Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №7

  • 83 070
  • 751
  •   1
Отговори
# 705
  • Мнения: 28 049
Mert Öğüt - новият в каста на "Фатих"



Боран като К. Треплев в пиесата "Чайка" - снощи, от премиерата.





Нургюл в Исфахан, Иран, на снимките на новия ѝ филм.

# 706
  • Мнения: 3 634
Хубав ден на всички!
Зарани, Лучия, и за нас са трудна работа историческите сериали, но ние се оплакваме, само когато няма какво „да сдъвчим“.
Затова всички да работят по-бързо  Grinning.
(Като мина време си мисля, че е възможно причините за нехаресването на еп. да не са само художествени.)
 
Но да си останем при нещо, което не иска гадаене. Много ми се съчетава със златножълтата кърпа на Нургюл,  която в последно време виждах само в тъмни цветове.

С началото на монетосечене на  златни монети Султан Мехмед Фатих  обявил на целия свят
окончателното превръщане на  бейлика в държава.
Всички характеристики на тази монета говорят за мащаба,
в който е мислена като знак за присъствие на Османската империя в тогавашния свят.        





 „Алтънът“  е първата светска ислямска златна монета.  Върху нея вече не присъстват религиозни формули, както върху  сечените от времето на Осман Гази сребърни „акчета“  (на монетите от това време са изписани името на султана и неговия баща, мястото и датата на отсичане, както и кратки пожелания-молитви за здравето и живота на султана и медните „мангир“ от времето на Мурад I.) Алтънът се превръща в най-използваната за търговска размяна в Източното Средиземноморие монета и измества използвания в този район преди венециански дукат.  Впрочем, за улеснение на търговията, златните монети, наречени „алтъни“ или "султани", били със същото тегло и стойност като венецианските дукати.
Докато акчета и мангири били сечени в много градове, златните монети били знак само на Константинопол.
Още любопитни неща  за монетосеченето  в  Османската империя (гугъл превежда прилично от немски):
http://www.turkinfo.at/index.php?id=3302

Последна редакция: вт, 14 ное 2017, 12:11 от vanja@

# 707
  • Мнения: 1 408
Здравейте! Ако може да питам нещо тези, които са гледали втория сезон на "Кьосем". Стигнала съм до момента, в който Гевхерхан се самоуби преди сватбата си с Кеманкеш. Та малко преди това Кеманкеш сподели на Кьосем, че в сърцето му има друга жена. Струва ли ми се, че тази жена е Кьосем? Гледаше я по онзи неповторим начин, по който мъжете гледат само любимата си. А даже ми се стори, че и султанката го гледаше по същия начин...

# 708
  • Мнения: 3 246
Привет,
Благодаря ви, момичета, за новата информация и интересните теми bouquet. Дано всичко това е за добро, както обичат да казват в турските сериали Wink. Все още се ориентирам в епохата на Махмед Фатих и положението на султаната по онова време. Има доста информация и ми е нещо объркано в главата, трябва да си подредя фактите Rolling Eyes. Благодаря ви много, че поствате новини, свързани със сериала и любопитни неща по темата.

 bouquet bouquet bouquet

sad_woman  Hug - да, жената в сърцето на Кеманкеш е Кьосем. Да и на другия въпрос - Кьосем също има симпатии и известни чувства към Кеманкеш. Има лека градация в чувствата й (ще видиш по-нататък), но тя никога не си позволява да каже или направи нещо, с което да опетни паметта на Ахмед, въпреки изминалите години. Но показва, че Кеманкеш й е скъп на сърцето, пази го и го цени изключително много.

