Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №7

Кьосем ще я оправят Сафие и Хюмашах.Ако ли не ,то тя сама ще се накаже.Много интересни и верни неща и каза Коюуджу Мурад паша,ако сте се заслушали или си спомняте.Тя сама ще се унищожи.Или поте така си мисля.

   В историята пише, че сама се унищожава заради искането на все повече власт.

Мен в снощната серия ме нервира Хандан. Според мен, след като обича Дервиш, можеше да го предупреди, че султанът знае за убийството на баща му. Дервиш можеше поне да опита да избяга. Мисля си и за това, че той сам беше предложил на Хандан да отиде и да разкрие сам всичко на султана преди опита за отравяне на Зулфикяр. Тогава тя го спря, а след това под натиска на Кьосем го предаде.
Кьосем се опита да спази обещанието си да не разкрива истината за връзката на Хандан и Дервиш. Опита се да я оневини. Но султанът вече е станал подозрителен дори спрямо майка си. Може би точно това ще я довърши.
Куюмджу паша каза много верни неща, които се отнасят до всички, не само до Кьосем. На мен ми направиха впечатление думите й пред него, че султанът и принцовете са държавата, а тя се грижи за тях и затова ще продължи да се интересува от държавните дела.

Ако под силна жена (Сафие, Халиме) се разбира това да ламтиш за власт с цената на всичко, дори живота на собствените ти деца, то предпочитам да съм "слаба" като Хандан. За мен тя беше много пълнокръвен образ - истинска жена, запазила човешкото, женското, майчинското в себе си, живееща в постоянен страх за живота на единственото си дете. Именно любовта й към Ахмед и страхът за живота му я караха да греши, просто, защото коварството на другите жени в харема й бяха чужди и правенето на интриги не беше нейна природа.

За любовта й към Дервиш пък изобщо не мога да я обвиня, но явно порядките тогава са били съвсем различни. Едва ли е получавала толкова любов от някой друг през живота си, а той я гледаше с такова обожание. Съдейки по последните й думи към него, тя умишлено го изпрати на смърт и беше взела решение и за собствената си съдба. Явно вече беше изморена от златната клетка - двореца, интригите, липсата на любов - и жадуваше за свобода с любимия си, някъде в друг свят и друго измерение.

    Напълно съм съгласна. Знаеше, че ако предупреди Дервиш, че султанът ще го убие, щеше да избяга и пак щеше да бъде намерен. Дервиш нямаше как да избегне съдбата си. На Хандан беше й писнало от интригите в този дворец и вечно да се съобразява с всички. Постоянно я заплашваха и я изнудваха. Дори не намираше разбиране и от сина си. Влюби се и тази Кьосем го води за носа! Нима майката не е по-ценна от всичко и всеки, защото тя ти е дала живот?!

   Ахмед за мене е един голям неблагодарник. Дервиш толкова пъти го е спасявал. В днешно време е същото. Ти помагаш на един човек толкова пъти и накрая ти забива нож в гърба или направо в сърцето.

  

    

Не бих нарекла Ахмед неблагодарник.Той е продукт на своето време, на традиции и безумни обичаи, на възпитание , на ценностна система произлизаща от това възпитание, на всички на което са го учили и на всичко което му е насаждано през годините.
А има и друго нещо.Тайната на Дервиш се разбра от половината дворец.Как щеше да изглежда в очите на другите султана ако не го беше наказал.

Нали разследват всеки случай. Без доказателства как ще го осъдят на смърт? Все очевидци търсят, като случая с прислужницата на Кьосем в банята...щом се появи очевидец, и обвинението мигом отпадна.защо и при Дервиш да не се процедира така...

Аз не мисля, че Дервиш би избягал, ако знаеше какво го очаква...

От 04.08 до 20.08.17, Мехмет Куртулуш участва във Фестивала на Небелунгите, във Вормс. Той играе ролята на шейх Омар в пиесата на Алберт Остермаиер (Albert Ostermaier) - Блясък: Зигфрид Арабски (GLUT. Siegfried von Arabien). Всяка вечер той и колегите му играят пред 400 човека публика, а немската преса отбелязва забележителната му игра... 

