Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 358

Белязаното от бедност сирашко детство на Селви, нежеланието ѝ да говори за явно болезненото си минало, премълчаването на подробностите, свързани с донора – всичко това пробужда задрямалата романтичност на Дахан. Когато цялото му семейство стават свидетели на неудобството ѝ да признае, че си няма никого и е била взета от Закире от сиропиталище, в него избухват нежни чувства. Среднощната им среща в хола на неговия апартамент по-късно ясно показва колко силно ѝ съчувства той за нещастното минало. Обзет е от вина, споменът за нараненото ѝ тяло го измъчва, особено е потресен от нейната самотност; затова я придърпва към себе си с един неосъзнат, но напълно естествен жест на обич, скланя главата ѝ на гърдите си и я утешава както се утешава плачещо дете. Думите на песента, която звучи в този момент, деликатно изразяват чувствата му; тя се притиска за кратко към него – докато благоприличието и самодисциплината му го принуждават да ѝ каже да си отиде. Този момент много прилича на още няколко подобни дотук в сериала. Например, краткият наелектризиращ миг, който сигнализира за силното му физическо влечение към нея, докато превързва порязаната ѝ ръка; или нейните нежни грижи, когато той е ранен и бълнува, и последвалото разочарование, когато чува името на Берил от устните му; или неговият първи опит за истинска интимност с нея, прекъснат от позвъняването на майка му; или въздишката-възклицание на Селви: „А кой ще ни спаси един от друг!“ по време на първата им вечеря; или неговият ужас и тревога за състоянието ѝ след отвличането, когато я изхвърлят на улицата като чувал с картофи; или неговата настойчивост да я заведе в дома на родителите си, за да е в безопасност – всичко това са вълнуващи доказателства за неописуемо нежната връзка, която се заражда между тях.

Само че, сценарият не я развива и вместо те да се сближават все повече, в така многообещаващата връзка следва поредица от сривове. Първият сериозен срив настъпва, когато Дахан губи доверие в Селви, след като е чул горещия ѝ спор с Ендер на пазара. Но Йълмаз така педантично е заличил следите към истинските участници в убийството на Сезай Каралъ че дори печеното бивше ченге Мехмет не успява да отгатне причината за объркващото поведение на Селви и не разбира, че тя е Вилдан. Затова гневът и объркването на Дахан, са напълно обясними – когато я вижда заедно с Ендер, той смята, че тя го е предала. Той вече е бил предаден веднъж и изпитва почти параноична нужда от вярност; заплахата на Ендер да зарови три ковчега – в единия Селви,  а в другите двамата ѝ най-любими хора – още повече разпалва гнева му.

Съмнението наистина е слуга на дявола, а Дахан е човек и то твърде наранен човек, затова се оплита в пипалата му. Не че забравя, че дължи благодарност на Селви – просто разяденото му от гняв сърце го кара да си задава въпроси относно истинската ѝ самоличност; да се чуди дали не е неговата Далила. Тогава решава, че ключът към загадката за убиеца на бащата на Берил е тайната на третия ковчег. Пред също толкова озадачения Мехмет той казва с болка: „Може да е за любим, за дете или за някого, когото много обича“. За Дахан идеята Селви да обича някой друг е немислима; любовта вече се е промъкнала в сърцето му „по чорапи“ и го е „превзела“, когато е бил най-уязвим. Да, Селви е била влюбена в него през по-голямата част от зрелия си живот, но той не знае. Точно както Хамлет казва на майка си Гертруд – „За да бъда нежен, трябва да съм жесток“ – така и Дахан обича, но е жесток. И залага капан на Селви!

