Студенти - първокурсници 2017/2018

  • 31 776
  • 130
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 17 934
Деска, моята много искаше да е на общежитие, но като и показах снимките...нещо и се дръпна.
Как може такива условия, това нещо не  е пипвано от както е построено сигурно.

Ще те имам предвид де  Wink

# 106
  • Варна
  • Мнения: 4 295
Да,в общежитията е купона дет се вика,нормално!  Simple SmileЩе го мислим,има време!  Hug

# 107
  • София-Младост
  • Мнения: 23 270
Лиляна, не трябва изрична декларация за здравните. НАп си получава инфо по сл. път на база ЕГН.
Иначе ЛЛ в града, където детето учи и прекарва повече от 90 % от времето си е удобство за него според мен.

# 108
  • Мнения: 68 351
Студентите, които са в различни от родните си градове, избирате ли личен лекар в другия град?
Аз, когато бях, тъкмо въведоха тази система и си избрах личен първо в Пловдив и след като завърших се прехвърлих тук.
Чудя се, защото ако му се наложи за нещо, той в работните дни е все в Пловдив. Не че не е все сред лекари, но си трябва и личен все пак. Може ли да ползва временно без да се налага да сменя основния си личен лекар?
И за здравните да питам - подава ли се декларация, когато ВУЗ-ът ще го осигурява?

Хората, които пребивават в друго населено място за период от един до пет месеца, трябва да направят временен избор на общопрактикуващ лекар (ОПЛ) на мястото, извън постоянното им местоживеене. Той се осъществява с регистрационна форма за временен избор на ОПЛ. Формулярът се попълва от лекаря, който ще обслужва здравноосигурения за периода на пребиваването му на новото място


https://www.nhif.bg/news_page?id=43834&page_id=10204&sec … amp;archive3=2010

# 109
  • Варна
  • Мнения: 91

И за здравните да питам - подава ли се декларация, когато ВУЗ-ът ще го осигурява?
В ТУ Варна подават декларация във ВУЗ-а, че не са здравно осигурени.

# 110
  • гр. София
  • Мнения: 4 733
На добър час на децата! Успешна първа академична година! BooksBooksBooks
На добър час! Да им върви по вода!!! Book

# 111
  • Най-накрая на безкрая
  • Мнения: 238
На добър час на децата!

Не знам за вас, но на мен ми е много чоглаво, че сина ми го няма.
Свил ми се е стомаха и не ми се яде.
Явно освен той, трябва и аз да се адаптирам към новата ситуация.

# 112
  • София-Младост
  • Мнения: 23 270
На добър час на децата!

Не знам за вас, но на мен ми е много чоглаво, че сина ми го няма.
Свил ми се е стомаха и не ми се яде.
Явно освен той, трябва и аз да се адаптирам към новата ситуация.

Чоглаво-не, но ми липсва...много...въпреки че си пишем и се чуваме. Първия месец беше най-труден, особено за нея...всеки път плачеше по тел., че и липсваме и че въпреки, че всичко е хубаво просто не е като вкъщи. Първата седмица ми идеше да и предложа да зареже всичко и да се прибере...чудех се с кой акъл пратих детето си на м@йната си.
Само се моля да е здрава и с нетърпение чакаме ваканцията.

Герда, къде ще учи твоето момче?

Последна редакция: вт, 03 окт 2017, 12:51 от Ала-Бала

# 113
  • Мнения: 642
Ала-Бала, само човек, който не го е изпитал, няма да те разбере. Преди 3 години го преживяхме с каката. Тя също беше на хубаво място, не се оплакваше, но ние, всички вкъщи,бяхме като попарени поне 3 месеца. После сякаш свикнахме, че ще живеем в очакване на следващото прибиране. При нас хубавото беше, че поне нямам ограничение в разговорите и се чуваме по няколко пъти на ден.
Тази година замина малката. Попадна на ужасно като битови условия място. Очаквах, че ще има мърморене, че не иска да живее с други в една стая, че и е мъчно и т.н. Оказа се, че всичко това го беше преглътнала, но ужаса в условията е непреодолим. Два дни плакахме по телефона - тя оттам, аз оттук и накрая се качи на самолета и се върна. Сега осъзнах, че сякаш ние с баща и бяхме по-неподготвени от нея за раздялата. Тя страдаше заради мизерията, а ние , че не можем да и помогнем по телефона , а също и от липсата й.
Сега си започна тук, но непрекъснато подхвърля, че и се иска догодина пак да замине...... Дано размисли, защото нямаме право да я спираме.   Rolling Eyes

# 114
  • Mladost
  • Мнения: 137
На добър час на децата!

Не знам за вас, но на мен ми е много чоглаво, че сина ми го няма.
Свил ми се е стомаха и не ми се яде.
Явно освен той, трябва и аз да се адаптирам към новата ситуация.

