Проблем след взимането на книжката...

Нищо странно не виждам в цялата работа. По принцип почти никой, току що взел книжка, не е готов шофьор. Шофьор се става като минеш едно 2000 км. И особено за момичетата е съвсем нормално да се притесняват. Решението според мен е съвсем стандартно - карате заедно (по-добре с мама, защото татковците не ги бива много в комуникацията с момичета и се скарват). Сега например е възможно най-доброто време, защото е отпускарски сезон и няма трафик. Всеки ден излизате и навъртате километри по-най-важните маршрути. Като ги научи добре я пускаш сама, най-добре в неделя сутрин например, когато ще е сама на пътя. И после малко по малко я пускате сама по разучените маршрути и пак карате по непознатите и след време нещата плавно ще се оправят.

ЪЪЪ,каква мама,тате!Човека пита за жена си,която е малко несамостоятелна Чак майка и баща и,едва ли ще дойдат да бутат:)

Благодаря за разбирането, това е разумно решение и аз така ги виждам нещата. Може би трябва да уточним, че тези 2000 км трябва да са минати градско, защото карайки извън града се учи само да държи пътя, няма спиране и тръгване, нито светофари. Проблема на ММ (моето момиче) е, че се страхува да тръгне сама, а моето лично мнение е, че за начинаещ шофьор се справя добре. Проблема й е в главата, не в краката, ръцете или уменията.

Първо във форума е прието, че съкращението ММ означава "моят мъж", така че по-добре не го използвай

По темата -  не виждам нищо нетипично в този случай, придружавай я известно време, като се стараеш да не даваш команди, насоки и т.н. (освен ако няма опасност от инцидент, разбира се), все едно е сама в колата, не й подсказвай, накарай я сама да си избира маршрут и да взима решения на пътя. След няколко тренировки, ще бъде по-уверена и ще шофира сама.
Когато аз изкарах книжка нямах собствена кола и близо две години след това почти не се бях качвала да крам. А както знаем, практиката е много важна и затова бях много неуверен шофьор. В началото карах с ММ, да речем в рамките на две-три седмици и след това започнах сама.

Ако съм разбрал правилно, страха на моето момиче да кара сама не е изолиран случай и да не бързаме да продаваме малката кола. Благодаря на всички за положителните съвети, ще направя още веднъж каквото мога, за да помогна на момичето ми да си преодолее страха. 

Може би е време да спрете да й обяснявате, че проблемът й е в главата? Казвам го с най-добри намерения. Съвсем нормално е на начинаещ шофьор да му се струва прекалено много да се справи наведнъж с перфектното задвижване и спиране на колата, с трафика, с определянето на посоката и т.н. - просто при нея още не е автоматизирано това, което един опитен шофьор не забелязва, защото го върши автоматично.

Аз бях от страхливите кандидат-шофьори, но съм карала много с придружител (както инструктор, така и мъжа ми), още преди да взема книжка и когато взех книжка, вече жадувах да мога да карам сама - но това е, защото имах много опит, МНОГО навъртени часове и се чувствах уверена. Първоначално като взех книжка, карах само по познати места, след няколко години се наложи да почна да карам в голям град, с много трафик, сложни многолентови пътища и преминавания - и без навигация бях в абсолютна невъзможност да шофирам. Случвало ми се е да приема разговор по телефона и да не чуя какво ми разправя навигацията, макар че виждам екрана и да не успея да изляза от правилния изход, в резултат на което се оказвам в друга част на града, заседнала в трафик, вместо при клиента, където трябва да съм. Спрях да приемам разговори по телефона, докато шофирам в големия град, докато придобих увереност - това е ново ниво увереност, иначе бях карала много, но в по-кротушански условия.

