Асоциално дете?

Мама Ру е отговорила на зададения въпрос. А аз само ще допълня- кой е споменавал за "догонваме" на други деца,на подражание и т.н. само родител,който вижда как детето му се бори със себе си би разбрал...детето ми иска да играе,иска да има приятели,иска да тича с други(всичко това той ми е казвал),но не умее да "се впише"...тръгва към тях,но не рядко се отказва и се връща...трудно е да опишеш на родители,които нямат такива "проблеми",колко е тъжно наистина...аз не искам го променям ,да го уеднаквяване с другите или каквото и да е там,аз искам да не страда...защото повярвайте ми той страда!!! И не,не драматизирам излишно...кой знае може в очите на другите да е така,но представете си вашите деца в подобна ситуация-притеснителни,ревящи,плашливи,изолирани...хайде сега си представете,че от 10ходения сред деца имате 1,в което наистина виждате пламъчета и усмивки върху устните на детето си,само едно...и отново ме наречете драматизираща..сигурно съм такава,от страни винаги е по-лесно(...

Аз всъщност се припознавам в ситуацията, така че е излишно да ме нападате. Според мен и самата Вие сте много чувствителна и силно преживявате всичко, което се случва с детето (много родители не го правят). За мен детските площадки не са мястото, където детето трябва да се вписва. Средата, която трябва да изгради е в градината и училище. Аз първо бих поговорила с учителката там, да чуя нейното мнение относно детето и ако тя потвърди опасенията ми, тогава вече бих потърсила помощ от психолог.

Аз бях такова дете. Подобно може би, по-точно. На мен не ми беше приятно с много деца. Непознати пък хич не ми трябваха.
Винаги съм имала малко наистина близки приятели. И повече "добри познати", които не допускам толкова близо до себе си.
Докато децата от махалата играеха долу /тогава играехме на улицата до посреднощ/, аз предпочитах да чета книга сама вкъщи или да си играя сама. Не че не са ме искали, не че не са ме викали. Просто си бях самодостатъчна и не исках, сама ми беше по-приятно.
Понякога ме е било и срам, но бяха рядкост такива случаи, обикновено просто предпочитах да съм сама.
Относно увереността в себе си, плашливост, изолираност - няма рецепта, може би само вие да не правите излишни драми, да разбирате детето си, да го подкрепяте, да му помагате да вярва в себе си...
Аз и до днес рядко водя децата си на детски площадки. Не понасям повечето майки и безумните разговори, които водят, имам много нисък праг на търпимост към гамени, към нахални и агресивни деца без контрол и възпитание и т.н. И ако на моите деца им харесва стоим понякога, но като цяло не си прекарвам времето там. Децата ми дори и на детска градина не са ходили. Синът ми тръгна от 5г на предучилищна в у-ще, на дъщеря ми това ѝ предстои. Не са асоциални, с възрастта преодоляват естествено притеснителността си, имат малко, но пък верни приятели /като майка си /
Та ... едно дете не може да играе и да се разбира винаги и с всички. А няма и нужда от това. Струва ми се обаче, че известен проблем има първо във Вас, и после в детето ... сякаш Вие прекалено се притеснявате и драматизирате. А децата са попивателни. Те не разбират, но усещат, попиват... и отразяват вашите чувства и поведение, отношение и т.н.

Ох все едно чета за моя син.Но не бих използвала думи като асоциално или аутсайдер. Нормално е да си имат по 2-3 приятелчета и да се чувстват добре с тях. Няма как да се харесат на всички и да искат да играят с всички.

Проблемът е, че детето иска да играе с други деца, но се срамува. Не знам за детето на авторката, но си спомням аз как се чувствах. Все си мислех какво ще кажа, да не изложа или как ще отида при непознати деца, какво ще им кажа. Затова сега много се радвам на дъщеря ми, която е пълна моя противоположност.
Но не мисля, че като дете съм страдала. Проблемът ми беше само с непознати, никога не съм била аутсайдер в училище.

Моят съвет е да спрете да водите детето по детски площадки, които са истинска и абсолютна джунгла.
Не виждам защо едно дете трябва да бъде карано, че дори и принуждавано да се запознава, общува и играе с всеки.
Това няма как да се получи, особено при темперамента, който описвате за Вашето дете.

Ако синът ви има приятели от градината, поканете ги някъде на разходка, в парк, или пред вашият, техния блок, дори на гости. Осигурете му спокойна среда с 1-2деца максимум, с които може да играе, без да се притеснява от появата на други деца, които ще го "изместят" от играта.
Постоянното поставяне на детето в стресови и неприятни ситуации, ситуации които го карат да бъде нерешителен, допълнително могат да усложнят положението. Детето може да се затвори още повече, да реши че не е достатъчно добро, атрактивно, подходящо за игра с другите.
Не знам как психологът досега не ви е обяснил тези неща.

Ох Sesylle добре звучи и се получава, но докато са малки. Когато пораснат и тръгнат на училище става още по-голям проблем. Не можеш да го изолираш само с 2-3 деца, налага се да свикне със целия клас. И с добри и спокойни деца и с диваците и побойниците. И той ако не знае как да се впише в средата, защото мама го е изолирала и пазила от проблемните деца, настава още по-голямо мазало.

