Имали ли сте полза от срещите с психолог?

 Не помогна.
Казваш, че искаш да спреш и да си починеш. Възможно е психологът направо да си отдъхне, не е изключено сесиите да му додяват, щом резултат явно се вижда, че няма.
Мисля, че проблемите на психическа основа се оправят само благодарение на личните усилия в тази посока. Стига да не се касае за заболяване, тогава са нужни лекарства и всякакви опити за надмогване само губят време.

Да, и то огромна помощ.
Щом нямаш желание а и полза спри да ходиш, какво значи неудобно...вие не сте приятели там, отишла си за помощ и щом не я получаваш логично да прекратиш.


Това е абсолютно задължително, без личните усилия психолога какво може да направи?!?

Според мен е нужна и химия. Колкото и да е добър психологът, ако не е твоят човек....няма смисъл

Това първият ти психолог ли е?
Щом няма напредък при този, опитай при друг, но предварително помисли какви са ти очакванията към психотерапията.


+100 Тук спор няма.

       Аз не съм ползвала за себе си, но за детето нямаше никаква полза. Обиколила съм- платени, безплатни, училищни, общински,млади, стари, всякакви. Единствената полза беше да не считам проблема като някакъв изключителен, то всъщност и проблем нямаше.

      Очаквани резултати - никакви, ако имаше някакви резултати, те бяха по-скоро независимо от работата с психолог.

     

   Посещавала съм психолог и моята най-добра приятелка също е посещавала психолог. Полза нямах. Не ми помогна изобщо. Казваше неща, които и аз ги знаех много добре. Нищо ново не ми каза и в нещо да ме убеди и да ме втълпи. Моята приятелка също не беше доволна и изобщо не й помогна. Няма полза да се дават пари при психолог.

Ходила съм и друг път. Този психолог ми беше препоръчан от психиатър, при който отидох след като се "диагностицирах" със социална фобия. Започнах да приемам антидепресанти и психиатърът каза, че такъв тип разстройства се влият от добре от консултации с психилог. Така се почна всичко преди 9 месеца. Първите посещения, докато разказвах за себе и за проблема си, стигнахме до нещо в моя живот, което освен контактите с хора, ми тежи също толкова. Това му е специалност и залитна да човъркаме втория проблем ( който според него, ако се реши, ще се реши и първия ми проблем).

Към днешната дата, изпитвам нежелание да посещавам сесиите, изсмуквам си от пръстите какво да говорим. Мисля, че се изчерпах. Повдигнах веднъж въпроса да разредим срещите, но не успях да "се измъкна" и ги сведохме до 2 пъти месечно от общо 4. И сега, единственото, което става е, че давам едни пари за услуга, която не искам да ползвам.

На абсолютно същото мнение съм!
Когато отидох първия път, бях супер скептична, още повече, че психоложката беше по-млада от мен. Но още първата среща успя да ме впечатли, а след 2 мес. да оправим голямата част до проблема. Ходех с удоволствие. Яд ме е, че вече не практикува, обаче. Но и до днес, като имам някакви странични въпроси я питам и винаги ми отговаря.

Никой не ви задължава да посещавате психолог,особено ако ви товари с непрекъснатото си човъркане и няма полза.Аз когато получавах паник атаки реших да се консултирам с психолог,който ме "зарадва",че проблемът ми щял да се реши само,ако ходя 3 пъти повече време отколкото ми датира проблема.Сметнах около 11 години,казах че ще се обадя,врътнах се и офейках.Проблемът си го реших в крайна сметка сама за доста по-кратък период.Не позволявайте да ви използват за източник на лесни доходи,щом не виждате полза.А и знам,че има психолози,които внушават "факти",които са доста далеч от истината.Внимавайте!

Мишелин, и аз мисля, че те "работи". Когато отидох при моята, тя след края на първата среща каза, че според нея ще е необходимо да ходя няколко месеца. Т.е., още в началото психологът трябва да се ангажира с някаква времева рамка и конкретни цели, които тр. да постигнете заедно. Иначе явно наистина е преливане от пусто в празно. Пробвай друг

Извинявам се за спама , но как решихте проблема си сама , ще ми е много полезно , ако споделите , може и на лични
С психолог съм се консултирала  заради детето , даде ми добри съвети .

Според мен това не е вашият психолог , щом не мислите , че ви помага спрете да ходите . Така , както описвате ситуацията ми се струва , че ви кара да се чувствате по-зле дори

има полза, ако попаднеш на правилния психолог.
то същото е с адвокат, зъболекар, данъчен съветник, майстор на кухня и т.н.
може би повече ше ти помогне следното заглавие на тема

как да попадна на правилния за мен психолог?

Според мен авторката не търси друг психолог, а начин да съобщи на този, че не иска повече да се срещат. При следващото посещение заявява, че е решила да спре сеансите и това е. Когато си плащаш за дадена услуга имаш право да я прекратиш. Още повече, ако те натоварват срещите

Хм... Да разбирам ли, че не е предложил начини за преодоляване на фобията и като цяло не е бил съгласен с твоята диагноза?

Какво ли те питам. То и аз не съм много очарована от психолозите. С моя скромен опит съм забелязала, че повечето дават неадекватни съвети. Като добавим и финансовия аспект, картинката е чудна. 

Мога да ти препоръчам да идеш на ТЕС терапевт, резултатите ще ги видиш за 1 час работа. Просто се запознай с ТЕС, има и други методи покрай него (Пренареждане на матрицата). Аз съм много доволна!