Така че дайте на вашето момиче достатъчно подкрепа, за да може да се почувства уверена. Съветвам я да кара с навигация, непрекъснато пусната, може смартфон с гугъл мапс, много са им добри указанията за движение и да я пуска непрекъснато, за да свиква с нея. Аз и до ден-днешен карам само с навигация и то не винаги, защото не знам пътя. Ако съм уморена, след работен ден, вечер и се прибирам вкъщи, пътят го знам отлично - пак пускам навигацията, защото тя ми върши едната от работите, с които трябва да се занимава моя ум - да следи къде да завия и на коя посока, така за мен остава по-малко работа, с която уморената ми глава се справя по-лесно. Иначе съм шофирала в цяла Европа, включително и в големи столици като Париж, Мадрид и т.н., на ляво и дясно движение, та имам доста повече опит от други шофьори, в момента в ежедневието си минавам по 400-600 км на седмица.

Абсолютно изолиран случай Е!
Няма такъв случай в статистиките (БГ).
На 5-то явяване, след 4-то(НЕ) да бъде даден изпит-кормуване.
Дати на явяване с НЕ: 25.10.2016г, 08.11.2016г, 08.12.2016г, 15.03.2016г
Заветното ДА е на 13.07.2017г
 
Manekena, опитвате се да всявате смут сред Дами, вече шофиращи самостоятелно МПС.

PAV1, позна само за колата, но и това е нещо, което ме изумява. Датите са близки, но не съвсем точни.  Всъщност се извинявам за паркирането на тротоара, но къде да паркирам, когато няма никакво място, града ни е пренаселен с хора и коли. Опитай се да познаеш какво ще се случи в близко време - дали ще преодолее страха си и ще започне да шофира сама, или ще продадем колата и ще забравим за книжката?

Може да го прави и от инат. Прекалено много й пилите на главата. Онова, което ще постигнете е да я откажете съвсем от шофирането.
Карайте с нея докато се почуства готова. По-добре така, вместо да четем всеки ден за 18-годишни блъснали се тук и там. Каква полза, че са били уверени?

Моят опит показва, че човек се учи да кара, когато е сам. Нормално е отначало да кара с придружител, докато свикне с колата. След това се почват малки познати маршрути и непрекъснато увеличаване на дистанцията дом- заветна цел. Когато караш с някого разчиташ дори и неволно на него, което е огромна грешка, защото той няма педали и освен да вдигне ръчната или да завърти кормилото, друго не може да направи, а това е доста опасно и непрепоръчително. Когато съм сама съм концентрирана и много по- внимателна. Това е обаче моят случай. Разбира се има хора, които НЕ бива да бъдат шофьори, но това няма как да се предотврати, освен ако те самите не си дават сметка.

ПП Не се сърди, човече, "браво", че толерирате запълването на тротоарите с МПС-та.
(редактирали сте поста ми, изтривайки снимка от google maps)

Изтрих снимка на личния автомобил на потребител след негова молба.
Снимките наистина са публични, но са анонимни докато не се свържат конкретно с някой от нас.

Може да се е освободило по-късно.

Не толерирам неправилното паркиране, оправданията му не са изтрити.

Кое е това "нас"?
Велика ложа на стария и приет шотландски ритуал 
полезно:
Не съм от тях.
Лице, регистриращо се в някакъв форум вече НЕ е анонимно. 
Обърках, че толерирате неправилното паркиране (запълване на тротоари с МПС-та).
Може би толерирате т.н. клюка,
а не логически анализ въз основа на събран публичен материал.
Многократно съм правила такъв анализ, с извадки от ТР, съдебни решения.
 Предполагам съм била полезна.
Угодност може би е термина.

Имам предвид - който и да е потребител от форума, който не желае снимка на личната му кола да стои в тема.

А, разбрах!-всеки потребител от форума е "защитен" от линч,
независимо какво нарушение (ЗДВП/НПК) е направил.
Тази "лична кола" е публична, паркирана или придвижвайки се!
МПС-та по улични платна, придвижвайки се адекватно без ПТП-та!