяща алтернатива на ритуала с 'цокането', но по-добре е да се ползва помощ от специалист и да не се импровизира в изпробването на съвети от околните  

мн.често моето е жадно - като усетя приближаваща буря, вадя водата от чантата. някой път помага.
и аз нз за това отбиване, по-големите ми деца изобщо не бяха така, това малкото е като пиявица )

DimS, не си мисли, че нещата, които си описала,че правиш не ги правим и ние. Просто децата са с различен темперамент и различна емоционалност.
Както се казва, теорията не е като практиката.
Израства се това поведение, но трябва адекватна реакция от страна на родителите. А понякога игнорирането е най-добрата реакция. С времето детето се научава, че с това си поведение нищо не постига. Нервната система става по-зряла и детето се научава (с помощта на родителите) как да изразява недоволството си по  социално приемлив начин.
А до тогава трябват здрави нерви на родителите. И няма нужда "специалисти", които не са виждали нито една истерия да дават акули и да обясняват, че родителите ще нанесат травми за цял живот на децата си.

Нямам нищо против да възпитаваш чрез игнориране детето си.

Подпивам се и аз под това. Който не му е било в къщата, няма нужда да порицава и съветва. Виждали дете тупащо с краче - ха - ха! Тази сутрин ми разби устата на две места, опитвайки се да го "гушна" по време на поредната му истерична криза. Ако не бързах, бих го оставила да си се помята на земята, пък нека съм най-жестокия родител на света.

не е лесно с малките сладкишчета...ама ще се справим някак си - то избор имаме ли

Нямаме. Но някак снизходителни и осъдителни коментари, от родители, които идея си нямат "що е то разгневен тодлър?" опререлено не помагат.

И без това е достатъчно трудно да запазиш разсъдък, когато гледаш емоционално дете. Последното нещо, което ти трябва е някой експерт по всичко да ти каже как сок от ябълка и парченца грозде ще ти реши проблема. И да игнорирането в някои ситуации Е решението, което педагози и психолози препоръчват. Няма нужда да се насажда чувство за вина в родителите.

аха, баш тъй! Като го игнорвам, и си завъртя главата - за миг поспира и се чуди: дали не бягам много бързо )
това от вица за кокошката и петела де , в кръга на шегата

Направо се чудя как няма тук тема отчетна за бебешките пубертети. Всеки ден нови и нови ситуации изникват. Много добри съвети са дали на авторката и не мисля, че мога нещо кой знае какво аз да допълня. Самата аз редовно търся съвети и успокоение от хора с по-големи деца (че това някога става по-добре).

Моят син е ... в същата фаза + много емоционален. Много рев, много пищене, много крясъци, автоагресия, не спи добре (съотвено и ние). Въпреки милионите статии по въпроса и книгите, които изчетох, на моменти си мисля, че сме за психото. И обикновено след няколко много бурни дни следват няколко по-спокойни. Вчера за първи път от няколко дни малкия си показа и чаровната страна. Та си казахме с баща му, "ха, дано излезе човек от него"

Изгубен щъркел, и при нас има моменти, когато виждам, че има светлина в тунела, но после пак следва някоя изцепка.😃
В къщи държим на дисциплината( но не в крайност), не сме от хората, които позволяват всичко и търпят лиготии. Обаче съм разбрала, че нашият човек ще научава всичко по трудния начин.
Rumka, не ми отговори кой постави диагноза хиперактивен на детето ти, какви изследвания правихте?

Вие помните ли момента на първото "непослушание" на детето си? И как реагирахте тогава?  Днес видях послушно дете. Имаше един месец разлика с моето на възраст (моето е баткото) и имах възможността да сравня действия и реакции и на детето и на майка му, за разлика от мен и моето дете. Имах възможност да анализирам отношението на майката към послушното дете, в сравнение с моето към моето. Не бях виждала послушно дете, честно да ви кажа, останах изумена и за това гледах и слушах супер внимателно как му говори майка му, белким науча нещо.
Ситуацията е следната: в парка поправят фонтанче. Отворили са шахтата и един ел. пулт. Двама чичковци работят по инсталацията и предупреждават всеки с дете, да се внимава с шахтата. Голяма атракция за децата. Моето веднага да погледне какво има в шахтата и след това му прищраква да намери камъчета и да почне да ги хвърля в бълбукащия фонтан. Послушното дете (направи ми впечатление, че беше облечено много прилежно и дори носеше слънчеви очила) стоше до фонтана хванато за ръката на майка си. И така, докато моето тичаше за камъчета и ги мяташе във водата, послушното наблюдаваше моето и фонтана и описваше какво наблюдава на майка си, която обясняваше за кабелите, тока, колко е дълбоко в шахтата. Послушното стоя така пред фонтана цели 25 мин. Запозна се с моето дете и дори взе да му обяснява какво знае за фонтана, за шахтата, че било дълбоко и му казва "там не, дълбоко! Фонтана не, има кабели! Б не хвърля тука камъци!" Моето, естествено никак не се впечатли от урока и продължи да тича и да търси камъчета, за да ги пуска във водата. През цялото време си тича, надвесва се над водата, пуска камъчета, а аз стоя и наблюдавам, без да му правя забележка. Аз това го приемам за безвредна игра и го позволявам. Майката на другото детенце, обаче, не му разреши да хвърля и то камъчета. Моя син донесе цяла шепа камъчета и другото се запали по играта му, искаше и то да играе на същото. Но майка му не му позволи да играе на това и му внесе някакъв страх, че това е много опасно. Детето се постресна и се отказа да иска и той да играе на същото, обаче като каза "хайде да си тръгваме", послушното реши, че не му се тръгва. До тук добре, си казах, да видим сега реакцията на майката. Първоначално отстъпи, да почака още малко, нейния син да погледа дивотиите на моя. После последва първия аргумент "ама аз си тръгвам. Ти ще останеш ли тука?". Детето, естествено, отговори, че да - щял да остане. Тя беше в чуденка какво да му каже, за да тръгне с нея. През цялото време му говореше много нежно и мило с един абсолютно мил и спокоен тон. Обаче при повторно възражение от страна на детето й, не знаеше какво да му каже и не й остана друго, освен да почака още, докато му дойде кефа (извинявайте за израза). И тогава си казах "това ли беше? Само толкова". Детето възрази и тя се отказа да спори с него, съгласи се да чака колкото е необходимо. И тогава реших да се намеся аз и се обърнах към моя "да си тръгваме вече" и ние, за да й помогна. Естествено, моето два пъти по-несъгласно да си тръгва, но аз веднага измислих историята, която знам, че ще го накара да зареже играта. И така, обясних как чичото, дето оправя фонтана в момента, ще се скара, че някой е хвърлил камъчета във фонтана и че така му пречат да оправи фонтана, и в името на фонтана, да бъде по-бързо оправен, моя веднага заряза камъните и тръгна, при което и другото дете потегли с майка си.
Поуката каква е? Че децата си ги възпитаваме ние. Ние, родителите, правим грешки, които водят до действия, които после не ни харесват и се чудим как да поправим. А после все се оправдаваме с "темперамент", "емоционалност"... Това послушното дете беше два пъти по-емоционално от моето. Моето докато тичаше се спъна и падна по гръб. Стана, не рева и продължи с играта си. А послушното го погали два пъти и каза на майка си "вече не боли". С което аз подразбрах, че сигурно е много гушкано дете.
Така че, в заключение, бих казала, че игнорирането е грешка. Но си спомнете кога за първи път сте игнорирали детето си и сигурно ще се досетите до днес какво отражение е дал този първи игнор.

Че да лъжеш е окей?

Не мога да разбера всеки път ли ще трябва да измисляш фантасмагористична история, за да накараш детето си да си тръгне? Аз предпочитам да му кажа, че е време за вечеря/градина/разходка и толкова.

Това е моята школа. Не лъжа детето си с измислици.