Имали ли сте полза от срещите с психолог?

Има и такива проблеми. За които ни приятел може да ти помогне, ни половинката ти, ни който и да е било.
Тоест и психолог не може да ти помогне.
В такъв случай следва въпросът - заслужава ли си тогава да давам грешни пари за нещо, за което помощ няма.

Ходенето на танци може да е един подкрепящ елемент в борбата срещу унинието и тъгата.
Ако си очаквала само това да ти реши проблемите, то не е чудно, че си стоят нерешени.
Борбата трябва да се води на различни фронтове.

За депресия са нужни медикаменти и помощ от психолог.
И не всеки, изпаднал в депресивно състояние развива депресия, тоест се нуждае от лекарства и психолог.
Но все по-често се поставя диагноза депресия, а реално това е само депресивно състояние.
И като качиш едни 60-80 кг от антидепресантите, които са ти изписали с лека ръка, вече си получаваш истинска, качествена, неподправена депресия. И ставаш постоянна клиентела на разни психолози и психиатри.
Огледайте се по улиците и в магазините. Толкова дебели хора. И една голяма част от тях го дължат на антидепресантите. Дяволски кръг.

Искам само да преведа единия от коментарите на читатели на следната статия.

https://www.welt.de/wirtschaft/article173417719/Psychiater-Chris … pel.html#Comments
Wir erleben derzeit eine rapide voranschreitende Psychologisierung der Gesellschaft. Damit geht eine Pathologisierung 'normaler' menschlicher Charaktereigenschaften und seelischer Phänomene einher. Nicht jeder, der überfordert ist, weil er sich zu viel aufgehalst hat oder seine Ansprüche an sich selbst zu hoch gesteckt hat, ist gleich "psychisch krank" und behandlungsbedürftig. Ebenso ist fraglich, ob man die im Alter auftretende Vergesslichkeit, die schlichtweg mit verkalkten Gefäßen zu tun hat, als eine "Krankheit" namens "Alzheimer" klassifizieren und damit eine weitere Behandlungs- und Verdienstmöglichkeit für Ärzte schaffen muss.

Ich bin der Meinung, dass wir in der heutigen Gesellschaft viel zu viel behandeln und 'normale' Erscheinungen im menschlichen Wesen genau deswegen als "krank" und "psychische Störung" bezeichnen, damit die Pharmaindustrie und zahlreiche Psychiater und Ärzte daran verdienen können. Es fehlt vielen Leuten heute vor allem an gesundem Menschenverstand und einem gesunden, natürlichen Verhältnis zu ihrem Körper und ihrer Seele. Früher gingen etliche Menschen erst dann zum Arzt, wenn's was wirklich Ernstes war, und nicht wegen Befindlichkeitsstörungen.
..................

Понастоящем преживяваме бързо развиваща се психологизация на обществото. Това е придружено от патологизиране на "нормалните" човешки черти и емоционални явления. Не всеки, който е съкрушен, защото е прекалил в стремежите си или си е поставил твърде високи цели, е равен на "умствено болен" и се нуждае от лечение. По същия начин не е задължително необходимо всяко старческо забравяне, което е следствие най-вече на  калцирани съдове и артерии, да се класифицира като "болест", наречена "Алцхаймер" и по този начин да се създава необходимост от лечение , което дава  възможност за доходи за лекарите.

Аз вярвам, че ние лекуваме в днешното общество и твърде много "нормални" явления в човешката природа, кой знае защо описани като "болест" и "психично разстройство", така че фармацевтичната индустрия и много психиатри и лекари да печелят от това. Много хора днес нямат  здрав разум и здравословна, естествена връзка с тялото и душата си. В миналото много хораходеха  при лекар само, когато това беше наистина сериозно, а не поради появата на един дискомфорт.

   
   "Все още съществуват предразсъдъците, че да отидеш не психолог е нещо, което те уличава в недопустима слабост, негодност или лудост.

"Ако човек потърси психологическа помощ, това вече е признак на зрялост. Сила и зрялост е да се изправиш срещу собствените ти страхове и мрачни страни, да ги разпознаеш, осмислиш и приемеш, така че да водиш един по-осъзнат живот. Познанието за себе си носи свобода"

От тук

Селма,

признак на зрялост ли е да се вадят изречения от контекста?