Допълвам се: синовете на Мурад II, бащата на Мехмед Фатих

Murad had five sons:

    Ahmed Çelebi (1419 – 1437, buried in Muradiye Complex, Bursa);
    Alaeddin Ali Çelebi (1425 – 1443, buried in Muradiye Complex, Bursa);
    Mehmed the Conqueror (1431 – 3 May 1481, buried in Fatih Mosque, Istanbul) – with Hüma Hatun;
    Orhan Çelebi (died 1441, buried in Darülhadis Mausoleum, Edirne);
   Hasan Çelebi (1450 – 18 February 1451, buried in Darülhadis Türbesi) – with Halime Hatun;

Мехмед Фатих е третият син на Мурад II. Той е бил на 6 годинки, когато умира най-големият му брат - Ахмед и на 12 години, когато умира вторият - Аладин. Интересно е, че разликата във възрастта на първите трима братя е с по 6 години. И двамата му по-големи братя умират на 18 годишна възраст.
Мехмед Фатих управлява в годините -  от август 1444г. до септември 1446 г. и после от февруари 1451 г. до май 1481 г. Интересно ми беше за братоубийствения закон: виждаме, че шехзаде Орхан Челеби е починал през 1441 г., преди първото управление на Мехмед Фатих, но шехзаде Хасан Челеби е починал точно през февруари 1451 г., когато започва основното управление на Мехмед Фатих. Явно това е невръстното братче, което той заповядва да удушат и легитимира впоследствие заповедта си в закон...Законът за братоубийствата в името на империята. Жесток закон, който за около 200 години взема живота на около 80 шехзадета. Всичко започва с малкото бебе Хасан и продължава до момента, в който срещу този закон се изправя Кьосем султан.

Последна редакция: вт, 14 ное 2017, 14:22 от dana78

# 709
  • Мнения: 1 408
Благодаря, Дана! Много харесвах Гевхерхан и до края се надявах да се случи чудото и тя да се омъжи за Силахтар. Така и не разбрах мотивите на Мурад да разпредели точно по този начин коя от сестрите му за кого да се омъжи. Вярно, Атике го заплаши, че ако даде Гевхерхан на Силахтар, ще се самоубие. Сигурно по този начин Мурад си е мислел, че хем ще направи Атике щастлива, хем ще накаже Силахтар за въображаемото му провинение, като му забрани да има жената, която обича. Никой не помисли обаче за Гевхерхан и никой не предполагаше, че ще стигне чак до самоубийство. А тя беше по-зрялата, по-улегналата, ясно си даваше сметка, че щастието й е почти непосилно. Позволи си да помечтае за момент едва, когато Силахтар й каза, че ще заложи всичко на карта и ще признае пред султана за взаимните им чувства. Атике е просто едно детенце, което обърка възпитаното и любезно отношение на Силахтар с любов. Предложи му се, несправедливо го обвини пред Мурад и в крайна сметка постигна /или ще постигне, не съм стигнала дотам/ целта си, но на жестока цена. И друго не разбрах-защо Мурад първо реши да даде Герхерхан на Абаза Мехмед, а после промени мнението си и избра Кеманкеш.
Сигурно тези разсъждения не са никак на място насред разговора ви за другия сериал, извинявам се. Но ми се щеше да споделя просто.

# 710
  • Мнения: 3 246
sad_woman Hug споделям мнението ти! Не се притеснявай да споделяш, аз съм на линия за коментари, предполагам, че и другите момичета. До колкото си спомням, Мурад се отказа от Абаз Мехмед за зет след като имаше съмнения за това, че взема подкупи за земи и върши измами, като ощетява местните хора. Но, много си права за Гевгерхан, аз също не разбрах защо Мурад постъпи така. Гевгерхан вече преживя няколко шока - първо: била е омъжена без любов за съпруга си, впоследствие станал Велик везир; после след като подрежда живота си, мъжът й го екзекутират заради предателство и впоследствие разбира за другата му жена и че има дете от нея. Мурад можеше да я направи щастлива с брак със Силяхдар, а на Атике да й обясни някои неща - че сестра й е преминала през много трудности и тя вместо да се държи като глезено дете, да разбере сестра си и да порасне. Според мен, Мурад обича много повече Атике и нейната заплаха му дойде в повече. Реши да избере любимата си сестра Атике пред Гевгерхан. Единствено така си го обяснявам - предпочитание към едната сестра и желание да накаже Силяхдар за евентуалното му непочтено държание и това, че не е споделил и е скрил от него. А Силяхдар просто се опитваше да бъде любезен и да се отнесе с почит и уважение към Атике, като се надяваше, че всичко това (настояването й, чувствата й, преследването от нейна страна) е временно увлечение на млада султанка. Не сподели и с Мурад, за да не дискредитира Атике пред брат й. За съжаление, егоистичните чувства на Атике доведоха до много лоши последици.
 bouquet bouquet bouquet

