Помогнете ми да реагирам адекватно в тази ситуация

  • 7 998
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9 429
Та, накратко... Деца пред блока на различна възраст от 7 до 10 години. Съответно различни интереси. Децата ми са на 7 и на 8 години.  Има две момичета, на 9 и на 10 години, които търсят децата ми, само, когато те нямат какво да правят или нямат с кого да излязат. Съберат ли се повече деца и онези започват да се държат лошо с моите.   Съветвам децата ми да не контактуват с тях и да ги избягват, но ме разбират до момента, в който не звъннат на вратата.   Онзи ден едното момиче се развикало на моята дъщеря, скарали се и се прибраха. На следващия ден се звъни на вратата и се започва с едни извинения от другата страна.
Днес, обаче пердето ми падна, когато двете момичета заедно излязли и като ни видяха-мен и децата  избягаха.
Кажете ми как да постъпя аз като майка? Какво да посъветвам децата ми. Дайте ми адекватен съвет?
Не мога да забраня да контактуват на 100%, защото реално пред блока играят 7 деца.

# 1
  • Мнения: 46 488
Нормални детски отношения, нищо не е нужно да правиш. Освен евентуално да обсъждате определени ситуации, които сметнеш че служат за урок.

# 2
  • Мнения: 9 429
Опитваме се да им обясним, че тези деца ги използват, че ги търсят само, когато имат изгода от тях и т.н. . Съгласяват се с нас, до момента, в който не се звънне на вратата. И така старата песен...... В интерес на истината и мен ме дразнят подобни отношения, а съпругът ми, който има най-железните нерви на света, направо се вбесява на детското поведение.

# 3
  • Мнения: 46 488
Явно сте забравили детството си Laughing
Обяснили сте на децата си положението, скоро ще го видят нагледно. Именно тези отношения + училищните подготвят хората за реалния живот. Там нещата са по-сериозни и понякога опират до загуба на много усилия, средства, откраднато време от семейство и т.н. Сега са сухите тренировки с по-малко риск Simple Smile

# 4
  • Мнения: 9 429
Благодаря ти. Наистина имах нужда да поговоря с някой, който  да ме разбере.

# 5
  • Мнения: X
Опитваме се да им обясним, че тези деца ги използват, че ги търсят само, когато имат изгода от тях и т.н. .
На моята дъщеря съм обяснявала същото, но с добавка- да ги използва и тя, без да се ангажира емоционално и да ги отсвирва, когато прецени, без да ѝ пука.

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 18 386
Нищо не прави.Говориш на децата как са реално нещата и как е добре да постъпят.Като не чуват,ги оставяш.Сами ще стигнат до правилния извод
Ние също пред блока имаме такава "приятелка".Търси моята само като й е удобно.Говорих,но до там.Повече не съм се месила.Даже подаръци й купувах,защото моята искаше да й подари нещо.С времето нещата станаха ясни за дъщеря ми

# 7
  • Мнения: 2 379
Това ми напомни на мен самата. И аз имах такава най-добра приятелка в детството. Бяхме неразделни, един ден тя започна ( или аз тогава осъзнах), да ме използва, когато и е удобно. Но аз бях убедена, че защото съм ѝ приятелка трябва да ѝ прощавам.  На тази възраст е нормално да има такива взаимоотношения, сега се учат какво е приятелство, вярност, предателство и т.н. Лека полека започнах да казвам "не" и да не  се чувствам длъжна да ѝ позволявам да ме манипулира. Много ме заболя когато установих, че приятелството не винаги е истинско, но пък ми беше добър урок. И до ден днешен пазя добри чувства към нея....
Мисля, че Не се сърди човече много стегнато ти е написала, моето мнение е същото.
И при големите е така, приятелството рядко е равноправно.

# 8
  • София
  • Мнения: 38 419
Ние имаме драма вече няколко години. Карат се, сдобряват се, пак се карат, пак се сдобряват. Вече дъщеря ми започна сама да казва това, което аз съм й казвала, ама после пак я търси. Какво да се прави - учат се.

