Случи ми се нещо странно XVІ

  • 150 880
  • 766
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 24 110
Да бе! Тя му легнала в скута, а той силует видял Stop

# 271
  • Мнения: 5 265
Ами точно това е странното, нали за това е темата Grinning

# 272
  • Мнения: 24 110
Не ми схвана иронията! Младо момиче какво може да прави полегнало в скута на младо момче в 1 след полунощ?????

# 273
  • Мнения: 11 253
Не ми схвана иронията! Младо момиче какво може да прави полегнало в скута на младо момче в 1 след полунощ?????

# 274
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 113
Защо трябва да се търси някакъв сексуален подтекст? Задължително ли е да се предполага какво са правили, не може ли просто да са си говорили? На мен също ми се е случвало да лежа в скута на моя приятел и просто да си говорим. Темата е свързана със странната случка, която ми е разказана. Надали някой ще тръгне да прави такива неща насред улицата и точно под лампата. Мисля, че иронията в случая е напълно неуместна.

# 275
  • Мнения: 1 520
Няма как да ги взима майка ми, имам й пълно доверие.
Майка ти е, сложи камери и сама ще се шокираш от видяното.
Щом Арвен казва, че не е майка й, значи може наистина да не е тя. Предполага се, че тя познава майка си по-добре от всички останали и след като е сигурна в нея, значи жената може да няма нищо общо с липсващите неща.

Изчезването на предмети и пари обаче е много притеснително, и затова и аз съм за камери - да постави такива, по възможност скрити, но не защото се съмнява в майка си, а за да разбере какво действително се случва в къщата/жилището й...

На мен и друго ми е притеснително, не знам дали вие сте обърнали внимание... Арвен сподели, че когато е била дете в 3-4 клас, с група приятелчета са викали духове... И то в същата къща (или в двора), от където сега й изчезват безследно вещи. Решили да си поиграят на нещо децата и така...

По този въпрос знам, че е доста опасно да се безпокоят мъртвите и призоваваш ли духове можеш да очакваш всичко... Това не е детска игра...

Последна редакция: пн, 13 ное 2017, 14:01 от krem-karamel

# 276
  • Мнения: 2 721
Може и това да е, но на едни приятели така им изчезваха пари , и то големи суми. Пътуваха и ги оставяха при родителите на момчето, да ги пазят докато се върнат. Прибраха се и липсваше огромна сума, при което и 2мата родитела отричаха(те са заможни хора) . И накрая се оказа , че майката тайно е взимала, за да си копува някакви неща.  Нейна приятелка я издала.

Последна редакция: пн, 13 ное 2017, 15:47 от __Magi

# 277
  • Варна
  • Мнения: 2 259
Има доста случаи, в които чужди хора, често съседи някак успяват да влизат без да бъдат усетени и по този начин крадат пари, ценности, храна даже.Сещам се за едно клипче, което се въртеше из ФБ, мъж на който му изчезват разни неща от дома.Слага си скрита камера и после гледа на записа някаква жена излиза през отдушника / клипът не е български, виждат се широки отдушници /.Та жената излиза, после яде, пие и т.н. и после пак се качва оттам и връща решетката на мястото ѝ.
Аз бих опитала също с камера, твърде възможно е някой някак да влиза и да ви краде.

# 278
  • Мнения: 17 546
Хора, не сте в детски лагер, та да си мислите за духове-мухове! ooooh! ЧОВЕК краде вещи от домовете и понякога е супер изненадващо като разберете кой е човекът!...
Моята майка имаше навика да попипва, но се кълнеше сърцераздирателно, че не е тя! Изчезвали са дрехи, пари, вещи... Тя се кълнеше в най-милото си, че не е пипала, а нямаше кой! Децата малки, баща ми не идваше всеки ден в нашия апартамент, тя си държеше ключа в нея. Аз и мъжа ми няма да седнем да си крием бельото един от друг! Като живеехме при родителите ми, продадохме тогавашната си кола и не открихме втория комплект ключове, така си я продадохме с един. Години след това, вече в нашия си апартамент, намерих втория комплект ключове небрежно метнат на пода на един гардероб, в който стояха връхните ни дрехи. Е, уверявам ви, че не е паднал от никой джоб! То дали имаше изобщо останала дреха от тогава, когато я имахме тая кола... Та аз си я познавах майка ми и не съм си мислила, че може да е нещо свръхестествено. То търпението ми към нея беше свръх естествено, но накрая ми писна, сменихме бравата и тя не получи ключ. Рязко спря да изчезва каквото и да било!

