Асоциално дете?

Големият ми син(на 8 години) е подобен тип дете. Свръхчувствителен, страхлив, силно привързан към мен, повечето деца са му прекалено шумни, диви, тоест неподходящи за игра според него. Играе със строго ограничен брой деца.

Въпреки че приемам факта, че децата са различни, тази негова чувствителност и плахост му пречи- преди в детската градина, сега в училище. Работим над подобряване на самочувствието- да е самостоятелен, да има повече физическа активност, включваме и спорт, който го кара да се почувства силен и по-самоуверен. Има напредък, макар и бавен.

На какво, според вас се дължи това поведение при децата? Родителите ли са били много контролиращи, вродено ли е, ген ли е, какво е? Не мога да си го обясня, а не искам някой ден детето ми да мине през това...
Усещам, че аз ще бъда много контролираща и угаждаща майка. Имам коте и един път да измяука, аз съм на линия да видя какво става. Пазя го от разни "опасности". Не мога да преценя къде е границата... И ако с детето се държа като с котето, то последствията ще са неприятни за всички.
И затова се чудя, какво води до тази асоциалност при децата? Аз също съм интровертен тип и изпитвам ужас от това, че детето ми ще бъде пренебрегвано и избягвано на площадката или в градината. Та, защо при едни деца се получава толкова лесно, а при други толкова трудно? Чудела съм се дали няма значение месецът, в който е родено. Ако е пролет/лято, то това значи по-приятно време, повече излизания, повече контакти още от бебешка възраст. А ако е родено есента/зимата, то това значи по-малко излизания и контакти най-вече с майката...

От характера на детето зависи, дори не толкова от възпитанието в семейството. А месеца няма значение, не се мъчи да го нацелиш

Освен това децата се променят и в крайна сметка не е ясно какъв възрастен човек ще станат.

Дали си интроверт или екстроверт не зависи от това кой месец си роден, нито от зодията. Нито от това дали майка ти е обикаляла с часове като алтава по улиците или си е стояла вкъщи, понеже навън е било минус 40. Това е черта на характера, с която човек се ражда и няма как да се разбере предварително, нито да се повлияе по някакъв начин. Средата има разбира се някакво значение, но не е определяща и определено не в първите няколко години на едно дете.

Хората все още бъркат и слагат знак на равенство когато стане въпрос за срамежлив и интроверт или дружелюбен и екстроверт. Хубаво е да се знае, че тези термини се ползват, за да опишат отношението на един индивид към социалните взаимоотношение с други хора. Екстровертите се зареждат психически и емоционално при общуването си с други хора, докато интровертите намират общуването за натоварващо и изцеждащо и имат нужда да "презаредят" батериите след срещи с хора.

Разбира се опциите не са само 2, това е цял спектър и човек никога не е пълен интроверт или пълен екстроверт.

Относно конкретния случай, детето е само на 5 години, аз лично не бих се тревожела, поне докато не тръгне да училище, и без това на повечето площадки си е направо опасно да си пуснеш отрочето. Може пък и да намира връстниците си за тъпи, а игрите им за детински и неинтересни. Аз определено като дете смятах, че повечето деца на моята възраст са пълни идиоти и предпочитах да общувам с познатите и приятелите на родителите ми. Умирах си от кеф, когато майка ми ме взимаше на работа с нея или когато ходехме на гости на хора, които нямаха деца.

Ние ходим на една и съща площадка вече 6 години..Там се запознахме с хората ,които я посещават редовно.С майките станахме близки,а децата ни растат заедно.Свикнали са заедно да играят.И аз знам,че като отидем там,детето ми ще има с кого да играе и ще се чувства добре.