# 9
  • Мнения: 29
Здравей! Преди две години моята дъщеря имаше почти същия проблем, но при нея беше много по-лошо. Нейната "най-добра приятелка" първоначално я използваше за домашни, рисунки за конкурси и др. И след като дъщеря ми и каза, че не иска вече да я използва по този начин, тя започна да говори зад гърба и,да настройва другите деца срещу нея,да я полива със студена вода през зимата, да я удря в главата с учебниците, да я скубе и т.н.
Та така аз ще те посъветвам или да поговориш с родителите на момичетата или направо с тях. Попитай ги другият път като дойдат на вратата-защо бягат от твоите деца и ги изолират навън, а когато им скимне ги търсят. Ако просто нямат никакво възпитание им кажи да не се занимават с децата ти и да използват друго дете,което им се връзва. На моята дъщеря проблемите и се оправиха, когато и спрях контактите с тези деца и я преместих в друго училище! Надявам се да съм ти помогнала!

# 10
  • Мнения: 9 429
Благодаря на всички Ви.
Снощи след като въпросните две момичета се разделили в 20:30 се звъни на вратата. ,едното останало само и да запълни времето, идва да вика моите. Не разреших да излязат. Започна да им пише по вайбър минути по-късно. Как били приятели и ей такива да ги главозамае. Накарах ги да я питат защо са избягали, като са ги видели. Отговор: ама ние не ви видяхме. След малко пък каза, ами вие да не се дразните, че сме излязли и за това се отклонихме от пътя.  Оказа се, че едното момиче си отива на село за около 2 седмици и другото се подсигурява. Днес ги е поканила на гости у тях, чр нали били приятели. Grinning

# 11
  • Мнения: 444
Оххххх, много гадно е това. Израснах в затворено кварталче с 8-10 деца. Аз бях вечно подхвърляната, използваната и изолираната. Още не знам защо така се получи , не мисля, че бях неприятно дете. Ти пак , че се опитваш да реагираш и да дадеш съвет, моите родители изобщо не обръщаха внимание. Още помня как веднъж всички лапета се бяха събрали и ме извикаха да сляза да си играем, само за да могат като сляза да ми кажат "Ние вече не искаме да играем с теб". Честно да ти кажа това ми остана травма от детството един вид. И до ден днешен се притеснявам да не ми се разсърди някой, да не загубя приятел, кой какво си мисли за мен, дали съм се изложила... И се притеснявам дъщеря ми да не мине през същото. В крайна сметка всички, които се гавреха с мен като малка бяха момичета и затова започнах да се движа с момчетата в квартала. И до ден днешен съм си така- в мъжка компания. Там ги няма тези интрижки , всичко си е  ясно.  Simple Smile Simple Smile

# 12
  • Мнения: X
Още помня как веднъж всички лапета се бяха събрали и ме извикаха да сляза да си играем, само за да могат като сляза да ми кажат "Ние вече не искаме да играем с теб".
Това е толкова долно, отвратително и подло, че чак не мога да повярвам, че деца са способни на подобна гадост. Но явно са способни. Отвратително.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 888
Не съм убедена, че е редно да се месиш директно. Това не изключва разговорите с твоите деца на тема приятелство и използвачество (без да намесваш имената на другите деца). Бих потърсила подходящи книги, които да четем заедно.
И в края на краищата- това си е част от израстването и изгражда способността да оценяваме хората около нас

# 14
  • Мнения: 29
Не съм убедена, че е редно да се месиш директно. Това не изключва разговорите с твоите деца на тема приятелство и използвачество (без да намесваш имената на другите деца). Бих потърсила подходящи книги, които да четем заедно.
И в края на краищата- това си е част от израстването и изгражда способността да оценяваме хората около нас
Да, но коя майка ще търпи детето и да бъде използвано и манипулирано по този начин? Ако децата се притесняват, че никой повече няма да си играе с тях и сами не могат да кажат на тези момиченца, че са разбрали що за стока са те, трябва да се намеси и майката! Аз достатъчно търпях това с моята дъщеря, но откакто я преместих в друго училище не сме имали никакви проблеми!

Общи условия

Активация на акаунт