Мен ме натоварват, особено когато искат да съчетаят виждането с нас с други техни приятли или роднини, които не познаваме или пък с разходката на детето си, защото то имало нужда от разходка. Или пък на спускане от Витоша да минат, че сме им по път. Някак си до един очакват да си хвърлиш всичката работа и да се спуснеш да им правиш компания и да им слушаш историите. Тази година едни ще се връщат от САЩ и смятам да ги пропусна, ако мм иска, да си ги кани на работа, аз няма да се ангажирам. С годините зейва пропаст помежду ни и колкото и да се стараем да си поддържаме приятелството, то не се получава. Не винаги е било така, получава с плавно, година след година и в един момент се чудиш за какво изобщо ти е изтрябвало да се виждаш с тия хора веднъж годинишно, при това набързо, защото им е сгъчкана програмата и искат да си уплътнят времето тук максимално ефективно.
- Публикувана: 8 авг. 2017, 15:05 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2017, 23:55 ч.
Натоварват ли ви върнали се от чужбина (за ваканция)?
Прибираща се съм и аз, много за малко винаги, надявам се, че никой не товаря. 
Имаше една близка приятелка, която ме нарани с поведението си,съвкупосност от няколко неприятни детайла в него, но после реших, че тя винаги си е била такава и ми мина. Не и казах нищо, което е нетипично за мен, но пък все още сме си приятелки.
Интересно е това с пропастта, с тази приятелка се бях почувствала така, но само за малко, иначе никога не ми се е случвало. Много би ме натъжила една такава пропаст между стари приятели. Може би ФБ помага да не зейне, не знам.
Имаше една близка приятелка, която ме нарани с поведението си,съвкупосност от няколко неприятни детайла в него, но после реших, че тя винаги си е била такава и ми мина. Не и казах нищо, което е нетипично за мен, но пък все още сме си приятелки.
Интересно е това с пропастта, с тази приятелка се бях почувствала така, но само за малко, иначе никога не ми се е случвало. Много би ме натъжила една такава пропаст между стари приятели. Може би ФБ помага да не зейне, не знам.
На потребителката, чиито пост стана повод за тази тема ѝ вярвам, защото и аз като нея мисля, че хората се отдалечават с времето, възгледите им се променят (поне на едната страна) и накрая може да стане така, че няма какво да си кажат. Не знам обаче какво е неприятното в такива ситуации, като подобни срещи просто може и да не се състоят. Аз за предстоящото си пътуване в България планирам да се обадя на трима-четирима приятели, с които всъщност вече имаме уговорки и останалото време да прекарам със семейството си и обикаляйки любими места. Вече отказах да ходя на всякакви сбирки с тежки маси с приятелите на ММ и жените им, той да се извинява както иска. Ако от две седмици почивка изкарам било само и три неприятни вечери, много ще ме е яд. Най-добрите ми приятели така или иначе не са в България, но с тях няма как да си омръзнем говорейки почти ежедневно с часове и дори гостувайки си с преспиване несъбути. 
п.п. Това със сбирките на всички приятели в ресторант не го разбирам, нито другото с поканата на приятелите да дойдат да ни видят във Велинград, но всеки си има своите виждания. Аз ако съм в България и някой ме покани на софра като за новобранска или да ходя по планините, защото той се бил върнал от чужбина, ще се разболея рязко от някой извънреден щам на грип.
Аз пък точно заради ФБ изявите на някои, предпочитам да не се срещам повече с тях, а вместо това да си останем с добрите спомени.
п.п. Това със сбирките на всички приятели в ресторант не го разбирам, нито другото с поканата на приятелите да дойдат да ни видят във Велинград, но всеки си има своите виждания. Аз ако съм в България и някой ме покани на софра като за новобранска или да ходя по планините, защото той се бил върнал от чужбина, ще се разболея рязко от някой извънреден щам на грип.
Може би ФБ помага да не зейне, не знам.
Аз пък точно заради ФБ изявите на някои, предпочитам да не се срещам повече с тях, а вместо това да си останем с добрите спомени.
Направо и в двата случая ФБ помага, едните по-добре да се отървеш от тях, за другите да са ти още по-близо. Интересно е това с пропастта, с тази приятелка се бях почувствала така, но само за малко, иначе никога не ми се е случвало.