Династията е важна, тъй като векове наред след Сюлейман, властта е била в ръцете на тази династия и се е предавала по наследство. В това време все е имало и странични апетити, които дебнат всеки угоден момент за преврат. Един от тях е Шахин Гирай, потомък на Чингиз хан. Сигурно е имало и други от разни видни родове, с корени и заслуги, които да им позволяват да имат претенции за престола. По тази причина и Мехмед Гирай е реален претендент, при липса на преки наследници от династията (а тази липса, виждаме, много лесно може да стане фактическа- чрез интриги, подкупи, убийства и пр.) Затова беше голям проблем и драми с Фахрие, понеже се влюби в човек от враждуващ род, реален претендент за трона. А нямаше проблем да я омъжат за Дервиш паша- такъв, който заема важен пост, служи вярно на падишаха, но никога не може да стане султан. Така няма проблем и с Хюмашах и Зюлфикяр. Няма проблем и султанът да я разведе. По сериозни причини разводът е бил допустим.
Трябва да се прави разлика между родените със статут на султанки, имащи права да се омъжват и развеждат ( често не по тяхно желание, а с цел) и между Валидетата, които са със статут на робини на султана. Не са свободни жени, дори да излязат от двореца, е трябвало разрешение, както и за каквото и да било. Те дори не се омъжват за султана, няма брак. Но като робини на султана, нямат право да бъдат и на друг мъж!
Хюрем приема мюсюлманството и така склонява  Сюлейман да сключи брак с нея, тъй като вече, като "правоверна", не може да живее в грях, да бъде с мъж без брак, вече не е робиня, той и дава и свободата. И най- вече,  понеже му е замаяла главата и той е желаел да изпълни каква ли не нейна прищявка (но това е друг въпрос).
Валидето е майка на управляващ султан, сиреч вдовица на вече покоен падишах. Тя е била фаворитка, понастоящем вдовица, но си остава робиня- робиня на покоен падишах. И като такава не може да бъде на друг мъж.
По този начин, влюбеният Дервиш, посрамва една Валиде! Посрамва паметта на покойния падишах, поглеждайки негова робиня! Да не говорим, ако тя му откликне и споделя такива "скверни чувства".
Дервиш е непростим и заради посегателството към падишаха- няма причина, няма довод, който да оправдае такова деяние! Днес от любов към майка му, от симпатия към сина и, от заговор с Шахин Гирай и сделки за бъдещи облаги.... утре, ако задуха друг вятър, лесно ще се намери причина да се разкара и Ахмед,  ако не му е угоден. Няма как да упрекваме Ахмед от нашата си съвременна призма. Времената и нравите са били други и той е постъпил справедливо и достойно,  преодолявайки себе си и целия този душевен катарзис.

Интригантки и пълни със жажда за властта,но са силни -Халиме,Кьосем и Сафие и то заради децата си силни (и не само).А Хандан какво?Не помисли ли поне малко да за своя син?И не е ли именно това слабост и егоизъм да прати на смърт пашата (както казахте,че знаела и нарочно не му е казала,че да си умрат заедно...)Е това е слаба воля-живот,за борба,за каквото и да е.На мен също ми стана жал за нея.Вярно да го беше целунала поне.Странно решение на сценаристите, не съм доволна.
Евала правя на Дилруба-дръзка и волева натура, готова е да се опълчи на всички, и си личи,че много обича брат си, не знам какви ще ги върши понататък, сигурно няма да падне по-долу от майка си,обаче съм склонна да я оправдая засега като й виждам причините.
Мисля обаче, че Кьосем ще я съсипе.
Мисля, че ще погуби и новата наложница-подарък, точно както Хюрем парираше почти всички опити на другите султанки да пратят нова жена на халвет.

Права си, не бях помислила за това, че Мехмед Гирай действително е бил заплаха за султана, а ако и се ожени за султанка става още по-опасен. Шахин дори беше на път веднъж да седне на престола... Султанките са имали доста привилегии - можели са да се развеждат, били са единствените съпруги на мъжете си (на фона на полигамията по онова време), имали са право и да отказват да спят с мъжете си, затова и много рядко са имали деца. Но въпреки тези привилегии те са били използвани от майките си за политически цели - ако валиде иска някой паша да ѝ е верен е много лесно да даде дъщеря си на него, пък бил той и на 80 години, когато вече не ѝ трябва пашата - развод.

Здравейте!

Вилма, благодаря за този пост.  Имаш лайк. Много точно си описала цялата ситуация. И според мен тази е истината за случилото се между Дервиши, Ахмед, Хандан  и т.н.