# 711
  • Мнения: 28 049
Добро утро!

sad_woman bouquet, няма за какво да се извиняваш - нали темата е за Кьосем. И ще продължи да е и за Кьосем.

Книгата на Джон Фрийли на руски. На български е издавана като "Истанбул - Имперският град", оригинално заглавие - "Istanbul: The Imperial City". Глава втора е посветена на Мехмет Фатих, а снимките в книгата са много и хубави, но не се копират.

http://web2.anl.az:81/el_ru/2015/fd_tod.pdf





Още нещо интересно за четене - Къде се пазят архивите на Османската империя

http://www.desant.net/show-news/35309

Ваня bouquet, може и да не съм права, но мисля, че причините за нехаресването на еп. 1 на Фатих изобщо не са художествени. Ако бяха такива, нямаше да заснемат цял епизод и едва тогава да го изхвърлят. Няма да имаме възможност да сравним изхвърленото с новото, което ще ни предложат, но все пак мисля, че от посланията ще стане ясно по какъв път са тръгнали. Благодаря ти за споделеното за османските монети и за предоставения линк bouquet
Дана bouquet, с удоволствие продължавам да чета постовете ти за Кьосем. Grinning

# 712
  • Мнения: 1 408
Много, много тъжно ми стана, като видях Силахтар в градината и двете самотни сълзи, които се стекоха от очите му....Да, Атике получи каквото искаше, но ще е обречена до края на живота си да вижда в очите му любовта и болката по другата жена. Това ще е най-голямото й наказание. Успя да го принуди да се ожени за нея, но никога няма да има власт над чувствата му.
И за Фаря ми е тъжно. Все се надявам да стане някакво чудо и да успее да роди дете на Мурад. Гледам на един дъх, всяка свободна минута, така ме грабна този филм! Въпреки, че още от "Великолепният век" си мисля колко малка, дори нищожна е била цената на човешкия живот в тази епоха. Колко е било лесно да отнемеш живот, дори жените са го правели. И как от благоволението на един-единствен човек е зависела съдбата на хиляди и хиляди хора.

# 713
  • Мнения: 3 634
Привет!  Hug

sad_woman, Дана, Лучия, и за мен „Кьосем“ си е в темата и няма нужда от извинения.
Ще кажа само нещо за отношенията Кьосем - Кеманкеш. Съгласна съм с Дана, чувствата са взаимни, но до граница. За мен тази любов беше въведена, за да разбираме, че Кьосем е с „работещо“ сърце през целия си живот и това прави основните и действия в името на децата, които също като любовта са сърдечна „работа“ и признак на човешката природа,  да изглеждат правдоподобни.
Освен Ахмед, последователно във времето нея обичаха още Искендер и Кеманкеш. Тези двамата обичаха в нея различни нейни същности и от това кого от тях тя отхвърли и кого допускаше до последния момент на живота си на един дъх разстояние, получаваме  допълнителна светлина върху образа на самата Кьосем.
Искендер  и Анастасия дойдоха в двореца напълно еднакви – носещи своята невинност, чистата човешка същност и усвоиха реда в двореца, на който Ахмед и Кьосем искаха да придадат човешки облик.
Кьосем запази невинността си докрай, докато Искендер се отказа от своята.
Искендер обичаше в нея жената: искаше да я притежава и заплаши децата и със смърт. Линията, която следва Кьосем е запазване на живота на синовете на Ахмед, вярност към него и израстване като владетел, за да пази държавата и живота на децата – и двете поверени и от Ахмед. За продължението в тази посока и за сама жена след смъртта на  Ахмед в  най-голямата помощ за нея се превърна Кеманкеш.
Кеманкеш, за разлика от Искендер, вижда в Кьосем друго съчетание от нейните същности: първо за него тя е майка, чиято  идея за запазване на живота на момчетата той споделя с цената на живота си и тази идея е основното, което ги свързва в общите им действия, тя е държавник, на когото Кеманкеш помага и накрая, постоянно зад това стои жената Кьосем, която той обича като мъж, знаейки, че тя никога няма да бъде с него  (тук за обратното беше направен  паралел с Гюлбахар, която е в същото положение като Кьосем, и Синан).  Преценен  от такава гледна точка, Кеманкеш, също като Кьосем и за разлика от Искендер, запазва докрай своята невинност, т.е. човешката си природа в условията на дворцовия ред.
 