То става с годините, първите няколко общуването е нормално, но след десетина години вече започва да се усеща, че не е, каквото е било, а след 15 вече нямаме нищо общо. Виждаме се по инерция, просто защото винаги така е било, но съм сигурна, че както ние се чудим за какво са ни тези срещи, така и за тях е същото. макар че може и да не е, някои много искат да си запазят българските приятелства и затова не пропускат да се обадят, но то приятелство не се пази със среща веднъж годишно или пък веднъж на 4 години, защото имаме и такива, които не могат да се въщат всяко лято. И разбира се, имат много да разказват, а не се усещат, че разказват все едно и също и никой не ще да ги слуша.
Чела съм ти коментарите по отношение на родината действителност и мисля, че на живеещите в бг не им е приятно постоянно да ни се казва, колко е мръсно в бг, колко са ни прости и необгрижени децата и ние колко сме прости и мързеливи. Мисля, че това ни натоварва, а не че трябва да се видя с еди кой си. Та така. В чужбина всичко е шест, в бг всичко е зле -еми нямаме какво повече да си говорим. Всеки се е наредил някак си и от неговата си гледна точка си е добре.
То става с годините, първите няколко общуването е нормално, но след десетина години вече започва да се усеща, че не е, каквото е било, а след 15 вече нямаме нищо общо. Виждаме се по инерция, просто защото винаги така е било, но съм сигурна, че както ние се чудим за какво са ни тези срещи, така и за тях е същото. макар че може и да не е, някои много искат да си запазят българските приятелства и затова не пропускат да се обадят, но то приятелство не се пази със среща веднъж годишно или пък веднъж на 4 години, защото имаме и такива, които не могат да се въщат всяко лято. И разбира се, имат много да разказват, а не се усещат, че разказват все едно и също и никой не ще да ги слуша.
Значи не се били приятели никога. Ако бяхте такива, най-малкото нямаше да се чувате и виждате веднъж годишно. Има много удобни и безплатни за целта съвременни средства и всеки емигрант ги ползва по предназначение.
Разбира се, че сме били приятели, при това много добри, но както се казва - далече от очите, далече от сърцето.
Няма такова нещо. Приятелите са си приятели и си остават такива независимо от разстоянията, а не единият да минава през града на другия и умишлено да не му се обажда или едва да го изтърпява като се видят веднъж годишно. Явно обаче не знаеш за какво говоря и събирането с някакви случайни хора си объркала с приятелство.
Тези масовки и на мен са ми странни, за това и не разбирам защо си го причиняват хорат.
Ние си прекарваме страхотно, но пък сме една компания израстнала заедно. Има хора не само от чужбина, а и от различни градове тук. Около 10 човека, издивяваме, зараждаме се и така. Един уикенд в годината купон.
Аз от две години съм от другата страна т.е. на тези, които се прибират. Много мъчно ми стана като прочетох, че всъщност хората се натоварват от такива като нас и се опитвам да намеря причина за това. Истината е, че хората живеещи в България (не всички) едва ли им се слуша колко прекрасно е в чужбина като едновременно ситуацията в България е такава каквато е в момента, те. трудно се живее. Трудни времена са за хората, които се опитват да оцеляват в нашата мила родина. Аз го разбирам, защото съм била и от другата страна и тогава и аз съм се дразнила. Това е нормална за мен реакция на един човек, хора сме и не сме идеални. Нормално е да се подразним, нормално е да завидим дори и без да желаем лоши чувства.
Аз останах с много смесени чувства след като се прибрах в БГ тази година. Случиха ми се много неприятни случки там и го отдадох на някаква лоша енергия.
Една приятелка много ме обиди с поведението си , но се опитвам да разбера и нея, сигурно в момент на някаква слабост е постъпила така.
Чух и доста коментари включително и "колко са ви заплатите", но нищо. Казах си , че ние българите обичаме да питаме и то директно
.
Винаги съм се опитвала да разбера и отсрещната страна, за едно нещо винаги има причина. Обаче злобата и завистта не мога да ги разбера.
Аз останах с много смесени чувства след като се прибрах в БГ тази година. Случиха ми се много неприятни случки там и го отдадох на някаква лоша енергия.
Една приятелка много ме обиди с поведението си , но се опитвам да разбера и нея, сигурно в момент на някаква слабост е постъпила така.
Чух и доста коментари включително и "колко са ви заплатите", но нищо. Казах си , че ние българите обичаме да питаме и то директно
.Винаги съм се опитвала да разбера и отсрещната страна, за едно нещо винаги има причина. Обаче злобата и завистта не мога да ги разбера.
Препоръчани теми