хайде и аз да изкажа мнение
може би и преди,...но основно от 7 години ( от както родих децата си, а след това с друг случай -ненужна операция ,се обезверих в медиците ни )
Реших да отида на психолог , известна личност, зарадвах се че ми е близо и даже реших да си я посещавам редовно  НО ...
Още от първата среща се разочаровах тотално и не можех да повярвам  ТАЯ ме изплаши още повече
След като и казах колко много ме е страх от онази трибуквена болест, "ПСИХОЛОЖКАТА" каза;
тя  живее в теб - разтревожих се още повече от думите й .
После каза как ще се провеждат срещите
Срещите се се провеждат ТОЧНО В ОПРЕДЕЛЕН ЧАС И ВРЕМЕ - ако обаче ми се случи да не мога да я посетя поради някаква причина и и се обадя да отменя срещата НЕ СТАВА!!!Щом съм се записала това е положението отида или не - плащам си.
Времето свърши на първата среща и тя ме попита как Я възприемам ,
казах "може би като мой приятел, ЗАЩОТО аз ви се доверих и всичко ви казах за себе си "
а тя каза
ооо НЕ  аз не съм Ваш приятел , аз съм Вашият психолог
помислих си ;"Беж краченца да бяхаме "
и така до днес сама се боря със страховете си , но получих още едно безверие - безверие в психолозите и сега незнам има ли оправия.
Чета книги , но и те не помагат
Често срещам най мразената от мен фраза "Не го мисли за да не го предизвика''
... МНОГО ЛЕСНО Е ДА СЕ КАЖЕ !
Всеки човек си мисли лоши неща , нима то ти се случва ? Да пази Бог да се реализират лошите ни мисли !
стана дълго ... моля за извинение
ако някои все пак знае за психолог които би помогнал при хипохондрия ( самодиагностицирана) нека ми пише , може и на лични.
Благодаря !

На мен ми помогна много и все още ми помага. С нетърпение чакам срещите ни, тъй като вече са веднъж месечно. Но моята е терапевт, а не психолог. Не знам какво бих правила, ако не бях я срещнала. Животът ми се промени много, откакто я посещавам. Така, че явно просто трябва да потърсиш друг човек.

И аз мисля  че проблема е да попаднеш на точния . Ходила съм при две- първата- след ровене в миналото успя да ми каже защо имам този проблем, не и да ми помогне да го премахна. При втората беше като разговор с приятелка, само че срещу заплащане, много повърхностно. Сега имам нужда да отида , но нямам излишни средства да "търся дали ще уцеля подходящ" и си трая така..

Според мен е важно да се избере правилният вид психотерапия след това правилния терапевт.
Това, че някой е светило или гуру със сигурност не гарантира нищо..

Аз не съм ходила за мен, но съм водила детето си на детски психолог и трябва да кажа, че резултатите от 2 консултации (една само с мен и една с детето) са НЕВЕРОЯТНИ !!!
Моето впечатление е, че това което излиза наяве при консултациите, е прекия път към проблема.
Специалиста има за цел да начертае ясно актуалната ситуация, чрез насочващи въпроси, чиито отговори показват на нас самите кое е сбърканото, което е довело до проблема, който ни е довел до това да потърсим помощ.
Причините за поведението, което ме обезпокои при сина ми бяха толкова елементарни, но аз съм ги неглижирала.
Чак когато се срещнах със специалиста бях доведена до това, споделяйки да осъзная грешните си практики към детето, които са довели до определен поведенчески маниер у него.
В момента, в който осъзнах моите грешки във възпитанието и започнах да се държа целенасочено и системно по определен начин - проблема се изпари !!!!!

Най-вероятно можех да се справя със същия успех ако бях се позамислила сериозно и почела малко повече за взаимоотношенията родител-дете, но в случая с много по-малко стъпки стигнах до същината на проблема и за мен това е добре свършена работа от страна на психолога !

Точно така се получи и при нас (водила съм сина си). И да, вероятно и сама щях да се справя, но бях прекалено уплашена, за да мисля трезво. Започнах да чета в последствие и нещата бяха 1:1 с това, на което ми беше обърнала внимание психоложката. Цял живот ще и бъда благодарна на тази жена. Синът ми е голям вече, но още я помни като "добрата леля с многото играчки"

Именно !!! Затова съществуват психолозите - защото за да има проблем, то явно е неосъзнат (или осъзнат и се прикрива) и трябва да се стигне до причината за него, която може да е елементарна.
От уплах, незнание или нежелание да си признаем , че иаме нужда от помощ, ние задълбочаваме проблема!
Можем да се справим и сами да, но когато имаш цел , посока и начин да се стигне до целта е по-лесно!

Добрият психолог не се опитва насила да удължава броя на срещите. Напротив, ще е радостен, ако пациентът му вече няма нужда от тези срещи.
Психолог не е най-доброто. Трябва да се търси психотерапевт.

Затова и пуснах темата всъщност - понеже започнах да си мисля, че почти няма хора, които да са получили адекватна помощ. Наблюденията са ми, че човек има проблем, посещава терапевта - откарва си известно време с посещения и в един момент спира - най-често, защото не е доволен. Оттам и питането - да разбера дали изобщо има доволни, та да реша дали има смисъл да търся друг.


Това наистина звучи разумно и логично. Че аз мога да изкарам години така с тези терапии, както съм изкарала толкова години с този проблем.


Честно казано, малко съм скептична вече към всичко. Ще проверя все пак какво е това ТЕС терапевт. Чувам го за първи път.

Линдичка, би ми било много интересно, ако споделиш какъв е бил проблемът при вас и какво в твоето поведение е довело до това (Разбира се, ако не смяташ, че е прекалено лично)

kalinu6ka, за колко време стигнахте до състояние, което позволява разреждане на сесиите?

Мишелин, в началото ходех поне една година всяка седмица. След което около половин година по два пъти месечно и следващите 7-8 месеца вече ходя само веднъж месечно. И се чувствам много добре след всяка сесия. Вдъхва ми увереност. Ако искаш мога да ти дам контактите на терапевта и да провериш дали ти допада.

Ще бъда много благодарна

Наложи ми се да посетя психолог преди няколко месеца. Една майка на дете от групата на детето ми, ми беше нанесла психо атака. До такава степен ме беше разлюляла, че не виждах и не чувах никой в продължение на месеци.  Само две срещи с психоложката и бяха нужни, за да ме вкара в коловоза.