Любовта е една от най-сложните и най-малко разбрани човешки емоции. Тя не се развива по проста права линия, както твърди в стихотворенията си Джон Дън, нито пък по циклична, както се развиват повечето природни явления – раждане-смърт-отново раждане. Тя превзема живота ни като искрица от избухването на звезда – осветява мрака на космоса и създава някакъв вълшебен свят на светлина, пръскайки милиони светлинки из небето. Любовта ни позволява да надскочим ограниченията на физическото си „аз“ и за един кратък миг да станем едно с огромния притихнал неизследван всемир. Любовта не е едноизмерна, а многоизмерна емоция – съдържа песъчинки и прашинки вълшебен прах, който заслепява моментално. Може да бъде капризна и летлива като аромат, изпуснат от увяхващо цвете; може да бъде едновременно жестока и нежна, безмилостна и милостива, неумолима като смъртта и също толкова твърда. От друга страна, тя може да бъде безкраен източник на нежност, да бъде пророк, мъдрец, поет или отдаден любим – както е при Дахан и Селви. Но може да бъде и проклятие – както е при Ендер, Асуман и Текин – за Текин любовта е изродена в чувство за притежание, жажда, похот и абсолютна власт. Разбира се, има и любов, която съчетава и двете; която може да бъде пагубна, както е в случая с Йълмаз и Селви, или с Берил и Дахан. За да размътим още повече водата, нека добавим, че тя е толкова всепоглъщаща емоция, че замъглява преценката – пречи на отличаването на добро от зло. Мъже и жени се влюбват, въпреки морала на другия – както любовта на Асуман към Текин или на Нилюфер към Метин в КРА.

Нека признаем заслугите на авторите на ОК, че поставят една история за любов, скръб, загуба, нежност и върховна саможертва (на Дахан) на фона на един град, управляван чрез убийства, алчност, несправедливост, беззаконие и престъпни организации. И въпреки убийствата и кървавите сцени, с които изобилства действието, сериалът ще бъде запомнен най-вече със звездната, неземна любов на Дахан и Селви. Докато главният герой следва своя път по мрачните, неосветени улици на бездушния град в търсене на някаква неуловима истина и на всичко изгубено, неговото физическо търсене се трансформира в пътуване към себе си, в пътя който трябва да извърви един морален човек. Тази трансформация довежда до изкупление и прошка – цел, към която трябва да се стреми всеки добър човек. Сценарият позволява на Дахан да си остане обикновен човек и доколкото е възможно дори да упражнява двойните стандарти, така обичайни за мъжете в мюсюлманските страни, като например да не одобри закачките на сестра си с Осман. Колкото и внимателна, загрижена да е реакцията му на по-голям брат (все пак, едно бедно момче-сираче не е добра партия за сестра му), колкото и да желае той най-доброто за нея, не може да не съчувстваме на Айше, на която нито обстоятелствата, нито доста консервативното ѝ семейство, са позволили да има някога приятел.

Но съзряването на Дахан и възхитителното му великодушие се проявяват най-силно във връзката му със Селви и то най-вече след шокиращото разкритие за самоличността на Вилдан. Мъката и гневът не са нещо непознато за него; те са му постоянни спътници през единайсетте дълги години затворничество в едно малко пространство, оградено от бетонни стени, осветявано от мръсно прозорче с решетки. През този период Дахан е изгубил всичко, което дотогава е смятал за даденост. Загубил е вяра в любовта, а заедно с това и способността си да се доверява. Това, че превъзмогва и двете, и започва отново да обича и да се доверява, е доказателство за вътрешноприсъща доброта на душата. Подпомогнат в известна степен от любовта и състраданието на Селви, както и от бащинската подкрепа на човек като Мехмет, Дахан успява да се възстанови, но не и преди да започне да разбира колко е важно една връзка да бъде двупосочна.

Ето, на тази основа вече Дахан може да съчувства на Селви, да разбере страдащото ѝ сърце, да усети агонията и болката на съжалението у нея. Спомня си, че тя е била до него в мрачните дни след убийството на баща му – безкрайно търпелива и нежна, обичаща и чувствителна към нуждите му. Държала е ръката му, когато е плакал, и го е утешавала, когато е бил неутешим. Когато е имал нужда от лечение, тя е била лечителят. Сега е негов ред. След първоначалния шок и сърцераздирателния му вик за малко милост, малко облекчение за кървящото му сърце, Дахан приема горчивата истина. И това приемане отмива гнева му; той започва да се отнася към Селви с болезнено мълчалива нежност, сякаш за да излекува сърцето ѝ, което кърви колкото  неговото. Точно това негово пълно себеотрицание е балсамът за наранените им сърца; то създава дълбока духовна връзка между двамата, която от своя страна вече помага на любовта им да р