Прочетох заглавието. После видях кой е авторът. Ани, ти нали си на 26 години? Какви щуротии те гонят, бе, дете?
- Публикувана: 28 юли 2017, 16:39 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2017, 00:05 ч.
Има ли и други жени като мен ,който имат страх от остаряване и как се справяте с това
Съвременните баби са много независими и силни и не можеш да им хвърлиш децата. По скоро периодът до свикването и безпроблемното посещение на институции трябва да се устиска. Около мен нито една баба не гледа внучета безпроблемно и с желание. Все са им натрапени от немай къде. Голяма част от бабите категорично отказват да гледат.
Майка ми колкото повече остарява, толкова по-дейна става. Трябва да си уговоря графика с нея и пак може да ми помогне 2-3 пъти в седмицата за по 2-3 часа.
Както и да е.
Страхувам се от остаряването. Не толкова за външния вид, а по-скоро дали ще имам физическата възможност да свърша всичко, което искам, а то все ми се изплъзва.
Както и да е.
Страхувам се от остаряването. Не толкова за външния вид, а по-скоро дали ще имам физическата възможност да свърша всичко, което искам, а то все ми се изплъзва.
Слава Богу, майка ми няма нищо против да ѝ натрапвам внучетата, но за съжаление живее далеч и не мога да злоупотребявам много. Иначе жертвоготовно ги гледа, при това много по-добре от мен. Ако живеехме в един град щях да ѝ ги тръсвам всеки уикенд, без грам да ме гризе майчината съвест и претенции щях да имам даже. Да ми е жива и здрава 😍😍😍 !
И майка ми, докато беше здрава, гледаше децата с огромно удоволствие и желание. нямаше нужда да ѝ ги тръсвам, сама идваше всеки ден (живее близо), да ги изведе навън, да поиграе. Чак ми досаждаше понякога с това висене всеки ден у нас, при това тя не е властна по характер, не е било, че ме контролира или дава акъл, просто да помогне. Сега се моля пак да дойде да ми досажда, ама няма.
По темата, страх ме е точно от бръчките и другите поражения на възрастта върху външния вид. И от самотата ме е страх, но тя е някак по-далечна. От психическото остаряване не ме е страх. По-добре се чувствам сега, отколкото като бях на 20. И приоритетите ми са други, по-зряла съм, знам кое ми е важно и кое не ми е. Като си спомня за какви неща съм страдала и съм се тромозела преди, колко бях неспокойна и ранима, чак на смях ме избива. Виж ако можех да си имам външността на момиче с днешния акъл... Но животът не работи така.
"Как може да наричат младостта най-щастливото време, младостта, когато човек е най-уязвим" - това е Еркюл Поаро
По темата, страх ме е точно от бръчките и другите поражения на възрастта върху външния вид. И от самотата ме е страх, но тя е някак по-далечна. От психическото остаряване не ме е страх. По-добре се чувствам сега, отколкото като бях на 20. И приоритетите ми са други, по-зряла съм, знам кое ми е важно и кое не ми е. Като си спомня за какви неща съм страдала и съм се тромозела преди, колко бях неспокойна и ранима, чак на смях ме избива. Виж ако можех да си имам външността на момиче с днешния акъл... Но животът не работи така.
"Как може да наричат младостта най-щастливото време, младостта, когато човек е най-уязвим" - това е Еркюл Поаро
При това ниво на здравеопазването и размера на пенсиите не ми е приятно ката си помисля за пенсионната възраст. Някои хора в предпенсионна възраст едвам кретат на работа. А възрастта за пенсиониране се вдига с всяка година. Визирам случай на диабет, при който никак не отпускат на човека възможност за по-ранно пенсиониране и един-два случая на накуцване и болки в крака. Ходят си на работа и това е. Болнични вземат рядко, защото ръководството се сърди.
Аз лично търся начини да се пенсионирам около 45. Тоест да се полу-пенсионирам, да правя нещо приятно на непълен работен ден.
Тия дни видях наистина престаряла жена. Ами да, бръчките хич не са страшни. Страшно е, когато мозъкът ти стане на боза. Хубавото е, че самият човек с мозък, станал на боза, не се усеща, драмата е за околните.
Тия дни видях наистина престаряла жена. Ами да, бръчките хич не са страшни. Страшно е, когато мозъкът ти стане на боза. Хубавото е, че самият човек с мозък, станал на боза, не се усеща, драмата е за околните.
Извинявай, но защо диабета да ти пречи да водиш нормален живот?
Това ми е мнението, гледайки отстрани ситуацията и състоянието на болната.
Защото при психически натоварена и динамична работа никак не се повлиява добре болестта, плюс невъзможността да се вземат болнични за почивка.
Това ми е мнението, гледайки отстрани ситуацията и състоянието на болната.
[/quote]
Мисля, че е супер индивидуално и отново зависи от психиката най-вече.
Имам достартъчно познати с диабет, никой от тях няма непредолими затруднения да работи и прави това, което обича.
Това ми е мнението, гледайки отстрани ситуацията и състоянието на болната.
[/quote]
Мисля, че е супер индивидуално и отново зависи от психиката най-вече.
Имам достартъчно познати с диабет, никой от тях няма непредолими затруднения да работи и прави това, което обича.