Важно е да се направи разлика между психолог, психотерапевт и психоаналитик.
Психолозите нямат право да правят терапия. Много психолози се опитват да правят неща за който не са подготвени. Когато си избирате терапевт гледайте съществуващите вече регистри( Българска асоциация на психотерапевтите и Българско психоаналитично общество), който показват квалификацията на даден терапевт.

Мишелин , препоръчвам и капките на д-р Бах , с правилната комбинация ефекта е сигурен

При моето дете проблема беше автоагресия, чувство за вина и изключително ниско самочувствие - практически се самонараняваше при всяко провинение, говореше постоянно за смърт (неговата и моята), песимизъм неприсъщ за дете , изпитваше вина за всичко, смяташе се за тъп, грозен и нищожен (и ми го казваше с доста силни думи), в постоянен конфликт с мен, викане, удряне, плачене - всеки божи ден ! Нямаше нещо, за което да не влезем в спор, който достигаше до рев и наказания.
Детето ми е израстнало в обстановка на неразбирателство между мен и родителите ми, с които живеех до скоро (аз съм родител отглеждащ сам детето си) и тази обстановка често прерастваше до доста неприятни скандали (за да не навлизам в подробости, които вече са доста лични). Основна причина за тези ситуации беше различните възгледи, които имаме относно отглеждането и възпитанието на детето ми, за което те са помогнали много и аз съм изключително благодарна, но което искаха да държат под контрол. Практически аз не бях автономна в решенията, които трябваше да се взимат за детето. То осъзнаваше, че е причината за повечето разправии между мен и родителите ми и в него се породи чувство за вина, което прогресира в нещата, които посочих по-горе.
Отделих се от от родителите си и мислех, че нещата ще се пооправят - те се оправиха частично, но основните проблеми и начин на поведение остана и аз започнах да се замислям дали да не потърся помощ. Препоръчаха ми детски психолог. Отидох първо сама - говорих първоначално само за мен, после описах състоянието на детето и въпросите, които засегнахме бяха далеч извън ситуацията, която аз описах и мислех, че е основна причина за поведението на сина ми.
Несъмнено това е една от причините, но има и още. Това, че детето расте без мъжко присъствие, това, че аз прекарвам 24/7 с него и си въобразявам , че физическото присъствие е достатъчно, но не му обръщам нужното внимание, не си играя с него, нямам търпението да го изслушам, възпитавам го в дисциплина дори когато той е дисциплиниран, но е в обкръжение с други деца, които биха му повлияли аз превантивно се карам и на него, правя му забележки, опитвам се да го вкарам в моя стереотип на мислене (аз съм доста силна натура и трудно приемам чуждо мнение за вярно) и т.н и т.н
Та психоложката ми зададе 10тина неща, които да правя между които: да си играя всеки божи ден с него, да го изслушвам преди да кажа не, да му обясня причината поради която не съм съгласна с него и да се аргументирам за това защо не трябва да направи нещо, да се интересувам от това какво мисли, какво го притеснява, да му вдъхвам усещането, че се гордея с него, да го поощрявам , да го слагам да си ляга рано, да му огранича смарт устройствата, да го храня правилно и още и още. Елементарни неща, но събрани накуп като задачи, които трябва да се случат до септември не е чак толкова просто. И най-вече психоложката ме погледна и ми каза - не си мисли, че същата автоагресия не е присъща и за теб самата...коригирай първо теб самата за да помогнеш на детето си....И какво като имам панически атаки, те са си от стрес...Да ама не. Почнах да пия цветя на бах и серотонин. Атаките намаляха драстично. Започнах преди всичко да работя върху себе си и психоложката се оказа права.
После заведох него -  слава богу той нямаше клинични показатели за по-сериозни травми, но трябваше да работим много - ежедневно и заедно, аз помогнах на него и той помогна на мен...преоткрих детето и себе си!
Нещата, които ми бяха казани аз знаех много добре на теория и реално можех да стигна до тях и сама.
Отказвах обаче да призная, че и аз имам доста от проблемите, които сочех като проблем при него и в момента в който го осъзнах и поисках да се променя аз самата, нещата полека лека се нормализираха. Сега имам едно прекрасно усмихнато момче, което се радва на живота и се смее, ежедневно ми казва колко много ме обича и колко му е приятно да прекарва времето си с мен....аз съм благодарна за това на психоложката, която посочи точната причина за мойте и неговите проблеми.

Линдичка, всичко разказано звучи супер сериозно. И като проблем, и като решение. Честно казано, от първия ти пост останах с впечатление, че се касае за нещо много по-повърхностно и лесни. Виждам, че си от София, може ли координати?

О да - някак не върви да си разкажа всичко ей така, но ме попита и затова навлязох в подробностите.
Психоложката е детска - не вярвам да приема възрастни самостоятелно но ще ти пратя на лично

Благодаря, получих съобщението И благодаря, че разказа. Иначе и аз съм дете на родителите ми Ще й се обадя да я питам дали работи с пораснали деца

Здравейте,баща съм на 17 годишна тийнейджърка,и имам следния проблем.Преди 2 години рязко започна да качва килограми,после уж се осъзна,и в последствие от диети рязко ги свали.За съжаление през този период се е нарушил хормоналния баланс,спря и цикъла,започна да се изморява бързо,стана раздразнителна,и т.н.
Понеже живее при мен,а аз да си призная късно забелязах признаците,чак след 3 месеца от спиране на цикъла се усетих.И се започна сагата.Света марина във Варна-един път на месец-хормонални изследвания,психолози,психиатри-тук е момента да кажа колко съм доволен от компетентността на лекарите там-цял ден по кабинети,консултации,епикризи,какво ли не.Вчера след поредния контролен преглед бях шокиран.Детето ми е с правилна функция вече на жлези,хормони,месечен цикъл,това е добре.Но психиатърката,с която се консултираме ясно ми даде да разбера че детето трябва да остане в отделението и,за да може да се пребори с това да не изпада от една крайност в друга,ерго бързо отслабване с драстични диети,и после неконтролируемо епизодично тъпчене на всевъзможна храна от хладилника,оставен без надзор/работя вечер/.Не искам дъщеря ми да лежи в болница,натъпкана с антидепресанти/ясно казано от лекарката/,но не искам да страда.Моля за съвети и помощ ,всичко е добре дошло за нас.Благодаря !