въпреки цялата й слабост и грешки, ми е жалл за Хандан
тя няма безскрупулната воля и сила да премине през всичко, само за да е нейното, не е жадна за власт и величие, единствено страхът за синът й я е движил...и тя загуби всичко...
слаба и безволева, но ми е жал, една нещастна жена, изложена на това змийско гнезно, харемът, където оцеляват единствено силните и безскрупулните, а тя не беше такава 

А даматите-султанските зетьове има ли ли са право на своя харем?
Все си мисля, че е било наказуимо ако се докаже измяна на султанка.Но някъде съм чела,че някои паши са имали.
Странна ми е идеята,че валиде подчинява пашата чрез брак-то това не е сигурно, дали брака ще е сполучлив, дали не, дали ще се влияе от жена си, това ми е малко несериозно като довод да ги омъжат по тая причина, но е факт, че е било така. Пример-Михримах и Рюстем паша, по-скоро там Хюрем искаше пашата да повиши статута си и величието си, да се издигне като стане султански зет, да има повече влияние и авторитет, да е уважаван, все пак голяма чест е било да си зет на султана, от тази гледна точка го разбирам.

Здравейте,

Ако ми позволите, ще направя някои добавки.
Династията на Осман е много по-стара от годините на владичество на Сюлейман Великолепни. Но като най-великият владетел на империята, на него се пада да има най-влиятелната майка за времето си. Айше Хафса е първата, която носи титлата Валиде султан и това не е случайно. За разлика от другите, майката на Сюлейман не е робиня, а свободна жена, а и според различни сведения е дъщеря на Кримския хан, т.е част е от династията Гирай, която се води роднинска на османите и резерва, ако бъде прекъсната османската.
Хюрем е другото изключение по времето на Великолепния век и е първата от времето на Баязид, която се жени за султан. Традицията е била въведена, тъй като след като Баязид Светкавицата е бил пленен от Тимур, за да го унижи, последният е карал жената на султана да сервира. И според легендата, за да не търпи повече такова унижение падишахът, то не се женел за свободни жени, а ползвал жените от харема, които получавали статут според децата, които му раждат. Според други в началото османските падишаси имали нужда от признание на статутаа си и за това сключвали бракове с принцеси. Но след като наложили властта си, то тази необходимост отпаднала.
Валиде султан е много силна титла в дворцовата йерархия. Това не е просто робиня, нито просто вдовица. Като изключим Хюрем и жените, за които се спори дали са сключили брак със султан, да си просто една от жените не ти дава нито сила, нито власт. Шехзадетата обаче, го правят. Както и династичните бракове между султанските сестри и дъщери и пашите. Една майка на принц трябва да направи силна клика чрез дъщерите си, за да осигури властта на сина си.
Валиде освен управление на харема, върши и други значими дейности. Редица строежи на джамии, бани и медресета са дело на валиде султанките или жени на султана (като Хюрем). Получават значителни средства от държавната хазна и могат да ги насочват и за помощи на бедни и болни. Не случайно титлата й се слага наред с великия везир. С тази разлика, че валиде е с особен статут - тя е родила падишаха - сянката на Бога на земята.
Хандан не може да има любовни връзки не защото е била със султана, а защото е майка на султан. Дори сина й да не стане султан, то като майка на шехзаде отново няма право. Но ако просто е била фаворитка или няма син, то историята познава случая на женитби, след смъртта на султана. Целият му харем се мести в Ески сарай, за да направи път на новия харем и новия ред в двореца.

Дъщерята на султана е част от династията. Както казахте - родена е свободна. И тя има правото да се развежда, за разлика от нейния мъж, който няма право на наложници и няма право на развод със султанката. Той е изцяло зависим от нея. При развод, пашата губи положението си, а често и имуществото си, защото в Османската империя собственик на всичко е падишаха, който отдава по свое усмотрение, но може и да го вземе във всеки момент.

За браковете на сестрите и дъщерите на султана и опасността от преврат - положението е ясно. Синовете на султанките сестри и дъщери не са шехзаде. Те не са наследници на османския трон. И именно за това, когато един султан умре и синът му се възкачи на трона (до султан Ахмед), той убива братята си, но не убива синовете на тези султанки. Разбира се, избягва се да им се дават високи постове.

Османската империя е интересна държава именно с липсата на си на благородничество. Всичко е собственост на султана - и животът, и имуществото. Единствената вратичка е във вакъфите.