Дана, Лучия, благодаря за информацията и литературата за Фатих. Дана, наистина, колкото повече чете човек за този период, толкова повече сякаш се обърква. Но все пак и нещо започва да се вижда по-ясно. На мен ми „просветна“, че е важно да се прочетат също и нещата за периода от създаването на държавата до възкачването на  Фатих на трона. Така разбрах, че всичко, което се случва по негово време и което досега свързвах само с него, е част от вече започнал процес, който при Фатих достига по-висока или крайна точка. Като процес разбрах и братоубийството, и законът, който той ще напише, доколкото разбрах към края на живота си. Процес, който тече от времето на Осман (при него чичо-убийство), но при следващите султани по-често жертви падат братята. Прибягват към това както превантивно, така и при нужда. Освен това, само едно поколение преди Мехмед, в началото на 15 в. дълъг период на гражданска война между тримата сина на Баязид I едва не е довел до разпад на младата държава и това е било червена лампа за следващите и особено близките по време султани. В онова време водеща цел са били създаването, разрастването, оцеляването и централизирането на  държавата, а духът на постоянни зовевания и война е създавал друг контекст, в който се вписват мерките за ликвидиране на съперници за властта. Процес е и самото завладяване на Константинопол. Някъде прочетох, че  мъртвият Осман поставили с глава, обърната към Константинопол, може и да е легенда като повечето неща от онова време, но още с достигането на византийската граница предходниците на Фатих са разбирали значението на този град за бъдещето на държавата, която са изграждали. До Фатих са правени няколко обсади, натрупан е много важен опит: за необходимостта от добър флот, укрепления по двата бряга на протока и още много други познания,  които кулминират в стратегическото поведение на Фатих.
Искам да кажа, че когато свързваните с Фатих факти се разбират като процес в хода на създаването на държавата, на мен  ми стават по-ясни.

Лучия, виж какво казва премиер-министърът Бинали Йълдъръм в една статия, която прочетох след като си помислих и аз като теб в една друга посока:

http://www.hurriyetdailynews.com/nobody-in-turkey-can-monopolize … m-yildirim-122428

под заглавие: „Никой в Турция не може да монополизира Ататюрк“
„Нито една политическа организация или институция не може „да монополизира Ататюрк“ или да използва създателя на Турската Република „за да поляризира обществото“.
...Ататюрк е такава наша ценност, каквато е и Султан Мехмед Завоевателя.“
Много за размисъл. Напр. очакването художественото пресъздаване на един от двамата да се харесва на всички.