Моят лекар е и психиатър, и психотерапевт. Основно го посещавам в поликлиниката, за да ми изписва лекарства, но два-три пъти съм ходила в частния кабинет, където е психотерапевт. Огромна помощ ми е оказвал. Единият път имах страх от излизане и от хора, оправи ме само с един сеанс. Но ми даде много над какво да размишлявам. Следващите две посещения също бяха еднократни, но с много насоки над какво да работя. И пак дебело подчертавам - психотерапевт. Психолозите не вършат работа.

Психотерапевтите са психолози със специалност психотерапия.

Само не разбрах лекарства за какво са изписвани. Аз винаги имам едно наум към хаповете, капките на Бах въобще няма да ги коментирам

Към мен ли е въпроса? Имам биполярно разстройство. Няма как да функционирам, без да пия лекарства.

Това е друго. Защото за проблемите, за които сподели преди това, няма нужда от лекарства

Ох, щото не съм обяснила като хората. Лекарствата изобщо не трябваше да ги споменавам. Да, страхът от излизане преодолях с терапевтични насоки и техники, което няма връзка с основното ми заболяване.

На мен не ми е ясно следното:
Психиатър - учи медицина, тоест лекар е.
Психолог - учи психология 5 години.
Психотерапевт - той какво учи.

Наскоро разбрах, че за да станеш логопед, е достатъчно да учиш една година над образованието ти, което е съвсем друго, и хоп - специалист логопед си вече  Че какъв специалист ще си, като си взел материала за 1 година??

Психолозите учат 4 години бакалавър, после може да запишат магистратура Клинична психология и  там  учат за психотерапевти. Психиатрите които искат да правят терапия, мисля че също учат психология и после психотерапия.

Благодаря. По мое време се учеше 5 години за психология, даже исках да записвам успоредно втора специалност Психология, че ми беше интересно, но нямаше достатъчно кандидати и не откриха втора специалност.

За психиатрите не съм сигурна - те са си лекари, завършват медицина, ерго могат да лекуват и без допълнителна специалност

Могат, но с лекарства, консултирането си е отделна наука...

Може...

За да станеш психотерапевт, след като завършиш магистърска степен по психология учиш още 4-5 години за да станеш психотерапевт. В програмата се включват много часове лична работа, супервизия, семинари и лекции.

Благодаря. Това звучи вече по-сериозно

bez_lice Трябва ви психолог или психотерапевт. От кой град сте? Аз мога да посоча за София. Но проблем има, а и възрастта е една особена, но с малко помощ вярвам, че ще се справите. Успех Ви желая!

В училище ме караха да ходя заради лошо поведение. Резултат - бях доволна, че ме пускаха от часовете за да ходя там, нищо повече. Майка ми ме води, пак преди години, защото имахме проблеми...не помогна, но и не влоши положението. Когато аз реших, че не искам повече да съм човекът, който бях, всичко се промени. Така че сама си "помогнах".
Години след това се запознах с един психолог, ходих при нея за да ѝ преподавам чужд език, но по време на почивките, тя ме почваше, усещах, че човърка, но беше приятно. Благодарение на нея осъзнах някой неща за себе си .
За мен тези хора могат да ти кажат само 2 неща-да ти кажат това, което и ти си мислиш и да ти кажат някоя друга гледна точка. И в двата случая казването и да знаеш нещо е много по-различно от осъзнаването на казаното. За мен от там идва разликата, защото едните те карат да го осъзнаеш, а другите просто говорят...

Преди да се отиде на психолог, трябва да се (ако не се знаят) запознаете с това какво точно прави психолога, за да няма недоразумения. Психолога прави консултации, в рамките на няколко сесии, ако те продължават месеци това вече се води терапия и самия психолог трябва да е квалифициран в някоя от школите : позитивна , когнитивна.... Има и много достъпни публикации, които развенчават митовете, добре е да се знаят, като например това, че психолога няма да ви даде съвети, няма да ви каже конкретно какво да правите,  няма да ви подреди живота, а ще ви помогне сами да го направите. Това не са приятелски разговори, но човека трябва да ви допадне, иначе не става. Отделно който не е решил, той не е завършил психология, няма никакъв подбор. Някой записват, за да търсят лек за собствени дефекти, а в последствие решават да работят с хора. Не всеки завършил психология е консултант, има много клонове.  Аз например не правя консултации,  макар, че учих общо 8г.

Аз мисля, че ето това не се знае основно от хората и затова остават разочаровани понякога, мислейки, че ще отидат и някой ще им даде готова "рецепта за щастие/справяне" а всъщност цялата работа си е на пациента и ако той няма мотивация и желание психолога нищо не може да направи.

С много воля.Спрях антидепресантите постепенно и не се оставих атаките да превземат живота ми.Излизах сама като постепенно увеличавах разстоянието,докато свикна.След това направих известна промяна в светогледа си.Много е индивидуално и  съм на мнение,че психолога(ако е добър) е абсурдно да използва еднакви подходи и техники при всички.Споделеният проблем е половин проблем и ако няма кой да те разбере в обкръжението ти се налага да поговориш с психолог,стига да не ти разбърниква повече главата и да не е печалбар като повечето.