Отделно, че болест и зрялост в едно изречение малко ми напомнят на вица - срещнали се два крокодила, единият зелен, а другият летял наляво.

Ако познаваше като мен толкова много хора , които са станали жертва на споменатата по-горе психологизация на обществото, придружена от патологизиране на "нормалните" човешки черти и емоционални явления, щеше да си побираш по-прецизно цитатите.

Mirella,

Твоите постове ми напомнят за книгата "Капаните на фармацевтиката" на Бен Голдейкър, където прокарва същите идеи, че нормални състояния се представят за болести.

Ето извадки от негова статия https://www.theguardian.com/business/2008/sep/01/pharmaceuticals.drugs
_{Преводът е мой, така че се извинявам, ако има грешки.}

Така представено звучи малко параноично , но книгата е добре написана с доказателства.

Аз лично се прежалих да почна антидепресанти, защото вече трети месец се чувствам зле (въпреки че имах периоди на подобряване) и ми казаха, че ще притъпят отрицателните емоции.

Иначе съм приключила с психотерапевтите, защото не виждам полза. Едната се опита да ми пробута, че имам социална тревожност, а всъщност на мен характерът ми е да съм срамежлива и интровертна.

   Има ли проблем с "ваденето от контекста", Мирела? Тоест, промени ли се смисъла, вложен в казаните от теб думи? Ако съм вложила едно, а е било друго - просто го посочи. Няма проблем.

За мен е просто цитиране, не съм целяла друго.

Иначе познавам доста хора "жертви на психологизацията".
Но причините на тяхната "пострадалост" , според мен, се крият не в "коварните" психолози/психотерапевти, а в самите хора, които под вид на търсене на едно нещо (да кажем, себе си), всъщност търсят съвсем друго (например, принадлежността към модно течение да си "осъзнат", "духовен", "ходещ на психолог" и т.н..)

И така...
Когато човек не осъзнава какво точно търси, нищо чудно да остане незадоволен от намереното.

 

emaesa,
благодаря за линка и превода!

За жалост наблюденията ми са подобни на написаното. Изписват се антидепресанти на повечето пациенти, оплакали се от неспокойство, тревожност или тъга, без да има действително нервно заболяване.
само да пророниш някоя сълза пред чичо доктор и веднага ти дават хапченца за щастие.


Не познавам проблема ти, но се надявам да не съжаляваш, че вземаш антидепресанти. Защото се пълнее от тях. Не веднага, след време. Бавно и коварно, и спиране няма. но това не го пише в книгите.
Има и растителни препарати като чай от валериан, от глог, от мента. На мен ми помага от време на време едно хапче валериан.  

Селма, явно е че се намираме на различни планети с теб.

Моят първи опит с психолог беше неуспешна, караше ме само аз да говоря, което не беше по-различно от това да съм си пак с моите си мисли, само дето и да плащам за това. В един момент се чувствах зле като отивах и прекратих. След една година тръгнах при друга, при която ходих около десет месеца, всеки път си тръгвах с усмивка, не ми реши проблема, но все пак мисля, че постигнах нещо с нея. Моят проблем също беше вид социална фобия, вследствие на която не се чувствах добре на работа. След това родих, смених екипа, чувствах се по-добре в офиса. Започнах да се интересувам от енергийната психология, работих и сама и с няколко  ТЕС терапевта, минах една много тежка емоционална криза, но за щастие не съм пила лекарства през това време. Всеки опит с ТЕС терапевтите ми е дал много, сега продължавам да работя и сама с всякакви емоции, проблемни ситуации и не бих се върнала повече при класическите терапевти. Бах капки използвам понякога, но тях също ги смятам като за нещо, което чакам наготово да ми реши проблема. Истината е, че всеки върви по своя път и трябва да си научи сам уроците с малко или повече помощ понякога.