Глухарче, детето посещава детска градина и там далеч не е изолирано само с няколко деца.
Въпросът е, че през останалото време може да му се осигурява по-спокойна обстановка за игра и такава, в която детето да не се чувства постоянно отхвърлено.
Явно е, че детето има проблем със самооценката, неуверено е, страхува се от отхвърляне. Това е една от причините да не може да се "вписва" и да не играе с твърде много деца едновременно.
Децата винаги имат предпочитания с кого да играят, подсъзнателно избират такива, които отговарят на темперамента им и т.н.
Също така усещат неуверените и тези, които дори и да отстранят от играта няма да кажат нищо, а ще отидат и ще седнат на пейката.

Същия проблем имам с моя син. И като малък беше такъв и сега вече почти 12 годишен. И сте права,основния проблем е самочувствието и ниската самооценка.

Глухарче, може да се работи върху това с различни методи.
Има ли нещо, което детето обича да прави и е добро в него? Може да се насочи вниманието му там и чрез това (спорт, изкуство, музика, друго) да се работи в посока себеуважение, добра самооценка.

Ох сега сме в такава възраст, че основния ни интерес е компютъра. Иначе плува добре,обича да кара колело,уефборд,наскоро купих тротинетка за номера/някакъв спорт беше,не помня/. Правя всичко възможно да го изкарам от къщи. Но има лошия навик да чака да му се обадят, не поема инициатива той да звънне. Може и с дни да не излезе от къщи 😕
А и прооуснах да кажа,че повече от годинс сме посещавали психолог. Много бях доволна,харесваха се,но в един момент като дойдоха и допълнителните уроци, каталясах финансово.

Аз съм била подобно, не бих казала асоциално, а по-скоро "смотано" дете. Родителите ми правеха почти всичко вместо мен, питаха децата дали искат да играят с мен, общуваха с продавачите, когато исках нещо да си купя, ако бях жадна ходеха да молят за вода и т.н. Не ги обвинявам за това, правели са го от любов, но децата с по-мързеливи родители, които трябваше сами да вършат всичко това израстнаха по-самоуверени. За вашия син не е късно да започне да се учи - в началото с малки крачки: да го оставяте сам да си купи сладолед, да пита за часа случаен човек и други подобни. Всяко такова действие ще е като малка победа за него и това ще му даде самочувствие. Важното е да го оставите сам да извоюва тези свои победи, без да помагате. Вероятно ще се съпротивлява в началото, защото ще му е трудно да излезе от комфортната зона на мама. После обаче ще се чувства горд от това, че е успял сам.

Така както го описвате, детето не е асоциално, а интроверт. Аз съм същата, за разлика от него лесно общувам с познати и непознати, когато са около мен, но предпочитам да не го правя, натоварва ме психически. Мисълта да съм сред хора ме кара да се изморявам още като се появи в главата ми, особено ако ще ходя на място, където има много, с които ща - не ща, трябва да общувам. Правя го, но не ми е никак приятно. Виж, когато се срещам с един, максимум двама приятели, тогава ми е приятно и с удоволствие го правя.
Запишете детето на спорт някакъв, но да не е колективен, нека създаде кръг от деца със сходни на неговите интереси, но да може да се отдръпне от групата, когато общуването му натежи. Сега ми хрумна, че като стане на 6 можете да го запишете и при Скаутите, според мен ще му се отрази много добре.
И запомнете, че насилственото общуване не е социализация.

На моята дъщеря много й помогна ходенето на модерен балет. В началото много се притесняваше, трябваше и аз да съм в залата и така общо взето нещата вървяха много тегаво. След това казах, че спирам да оставам в залата. Имаше големи драми, но в същото време тя не желаеше да се отпише. Искаше да ходи, но и аз да съм там. Госпожата й по балет, много помогна, като изтърпя всичките й ревове и тръшканици. За две години ходене има 6 концерта, което за нея е голям напредък.

Танците на малките са групови - т.е. хем не се налага сам да излизаш на сцена, хем пък си важен за групата. Първата година дъщеря ми не говореше с никое от другите деца, втората си намери приятелки вече.

Та идеята ми е, че някакво такова групова занимание може много да помогне. Да се почувства детето, че е част от екипа и че е важен - футбол например. Важното е да се попадне на добър треньор, който да влезе в положение и да успее да накара детето да се отпусне и да види, че не е страшно да се справиш сам в дадена ситуация.

Извинете, но защо мислите, че това е проблем? Понякога детето си е самодостатъчно или просто не иска да комуникира с други деца. Вие когато излезете на разходка в парка, задължително ли отивате на някоя пейка, за да се запознаете с някой? Понякога детето няма нужда да общува с други деца, чиито игри не са им интересни. Моята дъщеря отказва да играе с деца, които играят "грубо" - бутат се, крещят, гонят се. Търси винаги по-големи дечица, но не на всяка цена. Има си приятелчета, с които се радва когато се види. Но определено не я смятам за интроверт, заради това, че не иска да играе с повечето деца по площадките и парковете. И също така никога не съм си позволявала да ходя, да моля някое дете да си играе с моето. Или пък на моето да казвам : Върви там и се запознай с момичето/момчето. Не знам... постепенно само ще изгради кръг от приятели.