Преди около десетина години бях в жестока депресия и отидох при една психоложка (тя всъщност явно е била психиатър),която ми изписа някакви хапчета със зелена рецепта, като едните дори отказаха да ми ги дадът!
Аз отидох с очакване за разговори,но нищо подобно!
Пих хапчета два дни,ходих като халосана кукувица,хвърлих хапчетата и се стегнах. Трудно беше,но мина. Тогава бях на 23,24 гд.
Преди две години имах тежък период и усещах , че имам нужда от помощ и че няма да се справя сама.
Потърсих в интернет психолог, който се занимава с проблеми като моя. Отидох доста скиптично настроена ,а останах  приятно изненадана!
Играехме разни игри с които ми правеше психопрофил и ми показваше други гледни точки. Отидох с един проблем,а тя ме върна в ранното ми детство, където изкочиха неща , които съм си мислила, че са по един начин,а тя ми показа други варианти. Чувствах се прекрасно на сеансите и усещах, че и на нея й е приятно да работи с мен.
Ходих около два месеца и забременях , което всъщност беше и причината да започна да ходя при нея.
Тогава тя ми каза, че ако искам, можем да продължим да се виждаме,но ще разговаряме само за приятни неща за да не се разстройвам. Хвана обаче снежна зима и прекратих посещенията​. Отвреме навреме й пращам снимки на детето и се чуваме. Мисля след време да възобновя посещенията​ за да довършим започнатото​.
С две думи, както е написано в началото на темата, трябва да има химия!

Аз искам точно едно такова връщане в детството, но досега нито един психолог не ме е връщал там май. А съм ходила при 4-5

Мен една психоложка ме върна в детството, но от цялата работа само ми показа причината за проблема, не ми помогна да го преодолея и разчопли стари рани. Имам предвид, че не знам дали това е варианта или може би тя просто не успя да го направи както трябва...

Даже и на това съм съгласна, но пък аз не помня кой знае какво.

Аз си припомних неща, които бях забравила. Тя ме накара да си ги спомня.

Понеже виждам, че си от моя град - моля те за координати на дамата на лични и ако е удобно да ми подскажеш в каква насока ти е била полезна.

Здравей! Нещо не се ориентирам​ от къде да ти пратя съобщение с тоя новия облик на форума. Пиши ми първо ти на лични!

Даже и на това съм съгласна, но пък аз не помня кой знае какво.

То аз никога не се бях замисляла за това, беше нещо забравено и тя го изрови. Въпроса е че в крайна сметка нямаше ефект, просто сега знам причината за проблема.

Pipppa, писах, не знам дали си видяла.
Моя близка ходи няколко пъти на психолог, но не видя никаква полза и спря посещенията. Проблемът си седи, дори се влошава с времето, ще говоря с нея да опита с тази жена...

Имам опит с психолог/психотерапевт и личен, и с детето ми.
Подкрепям мнението, ако се уцели точен специалист, резултатите могат да бъдат изключително добри. В моя случай ги усещам като такива.

Когато човек тръгва на терапия (което е по-различно от консултациите при психолог), обикновено той тръгва с 2 противоположни желания: "да има промяна" и (несъзнаваното) "да няма промяна". Психиката ни, въпреки дискомфорта, поради който и търсим помощта на специалист, все пак се стреми да запази старото статукво. Явлението, което се обажда с особена сила именно тогава, когато близостта от истинската промяна е най-близо.
Нежеланието да се ходи би било добре да се коментира с психотерапевта. При удачното преработване на съпротивата, процеса може да се изкачи на ново ниво.

За да си смени старата загрубяла, пречеща на движението и живота кожа, земноводното трябва да се отърка в острите камъчета на сушата, което нормално се съпровожда с болка и нежеланието да се изостави "стария калъп". Най-често, обаче, не си даваме сметка, какво точно ни спира да продължим процеса и със спирането си вкарваме автогол.

Но, разбира се, ако няма "химия" със специалиста, а това се усеща още в началото, може би, наистина си струва да се потърси друг.

Кой е психолога ви, Мишелин, ако е удобно да споделите? (Може и на лични)

Да добавя нещо...
Както е било споменато по-рано, "психолог" не е равно на "психотерапевт" и обратното. Има си статии в нета, които описват разликите в подробности.

Добрите психотерапевти далеч не винаги са психолози по образованието.
С моето дете попаднахме в целта с психотерапевт, завършил медицина и формирал се в една от психотерапевтичните школи в България. Нивото му е изключително високо. Резултатите невероятни.

Един от прекрасните терапевти (позитивен и гещалт), водещ на групи, автор на чудесна книга, когото познавам, също не е психолог (което не означава, че няма познания по психологията). А се реализира като чудесен специалист, обучител и вдъхновител за много от своите клиенти и студенти.

Сещам се и за немалко други примери.

Селма, би ли споделила кой е специалистът, от когото си доволна? С какъв тип проблеми се занимава?

Колкото до името на психолога, при когото ходех аз, предпочитам да не го споделям (от гледна точка на това да не стигне до него по някакъв начин причината, поради която пуснах темата). "Проблемът" ми вече е решен, но ми стана много неприятно, когато се опита да се уговорим за следващ час, при условие, че нямаше нищо належащо. Почувствах се като клиент-спонсор. Можеше поне да ме пита дали ще имам нужда оттук нататък да продължаваме да се виждаме. Посещенията ми бяха всяка седмица в продължание на година и не знам един психолог какъв стимул има да "излекува" човек, който му плаща по 50 лв на всяко посещение.

Винаги съм си задавала този въпрос

Когато е свестен и си работи работата със сърце има стимул. А и в крайна сметка графика на един добър психолог ще е пълен...той е човек и не може да поеме пациенти до безкрай...и когато се освободи място винаги ще има кой да го заеме, така че това с печелбарската работа е при тези които не струват (мое мнение  )
Моята психоложка в един момент след година работа изрази мнение, че вече нямам нужда от нея и мога да се справям сама с проблемите си. Но аз по свое решение продължих да я посещавам.

Олеле, какви са тези зврски суми?
50 лева...