   Нямам нищо против. )))

Мирела, на база на какво твърдиш, че от антидепресантите се напълнява, бавно и коварно? Познавам две жени, които от 3-4 години са на антидепресанти и не са качили и грам. Аз също взимах в продължение на,  не помня точно, но около 3-4-5-6 месеца. Качих 5 килограма, но защото коренно си промених режима и намалих движението до минимум. Та, с такава убеденост да твърдиш, че се пълнее от такива хапчета? На какво лежат тези твърдения?

Освен това, темата е за хора, които СА ползвали такива услуги, не за такива, които не са си й казвали "Здрасти" с такъв. И нищо, че е формулирана по този начин, аз вярвам, че психолозите помагат. Това беше своебразен начин да събера положителни мнения зададени конкретни имена.

Нещо забавно, но не и безсмислено по темата:

"Психотерапията по принцип не помага. Вие си го знаете, но друго е да го чуеш от психотерапевт.
Обикновено всичко върви по следен сценарий. Вие отивате на психолог, но това не ви помага. Отивате при друг. Обсъждате с него всичко, което не сте обсъдили с предишния, плюс обсъждате и самия предишен психолог. Това леко облекчава, но все пак не помага. Отивате при следващия психолог. И при него спирате да ходите, защото "няма смисъл".

После вашето оплакване минава от само себе си. Или, нещо което също е възможно, вие "най-сетне сам сте разбрал и постигнал всичко".
А психолозите к'во .... те са нищо работа."


източник

Усмихнат ден!

На мен ми помогнаха два пъти. Приятелите ми също се опитваха да ме подбутнат в правилната посока, аз самата знаех какво трябва да направя. Но узрях за решението едва след дългу срещи с психолозите. За двата проблема работих с различни терапевти.

И ако не беше тази помощ, сигурно още щях да буксувам на едно и също място, докато нещо външно не промени това състояние.

Моя приятелка имаше проблем с детето. Намеквала съм й разни неща за причините, но не възприемаше казаното. Накрая от училището на детето настояха да ходи на психолог и изведнъж заговори същите неща, които се бях опитала да й кажа.
Друга приятелка направо ми се обиди след като си позволих да й кажа какво мисля, въпреки че много пъти през годините съм съчувствала и давала меки съвети. Препоръчах й да се консулира с терапевт, тя споделила с лл и той й казал, че най-добре било роднини и приятели да й помогнат. При терапевтът щяло да отнеме месеци, трябвало много да говорят, нямало да даде толкова добри съвети като хора, които я познават. Това ми е преразказано от нея и не знам колко е достоверно, защото ако е, е меко казано странно как един лекар няма дори минималната обща култура как протича психотерапията. Да не говорим, че и жената имаше нереалистични очаквания към терапевта да й даде готови съвети, които да приложи в брака си и той да стане цветя и рози, както тя го иска. В крайна сметка ходи 1-2 пъти и после имаше някои проблясъци, но за толкова време не може да се преодолее нещо, развивало се с години.

За прекалено много ненужни лекарства съм съгласна, както и за раздаването на диагнози с лека ръка и вкарването в коловоз. Особено пък при деца. В крайна сметка всичко опира да това да намериш правилния човек. Защото ако е наистина добър в професията си и не гледа на клиента като касичка, ще му каже да не си втълпява глупости и да се запише на танци, а ако прецени, че има нужда от помощ, ще работи с него.
Ама къде такива като героите на Ървин Ялом
Аз се съмнявам, че голяма част изобщо не минават собствена терапия.

  Задължени са да я минават. Ако не са наясно със себе си, как ще помагат на другите да постигат същото.
  Личната терапия отличава психотерапевта от психолога, защото психотерапевтичните обучения задължават студентите да минават такава. Докато в университета няма такова изискване.


Мишелин, по-рано питахте за психолог, от който съм доволна. Бих посочила Петя Атанасова. Тя е и психотерапевт.

А какво налага, ако не можеш да отидеш на сесията, пак да трябва да я платиш, ако не предупредиш 24 4аса по рано? Не можеш да отидеш, защото си развил някакви симптоми, и не можеш да си позволиш да рискуваш да заразиш някого. Последна сесия за деня, която така или ина4е не разбърква графика.