# 279
  • Мнения: 2 477
Естествено,че не са духове,особено онези,дето ги викали като били 4 клас!

# 280
  • София
  • Мнения: 9 416
Не знам колко минав аза странно, но ...
Бях разказвала в темата как миналата година доста дълго време имах предчувствие, че нещо ще се случи с дъщеря ми. Бях убедена, че тя ще умре. За щастие й се размина, но имаше момент със сериозна опасност, която преодоляхме.
В последните месец-два тези предчувствия взеха да се връщат, макар и по-слаби от преди. На моменти започвах да плача сякаш нея вече я няма и се чувствах много зле, без цел, без посока, без смисъл да съществувам. Опомнях се бързо де. Но този път имах опита от миналата година и знаех, че трябва да съм нащрек. И моментът не закъсня. Лекар ( в дежурен кабиент) обърка лекарството, което й изписа, по-точно обърка дозата - в пъти по-висока доза. От листовката пък аз не можах да се ориентирам съвсем дали има грешка, но за щастие нямаше време да подейства, защото аз се осъмних и отидохме при ОПЛ веднага щом беше на работа. Тя пък ни прати при специалист, който  прецезира дозата и се изненада, че изобщо е възможно да се предпише такава доза на дете - може да се окаже смъртоносно.
А първата нощ когато вдигна високата температура всичко си беше наред. Беше здрава. Легнахме си както винаги. Заспахме. Изведнъж през нощта сякаш някой ме разтърси. Буквално усетих ръце върху тялото си. Стреснах се. Нямаше никого. Детето спеше в леглото си, но реших за всеки случай да я проверя - буквално изгаряше от Т.
И така. Сега се лекуваме вкъщи от банален, но не и безобиден бронхит, а моето предчувствие го няма. Само където ми се стяга гърлото като си спомня. И се чудя как така се развива бронхит буквално за часове.

# 281
  • Мнения: 2 477
Mного лесно-от първото кихане,до задуха-само 24 часа.Къси са дихателните пътища и инфекцията слиза бързо.
 Моите предположения са ,че си стресирана за живота на децата.Ако боледуват често или се грижиш сама за тях .Става един непреработен стрес и е нормално страховете ти да се фиксират  в детето. По-скоро,трябва да се погрижиш за твоето психическо равновесие ,вместо да ти трепери душичката непрекъснато.Ти пак ще притесняваш,но да не е така болезнено .

# 282
  • Nice
  • Мнения: 946
Много подигравки съм отнесла заради споделяне на странна случка от тийн годините ми. Едно от малкото странни неща които са ми се случвали, бях споделила това с приятели след това, за да търсим някакво обяснение, но те по детски винаги се смееха и не вярваха.

Случката не знам до колко е странна, но наистина се случи така както ще я разкажа.
Просто един ден, пишейки някакви домаши в къщи, държах химикал в ръка който буквално изчезна от нея. Както си ми беше в ръката в следващия момент вече го нямаше. Случвало ми се е да оставя някаква вещ някъде и после да нямам спомен къде точно съм я оставила. Но в случая беше съвсем различно, много добре си спомням как поглеждам към ръката с която държа химикала и той вече не е там. Направо нещо като фокус.
Излишно е да казвам как се скъсах да го търся на всякъде, всяко възможно място бях преровила, дори в други стаи и тн. Представях си, че съм го изпуснала и къде може да е отскочил при падането...нищо.
Беше много специфичен химикал, не обикновен, а сразни финтифлюшки по него.
В къщи бях инструктирала ако някой го намери да ми каже.
И до ден днешен никъде не се намери, а чувството беше много странно, направо не вярвах на очите си, както хората зяпват пред някакъв фокус, така и аз бях зяпнала, сама в стаята.
Докато разказвах на приятели осъзнавах сама колко глупаво звучи всичко. Ако тоя химикал се беше намерил някъде изобщо не бих класирала случката като странна, по-скоро щях да се самонавивам, че съм се отплеснала и съм го оставила някъде без да помня (макар, че бях отлично съсредоточена в момента и не съм се отплесвала никъде).
Глупава случка с един химикал, който перманентно си спомням и се чудя дали съм била с всичкия си.

# 283
  • В сърцето на един мъж и половина, и една госпожица
  • Мнения: 1 834
Духовете надали ще се занимават с кражба на пари, ценни и неценни вещи.

# 284
  • Мнения: 1 123
Според Мери Ан Уинковски точно с такива "кражби" се занимават, защото харесват хаоса, който постъпката им предизвиква - те живеят от енергия, а най-лесно им е да те накарат да се чудиш, да се ядосваш, да се плашиш.
Имала съм случаи да ми изчезват вещи. Най-ярката е с един гребен. Той е дървен и от прасковено дърво, навремето мъжа ми ми го купи и е най-хубавият му подарък към мен - всеки ден го ползвам  и без него не мога. Държа го на едно и също място - пред огледалото в коридора. Е, изчезна. Къде ли не го търсих, няма го. Набедих котката, че се е ресала, рових, рових, даже в чантите си бърках и пак нищо. Мина ден и отварям едната си дамска чанта. Що да видя - гребена.  Shocked Никога не го държа там, а и като ден днешен си спомням как го търсих и в нея.
Оттогава изчезват разни малки нещица. Казвам който ми ги е взел - да ползва и да ги върне, и до няколко часа изникват.
Чувала съм, че в тези случаи трябвало да вържеш крака на маса с нещо, не знам как точно беше, и изгубеното щяло да се намери. Не съм пробвала, защото го считам за вид магия и ме е страх. Но имам едно наум ако нещо изчезне и не се ядосвам никога когато това се случи.

За случката на Арвен, според мен е майката и то нарочно.

Общи условия

Активация на акаунт