Случи ми се нещо странно XVІ

Изчезването на пари и бижута не ми прилича като на взето от дух...

Много меркантилен дух.Нормалният домашен дух краде само чорапи.

Тази история ме накара да се замисля отново за нещо. Майка ми все ми твърди, че й изчезват неща от вкъщи. За щастие, не ценности, иначе щях да действам по-крайно, а все някакви дреболии - някоя блуза, някой тиган... Тя приема това много сериозно, аз пък й казвам, че се дължи на нейната разсеяност и претовареност, не помни кое къде премества. Понякога нещата се появяват, друг път - не. Не знам вече и аз какво да й кажа.

Направо изпадам в истерия, когато спешно трябва да намеря нещо! То верно, че съм разсеяна и не си прибирам нещата на място, ама нещо много често взе да се случва. Някои така и не се намират. И пари изчезват. Обвинявам сина ни, а той отрича. Случва се да вземе от общата каса и тогава сам си казва, но не и от портмонето ми. Страшно е ако ни лъже, но не бива да го обвиняваме несправедливо. А понякога изобщо няма как да е той, или който и да е....... Вече не знам какво да мисля....

Без да знае майка ти.

А минавало ли ти е през ума, че вещите и парите ги взима майка ти и се притеснява да ти каже?

Няма как да ги взима майка ми, имам й пълно доверие. И за какво й е на майка ми да взима ножовете, които и тя използва или нейните неща, които изчезват, ами обувките ми, при положение, че не носи моя номер, такива обувки не носи, а и другите , с които ги е прибрала са си там. Изобщо с течение на годините има толкова случки, че няма смисъл да ги разказвам, но е абсурдно да обвинявам майка ми за това, при положение, че не става въпрос само за изчезване на вещи. Има и други неща, които са се случвали, разказвала съм в старите теми. Да не говорим, че когато изчезна пръстена (който впрочем беше обикновена дрънкулка, не беше златен или сребърен) , майка ми беше в болница, аз отсъствах 3 дни, никой друг няма ключ, нито е имало следи от влизане.

И аз съм за камера - скрита. Да не се окаже я някоя роднина или някой съсед... Оказва се, че вече може и без ключ да се влиза в къща/апартамент - стига да имаш известни умения... По телевизията гледах едно предаване - шперцове и какви ли не джаджи показваха, на които не запомних даже имената...

Майка ти е, сложи камери и сама ще се шокираш от видяното.

Има програми за компютри,които включват запис при движение в помещението.Дори и съмнително поведение на майка ти или недай си,боже ,някой друг,ще ти даде обяснение на явленията.
Но духове ,със сигурност не са ,а нещо на 2 крака.

Темата ми е много интересна. Като намеря време ще я прочета цялата.
Аз честно казано нямам много свръхестесвени преживявания, но има няколко неща, за които се сещам.

Едното е свързано със смъртта на мой колега, който се самоуби. Беше много възпитан човек, макар и чудак. Причините, заради които е сложил край на живота си никой не разбра, но подозирахме, че се е чувствал самотен и неразбран. Нямаше семейство, на работа много се притесняваше като има някакви проблеми, каквито всъщност често има по неговата специалност. Спомням си, че като започвах работа, дойде и ми се представи и предложи да ми помага с някои технически термини, които се налага да превеждам. Имаше един случай, в който през обедната почивка ми причерня и щях да припадна. За секунда-две сигурно съм изгубила съзнание и само усетих, че някой ме хваща и ми слага стол да седна. Като се обърнах, видях, че е той. Та, като разбрахме, че се е самоубил, всички на работа се шокирахме и натъжихме. Ходихме на погребението му. И може би следобеда след погребението аз го сънувах. Как идва и ми казва, че само за малко се е върнал от там, където е вече. Искал да си вземе сбогом. Изглеждаше спокоен и усмихнат. И после...изчезна.


Другото не знам даже дали е редно да го разказвам, защото го чувствам някак лично...но ще се опитам без да навлизам в подробности да го опиша. Запознавам се с човек, който твърди, че ще ми помогне да преодолея тъжен период в живота си и да го променя към по-добро. И наистина без да очаква нещо в замяна, започва да ми насочва вниманието към позитивни неща и мисли. На моменти ми беше странно защо го прави. От какъв зор? Заради някаква непозната, която никога няма да види. Казваше, че е помогнал на много хора и след това изчезва от живота им. Хем ми звучеше всичко като ала-бала, но една част от мен вярваше, че може пък и наистина да е така. Наистина започнах да се вслушвам в съветите му и да се настройвам, че ме чакат промени към добро. Казваше и някои неща, които ме озадачаваха, даже и леко дразнеха на моменти, но като цяло говореше с пълната увереност, че съвсем скоро животът ми ще стане все по-добър. Един ден обаче се счепкахме на някаква глупава тема и той наистина изчезна. Малко се бях ядосала, че се изживява като някакъв гуру, но както ме беше посъветвал, му простих, освободих го и му благодарих. Явно беше решил, че каквото е могъл е направил вече, а останлото зависи от мен. Не чух повече нищо от него. Само 1-2 месеца след това в живота ми настъпиха положителни промени, първо по-малки, после по-значителни. Не знам до каква степен това е благодарение на него, но вярвам, че ми помогна да канализирам мислите си към нещо добро и градивно. Надявам се където и да е този човек, да е жив и здрав.

А може тя просто да не помни. Ако жената е по- на възраст, може вече паметта да й изневерява. Дано не е това, но понякога някои старчески болести започват с незначителни неща, на които човек не обръща внимание. 
И аз бих сложила камера.

Не е нужно да е старческо слабоумие, за да крие предмети.
Има редица състояние на психиката, които могат да доведат до неочаквано поведение. Вкл. и да се действа на съм или в състояние, което после да не се помни.

Също така прекалено сте уверена, че майка ви била сложи едикъде си обувките - може да е мислила там да ги сложи, може да греши и т.н.

Един познат ми разказа история, от която меко казано ми настръхнаха косите. Той е рационален и прагматичен човек, но се кълнеше, че това, което му се е случило е самата истина. Случило се преди години в родното му градче. Часът бил около 1 след полунощ, лято. С момиче седят на една пейка и си говорят. Момичето по едно време полегнало на скута му. Отзад имало улична лампа, която ги осветявала и силуетите им се отразявали ясно на пътя. По едно време моят познат зе загледал в отразвните силуети и що да види- приятелката му била легнала, а до него седял още един силует. Той се панирал и веднага накарал момичето да погледне. Тя се изправила и така двамата видели в отражението, че на пейката има трима души. Момчето погледнало встрани, където би трябвало да седи другата фигура, уверил се че няма никой, и в този момент видели, че силуета също се обърнал към него, станал и побягнал в мрака(силуета). Двамата така се уплашили, че побегнали на мига към домовете си. На следващия ден момчето разказало за случилото се на майка си, която отвърнала, че не се очудва, тъй като в къщата , в близост до която седели, преди години имало случай на самоубийство.

Бррр, от последното ме почиха тръпки!