+1

# 115
  • София по рождение
  • Мнения: 322
На добър час на децата!

Не знам за вас, но на мен ми е много чоглаво, че сина ми го няма.
Свил ми се е стомаха и не ми се яде.
Явно освен той, трябва и аз да се адаптирам към новата ситуация.


Герда, не си сама. Аз се чувствам по същия начин. Как да се храня - при всяка хапка първо ми минава мисълта "А какво ли яде детето ми". Правя всичко машинално. Като гледам други родители на мое място, си мислех, че нещо аз съм сбъркана.
И за да не изперкам тотално, реших да се заема с леки промени в стаята му. Изненада за Коледа. Така ми е по-леко.

# 116
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
Не сте само вие в "чоглавото" дами ... Това писах в темата за многодетните на 28.09:

Цитат
Във вторник най-голямата се изнесе. Не бях подготвена психически. Знаех, че ще го направи. Знаех, че ще е във вторник ..., но някак си мислех, че ще си пренася багажа 3-4 дни и няма да я има от следващата седмица. А тя се обади в 17 часа, че баща й й е помогнал и са пренесли всичко с колата, че вали и си остава там. Прибирам се с ГТ с двете малки (колата ми е на ремонт)... вали ... и душата ми плаче ... Знам, че така трябва. Знам, че е голяма ..., но от това не ми стана по-леко. Като се прибрахме и най-малката заяви, че вече е голяма и се пренася в детската стая. Баща й й пренесе леглото ... нощната лампа ... От 7+ години спя със залепено до моето легло детско легло и с някое дете в него ... и с някоя детска ръка в моята ... А сега ... В една и съща нощ и голямата не си е у дома ... и най-малката в другата стая, а аз ... без нощна лампа и на тъмно ... Не съм спала на тъмно от толкова много, много години ... Уф ... Ще свикна ... Със всичко се свиква ... Растат дечурлигата, а ние трябва да свикваме с промените ...

Посвиквам полека лека с новостите ... Но това не пречи още да ми е много, много кофти ... А е в София, не е толкова далеч като вашите ...

# 117
  • Мнения: 843
и на мен ми е много криво...не спираме да си пишем или да си говорим и.... чакам първото връщане у дома .....Знам че пътуването отнема време и натрупва умора, но от друга страна и те са още в безтегловност и дори 5 мин у дома им дава сили

# 118
  • гр.Варна
  • Мнения: 1 256
Пишете и мен при чоглавите.Като я оставихме в общежитието и тръгнахме към хотела където отседнахме с ММ / беше на 10 километра от Клагенфурт/  такъв рев дръпнах ,че не ми стигаше въздуха.Знам ,че това е нейното желание,знам че това е за добро,но майчиното ми сърце наполовина остана там, newsm45 при нея. На следващия ден тръгвайки си към България като видях табелата - край на окръг Клагенфурт и айдеее пак надух гайдата.А аз съм от тези неплачещите женоря ,дето плачат 2 пъти годишно и сега направо ошашавих ММ.Ще свикнем момичета.Като и чуя щастливото гласче и видя ухилената физиономия вечер по месинджъра осъзнавам нещо- детето ми изглежда е щастливо на мястото на което е , и аз трябва да преглътна сълзите за да не я натъжавам.
Иначе е в общежитие.Не  е зле да ви кажа.Чисто е , мебелите не са първа младост , уредите също ,но става като за първи курс , и то при положение че е сама в стаята.

# 119
  • Най-накрая на безкрая
  • Мнения: 238
Да, на нас ни е чоглаво, а животът трябва да върви - да се ходи на работа, да се вършат домакински задължения. Че и излизане с приятели ми е спретнал моя мъж.
Тъй без желание общувам в момента.
Надявам се, че скоро ще отмине и децата ще свикнат с новия си живот, а ние ще свикнем, че ще ги виждаме от време на време.

И един неочакван бонус - започнах да отслабвам. Не, че исках по такъв начин, но определено имам нужда. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт