- Публикувана: 16 авг. 2017, 11:20 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2017, 17:40 ч.
Ако... знаеше бъдещето, щеше ли да промениш нещо? (тема-клише)
Ако знаех, че съм влязла и следвала 2г. специалност от която сега можех да вадя луди пари НИКОГА нямаше да си позволя лукса да я захвърля. Ама, млада, глупава съм била. Сега ми иде да си изгризя ушите от яд, но ползата би била нулева.
А ако това би те лишило от прекрасния мъж и страхотните ви деца? Или пък въпросната професия ти докара рак, защото ще работиш в канцерогенна среда? Съвсем хипотетично питам. Никога не можем да знаем предварително коя стъпка как точно ще промени живота ни и дали това, което сме приели за зло, всъщност не е било за наше добро. И обратното, естествено.
Ами, не, въпросът не е за миналото, макар човек да го трансформира като въпрос за миналото, какво би променил в миналото, за да си промени настоящето или някакъв друг епизод от миналото. Въпросът е именно за бъдещето. Ако знаеше бъдещето (то още не е дошло, но по някакъв магичен път го знаеш), щеше ли да промениш нещо?
На искам в момента аз да пиша нищо по въпроса, за да не дам някакъв определен ход на темата, но вече двама човека казват, че въпросът бил всъщност за миналото, трябва да уточня, че е за бъдещето, а не за миналото до сегашната точка, ако изобщо приемем някаква линейност на времето. Може за някого времето да не е линейно.
На искам в момента аз да пиша нищо по въпроса, за да не дам някакъв определен ход на темата, но вече двама човека казват, че въпросът бил всъщност за миналото, трябва да уточня, че е за бъдещето, а не за миналото до сегашната точка, ако изобщо приемем някаква линейност на времето. Може за някого времето да не е линейно.
Ами, не, въпросът не е за миналото, макар човек да го трансформира като въпрос за миналото, какво би променил в миналото, за да си промени настоящето или някакъв друг епизод от миналото. Въпросът е именно за бъдещето. Ако знаеше бъдещето (то още не е дошло, но по някакъв магичен път го знаеш), щеше ли да промениш нещо?
На искам в момента аз да пиша нищо по въпроса, за да не дам някакъв определен ход на темата, но вече двама човека казват, че въпросът бил всъщност за миналото, трябва да уточня, че е за бъдещето, а не за миналото до сегашната точка, ако изобщо приемем някаква линейност на времето. Може за някого времето да не е линейно.
На искам в момента аз да пиша нищо по въпроса, за да не дам някакъв определен ход на темата, но вече двама човека казват, че въпросът бил всъщност за миналото, трябва да уточня, че е за бъдещето, а не за миналото до сегашната точка, ако изобщо приемем някаква линейност на времето. Може за някого времето да не е линейно.
Ако знам бъдещето, пак трябва да знам след промяната другото бъдеще, тогава ще преценявам дали трябва да променям нещо. А промяната сега ли ще се прави или в бъдещето?
И мен ме мъчат условните наклонения, ама в английския. 
Ако ми се открие бъдещето, естествено, че ще се изкуша да променя нещо сега.
Но човек може да изпадне и другата крайност - да не прави абсолютно нищо от страх, че каквото и да направи, все ще прецака нещата. И може би именно заради това е добре, че не знаем бъдещето!
Ако ми се открие бъдещето, естествено, че ще се изкуша да променя нещо сега.
Но човек може да изпадне и другата крайност - да не прави абсолютно нищо от страх, че каквото и да направи, все ще прецака нещата. И може би именно заради това е добре, че не знаем бъдещето!
не зная защо да е подвеждащо това "ше". ако исках да е за миналото, щях да напиша "ако знаеше навремето какво щеше да стане, щеше ли да промениш нещо?". Използвам това "ше" за дистанциране. И на английски да е, пак има такъв израз, и той не е за миналото, а за хипотетична ситуация. На български също го имаме "ако бях на твое място...", и то не защото съм щял бил да бъда на твое място за нещо в миналото, а какво би било да съм в твоето положение.
Ако знаех, че съм влязла и следвала 2г. специалност от която сега можех да вадя луди пари НИКОГА нямаше да си позволя лукса да я захвърля. Ама, млада, глупава съм била. Сега ми иде да си изгризя ушите от яд, но ползата би била нулева.
А ако това би те лишило от прекрасния мъж и страхотните ви деца? Или пък въпросната професия ти докара рак, защото ще работиш в канцерогенна среда? Съвсем хипотетично питам. Никога не можем да знаем предварително коя стъпка как точно ще промени живота ни и дали това, което сме приели за зло, всъщност не е било за наше добро. И обратното, естествено.
А ако знаете, че 10 годишното ви дете, примерно, ще бъде убито от кола еди кога си и еди къде си, не бихте ли направили всичко възможно, за да не бъде то в този ден и час на това място? Аз бих толерирала неприятности, болка и мъка, но до определена степен. Не знам как бих живяла със себе си ако знам, че съм можела да спася, в случая, детето си, а не съм го направила.
Не гласувах. Няма как.
Не гласувах. Няма как.
А ако знаете, че 10 годишното ви дете, примерно, ще бъде убито от кола еди кога си и еди къде си, не бихте ли направили всичко възможно, за да не бъде то в този ден и час на това място? Аз бих толерирала неприятности, болка и мъка, но до определена степен. Не знам как бих живяла със себе си ако знам, че съм можела да спася, в случая, детето си, а не съм го направила.
Не гласувах. Няма как.
Не гласувах. Няма как.
Знаеш бъдещето в един вариант. Няма как да видиш други варианти. Би ли променил нещо или не би - проС въпроС.
Защо да няма как да гласуваш? Аз не съм социолог, за да оставям едно "не знам" като трети отговор, който всъщност не носи никаква информативна стойност, нито за гласувалия, нито за някой друг. Сериозните, мотивираните решения са или-или. Няма вратичка за още "ама, ако..., ама не знааааам..., ама далииии...".
Защо да няма как да гласуваш? Аз не съм социолог, за да оставям едно "не знам" като трети отговор, който всъщност не носи никаква информативна стойност, нито за гласувалия, нито за някой друг. Сериозните, мотивираните решения са или-или. Няма вратичка за още "ама, ако..., ама не знааааам..., ама далииии...".