Бумът на посещенията на психолог се дължи не само на нарастналия стрес и проблеми, но и на отчуждаването на хората един от друг.
Това, което преди е било функция на приятелите - да изслушат съчуствено, да дадат морална подкрепа, успокоят и подкрепят, това вече е приело друга форма. А именно - посещения при психолог.
Всеки го играе на супер успешен и самоуверен. Поства във фейса снимки от романтични пътувания, накипрен в маркови парцалки и пръскайки хумор и забава на поразия.
А всъщност посещава всеки вторник психолога, за да си изплаче мъката от гаден шеф, неверен съпруг, деца, вземащи дроги, надвиснали над бюджета като дамоклев меч вноски за кредита на отеснелия апартамент и вече трудно поддаващи се на маскиране бръчки.

Мисля, че психолог е необходим на хора с наистина сериозни проблеми с психиката.
Всички други най-добре да инвестират време и усилия в създаване на приятелства. Истински, не престорени.

Да, имала съм ползи от психотерапия при психиатър-психотерапевт. Не беше първият, при когото отидох. Преди това бях ходила при двама други, с които не се сработихме. Психотерапията приключи след около година и половина по негова инициатива. (Това, по повод на горните постинги, които казват, че терапевтите реално нямат стимул да си свършат работата.) При повечето разстройства, дори и да са само неврози, а не психози, взимането на адекватни медикаменти е в голяма помощ на пациента, така че според мен е доста несериозно (да не кажа, невежо) да се говори за това с термини като "тъпчене", "взимах 2 дена и спрях, понеже не бях на себе си" и т.н. Всеки, който е бил на медикаментозна терапия за депресия, тревожност, фобии или други такива ще ви каже, че резултатите започват да се отчитат след 2-3 седмици прием, а не дни.

В момента съм в някаква депресия - не мога да спя, нямам апетит, рева всеки ден, въртят ми се мисли, че съм безполезна, едва се замъквам на работа и там ми е трудно да работя. По принцип трудно се справям със стрес, а сега се вкарах в тази депресия заради "нещастно влюбване". По начало усещам живота си в застой, чувствам се самотна, реално нямам приятели, а ми е трудно да се сприятелявам, иска ми се да намеря по-перспективна работа, но не правя нищо по въпроса. Това влюбване беше последната капка, а и се чувствам още по-зле, защото ми се струва, че само аз съм си виновна - той не ми е обещавал нищо конкретно.

Пробвах няколко различни психотерапевти, но не мисля че има полза. Едната ми говори положителни неща, че съм "хубаво момиче" и че хората биха се радвали да общуват с мен, но в момента това някак си не ми помага. Другия зацикли върху детството - вярно, че имах трудно детство и трудна младост, но каква полза има да се дъвчат сега. И капките на Бах пробвах, въпреки че не вярвам в хомеопатия, обаче като взе да ми говори за кармични глупости, се отказах.

Джипито изписа антидепресанти (бифлокс) преди 3 седмици, но ефект още не чувствам, освен че съм малко по-уморена.

Едит: Иска ми се да гледам прагматично на нещата и ми се струва, че сега прекалено драматизирам, но като съм се вкарала в дупката, ми е трудно да се измъкна сама.

Запиши се на народни танци.
По-добро средство за развеселяване от хубава, ритмична музика няма. Без нежелани, странични ефекти, освен ако не е много силна, да ти повреди ушите.
Аз ходя в Германия на тукашни народни танци, понеже нямаме в нашия град български. И на латиноамерикански танци съм ходила.
Сега е много модерна зумбата. Преди имаше аеробика, пак гимнастика, спорт с музика.
Може и в някой хор да пробваш. Класически или народен, каквото повече те влече.
Навсякъде ще намериш и нови приятели.

И салсата също е страхотна, както и всякакъв вид спорт. Общо взето да се чувстваш заета и ангажирана.

Така е, движение си трябва!
Ние българите сме темпераментна порода и ако стоим затворени в бюро залиняваме. Затова трябва да се набавя движение на тялото по всеки възможен начин. И най-добре даже на чист въздух.
Чакам с нетърпение пролетта, за да се развихря в градината.

С години съм ходила на танци, но това не ми реши проблемите... Има проблеми, за които ни приятел може да ти помогне, ни половинката ти, ни който и да е било. Да не се залъгваме, че неща като излизане сред природата, срещи с приятели, излизания и не знам какво още, ще помогнат. Да не говорим, че има състояния, в които дори и не можеш да вдигнеш телефона да се обадиш на приятел.

То пък и едни приятели. Моите всичките, които се събраха с някой вече не ме търсят, а дори и аз да ги търся все нямат време. За това съм се отказала да ги карам да се виждаме. И аз не знам къде е изходът. За това им правя евала на мъжете - държат на приятелите си, а не като нас. И после като се разделят и се почва едно звънене, едно молене. Не обичам такива неща, човек трябва да има и личен живот, не може да очакваш все друг да ти го прави интересно. Но да, Мишелин, права си за тия неща. Трудно е. Аз от време на време изпадам в леки терзания и мисли, но гледам бързо да си намеря нещо приятно за правене. Просто вече е и трудно човек да създаде приятелство.

Има и такива проблеми. За които ни приятел може да ти помогне, ни половинката ти, ни който и да е било.
Тоест и психолог не може да ти помогне.
В такъв случай следва въпросът - заслужава ли си тогава да давам грешни пари за нещо, за което помощ няма.

Ходенето на танци може да е един подкрепящ елемент в борбата срещу унинието и тъгата.
Ако си очаквала само това да ти реши проблемите, то не е чудно, че си стоят нерешени.
Борбата трябва да се води на различни фронтове.

За депресия са нужни медикаменти и помощ от психолог.
И не всеки, изпаднал в депресивно състояние развива депресия, тоест се нуждае от лекарства и психолог.
Но все по-често се поставя диагноза депресия, а реално това е само депресивно състояние.
И като качиш едни 60-80 кг от антидепресантите, които са ти изписали с лека ръка, вече си получаваш истинска, качествена, неподправена депресия. И ставаш постоянна клиентела на разни психолози и психиатри.
Огледайте се по улиците и в магазините. Толкова дебели хора. И една голяма част от тях го дължат на антидепресантите. Дяволски кръг.