# 714
  • Мнения: 28 049
Ваня bouquet bowuu
Никой не може да монополизира Ататюрк, но някой изключително успешно подменя идеите му пред "религиозните хора" в Турция. И с това изречение "Atatürk is our value just as much as Sultan Mehmet the Conqueror" потвърждава моите съмнения, че не става дума за художествените качества на първи епизод при вземането на решение да се изхвърли. А колко дразнеща е манипулацията да се слагат на едни везни Ататюрк и Фатих, могат да разберат само тези, които поне отчасти са се запознали с живота и делата на единия и на другия. Ще издигнат и Фатих като знаме за нацията редом до Ататюрк - много прозрачна цел и никой не може да ги спре в постигането ѝ.
Жените на първия ред в залата - вижда се точно тяхната "ататюркска позиция" #Cussing out ooooh!


Скрит текст:

# 715
  • Мнения: 28 049
В каста на Фатих

Гюркан Уйгун - Делибаш



Ертан Сабан - последният византийски император Константин XI Палеолог



Бурак Тамдоан - Хадъм Шахабеттин паша - управител на Румелия



Алтан Еркекли - Мимар Муслихиддин ага, архитект - учител на Мимар Синан



Мерт Язъджиолу - шехзаде - чие - засега няма инфо. Доколкото си спомням, той е имал предложение за участие във ВВКьосем, в ролята на шехзаде Мехмет, което е отказал.



"Честные признания Кенана Имирзалыоглу: О Фатихе: " Работа очень большая. В процессе работы может измениться многое, режиссер, сцена.. Много трудностей, но сила укрепляет( geç olsun, güç olmasin) Ответственность велика... Дайте шанс...(Hakkini vermemiz lazim)"

Последна редакция: чт, 16 ное 2017, 18:38 от LU4IQ

# 716
  • Мнения: 3 246
Привет дами,

Благодаря ви! Hug bouquet
sad_woman  Hug - да, точно така е. По онова време животът е значел малко, дори и животът на членовете на династията. Всичко се прави в името на империята, в името на властта. Точно за това, може би, ОИ остава цяла и просъществува толкова дълго, както и Османовата династия...но е явна цената. Както вече споделих неколкократно в темите, докато коментирахме двата сезона на Кьосем - до един момент ми беше изключително трудно да възприема жестокостта, с която османците са се отнасяли и с нашия народ, но впоследствие като видях как са избивали дори собствените си деца и братя (превантивно или в следствие само на слухове и страх)...си дадох сметка - ами какво остава за друговерци и раби, каквито са ни възприемали нас, българите и другите християни. Просто жестокостта в името на властта и влиянието е била голяма.

Лучия Hug,  - напълно съгласна! Просто недоумявам какво се случва в Турция. Страх, объркване и притеснение за бъдещето от светски настроените хора. Голословни приказки са тези за Ататюрк, потъпкани са всичките му постижения, а твърденията за него са просто за заблуда на множеството. Ататюрк и Мехмед Фатих един до друг...дааа, твърде дръзко и манипулативно!

Ваня Hug - съгласна съм с теб! Четох за Баязид I Светкавицата (прадядото на Мехмед Фатих) и за разделянето на управлението на империята на част от синовете му.

Деца на Баязид I Светкавицата:

    Ертугрул Челеби, неизвестна майка
   Сюлейман Челеби (1377 – 1411), съ-султан на Румелия, неизвестна майка
    Иса Челеби (1380 – 1406), губернатор на Анатолия, от Девлет Хатун
    Мехмед Челеби (1389 – 1421), губернатор на Анатолия, по-късно султан Мехмед I Челеби (1413 – 1421), от Девлет Хатун
    Мустафа Челеби (1393 – 1422), от Девлет Хатун
    Муса Челеби (умр. 1413), султан на Румелия (1410 – 1413), от Девлет Хатун
    Шехзаде Муса – син
    Шехзаде Касим – син
    Шехзаде Юсуф – син, става христианин, сменя името си на Деметрий[21]
    Ерхонду Хатун – дъщеря
    Хунди Хатун – дъщеря
    Фатма Хатун – дъщеря

Дядото на Мехмед Фатих - Мехмед Челеби е трябвало да се бори с братята си и става - султан Мехмед I Челеби, а бащата на Фатих - Мурад II, също търпи последиците от това и воюва с чичо си, държан в плен от византийския император.