Искам само да преведа единия от коментарите на читатели на следната статия.

https://www.welt.de/wirtschaft/article173417719/Psychiater-Chris … pel.html#Comments
Wir erleben derzeit eine rapide voranschreitende Psychologisierung der Gesellschaft. Damit geht eine Pathologisierung 'normaler' menschlicher Charaktereigenschaften und seelischer Phänomene einher. Nicht jeder, der überfordert ist, weil er sich zu viel aufgehalst hat oder seine Ansprüche an sich selbst zu hoch gesteckt hat, ist gleich "psychisch krank" und behandlungsbedürftig. Ebenso ist fraglich, ob man die im Alter auftretende Vergesslichkeit, die schlichtweg mit verkalkten Gefäßen zu tun hat, als eine "Krankheit" namens "Alzheimer" klassifizieren und damit eine weitere Behandlungs- und Verdienstmöglichkeit für Ärzte schaffen muss.

Ich bin der Meinung, dass wir in der heutigen Gesellschaft viel zu viel behandeln und 'normale' Erscheinungen im menschlichen Wesen genau deswegen als "krank" und "psychische Störung" bezeichnen, damit die Pharmaindustrie und zahlreiche Psychiater und Ärzte daran verdienen können. Es fehlt vielen Leuten heute vor allem an gesundem Menschenverstand und einem gesunden, natürlichen Verhältnis zu ihrem Körper und ihrer Seele. Früher gingen etliche Menschen erst dann zum Arzt, wenn's was wirklich Ernstes war, und nicht wegen Befindlichkeitsstörungen.
..................

Понастоящем преживяваме бързо развиваща се психологизация на обществото. Това е придружено от патологизиране на "нормалните" човешки черти и емоционални явления. Не всеки, който е съкрушен, защото е прекалил в стремежите си или си е поставил твърде високи цели, е равен на "умствено болен" и се нуждае от лечение. По същия начин не е задължително необходимо всяко старческо забравяне, което е следствие най-вече на  калцирани съдове и артерии, да се класифицира като "болест", наречена "Алцхаймер" и по този начин да се създава необходимост от лечение , което дава  възможност за доходи за лекарите.

Аз вярвам, че ние лекуваме в днешното общество и твърде много "нормални" явления в човешката природа, кой знае защо описани като "болест" и "психично разстройство", така че фармацевтичната индустрия и много психиатри и лекари да печелят от това. Много хора днес нямат  здрав разум и здравословна, естествена връзка с тялото и душата си. В миналото много хораходеха  при лекар само, когато това беше наистина сериозно, а не поради появата на един дискомфорт.

   
   "Все още съществуват предразсъдъците, че да отидеш не психолог е нещо, което те уличава в недопустима слабост, негодност или лудост.

"Ако човек потърси психологическа помощ, това вече е признак на зрялост. Сила и зрялост е да се изправиш срещу собствените ти страхове и мрачни страни, да ги разпознаеш, осмислиш и приемеш, така че да водиш един по-осъзнат живот. Познанието за себе си носи свобода"

От тук

Селма,

признак на зрялост ли е да се вадят изречения от контекста?

Отделно, че болест и зрялост в едно изречение малко ми напомнят на вица - срещнали се два крокодила, единият зелен, а другият летял наляво.

Ако познаваше като мен толкова много хора , които са станали жертва на споменатата по-горе психологизация на обществото, придружена от патологизиране на "нормалните" човешки черти и емоционални явления, щеше да си побираш по-прецизно цитатите.

Mirella,

Твоите постове ми напомнят за книгата "Капаните на фармацевтиката" на Бен Голдейкър, където прокарва същите идеи, че нормални състояния се представят за болести.

Ето извадки от негова статия https://www.theguardian.com/business/2008/sep/01/pharmaceuticals.drugs
_{Преводът е мой, така че се извинявам, ако има грешки.}

Така представено звучи малко параноично , но книгата е добре написана с доказателства.

Аз лично се прежалих да почна антидепресанти, защото вече трети месец се чувствам зле (въпреки че имах периоди на подобряване) и ми казаха, че ще притъпят отрицателните емоции.

Иначе съм приключила с психотерапевтите, защото не виждам полза. Едната се опита да ми пробута, че имам социална тревожност, а всъщност на мен характерът ми е да съм срамежлива и интровертна.

   Има ли проблем с "ваденето от контекста", Мирела? Тоест, промени ли се смисъла, вложен в казаните от теб думи? Ако съм вложила едно, а е било друго - просто го посочи. Няма проблем.

За мен е просто цитиране, не съм целяла друго.

Иначе познавам доста хора "жертви на психологизацията".
Но причините на тяхната "пострадалост" , според мен, се крият не в "коварните" психолози/психотерапевти, а в самите хора, които под вид на търсене на едно нещо (да кажем, себе си), всъщност търсят съвсем друго (например, принадлежността към модно течение да си "осъзнат", "духовен", "ходещ на психолог" и т.н..)

И така...
Когато човек не осъзнава какво точно търси, нищо чудно да остане незадоволен от намереното.

 

emaesa,
благодаря за линка и превода!

За жалост наблюденията ми са подобни на написаното. Изписват се антидепресанти на повечето пациенти, оплакали се от неспокойство, тревожност или тъга, без да има действително нервно заболяване.
само да пророниш някоя сълза пред чичо доктор и веднага ти дават хапченца за щастие.


Не познавам проблема ти, но се надявам да не съжаляваш, че вземаш антидепресанти. Защото се пълнее от тях. Не веднага, след време. Бавно и коварно, и спиране няма. но това не го пише в книгите.
Има и растителни препарати като чай от валериан, от глог, от мента. На мен ми помага от време на време едно хапче валериан.  

Селма, явно е че се намираме на различни планети с теб.

Моят първи опит с психолог беше неуспешна, караше ме само аз да говоря, което не беше по-различно от това да съм си пак с моите си мисли, само дето и да плащам за това. В един момент се чувствах зле като отивах и прекратих. След една година тръгнах при друга, при която ходих около десет месеца, всеки път си тръгвах с усмивка, не ми реши проблема, но все пак мисля, че постигнах нещо с нея. Моят проблем също беше вид социална фобия, вследствие на която не се чувствах добре на работа. След това родих, смених екипа, чувствах се по-добре в офиса. Започнах да се интересувам от енергийната психология, работих и сама и с няколко  ТЕС терапевта, минах една много тежка емоционална криза, но за щастие не съм пила лекарства през това време. Всеки опит с ТЕС терапевтите ми е дал много, сега продължавам да работя и сама с всякакви емоции, проблемни ситуации и не бих се върнала повече при класическите терапевти. Бах капки използвам понякога, но тях също ги смятам като за нещо, което чакам наготово да ми реши проблема. Истината е, че всеки върви по своя път и трябва да си научи сам уроците с малко или повече помощ понякога.

   Нямам нищо против. )))

Мирела, на база на какво твърдиш, че от антидепресантите се напълнява, бавно и коварно? Познавам две жени, които от 3-4 години са на антидепресанти и не са качили и грам. Аз също взимах в продължение на,  не помня точно, но около 3-4-5-6 месеца. Качих 5 килограма, но защото коренно си промених режима и намалих движението до минимум. Та, с такава убеденост да твърдиш, че се пълнее от такива хапчета? На какво лежат тези твърдения?

Освен това, темата е за хора, които СА ползвали такива услуги, не за такива, които не са си й казвали "Здрасти" с такъв. И нищо, че е формулирана по този начин, аз вярвам, че психолозите помагат. Това беше своебразен начин да събера положителни мнения зададени конкретни имена.

Нещо забавно, но не и безсмислено по темата:

"Психотерапията по принцип не помага. Вие си го знаете, но друго е да го чуеш от психотерапевт.
Обикновено всичко върви по следен сценарий. Вие отивате на психолог, но това не ви помага. Отивате при друг. Обсъждате с него всичко, което не сте обсъдили с предишния, плюс обсъждате и самия предишен психолог. Това леко облекчава, но все пак не помага. Отивате при следващия психолог. И при него спирате да ходите, защото "няма смисъл".

После вашето оплакване минава от само себе си. Или, нещо което също е възможно, вие "най-сетне сам сте разбрал и постигнал всичко".
А психолозите к'во .... те са нищо работа."


източник

Усмихнат ден!

На мен ми помогнаха два пъти. Приятелите ми също се опитваха да ме подбутнат в правилната посока, аз самата знаех какво трябва да направя. Но узрях за решението едва след дългу срещи с психолозите. За двата проблема работих с различни терапевти.

И ако не беше тази помощ, сигурно още щях да буксувам на едно и също място, докато нещо външно не промени това състояние.

Моя приятелка имаше проблем с детето. Намеквала съм й разни неща за причините, но не възприемаше казаното. Накрая от училището на детето настояха да ходи на психолог и изведнъж заговори същите неща, които се бях опитала да й кажа.
Друга приятелка направо ми се обиди след като си позволих да й кажа какво мисля, въпреки че много пъти през годините съм съчувствала и давала меки съвети. Препоръчах й да се консулира с терапевт, тя споделила с лл и той й казал, че най-добре било роднини и приятели да й помогнат. При терапевтът щяло да отнеме месеци, трябвало много да говорят, нямало да даде толкова добри съвети като хора, които я познават. Това ми е преразказано от нея и не знам колко е достоверно, защото ако е, е меко казано странно как един лекар няма дори минималната обща култура как протича психотерапията. Да не говорим, че и жената имаше нереалистични очаквания към терапевта да й даде готови съвети, които да приложи в брака си и той да стане цветя и рози, както тя го иска. В крайна сметка ходи 1-2 пъти и после имаше някои проблясъци, но за толкова време не може да се преодолее нещо, развивало се с години.

За прекалено много ненужни лекарства съм съгласна, както и за раздаването на диагнози с лека ръка и вкарването в коловоз. Особено пък при деца. В крайна сметка всичко опира да това да намериш правилния човек. Защото ако е наистина добър в професията си и не гледа на клиента като касичка, ще му каже да не си втълпява глупости и да се запише на танци, а ако прецени, че има нужда от помощ, ще работи с него.
Ама къде такива като героите на Ървин Ялом
Аз се съмнявам, че голяма част изобщо не минават собствена терапия.

  Задължени са да я минават. Ако не са наясно със себе си, как ще помагат на другите да постигат същото.
  Личната терапия отличава психотерапевта от психолога, защото психотерапевтичните обучения задължават студентите да минават такава. Докато в университета няма такова изискване.


Мишелин, по-рано питахте за психолог, от който съм доволна. Бих посочила Петя Атанасова. Тя е и психотерапевт.

А какво налага, ако не можеш да отидеш на сесията, пак да трябва да я платиш, ако не предупредиш 24 4аса по рано? Не можеш да отидеш, защото си развил някакви симптоми, и не можеш да си позволиш да рискуваш да заразиш някого. Последна сесия за деня, която така или ина4е не разбърква графика.

Не разбърква графика, но можеше да е запълнен с друг пациент, а тези уговорки не се правят за след 5 минути. Затова тези с частните практики приемат промени до 24 ч. предварително.
Конкретното уточнение със симптомите и ковид вече не знам как да коментирам. На мен лично ми се струва съвсем уважително. Интересно дали самият специалист наистина има желание да си говорите 1 час с потенциален ковид, та решава да те пенализира.

Абе в крайна сметка каза, 4е няма проблем, да го имам предвид за следващ път, ама 4ак имам 4увството, 4е не се светна, 4е рискът е за него.
П.С. Ам да, бил разо4арован, 4е не съм спазила уговорката!