Ето малко кратка информация за добиване на представа за борбите по това време:

Бащата на Мехмед Фатих - "Мурад II е роден през юни 1404 година в Амасия, център на владенията на баща му Мехмед Челеби. По това време османските владения са разделени между синовете на Баязид I, но след продължителна гражданска война през 1413 година Мехмед отстранява братята си и се утвърждава като единствен владетел. Султан Мехмед I Челеби умира на 26 май 1421 година, но неговите приближени държат смъртта му в тайна, докато пренесат тялото му в Бурса, където обявяват Мурад за наследник на трона. Двама от братята му, Юсуф и Махмуд, са ослепени и затворени в Бурса. Това не предотвратява споровете за престола, тъй като византийският император Мануил II Палеолог освобождава държаните дотогава в плен Мустафа Челеби, последният жив син на Баязид I. Мустафа Челеби се признава за васал на императора и му обещава значителни териториални отстъпки, включително Галиполи. На 15 август 1421 година той дебаркира в Галиполи и, след като разгромява лоялната към Мурад армия на Баязид паша, влиза триумфално в Одрин. След като установява контрол над Румелия, Мустафа се отказва от ангажиментите си към императора и през зимата се насочва с войските си към Бурса. Двете армии се срещат край река Нилюфер, но до решително сражение не се стига, тъй като голяма част от армията на Мустафа Челеби преминава доброволно на страната на султана. С помощта на генуезкия управител на Нова Фокея,  Мурад II преследва Мустафа Челеби в Румелия, където той е заловен и екзекутиран в Одрин — чрез обесване, тъй като е обявен за самозванец."

Виждам, че повечето от синовете на Баязид I са от Девлет хатун - значи пълнокръвни братя и впоследствие единият отстранява другите заради трона. Та е ясно, че братоубийственият закон се прилагал в известна степен и преди - без да е изрично написан и приет. Впоследствие се въвежда от Фатих, за да се предотврати такъв тип борба за властта, която отслабва империята.
Смъртта на деца-братя срещу целостта на империята. Ясно е, разбираемо, но трудно за възприемане. Трудно ми е също да си помисля, как са се чувствали самите султани искайки фетва за собствените си братя?! Как са се чувствали султаните-бащи, знаейки, че само един ще оцелее, как се се радвали на децата си при такава мисъл. Или може би си е казвал - "Аз ще съм вече при Всевишния". Да, но майките...султанките, родили синове, които ще видят продължението на ситуацията след смъртта на султана-баща?! Sick

Последна редакция: чт, 16 ное 2017, 16:07 от dana78

# 717
  • Мнения: 28 049
Дана Hug, благодаря ти за споделеното, за коментара за Кьосем - също!
Помисли си само колко много се променя всеки човек в рамките на краткия си / средно около 70 - годишен живот / и колко време ни дели от епохата на Фатих, Сюлейман, Кьосем. 70 години можем да си ги представим, да ги проследим... но 700 - непосилно е за човешката фантазия, за човешкото възприятие да обхване промените, които настъпват през всички тези векове у хората. Аз и преди писах тук - хубаво е, че еволюираме, хубаво е, че човешкият живот е висша ценност, макар и не все още навсякъде по света.

Изказването на Кенан Й. за Фатих от предния ми пост е ново, част от този репортаж




# 718
  • Мнения: 1 164
Аз също съм се чудила как се прощава на сина-султан, който иска фетва за смъртта на братята си и разпорежда присъдата. Как се живее с този син??? Аз не бих могла да простя.

# 719
  • Мнения: 1 408
Аз не мисля, че Кьосем е простила. Такова нещо не се прощава. И тя го каза на Осман пред ковчега на Мехмед-че той повече не й е син. Но в името на Империята и династията е била принудена да потисне цялата си болка и да продължи напред.

Общи условия

Активация на акаунт